ТЕМАТИЧЕН КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТА ЗА АДВОКАТИ
И МЛАДШИ АДВОКАТИ
ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗУТ, ЗОСОИ, ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ, ЗЗД, Семеен кодекс, Закон за наследството, Кодекс на МЧП, Търговски закон, ГПК, НПК, НК, съответните правилници, Закон за кадастъра и имотния регистър, Правилник за вписванията, Наредба 7
I. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
1. Наказателноотговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост.
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните.
субект на престъплението – принципната възможност едно лице да извърши престъпление; физическо лице; възраст; личен характер; (физическо, психично и обществено развит); особени лични или обществени качества на извършителя Психолог особености – нормална психика – вменяемост; може да имат и допълнителни качества – длъжностно лице, пол, може да е и квалифициращо обстоятелство
Наказателноотговорни лица – притежава качеството субект и е извършило престъпление; пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление; 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си – оборима презумпция
Вменяемост – психика на лицето, свойството да разбира значението и ръководи своите действия. Интелектуален момент – възприемане на действителността. Мисловна дейност – отразяване в мозъка, осъзнава и разбира значение на постъпките си, волеви момент – ръководи постъпки, поведение и воля едновременно; волеви момент и възможност към момента на извършване.
невменяемост – основни качества на човек психика- поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си; юридически критерии – отсъствие на интелектуален или волеви критерии. Винаги е така при идиотия и имбецилност, но не винаги при дебилност
Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее
съответни принудителни медицински мерки
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните – значение на особеностите на психиката – физ развитие, опит, мироглед; Вменяемост - изрично констатирана, волево овладяване, ако не е – възпитателни мерки;
Цел - превъзпитани и подготвени за общественополезен труд; непълнолетен, поради увлечение или лекомислие престъпление, не е голяма обществена опасност, прокурорът може да не се образува или да прекрати досъдебно производство(изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярк, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако могат да се приложат възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
наказания: лишаване от свобода; пробация; обществено порицание; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. За непълнолетните предвидените в особената част наказания се заменят:доживот=3-15;10=5;>5=>3; глоба=порицание и тн. Когато наказание >1г. и не е отложено по 66, непълнолетният се освобождава и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом. Съдът може предсрочно да освободи осъдения непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от 1/3. По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието де прилагат общите правила. Реабилитацията настъпва по право, когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Не може да е опасен рецидивист, за престъпления до пълнолетие, пълна реабилитация при съответните намалени срокове.
2. Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението.
Понятие за престъплението. Обществен характер – накърняване интерес; обществено опасен характер, нужда от наказ прав закрила; обществена същност на престъплението е изразена в неразривна връзка на обществените отношения, престъплението и нак право.
9. Престъпление е това общественоопасно деяние (действие- система от телодвижения, взети с решение и съзнателно или бездействие(волеви акт)), което е извършено виновно (субективен елемент-суб/псих отношение на дееца към общественоопасния характер; елемент на деяниеето и е обективен факт в съзнанието му; форми: умисъл, непредпазливост) и е обявено от закона за наказуемо. Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
10. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Обект: обществените отношения: личността, правата и установения ред (интереси,защитени от правото). Предмет: конкретен елемент от обществените отношения, който е непосредствено засегнатият обект, може да е материален израз или да е самото отношение.
Средство= оръдие, отнемат се в полза на държавата, ако принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление.
Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка.
Деяние – общественоопасно действие или бездействие, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо – съзнателен волеви, целенасочен акт, предизвикан от потребност при определени условия, система от телодвижения; изпълнително деяние – точното описание на фактическите признаци, без субективните
Причинност – промяна обществени интереси, обективна връзка, предпоставка за отговорност, субективна страна на престъплението, причинна връзка м/у деянието и престъпния резултат, изпълнително деяние и обещственоопасни последици.
Обществена опасност и противоправност на престъплението.
11. Общественоопасното (обективни отрицателни обективни отрицателни изменения на действителността (вреди, щети)) деяние е виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Умишлено: съзнавал е общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването. Непредпазливо: не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, е мислил да ги предотврати. (наказуеми само в предвидените случаи). Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо. Бива увреждащо и застрашаващо
Резултатни (реални – застрашаващи, увреждащи, смесени); формални (безрезултатни)
Когато престъпният резултат е обективно следствие (пряка и непосредствена причинна връзка от деянието) от изпълнителното деяние. , но и виновно
Противоправност – противоречие на деянието с установена правна забрана, предвидена санкция, не е при малозначителност, не е обществено опасно
3. Обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието
(неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск).
