Възможни сценарии за прекратяване на участието в ООД

Често при учредяване на едно дружество съдружниците не мислят за ситуацията, при която едни съдружник иска да напусне, или другите искат да го изгонят, или някоя друга причина ги кара да развалят своето съдружие, но без да минават през тромавата процедура на ликвидацията. Въобще животът е богат на възможни комбинации и за това законодателят е уредил в Търговския закон (ТЗ) са уредени възможните изходи от едно вече учредено дружество (ООД) и изключването на съдружник от него или напускането на други. Въпросните текстове са императивни норми и никакви ограничения в устава не могат да им се противопоставят. Накратко съм описал възможностите, които законът дава на група съдружници да напуснат едно ООД и да уредят взаимоотношенията си с другата група. Тук практическия проблем беше, че двете групи са носители на по 50% от капитала и това наложи някои сложни еквилибристики. Освен това едната група съдружници саботираха процеса и ту се правеха на дезинетерсирани, ту блокираха решенията на Общото събрание. А ето и вариантите:

1. съгласно чл. 125, ал 2 ТЗ („Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.") ви дава възможност вие да напуснете дружеството. Правният вакуум тук е, че ако вие пуснете предизвестието си и Другите съдружници не дойдат на заседанието на Общото Събрание (ОС) вие сами трябва да гласувате решението за вашето освобождаване. По принцип вакуумът се явява от това, че не се предполага човек сам да се изключи. Освен това уставът ви в може да предвижда, че подобно решение трябва да се вземе с определено квалифицирано мнозинство от капитала, но това не е много значителен проблем. Въпреки това съм сигурен, че едно подобно решение ще мине. Има обаче и други практически проблеми от въпросното действие:

• вие оставяте самото дружество в разпореждане на Другите съдружници.
• Някои от вас е управител. На вас той ви е необходим, за да впише решението на Общото събрание за вашето освобождаване. Управителят обаче се избира и освобождава от общото събрание. След като се впише решението за вашето освобождаване, за което няма проблем, няма да има кой да го освободи него, тъй като вие вече няма да сте съдружници. Реално тук може да играем, като непосредствено след решението за вашето освобождаване се свика едно прибързано ОС, което да го освободи, при подадени документи в Търговския регистър, но не излязло решение. На първо място, ако не ви се преведат парите веднага, другите съдружници могат да блокират фактическото разпределение на активите, като го освободи, макар че е много малко вероятно той да може да го направи така бързо. Това е малко вероятно, но все пак да го отбележа. Ако той блокира парите вие може да си ги търсите, но ако той декапитализира дружеството вие няма да може да се удовлетворите реално. По-същественият проблем е, че другите съдружници няма да освободят от отговорност вашия управител, не че реално ще има за какво да го гонят. В момента не съм в състояние да предвидя какви основания той би имал, но честно казано никой бг съд не би го осъдил. Практически най-сериозния проблем би се явил, че един от вас ще се води управител докато не бъде освободен, а това може да се проточи.
• Вариант би било вие да предложение и другите съдружници да се съгласят едно трето лице да оглави дружеството. Те не може да имат противоречие с това, особено ако им се предложи това, преди вие да заявите намерение да ги изключите или сами да напуснете. Едно лице като счетоводител би свършило перфектна работа. Само важно е да е бг гражданин и да можете поне малко да го натискате. Реално той е длъжен да съблюдава закона и устава, но ако се бави, вие може да претърпите загуби. Този вариант трябва още да се обмисли.
• От друга страна, ако вие напуснете дружеството практически повече няма да се занимавате с него, тъй като той няма да има правно основание да води срещу вас каквото и да било дело. Дружеството си е негово, но активите ще са намалени.

2. Вариантът, които обсъждахме се основава на чл. 126 ал 3 „Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато: 1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; 2. не изпълнява решенията на общото събрание; 3. действува против интересите на дружеството”.

