obzor 2018.doc

Обзор

За състоянието на дивечовите запаси в Р България,

съгласно данните от проведената таксация

през пролетта на 2018 г.

Таксацията на дивеча през пролетта на 2018 г.

В определения срок бяха проведени съвместни регионални съвещания относно организацията, сроковете и методите за таксиране на дивеча с представители на ловните сдружения и представители на юридическите лица, с които има сключени договори за стопанисване на дивеча.

Беше направена необходимата подготовка за правилното провеждане на таксацията на дивеча, както в държавните ловностопански райони и дивечовъдните участъци, така също и в ловностопанските райони, в които дивечът се стопанисва от ловните дружини. Таксирането на дивеча в дивечовъдните участъци, за които има сключени договори се провеждаше от юридическите лица.

На проведените регионални съвещания бяха разисквани начините за най-точно установяваване на реални дивечови запаси. Направени бяха анализи на таксациите, плановете за ползване и реализирания отстрел през 2017 г.

При обработването на резултатите се приема за база данни за площите, отразени в интернет базираната информационна система на ИАГ, а при допустимите запаси са нанесени корекции на тези ловностопански райони, където са приети нови ловностопански планове.

От представените обзори за състоянието на дивечовите запаси по регионални дирекции е видно, че таксирането на дивеча е преминало при добре създадена организация и контрол.

При преброяването на едрия дивеч е използван метода на пълното преброяване, като най-голямата тежест дават целогодишните наблюдения. Най – точни са резултатите, подадени от ТП ДЛС, където има постоянно присъствие на терена и наблюдения на местата за подхранване на дивеча, водопоища, калища и дивечови просеки, както и сватбовищата на бл.елен и елен лопатар, където се следи поведението на дивеча и миграционните процеси целогодишно.

В ловностопанските райони, стопанисвани от ловните дружини наблюденията се извършват предимно през ловния сезон.

Във всички ловностопански райони беше спазено изискването за едновременно провеждане на таксация в съседни ловностопански райони. В ловностопанските райони, стопанисвани от ловните дружини, таксацията се извършваше в присъствието и под контрола на служители от ДГС, ДЛС и РДГ.

Данни от проведените таксации в трите национални паркове, както и от стопанство Кричим не беше представена, поради което не са посочени.

Резултатите от таксацията бяха представени в срок, като данните са отразени в съответните форми в интернет базираната информационна система на ИАГ.

Анализът на резултатите налага извода, че при едрия дивеч във всички ловностопански райони като цяло се формират дивечови популации, които постепенно нарастват.

Получените резултати от таксацията се характеризират със следната картина при отделните видове дивеч.

БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН

Общата численост на благородния елен възлиза на 29331 бр., от които в държавните ловностопански райони (ДЛСР) - 18915 бр. и в ловностопанските райони на дружините – 10416 бр. В сравнение с миналата година е налице едно увеличение от 1416 бр.или с 4,8 %. Посоченото увеличение при благородния елен е основно в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци (ДУ), отдадени за стопанисване на дивеча от юридически лица по реда на чл.36, ал.1 от ЗЛОД. В тези райони като цяло се изпълняват добре инвестиционите програми към договорите за стопанисване на дивеча в т.ч. регулирането на хищниците и по-ефективна охрана.

По-голям ръст на запасите има в РДГ Шумен, РДГ Русе и РДГ София, където тенденцията от прдеходните години за увеличаване на запаса се запазва. Нарастването на запаса се дължи основно в редовното подхранване, ограничаване в голяма степен на бракониерството и отстрела на хищници.

Половото съотношение на този вид дивеч като цяло в държавните ловностопански райони е 1:1.1 в полза на женските екземпляри.

Запасът като цяло е под допустимия за страната, с изключение на запасите в районите на РДГ Кърджали, РДГ Кюстендил, РДГ Русе, РДГ София и РДГ Шумен,.

ЕЛЕН ЛОПАТАР

Запасът от елен лопатар е 9231 бр., от които бр. в държавните ловностопански райони 6375 бр. и 2856 бр. в ловностопанските райони на ловните дружини. В сравнение с миналата година има увеличение на запаса общо с 687 бр. или с 7,4 %.

Извършените контролни таксации, в някои държавни ловностопански райони, потвърждават наличната численост на запаса. Този вид дивеч основно се стопанисва в оградени площи, което прави управлението на запаса чувствително по-лесно и предвидимо и насочено към извеждане на необходима селекция за регулиране на възрастовата и полова структура с цел повишаване качеството на трофеите. През последните години се разселва в ловностопански райони на ловните дружини.

Половото съотношение на този вид дивеч като цяло в държавните ловностопански райони е 1:1.

Запасът като цяло е над допустимия за страната.

СЪРНА

Запасът от сърна е 116441 бр., от които 28065 бр. в държавните ловностопански райони и 88376 бр. в ловностопанските райони на ловните дружини. В сравнение с миналата година увеличението е с 5493 бр. или с 4,7 %.

При анализ на данните се констатира, че видът поддържа бавния, но постоянен темп на завишаване на запаса. Една от причините за бавния темп на нарастване тук е загубата на голяма част от естествения прираст. Може да се говори вече за едно общо стабилизиране на запасите на сърната общо в страната. Намалението на запаса в някои от предоставените ловностопански райони, където няма предвидено ползване се дължи на бракониерството от редовните ловци по време на провеждащите се излети за лов на дива свиня.