Фактическа грешка – незнание на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението
12. Не е общественоопасно деянието при неизбежна отбрана - защитят от непосредствено противоправно нападение държавни, обществени интереси, личността, правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Превишаване: защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Няма превишаване при нападение извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Деецът не се наказва, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
12а. Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице (извършило престъпление) при неговото задържане за предаване на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Тези мерки се превишават, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на престъплението и обстоятелствата по задържането, и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. Наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.
13. Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни, обществени интереси, свои, на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
13а. Не е общественоопасно деянието, извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици. взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.
14. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. отнася се и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
15. Не е виновно деянието, ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). – не е небрежен, липса съзнаване за деяние, няма вина
16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.
4. Вина – същност и определение. Форми на вината. Умисъл – същност, определение и видове. Непредпазливост – същност, определение и видове. Грешката и нейното значение.
11. Общественоопасното деяние е виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Умишлено: съзнавал е общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването. Непредпазливо: не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, е мислил да ги предотврати. (наказуеми само в предвидените случаи). Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.
14. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост
Вина – псих отношение, интелектуален, волеви момент – поставяне на цел/ резултат, емоционално състояние, тя е важна към момента на извършване на деянието,; степени – степен на обществена опасност, бива небрежност (несъзнателн и умисъл / самонадеяност (сънателн, смесена (умисъл за едно,но не и за др). Смесена – причиняват се 2 престъпни резултата, за един умишлено, по-тежките непредпазливо. Да няма поглъщане при причината връзка
Умисъл – съзнателна форма на вина, предвиждане и съзнаване, пряк и евентуален (косвен) умисъл, резултатни, увреждащи, поставящи в опасност, бива: внезапен, предварителен (премислен спокойно за и против), афектен – провокиран от насилие, тежка обида, клевета, условен, алтернативен.
Непредпазливост – по малко укорима, резултатни престъпления – самонадеяност и небрежност; самонадеяност – уверен, че ще да предотврати или преодолее; престъпна небрежност – бил длъжен и могъл предвиди (професионалн
5. Стадии на умишленото престъпление. Опит – определение и видове. Наказуемост на приготовлението и опита.
Довършено – всички елементи на фактическия престъпен състав + резултат; може да е довършен само изпълнителното деяние – формалните, резултатние – настъпването му; стадии – вътрешен (психичен) и изпълнение на решението - само при пряк умисъл; в зависимост дали един обект е застрашен или увреден имаме опит и приготовление, в зависимост от характера на застрашаването ги разграничаваме.
17 Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи. Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.
18. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. Деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Не се наказва, когато по собствена подбуда: се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. – винаги пряк умисъл; видове: недовършен опит (не е формирана причината за обществено опасните последици); довършен опит – не са настъпили, ако и да е направил всичко; годен опит – насочен с/у реален обект, абсолютно негоден – ненаказуем, не съществува обект или не може да го увреди; относително негоден – наказуем
Наказуемост – степента на увреждане и причините да е недовършен; самоволен отказ – реално да са предотвратени последиците; стадиите са в отношение на поглъщане – приготовление, опит и довършено престъпление
6.Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.
20. Съучастници в на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. Извършител- участвува в самото изпълнение на престъплението. Подбудител- умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Помагач - умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
21 Всички съучастници се наказват с наказанието, за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Подбудителят и помагачът отговарят само за умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.
22 Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на 19.
Дадени са само форми, то е поведение на 2 или повече лица (участва, допринася), субективна страна – общност на умисъл – за престъплението и за съучастието, може и евентуален умисъл на единия; Форми – извършителство (основн, обективен принос на всички; необходимо съучастие, съизвълшителство, при съпричиняване отсъства общност на умисъла, от извършването се поражда и отговорността на останалите,; подбудител – интелектуално участие, само чрез действие – склоняване, довършено и при взимането на решение от страна на склонявания, различно то подбуждане към престъпление – самостоятелно престъпление, но не е взело решение и не извършва самото действие, може и неопределен адресат; помагача – предшества или съпътства, бива физическо и интелектуално – има формиран умисъл, но той окуражава, съветва, обещава, укривател е пост фактум
Всеки допринася в различна степен – всички се наказват; отказване и подбудител – помагач, ексес на извършителя, ограничена до това,което е било извършено, но не повече от намисленото, всичко се преценява от гледна точка на отделния участник и неговите свойства; отказ – обективно попречил или предотвратил последиците
7. Множество престъпления. Видове усложнени престъпления – продължавано престъпление, съставно престъпление и др. Съвкупност от престъпления. Рецидив. Опасен рецидив.
