Съдебна практика трудови дела

http://npazar.court-sh.org/img/File/dela_2015/00634515/34062215.htm

 

Р Е Ш Е Н И Е     № 232

гр. Н., 06.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното гражданско дело №340 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от страна на ищцата В.Р.Г. *** против ответната страна Основно Училище "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И..

 

Ищцата В.Р.Г. твърди в исковата молба, че на 13.01.2015 г., на основание чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е сключила трудов договор с ответната страна с №121 от 12.01.2015 г. Същата била назначена на длъжност възпитател в ОУ „***" – с. П., обл. Ш.. Трудовият договор бил сключен за определено време – до завръщането на титуляра Н. П. Д.. Ищцата работила в същото училище и преди – в периода 18.11.2014 г. – 16.12.2014 г., отново по сключен договор за заместване, но тогава изпълнявала длъжността старши учител. На 06.02.2015 г. ищцата получила обаждане от директора на учебното заведение, който я уведомил, че на 09.02.2015 г. тя ще получи заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение по автобуса, с който ищцата и колегите й пътували от гр. Ш. до с. П.. След получаването на заповедта ищцата се регистрирала в Бюрото по труда – гр. Ш.. Седмици след това ищцата разбрала, че заместваният от нея титуляр не се е връщал на работа, а на заеманата от ищцата позиция е било назначено друго лице. Поради така изложените обстоятелства, ищцата счита, че работодателят й незаконосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение. Затова ищцата моли, съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да постанови неговата отмяна; да я възстанови на заеманата от нея длъжност – възпитател в ОУ „****" – с. П., обл. Ш.; както и да осъди ответната страна да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно за периода от 09.02.2015 г. до 22.06.2015 г. в размер кратен на брутното й трудово възнаграждение месечно от 821, 91лв.

            На ответната страна са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея. В законовия срок за отговор по иска такъв е депозиран от И.С.И., в качеството му на директор на ОУ „***" – с. П.. В отговора се сочи, че ответната страна не оспорва фактите, че с ищцата е бил сключен трудов договор за определено време – до завръщане на Н. П. Д., както и че този договор е прекратен на 09.02.2015 г. Прекратяването на договора било извършено, защото титулярът на длъжността следвало на 09.02.2015 г. да се върне на работа, тъй като отпускът му по болнични изтичал на 08.02.2015 г. Титулярът на длъжността Д. информирал директора на училището, че на 09.02.1015 г. сутринта ще посети болнично заведение и след това ще даде отговор дали ще се върне на работа в 11, 30 часа, когато започвало работното време за длъжността му. Затова директорът уведомил ищцата в този ден – на 09.02.2015 г. да не пътува за работа. Смятал, че на 09.02.2015 г. титулярът ще се върне на работа. Всъщност заместваният се върнал на работа на 25.05.2015 г. По съществото на делото представителят на ответната страна моли, предявената искова молба да бъде отхвърлена.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е установено с категоричност, че между страните е било налице трудово правоотношение. Сключен е бил трудов договор №121/12.01.2015 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността възпитател в ОУ „***" – с. П., считано от 13.01.2015 г. Трудовият договор е бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ - за определено време – до завръщането на Н. П. Д.. Също така безспорно е доказано по делото, че със заповед на Директора на училището №161/09.02.2015 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от същата дата. Основанието за прекратяване на трудовия договор, посочено в заповедта е „изтичане на уговорения срок". Всъщност заместваният от ищцата служител Н. Д. не се завърнал на работа на 09.02.1015 г. Видно е от представените по делото в заверени копия болнични листи, че същият е бил в болнични от 07.01.2015 г. до 08.02.2015 г. и след това от 09.02.15 г. до 10.03.2015 г. Д. се завърнал на работа през месец май – на 25.05.2015 г., в който месец отработил един ден. От представените от ответната страна справка за начислените възнаграждения и осигурителни плащания на Д. за месец май 2015 г. и отчетен доклад се установява, че през месец май той е ползувал един ден отпуск и е отработил един ден – 26.05.2015 г. Доказано е също така по делото, че от прекратяването на трудовото правоотношение мужду страните и до момента ищцата не е в трудовоправноотношение с друг работодал, а същата е регистринана в Бюрота по труда. Това обстоятелство е доказано от представената по делото служебна бележка №175/24.03.2015 г., изд. от Дирекция „Бюро по труда" – гр. Ш., както и от констатацията на съда, извършена въз основа на представената от ищцата трудова книжка, а именно, че там няма отбелязване за сключен последващ трудов договор, след вече прекратения с ответната страна. Наред с това, се доказва по делото от назначената съдебно-счетоводна експертиза, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец е в размер на 821, 91 лв., включващо основна заплата, клас за придобит трудов стаж и професионален опит, клас квалификация и СБКО, а брутното трудово възнаграждение ва ищцата за един работен ден е в размер на 39, 14 лв.

