Болцано (на италиански: Provincia autonoma di Bolzano; на немски: Autonome Provinz Bozen - Südtirol) е автономна провинция в Северна Италия, автономен регион Трентино-Южен Тирол. С 7 400 km² провинцията е първа в Италия по площ, а населението - около 494 000 души (2007). Територията ѝ съвпада с тази на историческата област Южен Тирол (Südtirol), наричана на италиански Алто Адидже (Alto Adige). Провинцията включва 116 общини, а административен център е град Болцано.
Флага на областта, обърнете внимание, че орелът си е точно като на Австрия.
До 1918 г. областта Трентино Алто Адидже е била част Австро-Унгарската империя. След края на Първата световна война и чрез договорът от Париж (1919) област се предава на Италия, въпреки че населението е предимно немскоезично. По време на фашисткия режим на Бенито Мусолини там се провежда политика на "италианизация", чрез заселването на хора от други части на страната. Някои училища с немски език са закрити. Сега областта e автономна част от Италия. Има си президент – Луис Дурнвалдер, а брутният вътрешен продукт на Трентино Алто Адидже за 2006 е близо 30 млрд. Евро, което го прави е един от най-големите от италиански области.
В красивата планинска област са родени почти всички известни италиански скиори, ски бегачи, състезатели по бобслей и тн. зимни спортове. От там е родом и великият алпинист Райнхолд Меснер. За себе си той казва, че нито е италианец, нито австриец, а просто е гражданин на тази географска област.
По-голямата част от населението говори един австро-баварски диалект на немския език. По-малко от една четвърт от жителите на провинцията са предимно италиански казано, и е възможно значително малцинство са Ladin като майчин език.
В по-широкия контекст на Европейския съюз, провинцията е един от тримата членове на Еврорегиона от Тирол-Южен Тирол-Трентино, което съответства почти точно на историческата област Тирол.
Провинцията е най-известен на английски като Южен Тирол. Италианските име Alto Adige се използва и на английски език, топоним означава "Горна Adige" от Адидже (Etsch) река, която минава през района. Това е превод от френски Haut-Adige, което е името, дадено му от Наполеон, който приложен Тирол от Австрийската империя и постанови, Италия 1805-1814. Преименуването на региона в географско име е опитът му да изтриете принадлежност към окръг Тирол.
Административните име, използвани за служебни цели на немски език е Autonome Provinz Bozen - Südtirol, или просто Südtirol. Provincia Autonoma ди Болцано - Alto Adige е италианският административни име, известен просто като Alto Adige или Sudtirolo. В местния език Ladin тази територия е известна като Provinzia Autonoma де Bulsan - Südtirol или Provinzia Autonoma де Балсан - Südtirol. Италианската Конституция признава два дикция Alto Adige / Südtirol. Терминът автономна провинция Bolzano-Bozen е рядкост.
Официалните имена включват информация, която е автономна област. За разлика от почти всички други провинции в Италия, Южен Тирол се предоставя значително ниво на самоуправление, състоящ се от голям набор от изключителни законодателни правомощия и фискален режим, който позволява на провинцията да запазят 90% от всички събирани данъци.
В провинция Болцано-Bozen се намира в най-северната точка в Италия. Провинцията граничи с Австрия на изток и на север, по-специално от австрийското федерално-членки на Тирол и Залцбург, както и от Швейцария (кантон Граубюнден на) на запад. Италианските провинции Белуно, Тренто, и Sondrio границата на югоизток, юг и югозапад, съответно.
В климатично провинция Bolzano-Bozen може да бъде разделена на пет отделни групи:
В Adige / Etsch долина област, със студена зима (24 часа средно на месец януари около 0 ° С) и топло лято (24 часа средно през юли около 23 ° С), обикновено класифицирани като влажен субтропичен климат - CFA. Това е най-сухите и най-слънчевия климат на района. Основни градове в тази област: Bolzano-Bozen, Neumarkt.
