Какво стана с кината в София?

Навремето, когато бях малък в София имаше много и приятни кино салони. Но след от неправилни и не изрядни приватизационни сделки в мрежата на бившата кинефикация се стигна до раздържавяването на киносалоните. Това за голямо съжаление не повиши нивото на кинопоказ, а точно обратното. По позната стара схема кината бяха оставени да кретат на доизживяване, след което бяха продадени на безценица. Столичното предприятие "София-филм" (наследник на старото ГУ "Кинефикация") бе продадено на офшорната компания "Бългериън технолоджис" за 4,712 млн. Същото ЕООД е дъщерна фирма на гръцката медийна групировка " Тануиър груп", занимаваща се с дистрибуция и продуцентство и не спази нито едно от условията, предвидени в договора й, които държавата в лицето на Агенцията за приватизация е поставила: да инвестира 6 млн. лева в срок от 6 години, купувачът да прожектира минимум 15% европейска и национална кинопродукция, предметът на дейността на киносалоните трябва да се запази не по-малко от 10 години, както и забрана за намаляване броя на местата и киноекраните за период от 5 години.

Само че не беше предвидено киносалоните да се оставят празни и да не работят. Липсата на подобна забрана доведе до това, че те просто хлопнаха кепенците и зачакаха десетгодишният период да изтече.

В момента в над едно милионна София са затворени всички известни от близкото минало киносалони: "Сердика", "Изток", "Урвич", "Мир", "Европа палас", "Москва", "Модерен театър","Ново кино "Славейков" (бившето "Култура"), "Глобус"и др. От предприятието "София-филм" през 2002 и 2003 година на етапи е освободен целият квалифициран персонал, а материално-техническата база е умишлено съсипвана и разграбвана. Кината са препродадени от новия собственик на инвестиционния фонд "Икуест" (в който участват Дойчебанк, Комерцбанк и Банк Аустрия), а продажбата е извършена от дъщерната фирма на фонда "Пеликан рейтил". В резултат на всичко това някои от киносалоните са превърнати в луксозни магазини, бутици и други доходоносни обекти, а другите ги очаква същата съдба. За пример бихме посочили кино "Мир" (с три модерни кинозали), което бе сринато до основи и превърнато в паркинг, на чиято територия след време ще изникне най-вероятно поредният бизнес център. Реституираните софийски кина "София", "Иван Вазов", "Славейков", "Севастопол", "Красно село", "Асен Златаров", "Рекс" ("Млада гвардия") и "Витоша" (последното с неясноти и съдебни спорове около собствеността) са с коренно променен предмет на дейност. Всички те са префасонирани от новите си собственици като казина, бингозали, хотели, различни магазини. Не бива да бъде забравяно, че някои столични кина са исторически и културни паметници и тяхното ликвидиране си е живо посегателство върху културните традиции.

Преди 9 септември 1944 година в столицата е имало над 40 киносалона, като по-известни от тях са били "Пачев", "Балкан", "Хемус", "Роял", "Глория", "Капитол", "Уфа", "Артилерист", "Одеон", "Струма", "Македония", "Екселсиор" и др. До 10 ноември 1989 година софийските киносалони са над 55, като в тях влизат читалищните кина на големия град.

А днес колко са? „Одеон”, „Дома на киното”, „Влайкова”, Евро-Българския културен център ... за други не се сещам. Останаха само моловете, а в сградата на бившето софийско кино "Изток" "Билла" ще прави магазин. Аз там си прекарах детството, що филми гледахме, бягайки от 138 Юрий Гагарин или през лятото. Сестра ми пък ме водеше всяка неделя през зимата на поредното голямо заглавие. А афишът ... афишът бе ръчно рисуван. Така беше и в „Сердика”, където пък гледах филми, бягайки от гимназията. Но това отмина. Сега, за да избягаш на кино, трябва да идеш в мола, да платиш не знам си колко пари, няма рисувани афиши, няма натискане на задните редове или изпусната бутилка бира да се търкаля чак до подиума на кино „Сердика”. Тъпо.