Предвид гореустановениге факти на базата на представенитге от страните по делото доказателства, съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно:

Претенцията по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Този иск е основателен и доказан. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, защото е извършено на основание, което е неотносимо към сключения трудов договор. Трудовияут договор, сключен с ищцата, е бил на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ и прекратяването му е следвало за се извърши на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ – със завръщането на титуляра, а не както е сторено - на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. Тук не е бил налице сключен срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Трудовият договор за заместване на остъстващ служител по същността си също е срочен. Неговият срок не е определен, но е определяем – до зъвръщане на замествания. Така, че прекратяването му се извършва със завръщане на титуляра, а не с изтичане на предварително уговорен между страните срок. Наред с това по делото е установено също, че в случая заместваният не се е върнал на работа на 09.02.2015 г. Аргументите, които се излагат от ответната страна в тази насока, а именно, че през работния ден на 09.02.2015 г. директорът не е знаел със сигурност дали заместваният ще се върне, или не на работа, са несъстоятелни. При липса на категорични данни за завръщането на титуляра, не би следвало да се прекратява правоотношението. Предвид тези съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да се увяжи, като съдът признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно и го отмени.

Претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Принципно този иск е акцесорен по отношение на предходния и при уважаването на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва съдът да постанови възстановяване на ишцата на длъжността, заемата от нея преди уволнението. Но за да може съдът да постанови това възстановяване, е необходимо ищцата да е носител на правото за възстановяване. Установено е безспорно в случая, че заместваният се е върнал на работа на 25.05.2015 г. – факт, осъществен в хода на производството, който съдът следва да съобрази, независимо, че е настъпил след предявяването на иска. Както по-горе бе споменато трудовият договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ се приема за вид срочен такъв, като срокът му изтича със завръщането на замествания. Но ако в хода на делото срокът на договора е изтекъл /без значение за какъв вид срочен договор се касае/, то съдът няма как да възстанови заместващия на предишната длъжност, защото заместващит вече не е носител на правото да бъде възстановен, тъй като е изтекъл определяемият срок на договора, който срок е от значение за съществуването на правоотношението между ищцата и ответното учебно заведение. Поради това съдът счита, че искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ като неоснователен и недоиказан следва да се отхвърли.

Претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Този иск е частично основателен и доказан. Приемайки уволнението за незаконосъобразно, съдът следва да постанови на ищцата да бъде заплатено от страна на ответника обезщетение за времето, през което тя е останала без работа. Категорично е установено по делото, че ищцата от прекратяването на трудовия договор с ответната страна и до момента не работи. Обезщетението, обаче й се следва за времето, през което не е могла да работи по причина на уволнението, а този преиод в случая е от прекратяването на трудовия договор на 09.02.2015 г. до завръщане на титуляра на 25.05.2015 г. Размерът на обезщетението следва да се изчисли на базата на месечното трудово брутно възнаграждение на ищцата за последния месец, в който тя е отработила всички работни дни. Установено е по делото, че от сключването на трудовия договор между страните и до прекратяването му, няма месец, в който ищцата да е отработила всички работни дни. Поради това съдът приема, че следва обезщетението й да се изчисли на базата на брутното трудово възнаграждение на ищцата за един работен ден. Така изчислено обезщетението за работните дни в периода от 09.02.2015 г. до 24.05.2015 г. включително, на базата на дневно брутно трудово възнаграждение от 39, 14 лв., възлиза на сумата от 2 739, 80 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищцата. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в останалата му част до пълнтия му размер, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

