Първо да кажа, че загубихме това дело, но може нещо да ви е полезно в тази жалба до съда:
Прочетете още »
Етикети: жалба, пътища
Прочетете още »
Етикети: жалба, пътища
понеделник, 10 юни 2013 г.
Оборудване за автомивки
Полезни връзки към търговци на оборудване за автомивки
- AviaTrans
- ::АВТОМАТИЧНИ АВТОМИВКИ::
- Автомивки | Водоструйки, Пароструйки,Прахосмукачки,Автомивки - Karcher
- За нас
- .:: Автоматични четкови съоръжения за измиване и на самообслужване ::. Автоматични автомивки - Четкови и безчеткови за измиване на самообслужване
- CarWash
- Рое България ЕООД - Автомивки
- Водоструйни машини Керхер - Водоструйки Karcher
- Водоструйки KARCHER | Професионални машини KARCHER | Водоструйки, Пароструйки,Прахосмукачки,Автомивки - Karcher
- Karcher - Дейта, България - търговски представител и оторизиран сервиз на Керхер, Германия - Водоструйки
- XИДР0ЛИФТ АВ - официален вносител на европейски производители за автосервизно оборудване. - Водоструйки
- www.sanijet-1.8.htm
- Market.bg
- Пароструйки KARCHER | Професионални машини KARCHER | Водоструйки, Пароструйки,Прахосмукачки,Автомивки - Karcher
- Професионално оборудване и консумативи
- Дива 89 Ltd. - Оторизиран представител на KÄRCHER - Продукти - Пароструйки
- Пароструйки - ДИКАР КОНСУЛТ
- Екохран ЕТ - Ч. Чернев - BUSINESS.bg
- ЕМВЕКО - Автосервизно оборудване -> Оборудване за автомивки -> Пароструйки
- Karcher - Дейта, България - търговски представител и оторизиран сервиз на Керхер, Германия - Пароструйки
- Начало - Мотоконсулт - Козметика за автомивки, професионални почистващи препарати и машини.
- Почистващи машини , Почистваща машина
- Калкулатор за мястото на автомивката. Вашият онлайн съветник!
- КАМАК ЕООД - Професионална почистваща техника
- Автоматична Четкова Автомивка - Супер !. Оборудване за автомивки. Пловдив. Цена 220,000 лв. Обява. 555.bg
- Industrial Shop - Remtechnology Ltd
Био производители и магазин
Публикувам списък с производители, търговци и магазини за био продукти. Не е съвсем актуален, но го намирам за ПОЛЕЗЕН :)
Бях го подговил за една маркетингова стратегия, която пропадна.Био производството следва простичкия принцип, че нашето здраве е пряко свързано с храната, която консумираме, и съответно със здравето на почвата. Забранени са и изкуствените торове и опасни пестициди. В краен случай фермерите могат да използват седем от хилядите пестициди, които се прилагат повсеместно в конвенционалното земеделие. Без ГМО
„Био" и „еко" са думи, вписани в българския закон. Всяка храна, която носи надписа „био" или „еко" по закон трябва да покрие определени стриктни стандарти. Логото на сертифициращата организация – като Балкан Биосерт http://www.balkanbiocert.com/indexbg.htm – е гаранция за био произход. "Балкан Биосерт" е първият национален орган за контрол и сертификация на биологична продукция, която работи с добре обучен и високо квалифициран персонал и предлага качествени и достъпни услуги на биологични фермери, преработватели и търговци.
| Магазини |
| http://www.serenaltd.com/shop/index.php произвеждат сушени плодове и зеленчуци с онлайн магазин и в Кюстендил |
| http://www.amiti.org продават по скоро посадъчен мателрили са осбственик на био хотел |
| http://www.zdravosloven.com/ тези се опитват да продават всичко свързано с здравословния начин на живот – детска градина, медицински център, трудова медицина, фитнес, имат статии, но май преводни, внасят няколко марки http://www.zdravosloven.com/vnos/index.html имат онлайн магазин, предлагат и Индивидуална програма за здравословен живот, това като Калина предполагам нещо такова, некви доктори |
| http://biosviat.com/ магазин, имат доста детски храни |
понеделник, 3 юни 2013 г.