Множество – винаги две престъпления за разлика от др форми усложнена престъпна дейност; реална съвкупност – едно лице, 2 деяния, отделни решения и цели, две престъпления; идеална – едно деяние, няколко престъпления, едно решение и цел, различни обекти
23 Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
24 Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
25 Разпоредбите на 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на 64, ал. 1 или на 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.
26 Разпоредбите на 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.
Продължавано; трайно (продължено) – едно деяние, винаги и бездействие, непрекъснато; сложно съставно – 2 функционално свързани акта, едно решение и цел, но всеки акт е отделно престъпление; двуактно – същото,но всеки акт не е престъпление; престъпления на системно извършване – 3 отделни, еднородни деяния, отделни решения, не са престъпления, различно от системно извършване на престъпление, където едно е отделно и еднородно; престъплнение по занаят – множество еднородни деяния
За всяко престъпление – отделно наказание, кумулиране на наказанията, поглъщане на по-леки от по-тежки, налага се само най-тежкото, присъединяване на наказанията – по леко, към по-тежки, увеличаване на най-тежкото, увеличаване на общото най-тежко с ½, но не повече от сбора и най-тежкото, трябва да са от един и същ вид.
Рецидив – множество престъпления, едно престъпление, след осъждане с влязла в сила присъда; видове – дали преди или след изтърпяване, общ (различни престъпления) специален – повторно същото, реален и формален; общ – лишаване от свобода и за двете, задължително присъединяване; повторност – след като е бил осъждан – специален рецидив – еднакъв вид престъпления, предвидено специално наказание, до 5год от излизане от затвор; опасен рецидив – тежко престъпление, по малко от 5 години след затвор, като пълнолетен или да е осъждан 2 или повече пъти
27 Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.
28 Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.
29 Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено; извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено; При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.
30 Правилата на 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
И МЛАДШИ АДВОКАТИ
ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗУТ, ЗОСОИ, ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ, ЗЗД, Семеен кодекс, Закон за наследството, Кодекс на МЧП, Търговски закон, ГПК, НПК, НК, съответните правилници, Закон за кадастъра и имотния регистър, Правилник за вписванията, Наредба 7
I. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
1. Наказателноотговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост.
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните.
субект на престъплението – принципната възможност едно лице да извърши престъпление; физическо лице; възраст; личен характер; (физическо, психично и обществено развит); особени лични или обществени качества на извършителя Психолог особености – нормална психика – вменяемост; може да имат и допълнителни качества – длъжностно лице, пол, може да е и квалифициращо обстоятелство
Наказателноотговорни лица – притежава качеството субект и е извършило престъпление; пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление; 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си – оборима презумпция
Вменяемост – психика на лицето, свойството да разбира значението и ръководи своите действия. Интелектуален момент – възприемане на действителността. Мисловна дейност – отразяване в мозъка, осъзнава и разбира значение на постъпките си, волеви момент – ръководи постъпки, поведение и воля едновременно; волеви момент и възможност към момента на извършване.
невменяемост – основни качества на човек психика- поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си; юридически критерии – отсъствие на интелектуален или волеви критерии. Винаги е така при идиотия и имбецилност, но не винаги при дебилност
Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее
съответни принудителни медицински мерки
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните – значение на особеностите на психиката – физ развитие, опит, мироглед; Вменяемост - изрично констатирана, волево овладяване, ако не е – възпитателни мерки;
Цел - превъзпитани и подготвени за общественополезен труд; непълнолетен, поради увлечение или лекомислие престъпление, не е голяма обществена опасност, прокурорът може да не се образува или да прекрати досъдебно производство(изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярк, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако могат да се приложат възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
наказания: лишаване от свобода; пробация; обществено порицание; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. За непълнолетните предвидените в особената част наказания се заменят:доживот=3-15;10=5;>5=>3; глоба=порицание и тн. Когато наказание >1г. и не е отложено по 66, непълнолетният се освобождава и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом. Съдът може предсрочно да освободи осъдения непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от 1/3. По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието де прилагат общите правила. Реабилитацията настъпва по право, когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Не може да е опасен рецидивист, за престъпления до пълнолетие, пълна реабилитация при съответните намалени срокове.
2. Понятие за престъплението. Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка. Обществена опасност и противоправност на престъплението.
Понятие за престъплението. Обществен характер – накърняване интерес; обществено опасен характер, нужда от наказ прав закрила; обществена същност на престъплението е изразена в неразривна връзка на обществените отношения, престъплението и нак право.
9. Престъпление е това общественоопасно деяние (действие- система от телодвижения, взети с решение и съзнателно или бездействие(волеви акт)), което е извършено виновно (субективен елемент-суб/псих отношение на дееца към общественоопасния характер; елемент на деяниеето и е обективен факт в съзнанието му; форми: умисъл, непредпазливост) и е обявено от закона за наказуемо. Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
10. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Обект: обществените отношения: личността, правата и установения ред (интереси,защитени от правото). Предмет: конкретен елемент от обществените отношения, който е непосредствено засегнатият обект, може да е материален израз или да е самото отношение.
Средство= оръдие, отнемат се в полза на държавата, ако принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление.
Престъплението като деяние, престъпен резултат, причинна връзка.
Деяние – общественоопасно действие или бездействие, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо – съзнателен волеви, целенасочен акт, предизвикан от потребност при определени условия, система от телодвижения; изпълнително деяние – точното описание на фактическите признаци, без субективните
Причинност – промяна обществени интереси, обективна връзка, предпоставка за отговорност, субективна страна на престъплението, причинна връзка м/у деянието и престъпния резултат, изпълнително деяние и обещственоопасни последици.
Обществена опасност и противоправност на престъплението.
11. Общественоопасното (обективни отрицателни обективни отрицателни изменения на действителността (вреди, щети)) деяние е виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Умишлено: съзнавал е общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването. Непредпазливо: не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, е мислил да ги предотврати. (наказуеми само в предвидените случаи). Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо. Бива увреждащо и застрашаващо
Резултатни (реални – застрашаващи, увреждащи, смесени); формални (безрезултатни)
Когато престъпният резултат е обективно следствие (пряка и непосредствена причинна връзка от деянието) от изпълнителното деяние. , но и виновно
Противоправност – противоречие на деянието с установена правна забрана, предвидена санкция, не е при малозначителност, не е обществено опасно
3. Обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието
(неизбежна отбрана, крайна необходимост, оправдан стопански риск).
Фактическа грешка – незнание на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението
12. Не е общественоопасно деянието при неизбежна отбрана - защитят от непосредствено противоправно нападение държавни, обществени интереси, личността, правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Превишаване: защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Няма превишаване при нападение извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. Деецът не се наказва, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
12а. Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице (извършило престъпление) при неговото задържане за предаване на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. Тези мерки се превишават, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на престъплението и обстоятелствата по задържането, и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. Наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.
13. Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни, обществени интереси, свои, на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
13а. Не е общественоопасно деянието, извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици. взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.
14. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. отнася се и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
15. Не е виновно деянието, ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). – не е небрежен, липса съзнаване за деяние, няма вина
16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.
4. Вина – същност и определение. Форми на вината. Умисъл – същност, определение и видове. Непредпазливост – същност, определение и видове. Грешката и нейното значение.
11. Общественоопасното деяние е виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Умишлено: съзнавал е общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването. Непредпазливо: не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, е мислил да ги предотврати. (наказуеми само в предвидените случаи). Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.
14. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост
Вина – псих отношение, интелектуален, волеви момент – поставяне на цел/ резултат, емоционално състояние, тя е важна към момента на извършване на деянието,; степени – степен на обществена опасност, бива небрежност (несъзнателн и умисъл / самонадеяност (сънателн, смесена (умисъл за едно,но не и за др). Смесена – причиняват се 2 престъпни резултата, за един умишлено, по-тежките непредпазливо. Да няма поглъщане при причината връзка
Умисъл – съзнателна форма на вина, предвиждане и съзнаване, пряк и евентуален (косвен) умисъл, резултатни, увреждащи, поставящи в опасност, бива: внезапен, предварителен (премислен спокойно за и против), афектен – провокиран от насилие, тежка обида, клевета, условен, алтернативен.
Непредпазливост – по малко укорима, резултатни престъпления – самонадеяност и небрежност; самонадеяност – уверен, че ще да предотврати или преодолее; престъпна небрежност – бил длъжен и могъл предвиди (професионалн
5. Стадии на умишленото престъпление. Опит – определение и видове. Наказуемост на приготовлението и опита.
Довършено – всички елементи на фактическия престъпен състав + резултат; може да е довършен само изпълнителното деяние – формалните, резултатние – настъпването му; стадии – вътрешен (психичен) и изпълнение на решението - само при пряк умисъл; в зависимост дали един обект е застрашен или увреден имаме опит и приготовление, в зависимост от характера на застрашаването ги разграничаваме.
17 Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи. Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.
18. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. Деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Не се наказва, когато по собствена подбуда: се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. – винаги пряк умисъл; видове: недовършен опит (не е формирана причината за обществено опасните последици); довършен опит – не са настъпили, ако и да е направил всичко; годен опит – насочен с/у реален обект, абсолютно негоден – ненаказуем, не съществува обект или не може да го увреди; относително негоден – наказуем
Наказуемост – степента на увреждане и причините да е недовършен; самоволен отказ – реално да са предотвратени последиците; стадиите са в отношение на поглъщане – приготовление, опит и довършено престъпление
6.Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.
20. Съучастници в на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. Извършител- участвува в самото изпълнение на престъплението. Подбудител- умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Помагач - умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
21 Всички съучастници се наказват с наказанието, за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Подбудителят и помагачът отговарят само за умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.
22 Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на 19.
Дадени са само форми, то е поведение на 2 или повече лица (участва, допринася), субективна страна – общност на умисъл – за престъплението и за съучастието, може и евентуален умисъл на единия; Форми – извършителство (основн, обективен принос на всички; необходимо съучастие, съизвълшителство, при съпричиняване отсъства общност на умисъла, от извършването се поражда и отговорността на останалите,; подбудител – интелектуално участие, само чрез действие – склоняване, довършено и при взимането на решение от страна на склонявания, различно то подбуждане към престъпление – самостоятелно престъпление, но не е взело решение и не извършва самото действие, може и неопределен адресат; помагача – предшества или съпътства, бива физическо и интелектуално – има формиран умисъл, но той окуражава, съветва, обещава, укривател е пост фактум
Всеки допринася в различна степен – всички се наказват; отказване и подбудител – помагач, ексес на извършителя, ограничена до това,което е било извършено, но не повече от намисленото, всичко се преценява от гледна точка на отделния участник и неговите свойства; отказ – обективно попречил или предотвратил последиците
7. Множество престъпления. Видове усложнени престъпления – продължавано престъпление, съставно престъпление и др. Съвкупност от престъпления. Рецидив. Опасен рецидив.
Множество – винаги две престъпления за разлика от др форми усложнена престъпна дейност; реална съвкупност – едно лице, 2 деяния, отделни решения и цели, две престъпления; идеална – едно деяние, няколко престъпления, едно решение и цел, различни обекти
23 Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.
24 Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
25 Разпоредбите на 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на 64, ал. 1 или на 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.
26 Разпоредбите на 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.
Продължавано; трайно (продължено) – едно деяние, винаги и бездействие, непрекъснато; сложно съставно – 2 функционално свързани акта, едно решение и цел, но всеки акт е отделно престъпление; двуактно – същото,но всеки акт не е престъпление; престъпления на системно извършване – 3 отделни, еднородни деяния, отделни решения, не са престъпления, различно от системно извършване на престъпление, където едно е отделно и еднородно; престъплнение по занаят – множество еднородни деяния
За всяко престъпление – отделно наказание, кумулиране на наказанията, поглъщане на по-леки от по-тежки, налага се само най-тежкото, присъединяване на наказанията – по леко, към по-тежки, увеличаване на най-тежкото, увеличаване на общото най-тежко с ½, но не повече от сбора и най-тежкото, трябва да са от един и същ вид.
Рецидив – множество престъпления, едно престъпление, след осъждане с влязла в сила присъда; видове – дали преди или след изтърпяване, общ (различни престъпления) специален – повторно същото, реален и формален; общ – лишаване от свобода и за двете, задължително присъединяване; повторност – след като е бил осъждан – специален рецидив – еднакъв вид престъпления, предвидено специално наказание, до 5год от излизане от затвор; опасен рецидив – тежко престъпление, по малко от 5 години след затвор, като пълнолетен или да е осъждан 2 или повече пъти
27 Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.
28 Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.
29 Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено; извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено; При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.
30 Правилата на 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.