            При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответната страна следва да заплати по сметка на Новопазарския районен съд дължимите по делото такси за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 3 и разноските за предоставената на ищцата правна помощ, съобразно уважената част от исковата молба. Дължимата държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е от 30 лв., а таксата за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е 109, 59 лв. Ответната страна следва да заплати по сметка на съда и сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото експертиза, както и сумата от 50 лв., съставляваща възнаграждение на назначения на ищцата представител с оглед предоставената й правна помощ, съобразно уважената част от исковата молба. От своя страна ищцата следва да заплати държавна такса за иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ в размер на 30 лв., както и разноски за предоставената й правна помощ, в съответствие с отхвърлената част от исковата молба, в размер на 25 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА уволнението на В.Р.Г. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед №161/09.02.2015 г. на Директора на Основно Училище "***" – с. П., обл. Ш. за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ от В.Р.Г. с ЕГН ********** *** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И., а именно за въдстановяване на длъжността, заемана от ищцата преди уволнението.

            ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., ул. „***", №***, представлявано от Директора И.С.И. да заплати на В.Р.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 2 739, 80 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 09.02.2015 г. до 24.05.2015 г. включително.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ от В.Р.Г. с ЕГН ********** *** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., представлявано от Директора И.С.И. в останалата му част до пълния му размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "***" – с. П., обл. Ш., ул. „***", №***, представлявано от Директора И.С.И. да заплати по сметка на Районен съд – Н. следните суми: 139, 59 лв. /сто тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ - държавна такса за предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ; сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ - възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото експертиза и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - възнаграждение на назначения на ищцата представител, осъществил правна помощ в нейна полза.

ОСЪЖДА В.Р.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Н. следните суми: 30 лв. /тридесет лева/ - държавна такса за предявения иск по чл.344, ал.2 от КТ и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ -

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 06.07.2015 г.

 

 

                                                  

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /

Съдебна практика трудови дела

http://www.vrc.bg/upload/2017/postanoveni/feb/gr/20170201/12634516_97312617.htm

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….., 09.02.2017г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №12973 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от подадена от В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С.В.С., със съдебен адрес:*** /партер/, против "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., с адрес за кореспонденция: гр.Варна, ж.к."Б. Юг", "Д-р Н.К." №3, с която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството е по реда на Глава "ХХV" от ГПК-бързо производство.

В исковата молба се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение /ТПО/ по силата на срочен Трудов договор №38/16.04.2008г., който се трансформирал в договор за неопределено време, като ищецът заемал длъжността "работник-строителство пътища". Твърди се, че изненадващо на ищеца била връчена Заповед №../25.08.2016г. за прекратяване на ТПО, като представители на работодателят заявили, че работата е намаляла, поради което се наложило някои от работниците да бъдат съкратени. Твърди се, че процедурата по освобождаване на всички работници с прекратени ТПО се е развила по идентичен начин, а именно на 18.08.2016г. са били "преназначени" на "друга длъжност" на договор с изпитателен срок и на 26.08.2016г., в срока на изпитание работодателят ги е уволнил на основание чл.71 от КТ. Твърди се, че вероятно уволнените работници са подписали "новите" трудови договори със срок за изпитание, но те нямат спомен за това. Твърди се, че работниците са били подведени да извършват това, тъй като са имали пълно доверие на дългогодишният си работодател. Твърди се, че от постъпването на работа при ответника-21.04.2008г. до датата на "преназначаването"-18.08.2016г. ищеца е заемал длъжността "работник строителство-пътен", а през периода на изпитателния срок от 18.08.2016г. до 26.08.2016г. "асфалтаджия". Твърди се, че в заповедта за прекратяване на ТПО е записано, че ищеца заема длъжността "работник строителство/пътен", каквато е била длъжността му преди "преназначаването", което сочи, че целта на новия трудов договор не е промяна в трудовата функция, а освобождаването на работника на основание чл.71 от КТ за да не бъде изплатено обезщетение, поради неспазване срока на предизвестие от страна на работодателя или поради съкращаване обема на работа в предприятието.