• При всички положения важният момент е кое основание ще изберете за освобождаването на другите съдружници ( според чл. 126 ал 3 ТЗ „1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; 2. не изпълнява решенията на общото събрание; 3. действува против интересите на дружеството”). Те са длъжни да оказват също така съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност. Съответно трябва да се докажете, че те не са изпълнили това си задължение, което може и да е трудно. Другият вариант е да са нарушили т.2 – тоест да не са изпълнили някое решение на ОС, но съответното решение също не бива да противоречи на закона, така че и тук може да се срещнат трудности.
• При основанията неизпълнение на задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството най-често се касае или за пълно дезинтересиране на съдружник от дейността на дружеството, а без неговия глас общото събрание не може да приеме валидно решение (първата хипотеза – да вземете решение, за което уставът предвижда мнозинство: увеличаване или намаляване на капитала(може да искате да намалите капитала с оглед на новия минимален праг на капитал за ООД от 2 лева), приемане на нов съдружник, който според вас е важен за дейността, другите предвидени в Устава), или за някакви необичайни обстоятелства като неразбирателство или конфликт между съдружниците (втората хипотеза), които да накарат другите съдружници да действа във вреда на Дружеството.
• Трябва поне формално, изключването да бъде мотивирано с едно от трите основания, но трябва да има и документално доказване за наличието им (за да се подсигурим). Тези обстоятелства са предимно с организационен характер, поради което може да им се придаде твърде широка и спорна формулировка, тъй като нямат количествени измерители.
• Законът обаче изисква писмено и предварително да бъде предупреден изключвания съдружник. Решението за предупреждаването му също така трябва да бъде взето от ОС. Проблемът би се явил, ако той присъства на въпросното заседание и гласува против, като така го блокира (за предупреждението не важат правилата при изключване, а се брои с просто монзинство). В предупреждението обикновено се определя и срок за отстраняване на конкретно посочените нарушения. Какъв да бъде този срок ще се прецени при формулирането им.
• Възможно заобикаляна на изискването предупреждението да бъде отправено от ОС е то да бъде отправено от управителя. В едно съдебно решение съдебният състав беше приел, че това е възможно, макар че според мен поне, това очевидно не е така. Въпросът е, че ако в Търговския регистър недогледат нещата, може да мине, а изключваният съдружник има само 14 дни да обжалва, което може и да не съумее да направи.
• След като му се връчи предупреждението и след като съответно посоченият срок изтече, чак тогава ще се свика ново ОС, на което да се вземе решение за освобождаване на единия съдружник.
• Хубавото е, че съгласно чл. 137, ал 3 „Решенията по ал. 1, ... 2 (изключване на съдружници) се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала.... Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. " Тоест при изключване на съдружник неговият дял не се брои. (въпреки че уставът ви предвижда в чл. 21, ал 5 обратното). Съответно вие няма да имате проблем да отстраните единия съдружник, независимо дали той присъства или не, като той няма да може да гласува.
• Проблемът е със другия съдружник. За съжаление не намерих съдебна практика как се процедира, когато с едно решение изключваш двама съдружници. Тоест първо единия, после другия, но тъй като чл. 140, ал.4 изрично предвижда че решенията на ОС за „ ... изключване на съдружник ... избор и освобождаване на управител, ... имат действие от вписването им в търговския регистър”, то трябва да се предположи, че единият съдружник ще може да гласува против решението за освобождаване на другия, тъй като в рамките на самото ОС той още не е освободен. Тогава става невъзможно освобождаването на другия на този етап. Съответно, след като мине решението за освобождаването но единия, процедуррата ще се повтори и за другия. Нищо не пречи обаче с решението, с което се освобождава единя, да се вземе решение за предупреждение на другия. После се свиква ново ОС и се взима решение да освободите и втория.

Реално погледнато действията са следните:
1. свикване на ОС за осъждане действията на изключвания съдружник
2. Ако то се провали свикване на ОС с ваше предизвестие
3. Изтичане на срок да се поправи
4. Свикване на ОС за освобождаване на единия и предупреждение към другия или за вашето напускане
5. Вписване на освобождаването на единия
6. Свикване на ОС за освобождаване на другия.

Относно разпределението на имуществото:
В устава сте използвали формулировката на закона(чл.125, ал 3 ТЗ), че Имуществените последици от прекрпатяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което означава краят на месеца през, който е взето решение от Общото събрание за изключване на съдружник. Тоест съобразно акуратно воденото ви счетоводство ще трябва да си разпределите дяловете, а не само от уставния капитал. Освен това сте поставили и срок за изплащане на съответната част от капитала – 3 месеца (чл.17, ал.4). Съответно същата ще се приложи и за останалата част от дължимата сума.

По принцип, окръжните съдилища не вземат решения за промени в статута (респективно в състава) на търговските дружества без наличието на нотариално заверен протокол на ОС на дружеството, а при освобождаване на съдружник по собствено желание - и без приложено към заявлението копие на писменото предизвестие от страна на напускащия съдружник.