Половото съотношение на този вид дивеч във всички ловностопански райони е 1:1.

Като цяло за страната запасът от сърна е значително под допустимия.

ДИВА СВИНЯ

Дивата свиня наброява 99729 бр.

Увеличението на запаса спрямо миналата година е с 4861 бр. или с 4,9 %. Запасът на дивата свиня като цяло за страната е значително над допустимия. По-нататъшното увеличаване на запаса от дива свиня в повечето ловностопански райони неминуемо ще доведе до редица проблеми, свързани най-вече с щетите, които тя нанася на селското стопанство и вероятността от поява на епизоотии в отделни райони с висока плътност. Не се работи достатъчно по отношение на оптимизиране структурата на запаса и повишаване на трофейните заложби на популацията. Практически почти липсва извършването на селекционен отстрел. Притеснително е и разпространението на заболяването Африканска чума по свинете, което настъпва към страната ни, а в България запасите от дива свиня са над допустимите или близки до тях за почти всички ловностопански райони.

---

ДИВА КОЗА

Запасът от дива коза наброява 2267 бр.

Увеличение на запаса спрямо миналата година е с 167 бр. или с 7,4 %.

Общо за страната числеността на дивата коза не е реална поради липсата на таксационни данни от трите национални парка за 2018 г. Популацията на дива коза на територията на РДГ Смолян е стабилна (наличният запас е над допустимия) и е налице естествено разселване на вида в ловностопанските райони, стопанисвани от ловните дружини.

МУФЛОН

Броят на муфлоните е 4219 бр., с 176 бр. (4,2%) повече в сравнение с 2017 г. Увеличението се дължи най-вече на успешните действия извършени от стопанисващите дивеча след болестта „син език”, която нанесе съществени загуби през 2014 година на муфлона на територията на РДГ Благоевград, РДГ Велико Търново и РДГ Кърджали.

ГЛУХАР

Общият брой на глухарите е 3229 бр.

В сравнение с миналата година общо за страната се наблюдава едно намаление от 20 бр. (0,6 %).

Налице е намаление на запаса в държавните ловностопански райони на РДГ Смолян. Като основна причина за това се смята загубата на местообитания, най-вече на гори които бяха възстановени като частни, намаляването на основната хранителна база на вида – черна и червена боровинка, както и загубите от бракониерството.

ЗУБЪР

Зубрите наброяват 36 бр. В сравнение с 2017 г. числеността му се е увеличила с 4 бр. (11,1 %). Стопанисва се единствено в района на ТП „ДЛС Воден-Ири Хисар“.

ТИБЕТСКИ ЯК

Броят на яковете е 20 бр. В сравнение с 2017 г. числеността му е намаляла с 3 бр. (15,0 %). Стопанисва се единствено в района на ТП „ДЛС Витиня“.

АЛПИЙСКИ КОЗИРОГ

По данни от таксацията наличие на алпийски козирог няма. Липсва информация за числеността му и в районите на националните паркове.

ДРЕБЕН ДИВЕЧ

При дребния дивеч положението за страната е следното:

        - Заек                - 351024 бр. увеличение с 243 бр. (0,1 %) спрямо 2017 г.

        - Фазан        - 171790 бр. увеличение с 8624 бр. (5,0 %)

        - Яребица        - 324265 бр. намаление с 8486 бр. (2,6 %)

        - Кеклик         - 18780 бр. увеличение с 465 бр. (2,5 %)

Причините за намалението на числеността на яребицата, са както щетите от хищниците, загубите от различни болести, така и постепенното изчезване на естествените местообитания най-вече в Северна България. Към тях трябва да добавим бракониерството и по-малкото количество яребици, които се разселват през последните години.

Застрашен от изчезване е кекликът, защото се разселват ежегодно много малки количества, а естествените местообитания за вида намаляват.

Реалната численост на дребния дивеч във всички ловностопански райони ще бъде установена след провеждане на контролните есенни таксации.

ХИЩНИЦИ

Към м. април 2018 г. в страната обитават 2640 вълка, с 60 бр. (2,3 %) повече от колкото през миналата година.

        Чакалът в сравнение с миналата година се е увеличил с 538 бр. или с (1.1 %) и броят им наброява 50194 бр.

        Запасът от лисица е 44041 бр. Увеличението спрямо 2017 г. е с 531 бр. (1,2 %).

        По данни от таксацията  във всички ловностопански райони обитават 26997 бр. скитащи кучета.

При тази численост на хищниците се налага извода, че без целенасочено регулиране на популациите им, възпроизводството на останалия дивеч ще бъде компрометирано.

През изминалата година като цяло здравословният статус на дивеча беше добър.

И през 2018 г. работата по достигане на допустимите запаси и селекция в популациите при едрия дивеч трябва да продължи като основна предпоставка за добиване на качествени трофеи. Необходимо е намаляване на запаса на дивата свиня в цялата страна до стойности от 0,3-0,5 бр. на 100 ха., с цел превенция на заболяването АЧС.

Необходимо е упражняване на адекватен и ефективен контрол от страна на стопанисващите дивеча (ДГС, ДЛС и юридически лица), със съдействие на МВР по места срещу бракониерството, извършване на проверки по време на ловните излети, както и ефективна борба за намаляване числеността на хищниците. Стриктно спазване на ЗЛОД и действащата нормативна база.