След допуснато изменение на иска, съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца, за незаконно и да го отмени, и да се осъди ответника да заплати обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г. в размер на 2167.45лв.

В постъпилия отговор на исковата молба, се подържа становище за неоснователност на исковете и се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно процедурата по уволнението. Твърди се, че на 17.08.2016г. ищеца е подал заявление до работодателя, с което ясно и недвусмислено заявява своята воля да бъде преназначен на длъжност "асфалтаджия" с месторабота С.О., считано от 19.08.2016г. Твърди се, че молбата на ищеца е уважената и на 19.08.2016г. същия собственоръчно и без възражение подписва Допълнително споразумение с №63/19.08.2016г., с което е преназначен на длъжност "асфалтаджия", като част от това споразумение е уговорка за срок на изпитване за начина на изпълнение на работата на новата трудова функция. Твърди се, че с подписването на допълнителното споразумение, ищеца се е запознал с длъжностната характеристика за новата си длъжност и е приел нови основни отговорности и задължения присъщи за длъжността. Твърди се, че всички тези действия са извършени от ищеца, единствено по негова воля, гарантирана със собственоръчно изписване на името си и полагане на подписа си. Твърди се, че всеки един от подписаните документите от ищеца са му били предоставени за запознаване и прочитане преди да ги разпише. Твърди се, че е допусната техническа грешка от лицето изготвило заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че към момента на подписване на допълнителното споразумение работодателя се е ползвал от възможността по чл.120 от КТ, при определени условия едностранно да измени мястото и характера на работата, като временно е възложил на ищеца дейност близка, но различна от новата му длъжност. Моли се за отхвърляне на иска.

В о.с.з. страните поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявените искове. Претендират деловодни разноски. С писмени бележки доразвиват съображения в подкрепа на становища си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото и от приетия по делото препис от трудовото досие на ищеца, се установява, че страните са сключили срочен Трудов договор №38/16.04.2008г., който на основание чл.69, ал.1 от КТ се трансформирал в договор за неопределено време, като ищецът заемал длъжността "работник-строителство пътища", като с Допълнително споразумение от 01.10.2013г. основното възнаграждението на работника е увеличено на 440лв. В досието се съдържа подписани от ищеца длъжностни характеристики за длъжностите "работник строителство /пътен" и "асфалтаджия", от чието съдържание е видно, че предвиждат различни трудови функции и изисквания към работника. С Допълнително споразумение №63 от 19.08.2016г. страните са предоговорили условията на ТПО и ищеца е преназначен от длъжността "работник строителство /пътен" на длъжността "асфалтаджия", с основно възнаграждение в размер на 500лв., като в полза на работодателя е уговорен 6м. срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ.

Със Заповед №../25.08.2016г. за прекратяване на ТПО на управляващият ответното дружество, препис от която е приет по делото, работодателя е прекратил ТПО с ищеца, заемащ длъжността "работник строителство/пътен", на основание чл.71 от КТ.

От представената по делото Справка за всички трудови договори на ищеца издадена от НАП-ТД Варна и извършената констатация с трудовата му книжка, се установява, че след прекратяване на процесното ТПО няма данни работника да е сключил последващ трудов договор.

Приетото по делото заключение на ССч.Е, което е уточнено от вещото лице в о.с.з. и което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, установява, че размера на обезщетението за оставане без работа при незаконно уволнение за периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г. изчислено на база основно тр.възнаграждение от 440лв. и брутно възнаграждение от 463.76лв. възлиза на размер на 1918.28лв., а на база основно трудово възнаграждение от 500лв. и брутно трудово възнаграждение от 524лв. възлиза на 2167.45лв.

По делото на страната на ищеца са разпитани свидетелите Недрет Изетов Аптулов и Георги Петков Мирчев и на страната на ответника свидетелката П.Т.Х.. Показанията на двете групи свидетели, съдът възприема и кредитира в частта, в която съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и базиращи се на непосредствени впечатления, при отчитане на тяхната възможна заинтересованост.