Бизнесът и публичните регистри – кой кого обслужва
http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/06/02/2073124_biznesut_i_publichnite_registri_koi_kogo_obslujva/
Дейността на основните публични регистри, касаещи бизнеса – Търговския регистър (ТР), Имотния регистър (ИР) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), е от изключителна важност за бизнеса. На всеки търговец, както български, така и чуждестранен, се налага, по-често или по-рядко, в зависимост от вида и обема на дейността му, да извършва справки или вписвания в тези публични регистри. Качеството, бързината и разноските по тези справки и вписвания не са маловажен щрих в общата картина на правенето на бизнес в България. Колкото по-качествени, бързи и евтини са услугите на тези бизнес-публични регистри, толкова по-лесно би било да се прави бизнес в България. Това е от значение както за местния бизнес, така и за привличането на чуждестранни инвестиции.
Независимо от реформите и подобренията до момента (например изваждането на ТР от системата на съдилищата преди няколко години и изграждането на електронна платформа за него) все още съществуват редица практически проблеми, решаването на които би допринесло за постигане на по-добра бизнес среда в страната. Тук се спираме накратко само върху някои от проблемите в дейността на трите основни бизнес-публични регистъра, без да ги степенуваме по важност и без да претендираме за изчерпателност.
Търговски регистър
Затруднения при вписванията в ТР предизвиква изискването за заверка от консулския отдел към МВнР на преведени от заклет преводач документи на чужд език. Въпреки че нормативната уредба изрично не изисква подобна заверка, на базата на една неясна и спорна разпоредба на Правилника за преводите и легализациите, много длъжностни лица в ТР изискват подобна заверка, която по същество няма никаква стойност, тъй като консулският отдел на МВнР не проверява верността на превода, а само заверява подписа на преводача. Това допълнително бюрократично изискване е свързано с допълнителни разходи и загуба на време за бизнеса, а в същото време не допринася за сигурността на търговския оборот. Неговото отпадане би се отразило положително на бизнеса.
Друг неясен момент е свързан с т.нар. срок на валидност на удостоверенията за актуално състояние (или аналогични чуждестранни официални документи) за чуждестранни юридически лица, които се подават като приложения към различни заявления в ТР. В българското законодателство няма правна норма, която да регламентира подобен срок. Практиката на длъжностните лица в ТР е субективно да преценяват актуалността на подобни чуждестранни официални документи. "Срокът на валидност" на подобни документи следва да бъде регламентиран в нормативната уредба с цел яснота и предсказуемост.
Друг спорен момент в дейността на ТР е свързан с т.нар. прикриване в ТР на ЕГН на физическите лица, представляващи юридически. Макар това да е замислено като мярка срещу незаконното използване на чуждо ЕГН, на практика с тази мярка се обезсмисля една важна функция на ТР, а именно да дава сигурност относно това кой е законен представител на дадена фирма (името на едно физическо лице може да съвпада с това на друго физическо лице; едно физическо лице може да смени името си и т.н., докато ЕГН е уникален идентификационен белег, който разграничава едно физическо лице от всички останали и винаги остава непроменен). Освен това тази мярка не защитава ЕГН, защото то остава видно в документите, намиращи се в досието в ТР, които са свободно достъпни (макар и с електронен подпис).
Независимо от реформите и подобренията до момента (например изваждането на ТР от системата на съдилищата преди няколко години и изграждането на електронна платформа за него) все още съществуват редица практически проблеми, решаването на които би допринесло за постигане на по-добра бизнес среда в страната. Тук се спираме накратко само върху някои от проблемите в дейността на трите основни бизнес-публични регистъра, без да ги степенуваме по важност и без да претендираме за изчерпателност.
Търговски регистър
Затруднения при вписванията в ТР предизвиква изискването за заверка от консулския отдел към МВнР на преведени от заклет преводач документи на чужд език. Въпреки че нормативната уредба изрично не изисква подобна заверка, на базата на една неясна и спорна разпоредба на Правилника за преводите и легализациите, много длъжностни лица в ТР изискват подобна заверка, която по същество няма никаква стойност, тъй като консулският отдел на МВнР не проверява верността на превода, а само заверява подписа на преводача. Това допълнително бюрократично изискване е свързано с допълнителни разходи и загуба на време за бизнеса, а в същото време не допринася за сигурността на търговския оборот. Неговото отпадане би се отразило положително на бизнеса.
Друг неясен момент е свързан с т.нар. срок на валидност на удостоверенията за актуално състояние (или аналогични чуждестранни официални документи) за чуждестранни юридически лица, които се подават като приложения към различни заявления в ТР. В българското законодателство няма правна норма, която да регламентира подобен срок. Практиката на длъжностните лица в ТР е субективно да преценяват актуалността на подобни чуждестранни официални документи. "Срокът на валидност" на подобни документи следва да бъде регламентиран в нормативната уредба с цел яснота и предсказуемост.