Мидландс между 300 и 900 метра, със студена зима (24 часа средно през януари между -3 ° C и 1 ° C) и меки лета (24 часа средно през юли между 15 ° C и 21 ° С); Това е типичен океански климат, класифицирани като CFB. Обикновено е по-влажна от субтропичен климат, както и много снежна през зимата. През пролетта и есента, има голяма мъгла сезон, но за мъгла могат да се появят дори на лятото сутринта. Основни градове в тази област: Меран, Bruneck, Sterzing, Brixen. В близост до езерата в областта на висшето земи (между 1000 и 1400 метра) на влага може да направи за климата в тези региони мек през зимата, но и охлаждане през лятото, а след това, един океански субполярен климат, CFC, може да се случи.
Алпийският долина между 900 и 1400 метра, с обикновено влажен климат - DFB, която обхваща по-голямата част на провинцията. Зимите обикновено са много студени (24 часа средно през януари между -8 ° С и -3 ° C), и лято, мека със средни стойности между 14 и 19 ° С. Това е много снежна климата; сняг може да се появи от началото на октомври до април или дори май. Основни общините в тази област: Urtijëi, Badia, Sexten, Toblach, Stilfs, Vöran, Mühlwald.
Алпийският долина между 1400 и 1700 метра, с изменението на субарктичен - DFC, с тежки зими (24 часа средно през януари между -9 ° C и 5 ° C) и се охлажда, къса, дъждовно и мъгливо лета (24 ч средни стойности през юли от около 12 ° C). Тези площи обикновено имат по пет месеца под точката на замръзване, и сняг понякога се случва дори и през лятото, през септември. Този климат е най-влажни от провинцията, с големи валежи през лятото, обилни снеговалежи през пролетта и есента. Зимата обикновено е малко суха, белязано от замразяване и сухо седмици, въпреки че не са достатъчно сухи, за да се квалифицира като изменението Dwc. Основни общините в тази област: Корвара, Selva, Санта Кристина Gherdëina.
В планините над 1700 м, с алпийски климат Tundra, ЕТ, която става ледена шапка на климата, EF над 3000 метра. Зимите са студени, но понякога не толкова студена зима, както по-високите долини ". През януари, повечето от областите на 2 000 м са със средна температура от около -5 ° C, а в долините на около 1600 м, средната стойност на температурата може да спадне до -8 или -9 ° C. По-високите земи, над 3000 м са обикновено много студено, със средни стойности от около -14 ° C през най-студения месец януари.
Изцяло разположен в Алпите, на провинцията пейзаж е доминиран от планината. Най-високият връх е Ortler (3905 м) в най-западната част, която също е най-високият връх в източната част на Алпите извън обхвата Bernina. Още по-известни са скалисти върхове на Доломитите в източната част на региона.
Следните групи планински са (частично) в Южен Тирол. Всички, с изключение на Sarntal Алпите са на границата с Австрия, Швейцария и други италиански провинции. Диапазоните се по часовниковата стрелка от запад и за всеки най-високият връх е посочено, че е в провинцията или на границата си.
Германия и Италия са двата официални езици на провинция Bolzano-Bozen. В някои източни общини Ladin е третият официален език. По-голямата част от жителите на съвременните Южен Тирол са местни немскоговорящите.
Всеки гражданин има право да използва своя майчин език, дори и в съда. Училищата са разделени за всяка езикова група.
Всички пътни знаци са дву-или триезични. Само панели в железопътните гари, управлявани от провинцията, понякога един език (немски). Повечето италиански топоними са преводи, извършвани от Еторе Tolomei, автор на Prontuario деи Номи locali dell'Alto Adige.
За да се постигне справедливо разпределение на работните места в публичната услуга система, наречена етнически част (Ita. proporzionale etnica, Германия. Ethnischer Proporz) е установена. На всеки десет години, когато на общо преброяване на населението се извършва, като всеки гражданин трябва да декларира, на които езикова група принадлежат, или искате да се агрегират до. Според резултатите, които решават как много хора от коя група ще бъдат наети за обществена услуга.
Към момента на анексирането на южната част на Тирол от Италия през 1919 г., по-голямата част от населението говори немски: През 1910 г., според последното преброяване населението преди Първата световна война, немскоезичната населението номер 224000, на Ladin 9000 и италианските 7000. В резултат на итализацията на Южен Тирол в днешно време около 25% от населението са италиански-говорители (те са около 35% през 1960). Според преброяването от 2001 г., 103 от 116 comuni имат мнозинство от немски роден език - с Санкт Pankraz достига 99.81% - 8 Ladin и 5 италиански високоговорители. Италианските-говорящите населението се основава главно около град Болцано, където те са мнозинство (73% от жителите), а е пряк резултат от политиката на Бенито Мусолини на Italianisation, след като той взе властта през 1922 г., когато той насърчи имиграцията останалата част на Италия. Останалите четири comuni когато италианоговорящите населението е по-голямата част са Лаивес, Salorno, Bronzolo и Vadena. Осемте comuni с мнозинство Ladin са: Ла Вал, Badia, Корвара, Mareo, Сан Мартин де Tor, Санта Кристина Gherdëina, Selva, Urtijëi.
Италия и Австрия официално приключи спора си с автономия споразумение през 1992 година. Тъй като новият статут на автономия влезе в сила, провинцията е претърпял значително развитие и в наши дни е един от най-богатите региони в Италия.
В по-голямо самоуправление, предоставени от съществуващата институционална рамка не е напреднал като модел за разрешаване на междуетнически спорове и за успешната защита на езиковите малцинства. Това е една от причините, поради които Ladin общини на Cortina d'Ampezzo / Anpezo, Livinallongo дел Полковник ди Лана / Fodom и Коле Санта Лусия / Полковник поискаха с референдум да бъде отделена от Венето и reannexed в провинцията, от която те са разделени по фашистко правителство.
Независимо от това етническо напрежение все още съществуват. По-специално сред италианците е широко разпространено чувство на дискомфорт. Това се дължи на факта, че обществените услуги вече не е домейн на италиански лектори, както е било до 1970 г., когато те заемат повече от 90% от публичните работни места. Нещо повече, политическото представителство от тях е много фрагментиран, което го прави трудно да се лобира за италианските интереси.
На референдум през 2002 г., до голяма степен италианското население на Болцано гласува против преименуването на Площада на победата, където има огромен паметник на фашистите, известен като Болцано Victory Monument. Алтернативата би била мир квадрат, но това се разглежда като опит да се лиши града от италиански на самоличността му.
През 2006 г. почти всички Южнотиролските кмет изпрати петиция до парламента на Виена, за да се кодифицира роля на Австрия като покровител на Южен Тирол в новите австрийската конституция. В отговор, бившият италиански президент и сенатор от живота Франческо Cossiga въведе закон, който ще даде възможност на региона да се проведе референдум, в които местните избиратели може да реши дали да остане с Република Италия, пълна самостоятелност, върнете се в Австрия, или да станат част от Германия. Предложеният законопроект изпълнени значителна съпротива и се оттегля. "Южен тиролска народна партия (ШНП) отхвърли предложението, както и, поддържане на референдум ще се съживи етническо напрежение.
Ориентиране, поставени от дясната партия Южнотиролските свобода на Австро-италианската граница провъзгласяване "Süd-Tirol ist Nicht Italien!" ("Южен Тирол не е Италия!)
Независимостта спор е особено проблем на германската страна за Либертарианците, Южнотиролските свободата и Съюза за Южен Тирол. С обявяването на независимостта на Косово 2008, идеята за Freistaat (свободно състояние) отново се появи again.Eva Клоц и нейната партия Южнотиролските Свобода, който е инициирал кампанията Южен Тирол не е Италия!, Са сред най-силните привърженици на самоопределение.
По време на местните избори 2008, най-старият Южнотиролските народна партия губи гласа си партия, регионалистките Северната лига Sud Tirolo и на Либертарианците, които имат тесни връзки с националистическата партия на свободата на Австрия.
В Südtiroler Heimatbund поиска от Soffi-институт в Инсбрук за провеждане на проучване на общественото мнение относно бъдещето на Южен Тирол. Проучването е проведено в края на 2005 г., в която бяха попитани само немскоговорящите Южна Tyroleans. 45,33% от запитаните са били в полза на оставането им с Италия, 54,67% са против останалите. Последната група, съставена 33,40% в полза на независима държава и 21,27% в полза на тиролски обединение с Австрия.
Друга анкета, проведена през август 2008 г. от apollis институт за социални изследвания и изследване на общественото мнение в Болцано помолен 502 италианоговорящите Южна Tyroleans за тяхното становище. Проучването се състои от три части. На първия въпрос, ако на референдум за останалите с Италия трябва да се провеждат на всички, 41% казаха "да" и 59% не. В случай на референдум, 78% желаят да останат в Италия, 20% са в полза на независима държава и 2% в полза на тиролски обединение с Австрия.
Другата страна на границата в австрийската държава на Тирол, Tiroler Tageszeitung проведе анкета през януари 2009 г. да се прецени становището на жителите на Северна и Източна Тирол. 500 души били помолени в анкетата. През 2008 г., 45% пожела обединение с Южен Тирол, който брой се е увеличил през 2009 г. с 4% до 49% "за". 36,6% са против обединението, докато 14,1% не са имали мнение. Във възрастовата група от 15 - до 29-годишните, 71% са били в полза на обединението. Най-високата подкрепа от област е в Oberland с 67%, докато Инсбрук града и района е най-ниска с 42%.
Системата на местните правителство се основава на разпоредбите на италианската конституция и автономията Устава на регион Трентино-Алто Адидже / Südtirol.
Значителното законодателната власт на провинцията е поверена на провинциалните събрание (италиански: Provincia Autonoma Consiglio дела ди Bolzano; немски: Südtiroler Ландтага; Ladin: Cunsëi DLA Provinzia Autonoma де Bulsan). В законодателната власт на провинцията събрание покриване на всички тези въпроси, които не са изрично запазени за изключителни законодателни правомощия на италианската държава или на съпътстващи законодателството на член 117 от италианската конституция.
В изпълнителната власт се дължат на правителството на провинцията (италиански: Giunta Provinciale; немски: Landesregierung), начело с Landeshauptmann Луис Durnwalder, който е на власт от 1989 г. насам. Той принадлежи към Südtiroler Volkspartei, което е било, регулиращи с абсолютно мнозинство от 1945 г. насам.
История
В 15 г. пр.н.е. районът е завладян от римляните, а северните и източните части са включени в Римската империя като провинции на Raetia и Noricum, докато страните на юг от и включването на района около съвременните градове ден на Меран и Болцано става част от "Регионална политика" на Х. Italia
След завладяването на Италия от готите Тирол става част от Ostrogothic кралство от 5-ти до 6-ти век. След падането на Ostrogothic кралство през 553 на германско племе на Langobards нахлуват Италия и основава Langobard (Lombard) Кралство Италия. Това вече не са включени всички Тирол, но само южната си част. Северната част на Тирол попада под влиянието на Bavarii, а на изток е вероятно част от Alamannia.
В годините 1007 и 1027 императорът на Свещената Римска издал графства на Тренто, Болцано и Vinschgau на митрополията на Тренто, а в 1027 година в графство Norital е предоставена на митрополията на Brixen, следвано от 1091 от област Pustertal.
През вековете, граф, пребиваващи в замъка Тирол, в района на Меран, разширен тяхна територия през голяма част от региона и дойде да надмине мощността на епископите, които са основен си феодали. Късно брои дойде да проведе част от своята територия директно от Свещената Римска империя.
След поражението от Наполеон през 1805 г., Австрийската империя е принудена да отстъпи Тирол на Кралство Бавария в мир Pressburg. Тирол, като част от Бавария, стана член на Конфедерацията на река Рейн през 1806 година. Тирол са в процес на Бавария и Наполеоновите Кралство Италия, докато не е бил върнат на Австрия от Виенския конгрес през 1814. Интегриран в Австрийската империя, от 1867 г. насам това е Kronland (Crown Земя) на Цислейтания, в западната половина на Австро-Унгария.
След Наполеоновите ера, национализъм очертава като господстваща идеология в Европа. В няколко интелектуалци Италия и групи започват да прокара идеята за единна национална държава. По това време на борбата за обединението на Италия е до голяма степен води срещу Австрийската империя, която е хегемон власт в Италия и единственият най-мощен противник на обединението. Австрийската империя силно потиснати на нарастващите националистически настроения сред италианските елита, най-вече през 1848 революция и през следващите години. Италия най-накрая постигна независимост през 1861 г.; Венеция бе приложен през 1866 г., и Лациум, включително Рим, през 1870.
В продължение на много интелектуалци националистически и политически лидери на процеса на обединение на италианския полуостров в рамките на единна национална държава не е пълна, защото все пак няколко области, населени с италиански-говорящите общности остават под това, което се разглежда като чужда власт. Това положение е в основата на идеята, че части на Италия все още неизкупените, следователно италиански иредентизъм се превръща във важен идеологически компонент на политическия живот на Кралство Италия.
През 1882 г. Италия подписаха отбранителен съюз с Австро-Унгария и Германия. Въпреки това, италиански общественото мнение остава unenthusiastic за привеждане в съответствие на страната си с Австро-Унгария, все още го възприема като исторически враг на Италия. В годините преди Втората световна война, много бележити военни анализатори предричаха, че Италия ще се промени страни.
Кралство Италия бе заявил своя неутралитет в началото на Първата световна война, тъй като Тройния съюз е защитен един, който изисква членовете му да са подложени на атаки на първо място. Много италианци са били все още враждебна към австрийския исторически и продължителната окупация на етнически италиански области. Австро-Унгария поиска италианските неутралитет, докато Triple Антантата (Великобритания, Франция и Русия) поиска неговата намеса. Много хора в Италия иска страната да се присъедини към конфликта на страната на Тройния Антантата, с цел получаване на "неизкупените" територии.
С Договора от Лондон, подписано през април 1915 г., Италия се съгласи да обяви война срещу Централните сили, в замяна (наред с други неща) за териториални придобивки в австрийските земи короната на Тирол, Küstenland и Далмация, родина на големи италиански малцинства. Война срещу Австро-Унгария е обявена на 24 май 1915.
През октомври 1917 г., италианската армия е разгромена в битката при Капорето, и е принуден отново в нов отбранителна линия по течението на река Piave. През юни 1918 г., един австро-унгарски офанзива срещу линията Piave е отбито. На 24 октомври 1918 г., Италия започна окончателното си офанзива срещу австро-унгарската армия, която впоследствие срина. Последвалото примирие на Вила Giusti бе подписано на 3 ноември. Тя влезе в сила в 15:00 на 4 ноември. В следващите дни на италианската армия приключи окупацията на всички Тирол (Инсбрук включително), съгласно примирието условия.
С Договора от Лондон (1915) Италия "получава Трентино, Цизалпийска Тирол с географски и природни си граница (границата Brenner)" и след прекратяването на огъня на Вила Giusti (3-ти Ноември, 1918) италиански войски окупираха безспорно на територията и като предвидени в споразумението за примирие тръгна още в Северен Тирол Инсбрук и окупира и долината Ин.