Останалите събрани по делото доказателства не следва да бъдат коментирани, тъй като няма да повлияят на формирането от съдът на правни изводи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В разглеждания казус с Допълнително споразумение №63 от 19.08.2016г. страните са изменили съществувалото до момента трудовото правоотношение само по отношение на елементите "длъжност" и "възнаграждение" като безсрочния характер на ТПО е запазен, но е въведена уговорка за срок за изпитване в полза и на двете страни по чл.70 ал.1 от КТ за проверка годността на работника да изпълнява новата длъжност "асфалтаджия". Впоследствие със Заповед №../25.08.2016г. процесното ТПО е прекратено от работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ, която визира обективно, безвиновно основание за уволнение, при условие, че в рамките на уговорения в полза на същия 6м. срок се установи, че работника не разполага с необходимите качества за изпълнение на възложената му работата. Преценката за годността на работника да изпълнява възложената му работа е субективна и е предоставена на волята на работодателя, като не е необходимо същата да бъде облечена в определена форма. Ето защо формалните предпоставки за валидното прекратяване на трудовия договор са налице.

От друга страна обаче от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че при прекратяване на ТПО работодателят е действал недобросъвестно в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, каквито са основните оплаквания на ищеца. От неопроверганите и кореспондиращи си показания на свидетелите Аптулов и Мирчев, се установява, че както до момента на сключване на допълнителното споразумение, така и до прекратяване на ТПО, ищеца е изпълнявал трудови функции, които не са присъщи за нито една от заеманите от него длъжности-"работник строителство /пътен" и "асфалтаджия". Установява се още, че ищеца е бил подведен да подпише допълнителното споразумение за изменение на заеманата длъжност. Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелката Х. не съдържат данни, които да разколебават достоверността на показанията на горепосочените двама свидетели. Установеното от показанията свидетелите на Аптулов и Мирчев, сочи, че целта на промяната в длъжността заемана от ищеца не е била проверка на качествата на работника, тъй като реално той не е изпълнявал дейности като "асфалтаджия", а е целен облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение, съпроводен с липсата на задължение за работодателя за заплащане на обезщетения, които биха дължими ако ТПО бе прекратено, поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата. В подкрепа на този извод е и факта, че ТПО е прекратено само 5 работни дни след промяната в заеманата длъжност, който срок определено е недостатъчен за преценка на качествата на работника. Аргумент в тази посока се извлича и от съдъдържанието на заповедта за прекратяване на ТПО, според което работника е уволнен от длъжността, която е заемал до изменението извършено с допълнителното споразумение от 19.08.2016г., а не от новата такава.

С оглед горното съдът намира, че при извършеното от страна на ответника уволнение на ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 от КТ, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с права. Ето защо иска за отмяна на уволнението се явява основателен и като такъв следа да бъде уважен.

Като акцесорен на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен се явява и иска за обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради уволнението. Съобразно събраните по делото доказателства същия е останал без работа от уволнението-27.08.2016г. до първото по делото о.с.з.-03.01.2017г. С оглед разпоредбата на чл.225, ал.1 вр. чл.228, ал.1 от КТ обезщетението при незаконно уволнение се определя в размер на брутното трудово възнаграждение получено от работника за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за заплащане на съответното обезщетение, или в размер на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая базата за определяне на обезщетението е получаваното от ищеца възнаграждение до преди сключване на допълнителното споразумение от 19.08.2016г., тъй като след подписване на споразумението не е изтекъл необходимия срок, респективно ищеца не е получил месено възнаграждение в увеличения със споразумението размер. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение съобразно вариант първи от заключението на вещото лице по ССЕ, или в размер на  1918.28лв., като за разликата над тази сума до претендираните 2167.45лв. иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичното уважаването на претенциите и предвид направеното искане от ищеца за присъждане на заплатен адвокатски хонорар, в негова полза се дължат деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска и съобразно с доказателства за извършването им. В представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е разграничено, каква част от сумата съставлява възнаграждение по отделните искове, в резултат от което размера на възнаграждението следва да се определи при условията на чл.7, ал.1 от НМРАВ, а имено в размер на 420лв. за иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който се дължи изцяло с оглед уважаването на претенцията, а остатъка от 340лв., съставляващ възнаграждение по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, следва да се редуцира съобразно уважената част от претенцията, или до размера от 300.91лв. Ето защо в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 720.91лв. В полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, чл.3 и ал.8 от ГПК, чиито размер възлиза на 34.49лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължащите се такси и разноски за производството, а именно сумата от 256.73лв., от които 156.73лв.-държавни такси /80лв. за първия иск и 76.73лв. за втория/ и 100лв.-разноски за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Признава за незаконно и отменява уволнението на В.Д.Т., с ЕГН **********, извършено със Заповед №../25.08.2016г. на представляващия "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к..

