Гледайте новото ми видео
Селищна могила Юнаците, известна още като Плоската могила, се намира в западната част на Горнотракийската низина, на 8 км западно от град Пазарджик. В нея са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, което свидетелстват за обитаването в течение на над 6000 години, през различни периоди и от различно население. Могилата е разположена е на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 km от вливането ѝ в р. Марица. Височината ѝ спрямо околния терен е 12 m, а диаметърът – 100/110 m. Първите проучвания на селищна могила Юнаците са проведени от Васил Миков през 1939 г. [1]Направен е голям сондаж (25 х 10 м, достигната дълбочина около 8 м) в централната източна част на могилата. Получени са първите данни за нейната стратиграфия и хронология. През 1976 г., под ръководството на Румен Катинчаров (Археологически институт с музей към Българската академия на науките) и Величка Мацанова (Регионален исторически музей – Пазарджик), започват мащабни археологически проучвания.[2] Проучена е около 1/3 от площта на могилата, в нейната източна част. Разкрити са средновековен некропол, останки от римско укрепление, тънък пласт от Ранната и Късната желязна епоха, значителен пласт (17 строителни хоризонта) от Ранната бронзова епоха, както и последното селище от каменно-медната епоха (халколит). Между 1982 и 2000 г. в разкопките участва и руски екип, начело с Николай Мерперт. [3] През 2001 г. разкопките продължават под ръководството на Явор Бояджиев (Национален археологически институт с музей – БАН). През следващата година в проучванията се включва и гръцки екип, начело с Йоанис Асланис (National Hellenic Research Foundation).[4] Съвместният българо-гръцки проект продължава до 2011 г. През тези години са разкрити нови данни за организацията на селището през халколита. Направените през 2006 г. траншеи южно, западно и северозападно от могилата предоставят данни за обширно открито селище от тази епоха, развиващо се до около 200 – 250 m в тези посоки. От 2013 г. като част от проучванията на селищна могила Юнаците стартира и полева школа, организирана съвместно с фондация „Балканско наследство“ и със сътрудничеството на РИМ-Пазарджик. Селищната могила при с. Юнаците се състои от останките от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго (т. нар. строителни хоризонти). Те свидетелстват за обитаването ѝ в рамките на над 6000 години[5], през различни периоди и от различно население. На върха на могилата е засвидетелстван средновековен некропол с християнски погребения. През римския период (ІІ-VІ в. сл. Хр.) върху селищната могила, която тогава е представлявала удобно възвишение сред равната долина наоколо, е издигнато малко укрепление. То е било подсилено и чрез ров около могилата. Това укрепление и средновековният некропол в значителна степен са нарушили най-горните селища от могилата, отнасящи се към Ранната и Късната желязна епоха. Частично са засвидетелствани останките от два строителни хоризонта от Ранната желязна епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) и един хоризонт от Късната желязна епоха (V-IV в. пр. Хр.). Ранна бронзова епоха Селищната могила Юнаците е един от най-важните обекти за проследяване на културното развитие в Тракия през Ранната бронзова епоха (РБЕ; ІІІ хилядолетие пр. Хр.). Установени са 17 строителни хоризонта с обща дебелина около 4,50 m. Периодизацията им е следната: ХVІІ-ХV с. х. – РБЕ І фаза; ХІV-ІХ с. х. – РБЕ ІІ фаза; VІІІ-І с. х. – РБЕ ІІІ фаза. Значителната площ, на която са проучени, позволява да се установи структурата на отделните селища и тяхното развитие във времето. Още в началото на РБЕ е направен дъговиден ров и палисада, които ограждат северната част от селището (в рамките на могилата)[6] [7]. Предполага се, че така отделеното пространство е било „резиденция“ или свещено място. Това вътрешно разделение на селището съществува до ХІІІ с. х. В сондаж в западната периферия на могилата са установени следи от фортификация (палисада), която е защитавала селището. Издигането ѝ се отнася към ХІІ-Х с. х. На около 100 m западно от селищната могила е съществувало и открито селище от РБЕ. Дебелината на културния пласт в него достига до 2,5 m. В централната част на селищната могила, която е халколитния пласт е бил най-високо, жилищата от първото селище от РБЕ залягат директно върху тези от халколита, а понякога и частично ги нарушават. В южната част на могилата обаче, където халколитния терен се снижава към периферията, ясно личи пласт от стерилна пръст (хумус), чиято дебелина се увеличава на юг, достигайки до 0,40 m. Този пласт бележи значителното прекъсване в обитаването на могилата между края на халколита и началото на РБЕ.
https://youtu.be/DCrtBK6bIkY
Няма коментари:
Публикуване на коментар