По време на преговорите между Австрия и страните победителки Антантата в Сен-Жермен молба за помощ, подписан единодушно от всички кметове на Южен Тирол, е представен на американския президент Удроу Уилсън. Уилсън обяви си Четиринадесет точки на съвместно заседание на Конгреса на 8 януари 1918 г. и на кметовете му напомнят на точка 9: "А преразпределение на границите на Италия следва да се извършва по ясно различими линии на националност"
Но когато Договорът от Сен-Жермен е подписан на 10-ти Септември 1919 година Италия е все пак, дадени от член 27, точка 2, етническа германските територии южно от вододел на Алпите.
Твърди се, че Уилсън по-късно се оплаква от анексирането:
"Вече на президента е, за съжаление, обеща на прохода Бренер граница до Орландо, който даде на Италия около 150 000 германци Tyrolese-едно действие, който впоследствие се разглежда като голяма грешка и изрази дълбоко съжаление. Той е бил, преди да е направил задълбочено изследване на предмет ...."
В Италия все още не са приели топонимия създаден от Еторе Tolomei, всички имена на места в договора, с изключение на река Адидже, са на немски език (също един език немски подход към местни имена могат да се наблюдават в Договора от Лондон).
Първоначално територията е управлявана от военен режим, под командването на генерал Guglielmo Pecori-Giraldi, на пряко подчинение на Commando Supremo. Една от първите заповеди беше да се херметично уплътнение на границата между Южен Тирол и Австрия. Хората не са разрешени за преминаване на нова граница, както и пощенски услуги и движението на стоки бяха прекъснати, е въведена цензура и длъжностни лица не са родени в областта са отхвърлени. На 11-ти 11 1919 Общи Pecori-Giraldi обявена в името на крал Виктор Емануил III на италиански и немски език: "... Италия е готов, като единствено обединена нация с пълна свобода на мисълта и словото, за да позволи на граждани на други езици запазването на собствените си училища, частни институции и организации. " На 1 декември 1919 г. крал обеща в речта си: "внимателно поддържане на местните институции и самостоятелно приложение"
Италия официално анексира териториите на 10 октомври 1920 година. Администрацията на завладените територии преминали от военна на новосъздадения Governatorato дела Venezia Tridentina (Governorate на Венеция Tridentina) под Луиджи Credaro. Терминът Venezia Tridentina, беше предложена през 1863 от езиковеда Graziadio Isaia Асколи от Гориция, който се опита да включи всички територии от Австро-Унгарската империя, заяви от Италия в по-широк регион, наречен Венеция (стар март е съответно име Venezia Giulia ). В Governatorato включени конкретния регион ден на Трентино-Алто Адидже и трите Ladin общините Кортина, Коле Санта Лусия и Livinallongo, днес в провинция Белуно. Северната част на Тирол (включващи Северна Тирол и Източна Тирол) стана това, което днес е една от деветте федерални провинции на Австрия.
На 21 януари 1921 г. Governatorato, като се запазва военни и полицейски контрол, отстъпени административен контрол на новосъздадения провинциален съвет на Provincia ди Венеция Tridentina намира в Тренто. На 15 май 1921 г. жителите на областта участва за първи (и до 18-ти април 1948 година единственият) свободни и демократични избори (хората от Венеция Tridentina и Венеция Джулия не участват в общите избори от 2 юни 1946 г.) . Резултатът е решителна победа за Deutscher Verband (Германската асоциация), която спечели близо 90% от гласовете и по този начин изпраща 4 депутати в Рим.