ОСЪЖДА "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., да заплати на В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1918.28лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на работника, поради незаконно уволнение, през периода от 27.08.2016г. до 03.01.2017г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 720.91лв., като ОТХВЪРЛЯ иска заплащане на обезщетение за разликата над сумата от 1918.28лв. до претендираните 2167.45лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., съдебно деловодни разноски в размер на 34.49лв.

ОСЪЖДА "П.и м." ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от р.и.к., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна, сумата от 256.73лв., представляваща дължими ДТ и разноски за производството, и сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано 09.02.2017г.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

съдебна практика трудови дела

http://www.court-carevo.org/CMS_ADM/images_content/006fce14/49622315.htm

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

        

 

№ І-99                                       16.07.2014 година                                  град Бургас

                                                        

                                          

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

Бургаският окръжен съд                                  първи въззивен граждански състав

На втори юли                                            две хиляди и четиринадесета година    В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: Мариана Маринова                                                                                                                                                  

       Членове: Пламена Върбанова

         мл.с. Яна Атанасова

 

 

Секретар: Ани Цветанова

като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Атанасова

въззивно гражданско дело  № 999 по описа за 2014 година 

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр.Китен, ул.''Бриз", № 18 - ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 31/08.04.2014г., постановено по гр.д. № 136/2013г. по описа на Районен съд – гр.Царево, с което е признато за незаконно уволнението на Н.К.Б., ЕГН:********** и отменена Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда като незаконосъобразна, Н.К.Б., ЕГН: ********** е възстановен на длъжността Управител на почивна база *** гр.Китен и Почивна База *** Китен, с ЕИК: 102869753 е осъдена да заплати на Н.К.Б., ЕГН: **********, обезщетение поради незаконно уволнение и оставането без работа в размер на 10100,70лв., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 850лв., а по сметка на съда държавна такса в размер на 504,03лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Царево е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с трайно установената съдебна практика и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения. Жалбоподателят заявява, че не е надлежен ответник по възникналия трудов спор, тъй като работодател по сключения трудов договор бил Министърът на земеделието и храните. В тази връзка посочва, че заявлението на ищеца за ползване на платен годишен отпуск било депозирано до министъра, издадената въз основа на това заявление заповед изхождала отново от министъра и трудовото възнаграждение на ищеца се заплащало не от ответника, а от Министерството на земеделието и храните. Счита, че заповедта за уволнение е напълно законосъобразна и в закона нямало изискване за вписване на мотиви относно прекратяването на трудовия договор. Твърди, че ищецът не е ползвал предварителната закрила при уволнение, а освен това не бил доказан размерът на обезщетението за оставане без работа. Представянето на фиш за полученото през месец септември 2013г. трудово възнаграждение не било достатъчно, а следвало да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза за изчисляване точния размер на обезщетението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

В законовия 14 - дневен срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционното решение е изцяло съобразено с доказателствата по делото и практиката на съдилищата. Заявява, че жалбоподателят е надлежен ответник, тъй като трудовият договор бил сключен при условията на чл.61, ал.2 от КТ, тоест от по - горестоящия спрямо работодателя орган, но трудовото правоотношение възниквало с предприятието, в което се намира изпълняваната длъжност. Волеизявлението на горестоящия орган водело до възникване на правоотношение не между този орган и служителя, а между служителя и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение. Почивната база била самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към ***, но управителят й нямало как да сключва, изменя или прекратява собственото си трудово правоотношение, поради което оправомощено лице се явявало Министърът на земеделието и храните. Въззиваемият счита, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта липсвали каквито и да е било мотиви. Когато работодателят се позовавал на липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, следвало да посочи кои конкретно са тези качества. Освен това липсващите качества трябвало да бъдат в причинна връзка с невъзможността, работникът да изпълнява пълноценно трудовата си функция. Счита, че по делото били представени достатъчно убедителни писмени доказателства за размера на трудовото възнаграждение и не било необходимо назначаването на съдебно - счетоводна експертиза. Видно било, че след уволнението ищецът не е сключвал последващ трудов договор, не е започвал работа при друг работодател и е регистриран като безработен и търсещ работа в Агенцията по заетостта. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

 

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените пред първата инстанция искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец Н.К.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Приморско, ул."Ропотамо" №41, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.''Трайко Китанчев" №26, ет.3, чрез пълномощника адв.П.В. – БАК, против: Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр. Китен, ул.''Бриз", №18, с която се иска от съда, да постанови решение, с което: да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, като незаконосъобразна; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Управител" на Почивна база *** - гр.Китен при ***; да осъди Почивна база ***- гр. Китен, да му заплати сумата от 10100,70лв. /десет хиляди и сто лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото.

Не е спорно по делото, че съгласно представения по делото трудов договор № РД-15-140/ 29.01.2010г. ищецът е бил назначен на длъжност Управител на почивна база *** гр. Китен. Договора е сключен с ***, представлявано от Министъра М.Н., като е посочено и мястото, където следва да се полага труда от работника - почивна база *** гр.Китен. 

Видно от приложената по делото Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение, същата е издадена от *** Д.Г. на 09.10.2013г. Съгласно посоченото в нея, трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на връчване на заповедта - 18.11.2013г., като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посочена е причина за прекратяване на трудовото правоотношение - липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Съгласно приложеното писмо от ТД на НАП, гр.Бургас, трудовият договор на ищеца е бил прекратен пред НАП на 14.10.2013г.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от ЦРС. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

 

По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се изтъкне следното: 

По допустимостта на исковете:

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Настоящият съдебен състав приема, че в случая исковете са предявени срещу надлежен ответник. Видно от представеното по делото фирмено досие Почивна база *** гр.Китен е юридическо лице по чл.60 Закона за администрацията към *** и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към *** съгласно чл.2, ал.2, т.20 от ПМС №125/02.06.2006г. Ето защо работодател по трудовия договор и надлежен ответник по смисъла на чл.27, ал.2 ГПК в настоящия трудов спор е юридическото лице Почивна база *** гр.Китен, срещу което е образувано и настоящото производство.

Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по - горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи обаче трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, в случая - Почивна база *** гр.Китен. По този въпрос се е произнесъл и ВКС в Тълкувателно решение № 1/30.03.2012г. по тълк.д. № 1/2010г. на ВКС, ОСГК, съгласно което „надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган". В посочения по - горе смисъл е и Решение №285 от 07.07.2012г. по гр.д. №1084/2009г. на ВКС, IVг.о., съгласно което „от волеизявлението на горестоящия орган възникват правоотношения не между този орган и работника, а между работника и правния субект, при когото ще се осъществява трудовото правоотношение". Съобразно цитираното решение също така когато по делото има данни трудовото правоотношение да е възникнало с правоспособно лице - разпоредител с бюджетни кредити, различно от издалия заповедта за назначаване, то процесуално правоспособно съгласно чл.27, ал.2 ГПК е именно това лице.

С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват процесуално допустими, а възраженията на ответника относно липсата на пасивна процесуална легитимация на Почивна база *** гр.Китен са неоснователни.

 

По иска с основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Основание за прекратяване на процесното трудово правоотношение е чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Съгласно чл.328, ал.1, т.5 КТ, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т.е. обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на професионални знания, умения, навици, опит или недостатъчни природни дадености (интелигентност, сръчност и пр. умствени, психически или физически възможности).  За да е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, следва да са налице три елемента: 1/ липса на качества на работника или служителя; 2/ неефективно изпълнение на работата и 3/ причинна връзка между тях /Решение по гр.д.№287/1995г. на ВС на РБ, ІІІ г.о./.