Друг спорен момент в дейността на ТР е свързан с т.нар. прикриване в ТР на ЕГН на физическите лица, представляващи юридически. Макар това да е замислено като мярка срещу незаконното използване на чуждо ЕГН, на практика с тази мярка се обезсмисля една важна функция на ТР, а именно да дава сигурност относно това кой е законен представител на дадена фирма (името на едно физическо лице може да съвпада с това на друго физическо лице; едно физическо лице може да смени името си и т.н., докато ЕГН е уникален идентификационен белег, който разграничава едно физическо лице от всички останали и винаги остава непроменен). Освен това тази мярка не защитава ЕГН, защото то остава видно в документите, намиращи се в досието в ТР, които са свободно достъпни (макар и с електронен подпис).
Изгубени в превода
Според някои длъжностни лица, в случай че едно дружество с ограничена отговорност има няколко управителя, те формират отделен орган за управление на дружеството. В резултат на това неправилно тълкуване на закона те изискват протокол за решения на всички управители или оправомощаване на заявителя в един документ (но не и посредством няколко отделни пълномощни).
Друг проблем във връзка с представителството е налице, когато заявителят е безсрочно оправомощен от законен представител на дружество, но при смяната му някои длъжностни лица искат ново пълномощно – от новоназначения представител. Това изискване е неправилно, защото смяната на законния представител на едно търговско дружество не засяга валидността на предходни упълномощавания, подписани от името на дружеството от сменяното лице (неговата смяна има действие само занапред).
Неправилна е и практиката за повторно изискване за прилагане на пълномощно и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР в случай на подаване на документи за отстраняване на непълноти по постановени указания. Доколкото отстраняването на неточности съгласно указания не представлява ново производство пред Търговския регистър, представените вече по първоначалното заявление пълномощно и декларация следва да са достатъчни.
В редица случаи са налице откази по заявления за вписване на прехвърляне на дялове, ако приложеният договор за покупко-продажба на дялове не съдържа изрично посочване на продажната цена за дяловете, а реферира към друго споразумение между страните или съдържа механизъм, по който да се определя тази цена. С оглед изискванията на закона и непротиворечивата практика на съдилищата подобно изискване от страна на ТР е необосновано – доколкото посочването на продажна цена за дяловете или нейното плащане не обуславят прехвърлителния ефект.
Не на последно място следва да се помисли и за промяна на някои полета във формите за регистрация на обстоятелства. Така например поле "адрес на управление" съдържа и следните реквизити: жк, бул./ул., номер, блок, вход, етаж, апартамент. Това нерядко води до необходимостта от неточно попълване на полетата с цел регистриране по някакъв начин на точния адрес на управление – например в случай че адресът е в бизнес сграда, която освен административния адрес (ул. и номер) има както конкретно наименование, така и друго вътрешно деление – сектор, офис и т.н. Разумно би било да се добави поле за свободен текст.
Друг проблем, свързан с дейността на ТР, е трудността при консултации с длъжностните лица по вписванията. Регламентиран е ред за среща с тях само след предварително запазване на час и само в един ден от седмицата – сряда. Това поражда затруднения в случаите, в които се искат вписвания по сделки със сложен характер и/или такива, изискващи вписване в ТР в точно определен срок, когато често е полезно предварително да се дадат обяснения на длъжностното лице, които е трудно да бъдат писмено изложени.
Централен регистър на особените залози
ЦРОЗ е един от най-често ползваните публични регистри в дейността по финансирането в България. Въпреки че този регистър функционира повече от 15 години и въпреки нормативното изискване (чл. 24, ал. 2 от Закона за особените залози) ЦРОЗ да осигурява възможност за извършване на дистанционни справки и за издаване на справки и удостоверения в електронна форма, до този момент няма електронен ЦРОЗ. Създаването на такъв по подобие на електронния ТР би спестило много време и разходи на бизнеса.
Таксите, събирани от ЦРОЗ, макар и прости (т.е. не процент върху размера на обезпечените вземания), не са малки. За издаване на удостоверение с опис на вписванията в ЦРОЗ се събира такса в размер 10 лв. плюс 5 лв. на страница. Често обаче описът на вписванията в ЦРОЗ се състои от много на брой страници (като начинът на представяне на информацията в тях е доста объркан с множество ненужни повторения), което на практика означава, че един бизнесмен само за да провери вписванията по партидата на негов съкотрагент в ЦРОЗ, може да се наложи да плати няколко стотин или дори над хиляда лева, без дори да знае дали нещо в тези вписвания би имало отношение към сделката, която планира с този съконтрагент.
Тези такси не отговарят на реалните разходи по издаването на исканите удостоверения, а освен това са в нарушение на закона, който прокламира, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до ЦРОЗ и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията и заличаванията в него (чл. 24, ал. 3 от Закона за особените залози).
В интерес на бизнеса държавата следва да осигури час по-скоро създаването на електронен ЦРОЗ и съответно намаляване на таксите, събирани от него.
Според някои длъжностни лица, в случай че едно дружество с ограничена отговорност има няколко управителя, те формират отделен орган за управление на дружеството. В резултат на това неправилно тълкуване на закона те изискват протокол за решения на всички управители или оправомощаване на заявителя в един документ (но не и посредством няколко отделни пълномощни).
Друг проблем във връзка с представителството е налице, когато заявителят е безсрочно оправомощен от законен представител на дружество, но при смяната му някои длъжностни лица искат ново пълномощно – от новоназначения представител. Това изискване е неправилно, защото смяната на законния представител на едно търговско дружество не засяга валидността на предходни упълномощавания, подписани от името на дружеството от сменяното лице (неговата смяна има действие само занапред).
Неправилна е и практиката за повторно изискване за прилагане на пълномощно и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР в случай на подаване на документи за отстраняване на непълноти по постановени указания. Доколкото отстраняването на неточности съгласно указания не представлява ново производство пред Търговския регистър, представените вече по първоначалното заявление пълномощно и декларация следва да са достатъчни.
В редица случаи са налице откази по заявления за вписване на прехвърляне на дялове, ако приложеният договор за покупко-продажба на дялове не съдържа изрично посочване на продажната цена за дяловете, а реферира към друго споразумение между страните или съдържа механизъм, по който да се определя тази цена. С оглед изискванията на закона и непротиворечивата практика на съдилищата подобно изискване от страна на ТР е необосновано – доколкото посочването на продажна цена за дяловете или нейното плащане не обуславят прехвърлителния ефект.
Не на последно място следва да се помисли и за промяна на някои полета във формите за регистрация на обстоятелства. Така например поле "адрес на управление" съдържа и следните реквизити: жк, бул./ул., номер, блок, вход, етаж, апартамент. Това нерядко води до необходимостта от неточно попълване на полетата с цел регистриране по някакъв начин на точния адрес на управление – например в случай че адресът е в бизнес сграда, която освен административния адрес (ул. и номер) има както конкретно наименование, така и друго вътрешно деление – сектор, офис и т.н. Разумно би било да се добави поле за свободен текст.
Друг проблем, свързан с дейността на ТР, е трудността при консултации с длъжностните лица по вписванията. Регламентиран е ред за среща с тях само след предварително запазване на час и само в един ден от седмицата – сряда. Това поражда затруднения в случаите, в които се искат вписвания по сделки със сложен характер и/или такива, изискващи вписване в ТР в точно определен срок, когато често е полезно предварително да се дадат обяснения на длъжностното лице, които е трудно да бъдат писмено изложени.
Централен регистър на особените залози
ЦРОЗ е един от най-често ползваните публични регистри в дейността по финансирането в България. Въпреки че този регистър функционира повече от 15 години и въпреки нормативното изискване (чл. 24, ал. 2 от Закона за особените залози) ЦРОЗ да осигурява възможност за извършване на дистанционни справки и за издаване на справки и удостоверения в електронна форма, до този момент няма електронен ЦРОЗ. Създаването на такъв по подобие на електронния ТР би спестило много време и разходи на бизнеса.
Таксите, събирани от ЦРОЗ, макар и прости (т.е. не процент върху размера на обезпечените вземания), не са малки. За издаване на удостоверение с опис на вписванията в ЦРОЗ се събира такса в размер 10 лв. плюс 5 лв. на страница. Често обаче описът на вписванията в ЦРОЗ се състои от много на брой страници (като начинът на представяне на информацията в тях е доста объркан с множество ненужни повторения), което на практика означава, че един бизнесмен само за да провери вписванията по партидата на негов съкотрагент в ЦРОЗ, може да се наложи да плати няколко стотин или дори над хиляда лева, без дори да знае дали нещо в тези вписвания би имало отношение към сделката, която планира с този съконтрагент.
Тези такси не отговарят на реалните разходи по издаването на исканите удостоверения, а освен това са в нарушение на закона, който прокламира, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до ЦРОЗ и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията и заличаванията в него (чл. 24, ал. 3 от Закона за особените залози).
В интерес на бизнеса държавата следва да осигури час по-скоро създаването на електронен ЦРОЗ и съответно намаляване на таксите, събирани от него.
Абонамент за:
Публикации (Atom)