Преди това време не са имали нито немскоговорящите населението били подложени на насилие, нито е от италианските власти по никакъв начин намеса в нейните културни дейности, традиции и образование. Това беше всичко за да се промени с появата на фашизма. Първият намек за това, което е на път да дойде е с опит от германското население в неделя 24-ти април 1921 година. Населението на Bozen бил организирал Trachtenumzug (шествие в традиционен местен костюм) в чест на откриването на пролетния панаир. Генералният комисар на публичната област, Луиджи Credaro, са били предупредени предварително от колегите си от Мантуа, Бреша, Верона и Виченца за намерението на фашистите там, за да отидете на Bozen да наруши функционирането на шествието, но не предприема предпазни мерки. След пристигането си с влак в Bozen на около 280 извън област фашисти са съединени с около 120 от Bozen, и продължи да атакува шествие с палки, пистолети и ръчни гранати. В занаятчийското Франц Innerhofer от Marling бе застрелян и около 50 души ранени при атаката. След атаката на военните намеси и ескортиран фашистите обратно към гарата. Въпреки че Credaro, по заповед на италианския министър-председател Джовани Giolitti, са двама заподозрени за убийството Innerhofer е задържан, никой не беше някога изправени пред съда за нападението, както Бенито Мусолини заплаши, че ще дойде да Bozen с 2000 фашистите за освобождаване на двама заподозрени със сила , ако те не са били освободени веднага. По този повод Мусолини прави ясно своята политика по отношение на хората в Южен Тирол:
"Ако германците и от двете страни на Бренер не направят това, тогава фашисти ще ги научи нещо или две за послушание. Alto Adige е италиански и два, и никой не ще дори да мечтаят да се опитва насилствено да Italianize тези немски имигранти. Но те не могат германците си представим, че те биха могли да натиснете Италия обратно към Salorno и от там до Лаго ди Гарда. Може би на германците вярват, че всички италианци са като Credaro. Ако това е така, те са крайно погрешно. В Италия има стотици хиляди фашистите, които скоро ще се отпадъци до Алто Адидже, отколкото да позволи Триколоре, която лети над Vetta d'Italia да бъде свален. Ако германците трябва да бъдат бити и stomped да бъдат изправени пред причина, така да бъде, ние сме готови за това. Голяма част от италианците са били обучени в този бизнес. "
През октомври 1922 г., новата фашистка правителство отменя всички специални изключения, която защитава езикови малцинства.
В Italianization програмата е започнала, и на фашисткия режим таксуват Акиле Стараче и Еторе Tolomei (националист от Роверето), за да го карам.
Tolomei на "програма в 23 точки", бе приет. Освен всичко друго това постановява:
* На разположение единствено на италиански език в публичните служби
* Закриването на по-голямата част от германските училища
* Стимули за имигранти от други италиански региони.
Първите форми на противопоставяне на режима появи през 1925 г.: един свещеник, Майкъл Gamper, открита първата "Katakombenschulen", нелегални училища, където учители преподават на немски език.
През 1926 г. на древните институцията общински самостоятелност е премахната. Във всички Италия "podestàs", назначени от правителството, заменя на кметовете и трябваше да докладва на "prefettos".
Голяма индустриална зона в Болцано открит през 1935 година. Тя бе последвана от имиграцията на много работници и техните семейства, от други части на Италия (най-вече от Венето).
В този период на потисничество, Националсоциалистическата пропаганда става все по-успешна сред младите Южна Tyroleans.
Адолф Хитлер никога не твърди да е част от Южен Тирол за неговата Третия райх, още преди съюза с Бенито Мусолини, а в действителност в Mein Kampf "(1924) той заяви, че германците са само една малка и без значение малцинство в Южен Тирол (това определение включва също Трентино) и той призна, германската част на Южна Тирол като постоянно владение на Италия.
През 1939 г., както диктатори се споразумяха да дадат на немскоговорящите населението избор (на Южен Тирол Вариант споразумение): те могат да емигрират в съседна Германия (включително приложен Австрия) или пребиваване в Италия и да приемат тяхното пълно Italianisation.
"Южен тиролски население е дълбоко разделена. Тези, които искаха да останат (Dableiber) бяха осъдени като предатели, а тези, които са напуснали (Optanten), по-голямата част, са оклеветена като нацистите. Имаше план за преместване на "Optanten" в Крим (приложен към Велика Германия), но повечето от тях бяха междувременно преселени в германския приложен Западна Полша или главно експулсиран или убити след войната. Поради избухването на Втората световна война, това споразумение е само частично осъществена.