На първо място съобразно константната и задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК, тъй като основанието за уволнение по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ е обективно и безвиновно, то при прекратяване на трудовия договор, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. В противен случай проверката би била невъзможна. /Решение по гр.д.№2573/2002г. на ВКС ІІІ г.о./.  Ето защо съдът следва да изследва въпросът, дали процесната заповед е мотивирана.

От приложената по делото Заповед № РД-15-2112/09.10.2013г. на ***, е видно, че работодателят е прекратил трудовия договор на служителя поради „липсата на качества за ефективно изпълнение на работата". Не са посочени обаче точно и конкретно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, служителят не притежава. Тъй като именно липсата на качества е основание за уволнението и с оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема за верен изводът на първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана.

На следващо място визираните по – горе качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика на служителя и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретните му трудови задължения. В настоящия случай ответникът не е представил доказателства във връзка с качествата, които ищецът е следвало да притежава на заеманата длъжност, както и такива във връзка с отсъствието им, наличието на неефективно изпълнение на работата и причинната връзка с уволнението.

Ето защо с оглед на всичко изложено верен се явява изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана и уволнението е незаконно, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:

Елемент от основателността на посочения иск е незаконността на уволнението. Настоящият състав споделя мнението на първата инстанция, че уволнението е незаконосъобразно, поради което е на лице първата предпоставка за уважаване на този иск.

На следващо място за уважаване на така предявения иск от значение са и: 1/ оставането без работа поради уволнението; 2/ продължителността на същото; 3/ наличието на причинна връзка и 4/ размерът на брутното трудово възнаграждение на работника.

В настоящия случай видно от представените по делото трудова книжка и копие от картата за регистрация на ищеца в Бюрото по труда, същият няма сключен последващ трудов договор. Ето защо са налице първите две предпоставки за уважаване на този иск, а именно - оставането без работа поради уволнението и продължителността на същото. Безспорно в случая е също така наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа на ищеца. Поради това за този период на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и предявения иск е доказан по своето правно основание.

По отношение на неговия размер, обезщетението следва да се изчисли съобразно чл.228, ал.1 КТ, а именно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Представени от ищеца пред първоинстанционния съд са доказателства във връзка с получаваното от него брутното трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Същите са обективирани в процесните фиш за получавано трудово възнаграждение и трудов договор. Съдът счита, че не са необходими специални знания за пресмятане размера на обезщетението, поради което и неоснователни се явяват възраженията на ответника за необходимост от назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с такава задача. Ето защо предявеният иск се явява доказан и по размер.

С оглед на гореизложеното са налице основанията за присъждане на въззиваемия на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Съгласно чл.225, ал.1 КТ на Н.К.Б. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от 1683,45 лв. за 6 /шест/ месеца или общо сумата в размер на 10100,70лв. /десет хиляди и сто лева и 70ст./. Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 13.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

 

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:

Елемент от основателността на посочения иск е незаконността на уволнението. След като настоящият състав споделя мнението на първата инстанция, че уволнението е незаконосъобразно, правилно е бил уважен и искът за възстановяване на предишната работа.

 

Окръжният съд не споделя изложените във въззивната жалба оплаквания. В резултат на задълбочения анализ на събраните доказателства,  извършен от районен съд, първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд правилно е приложил процесуалните норми и се е мотивирал подробно на кои доказателства дава вяра и на какво основание.

При съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед уважаването на ищцовата претенция и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид направеното от ищеца искане, ответникът следва да заплати на ищеца и направените в производството разноски. Съгласно представения списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателства за плащане, въззиваемият е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. Ето защо, в полза на въззиваемия следва да се присъди пълният размер на направените пред въззивния съд разноски от 850лв.

 

Така мотивиран Бургаският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31/08.04.2014г., постановено по гр.д. № 136/2013г. по описа на Районен съд – гр.Царево.

 

 

 ОСЪЖДА Почивна База *** Китен, с ЕИК по БУЛСТАТ: 102869753, с адрес: гр.Китен, ул.''Бриз", № 18 да заплати на Н.К.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 850лв. (осемстотин и петдесет лева) - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

 

 

                                                                                      2.