Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić) е сръбски писател и комедиограф, роден на 8 октомври 1864 г. в Белград. По образование е юрист, като завършва право в Белградския университет. Осмива пошлостта на обществените и личните нрави в комедиите "Госпожа министершата", "Доктор", "Опечаленото семейство", "Депутат", и в прозата си - "Бен Акиба", "Автобиография", "Общинско дете"; драми, фейлетони, романи, разкази.
Десет години Нушич е на сръбска консулска служба в Македония, по-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика.
Бранислав Нушич е най-плодовит и популярен сръбски писател, автор на няколко десетки книги- разкази , файлетони, очерки, един роман, комедии, драми, исторически трагедии.
Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:
* "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.),
* "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.
Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:
* "Обикновен човек" (1900 г.),
* "Свят" (1906 г.),
* "Околосветско пътешествие" (1910 г.),
* "Госпожа министершата" (1931 г.),
* "Мистър Долар" (1932 г.),
* "Доктор" (1936 г.),
* "Покойник" (1937 г.).
* "Автобиография"
Нушич е автор и на драмите:
* "Така трябваше да стане" (1900 г.),
* "Семберийският княз" (1900 г.),
* "Бездна" (1902 г.),
* "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.
Автор на учебник по реторика:
* "Реторика" (1934 г.).
Особено популярна в България е неговата книга "Автобиография".
Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедията с многозначителното название "Власт".
Ето и някои известни цитати от Бранислав Нушич:
* Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. — от предговора на „Автобиография“
* Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. — от предговора на „Автобиография“
* Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!
* В любовта най-опасното нещо са отсъствията.
* Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота.
Текстове от автора могат да бъдат намерени ТУК
Десет години Нушич е на сръбска консулска служба в Македония, по-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика.
Бранислав Нушич е най-плодовит и популярен сръбски писател, автор на няколко десетки книги- разкази , файлетони, очерки, един роман, комедии, драми, исторически трагедии.
Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:
* "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.),
* "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.
Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:
* "Обикновен човек" (1900 г.),
* "Свят" (1906 г.),
* "Околосветско пътешествие" (1910 г.),
* "Госпожа министершата" (1931 г.),
* "Мистър Долар" (1932 г.),
* "Доктор" (1936 г.),
* "Покойник" (1937 г.).
* "Автобиография"
Нушич е автор и на драмите:
* "Така трябваше да стане" (1900 г.),
* "Семберийският княз" (1900 г.),
* "Бездна" (1902 г.),
* "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.
Автор на учебник по реторика:
* "Реторика" (1934 г.).
Особено популярна в България е неговата книга "Автобиография".
Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедията с многозначителното название "Власт".
Ето и някои известни цитати от Бранислав Нушич:
* Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. — от предговора на „Автобиография“
* Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. — от предговора на „Автобиография“
* Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!
* В любовта най-опасното нещо са отсъствията.
* Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота.
Текстове от автора могат да бъдат намерени ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар