http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2384811
36 души, от които само двама на щат. Останалите - доброволци, каквото и да означава тази дума. За тях смисълът е: по своя воля, без пари, за едното добро рискуват живота си за непознати хора. Професиите им са различни - лекар, инженер, служител на МВР, търговец, икономист, бивш военен, парнаджия. Това е отрядът на планинските спасители от Троян. През 2011 г. той заслужи своето място в инициативата на "24 часа" и БНТ "Достойните българи".
"Трудно ми е да разказвам за момчетата. Ние се знаем, приемаме се такива, каквито сме", казва завеждащият Планинската спасителна служба Троян Христо Сливков. 35-годишният филолог по образование я оглавява от 4 г.
С него и началника на отряда и на база "Бъзов дял" Марин Иванов Хитров разговаряме в управлението на службата, което се помещава на тиха улица в центъра на Троян. Хитров пък е кинезитерапевт - завършил е ВИФ. Двамата ръководители са щатните спасители.
"Трябва да си надживял материалното, за да искаш да станеш планински спасител", опитва се да обясни Христо силата, която ги събира. "Едното желание не стига, добрата физика е задължителна. Иначе не биха могли да издържат на дългите преходи", допълва той.
Адреналинът винаги скача, когато телефонът звънне и ти съобщят за инцидент, единодушни са младите мъже. Мненията им са полярни обаче, щом става дума за опасностите в занятието им.
"Залагам на професионализъм, знания и умения - това е основното. Рискът не е удоволствие, то идва от неговото контролиране. Всичко е предвидимо и грешките може да бъдат избегнати", категоричен е Христо. Тихо, но твърдо Марин му опонира, че никой не е в състояние да предвиди 100% случващото се в планината.
Разговорът продължава с това колко благородно и примамливо е да бъдеш спасител, ако за това се съди по филмите. Всъщност никак не е лесно да станеш такъв - във физически и финансов аспект.
Решилите да помагат на закъсали туристи първо изкарват стажантска практика, която може да трае 2 г.
После идва ред на 4 курса от по 9 дни всеки - два летни и два зимни. Преминаването през първите два е за придобиване на звание стажант, а след изкарване на останалите вече се става спасител.
Обучението включва ски техника, работа с алпийски способ, обща култура и медицинска подготовка. Новопридобитите умения пък се проверяват с изпити. Тогава идва ред на екипировката. Хиляди левове струва оборудването, от което зависи животът на спасителя и на спасените от него. И всичко той купува със собствени средства.
Проста сметка показва, че за най-необходимото от зимната екипировка - обувките, момчетата дават по 600-700 лв. Нескиорските са 400 лв. Екипът, който позволява на тялото да диша, но е водонепропусклив при дъжд и сняг, струва 1000 лв. Раницата е с цена 200, ски и щеки - 800, още 600 за ски автомати. Като се добавят колани, които позволяват на ските да не се върнат обратно, и котки и пики за ходене по лед - още 100 лв., теглим чертата на 4000 лв.
"Хората дават всичко, което имат, за да се екипират", обяснява Христо. Само 30% се поемат от БЧК, останалото е грижа на доброволците. Тези, които имат бизнес или просто са по-добре заплатени, не изпитват финансово затруднение. Но за един парнаджия е невъзможно да отдели толкова пари. И човекът теглил кредит за екипировка.
Средната възраст в отряда е 40 г. "Младите са кът. Не спортуват, нямат такива интереси. Те по-лесно ще дадат 1000 лв. за телефон или таблет, отколкото за алпийски принадлежности", казва Марин. Най-възрастният сред спасителите е Георги Златев. От своите 71 г. 40 е подарил на планината.
Отрядът отпразнува 60 г. в края на миналата година. В историята му има много радостни мигове, но не липсват и тъжни. През 2006 г. изживяха тежката загуба на Петко Шейтанов. Дългогодишният инструктор по планинско спасяване загина при падане в улей в Северен Джендем.
Най-младото попълнение в отряда е 27-годишният еколог Ивайло Мичев. Той признава, че при всяка акция има проблеми с Елена, момичето, с което живее. Дъщерята на Петко Шейтанов се поболява от тревога, докато чака завръщането на любимия.
"Разбирам я, но това е по-силно от мен", признава Иво. Той и останалите знаят, че колкото и да успокояват Елена, тя все така ще изтръпва след трагедията с баща й.
В делнични и почивни дни винаги двама дежурят на база "Бъзов дял". Случи ли се нещастие, звънят на всички от отряда. Ако това стане през седмицата, момчетата трябва да зарежат основната си работа и да хукнат на акция.
И рискуват да загубят препитанието си, казва Сливков. А е така, защото в България няма закон за доброволческия труд. В чужбина го поощряват с данъчни облекчения, отпуски и други стимули.
Момчетата помнят за мащабна акция през 2005 г. в резерват "Стенето". Тогава 3 дни търсили юрист от София. Мъжът слязъл от хижа "Дерменка" и тръгнал по р. Куманица, гласяла оскъдната информация. Вкарали целия наличен ресурс в диренето му - включили се спасители от Тетевен и с. Черни Осъм. На четвъртия ден го открили сред отвесни скали по поречието на Куманица с хипотермия, травми, дехидратиран.
Наложило се 7 часа да го носят на ръце. "На терен, когато са изплашени, хората обещават всичко - после забравят. Ние не очакваме да ни позлатят, радваме се на малко. Преди дни ни бяха благодарили в социалната мрежа - това стига", изрича Марин. Има и такива, които дори не се обаждат. "Неудобно им е, че са ангажирали толкова хора да ги спасяват", опитва се да ги оправдае Христо.
Най-големият ответен жест ли, замисля се Христо. Ами все пак изяли едно агне, дарено им от спасен турист. Забравил е името му и кога е била акцията, помни само, че го извадили от урва под Козя стена. Репортер на "24 часа" опресни паметта му, тъй като през юли 2009 г. посети пострадалия Михаил Николов в троянската болница.
Компютърният специалист от Казанлък се бе подхлъзнал по планинска пътека на път за хижа "Ехо". Според първоначалния план за спасяването му трябвало хеликоптер да закара екип и техника от София и да го приберат. Обаче се оказало невъзможно акцията да се осъществи по този начин и 9-има спасители от Троян, трима от Карлово и двама от Сопот поели към Беклемето. Късно вечерта стигнали до мястото на инцидента.
Сложили ранения на носилка и сменяйки се, го смъкнали до с. Чифлик. Акцията траяла 12 часа. "Тези хора ме носиха 5-6 часа на ръце, разбирате ли - на ръце", вълнуваше се тогава Михаил.
"Нашето са професионализъм и постоянство. Мнозина могат да ни завиждат, че сме достигнали високо ниво на знания и умения. Това не са риск и късмет. Аз знам всеки ден какво е времето, атмосферните условия, всичко - и това не е прецедент. Да излезеш неподготвен в планината, вече е прецедент", заявява Христо.
Всъщност в отряда има още двама спасители, които не бива да бъдат пропуснати - немската овчарка Айгер и голдън ретривърът Бари. Айгер е участвал в спасителните работи по изваждането на затрупани хора при земетресението в Турция. Никой в отряда не води статистика колко души са спасени през годините. Това просто не интересува самоотвержените мъже.
Росица Христова
в-к "24 часа"
22.10.2013 08:59