Изпълнителното деяние се заключава в неговото опетняване. То може да бъде осъществено по различни начини, но във всички случаи опетняването се изразява в открито незачитане, пренебрежение към държавния символ. Тъй като националното знаме е веществен символ, опетняването му може да стане чрез физически контакт - сваляне (смъкване) от мястото, където е поставено, смачкване,
Горните действия по естеството си са такива, че могат да бъдат извършени само умишлено, с желани и настъпили общественоопасни последици, като чрез тях подсъдимият е изразил незачитане и пренебрежение към държавния символ. Престъплението по чл. 325 от НК по своето систематично място се намира в Глава 10-та от особената част на Наказателния кодекс, озаглавена "Престъпления против реда и общественото спокойствие". Родов обект на посегателство при този вид престъпни деяния са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на обществения живот на гражданите. Престъпленията против реда и общественото спокойствие накърняват интересите на обществото като цяло, но и на отделни негови членове. Изпълнителното деяние е обозначено чрез оценъчния израз "извършване на непристойни действия". Множественото число във фразата сочи само на възможно разнообразие, а не на необходимост извършените действия да са поне две на брой. В действителност хулиганството може да бъде извършено и само с едно действие, стига то да е по своя характер непристойно. Такова е всяко неприлично, скандализиращо действие, което явно противоречи на възприетия морал. Възможно е, но не е задължително действието да бъде извършено на обществено (публично) място или пред други лица. Скандалното действие може също така да се извърши на обществено място, но без очевидци (напр. чупене на витрини през нощта). Във всички случаи обаче, дори тогава, когато не присъствува никой, извършеното едно или няколко непристойни действия трябва да бъдат обективно годни да станат достояние на обществеността, на неограничен кръг хора. Хулиганството се извършва винаги с едно или повече действия, които са скандализиращи. То не би могло да бъде осъществено чрез бездействие. Престъплението по чл. 325 от НК е резултатно. Престъпният резултат се изразява в грубото нарушаване на обществения ред. То е налице, когато непристойните действия и последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните. По тази причина, за разлика от непристойните действия, които осъществяват изпълнителното деяние на хулиганството, грубото нарушаване на обществения ред, с което се осъществява престъпният му резултат, трябва във всички случаи да бъде възприето от други лица - ако не веднага, то поне по-късно, при това като брутално и демонстративно незачитане на обществения ред. Формата на вина при това престъпно деяние е умисълът. Възможен е както пряк, така и евентуален умисъл, когато деецът преследва други свои цели, но допуска грубо нарушаване на обществения ред. Характерен за хулиганството е и един специален субективен признак - хулиганският мотив. Той се заключава в "явно неуважение към обществото" от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите хулигански действия деецът показва, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение, а стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди обективно от това, че хулиганските действия се извършват без очевидна причина. Това ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. Заедно с хулиганските действия по чл. 325 от НК се осъществяват често и други престъпления в идеална и/или в реална съвкупност. Такива могат да бъдат деяния по чл. 216, чл. 128 - чл. 130, по чл. 146, както и например такова по чл. 108, ал. 2 от НК, какъвто е настоящия случай.
Квалифициращият елемент по ал. 2 предл. 3-то на чл. 325 от НК е налице, когато хулиганството се отличава с изключителна дързост. За да е осъществен този квалифициран състав, хулиганските действия трябва да разкриват особена упоритост при преследването на целите от страна на дееца.