През 1939 г. Мусолини решава да построи една алпийска стена, военно укрепление за защита на северните земи на Италия граница.
През 1943 г. Мусолини е свален и Италия се предават на съюзниците, които бяха нападнали южната Италия през Сицилия. Германските войски бързо нахлуват Северна Италия и Южен Тирол става част от операция "Зона на Алпийската подножието, приложен към Велика Германия. Много немскоговорящите Южна Tyroleans, след години на езиковото потисничество и дискриминация от фашистка Италия, искали да си отмъстят на етнически италианци, живеещи в района (особено в големите градове), но са най-вече възпрепятстван от заема (Северна) германски нацисти, , които все още се счита Мусолини ръководител на Италианска социална република и искаше да запази добри отношения с италианските фашисти все още подкрепят Мусолини и неговата борба срещу съюзниците. Въпреки, че нацистите са успели да наемат между Южна младежки тиролски и за привличане българските евреи, те възпрепятстват анти-италиански чувства да излезе извън контрол. Мусолини, който искаше да създаде своя нов про-германски Италианска социална република в Болцано, продължава да е нацистки съюзник.
В района до голяма степен борбата с избягали по време на войната, и си планински отдалеченост се оказа полезна за целите на нацистите като убежище за изделията, ограбени от цяла Европа. Когато САЩ 88-ма пехотна дивизия заети Южен Тирол от 02 май до 8-ми май 1945 год., а след общо безусловна капитулация на Германия (9-ти май, 1945 година), той е установил огромни количества ценни пратки и ограбени предмети на изкуството. Сред елементите, съобщенията са били намерени железопътни вагони, пълни със златни кюлчета, стотици хиляди метра коприна, италианските бижута, корона, личната колекция на крал Виктор Емануил на редки монети и десетки произведения на изкуството, ограбени от художествени галерии, като "Уфици в Флоренция. Беше се страхуват, че германците могат да използват региона като в последния момент крепост да се бори докрай и от там директно върколак в Съюзното контролираните територии, но това не се дължи на самоубийството на Хитлер, на разпадане и хаос на нацисткия апарат и бързото нацистска Германия предаване след това. ("Таймс", Лондон, 25 май 1945 г.)
След Втората световна война и въпреки суровите германската окупация на Италия, в провинция Болцано не бе подложен на масовото експулсиране от етнически германци, настъпили в много други страни.
През 1945 г. Южна тиролска народна партия (Südtiroler Volkspartei) е създаден, най-вече от Dableiber, тези, които са избрали да останат в Италия след споразумение между Хитлер и Мусолини.
Тъй като съюзниците бяха решили, че в провинцията трябва да остане част от Италия, Италия и Австрия договори споразумение през 1946 г., която признава правото на германското малцинство. Това доведе до създаването на регион, наречен Трентино-Алто Адидже / Tiroler Etschland (новото име на "Venezia Tridentina"). Германия и Италия са били направени и двете официални езици, немски език и образование, бе разрешено още веднъж. Но тъй като италианците бяха по-голямата част от региона, на самоуправление на германските малцинство стана невъзможно.
Този факт, заедно с пристигането на новите италиански-говорящите имигранти да доведе до силно недоволство сред Южна Tyroleans, чиято кулминация в извършването на терористични актове, извършени от Befreiungsausschuss Südtirol (BAS-приятелските отношения за освобождение на Южен Тирол). В първата фаза само обществени сгради и паметници фашистки са били насочени. Един от най-забележителните атаки бе нощта на пожара, когато Южна тиролски комитет за освобождение унищожени няколко електроенергия пилони. Втората фаза е кървава, което струва 21 живот (сред тях четири терористи и 15 италиански полицаи и войници), четири от тях по време на засада БАН, която се проведе в Cima Vallona, провинция Белуно, на 25 юни 1967 година.
В статията са ползвани данни от Wikipedia.
