|
НОМЕР 239 |
ГОДИНА 14.01.2013 |
ГРАД РАЗЛОГ |
|
РАЙОНЕН СЪД - РАЗЛОГ |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Албена Момчилова |
Секретар: |
Антония Белчева |
|
Прокурор: |
|
Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело
|
номер |
20101240200535 |
по описа за |
2010 |
година |
Производството е по реда на раздел 5 от ЗАНН. Образувано е по жалба от „., ЕИК*, с адрес: Г., У.№94, представлявано от Б.М. - ИД, срещу НП №9196-0017505 от 30.06.2010г. на Директора на ТД на Н.-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. Наказание, на основание чл.185, ал.2, изр.1, пр.4-то от ЗДДС - "имуществена санкция" от 5`000.00 лева, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.3 и чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява ИД, не сочи уважителни причини. За дружеството се явява адв.П. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата от името на доверителя си, като в хода на съдебните прения моли за отмяна на процесното НП и излага доводи и аргументи за неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание административно-наказващият орган Директора на ТД на Н.-С. - редовно уведомен, не се явява и не сочи уважителна причина. Представлява се от гл.юрисконсулт М. с пълномощно по делото. Последната оспорва депозираната въззивна жалба, като в хода на съдебните прения поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на „., ЕИК*, представлявано от Б.М. - ИД, срещу НП №9196-0017505 от 30.06.2010г. на Директора на ТД на Н.-С., е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
На 28.02.2010г., св.И.Д., св.И.В., св.Х.П., св. М.Ц., св.Й.Х. и св.А.Д. – инспектори от ТД на Н.-С., извършили проверка в обект – каси лифт – начална станция, находящ се на У.„П.”№94 в г.Б., стопанисван от „. . При проверката се установило, че в обекта са обособени 5 работни места, на които са инсталирани и въведени в експлоатация 5 фискални устройства модел „Датекс FP 550”, както следва: каса 1: с индивидуален № на фискалното устройство ДТ 135015 и фискална памет 02135015; каса 2: с индивидуален № на фискалното устройство ДТ 135811 и фискална памет 02135811; каса 3: с индивидуален № на фискалното устройство ДТ 135006 и фискална памет 02135006; каса 4: с индивидуален № на фискалното устройство ДТ 135846 и фискална памет 02135846; каса 5: с индивидуален № на фискалното устройство ДТ 135828 и фискална памет 02135828. По време на проверката извършена от инспекторите освен касиерките в помещението били и 3 служителки на туроператорско дружество и св.Р. на длъжност касиер в „.. Последната не била на работа въпросния ден. Контролните органи се разделили, като всеки от тях извършвал проверка на определена каса, а св.Ц. започнала да преглежда документите, находящи се на отделно бюро зад касите. По време на проверката св.Ц. извикала св.Д. и й показала тетрадка със сини, твърди корици, като заявила, че е намерила същата на бюрото. Св.Д. прегледала тетрадката и забелязала, че на първата страница било изписано „ Сезон 2009-2010”, като при разгръщането на страниците установила, че на 4 страници от тетрадката били описани по дни и месеци цифри, в графи: „кеш”, „пос”, „сторно” и „общо”, като последното отбелязване било в графите за м.февруари, срещу цифрата „27”.Следвали 2 страници със заглавие на първата „Сез.сл.”, в които по пореден № в графи: „име”, „разрешил” и „дата и подпис” били изписани ръкописно 45 имена.Следвали страници със заглавие на първата „разрешени карти от офис”, в които по пореден № били изписани ръкописно имена, цифри и латински букви, както и отбелязвания към имената. На следваща страница, ръкописно било записано „сменена термоглава на каса №1(М.) – 27.12.2009г.Следвали 2 страници със заглавие на първата „Блокирани карти”, където в графи ; „ име”, „№” и „обадил” били изписани ръкописно 21 реда. Следвали 3 страници със заглавие на първата „неоф skidata” и „м..12.2009г., със заглавие на втората „м..01.2010” и заглавие на третата „м..02.2010”, в които по поредни номера били записани цифри, като в края на страницата, под черта бил записан сборът им. Следвали страници с други ръкописни отбелязвания. Св.Д. решила, че посочената тетрадка е относима към водената проверка и поискала от св.Р. обяснение. Последната заявила, че тетрадката е нейна, лична и няма отношение към дейността на дружеството. Тогава св.Д. и св.Ц. разпоредили на св.Р. да направи ръкописно отбелязване „в.о.” върху всяка страница от тетрадката и да се подпише. Св.Р. изпълнила разпореждането. За извършената проверка св.Д. и св.П. съставили протокол за извършена проверка №0044765/28.02.2010г., който връчили на св. Е.Р., която се представила на проверяващите като гл. касиер. Към протокола за проверка №0044765/28.02.2010г. бил съставен опис на документите, които проверяващите иззели. Между тях била описана тетрадка – формат А5. Св.Р. отказала да подпише съставения опис, като отразила, че възражението й е по отношение на тази тетрадка, тъй като същата нямала отношение към работата, а била лична нейна собственост. Описът и протокола били подписани от св.П., Д., Д., Ц., В. и Х.. След изискване от страна на контролните органи на допълнителна информация и събиране на допълнителни писмени счетоводни документи на 17.05.2010г. в присъствието на ИД на „. - Б.Д.М. и свидетелите Д. и П., и въз основа на посочените по-горе констатации св.Х. съставил АУАН №9196-0017505/17.05.2010г. срещу дружеството, като приел, че същото е извършило нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.3 и чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последният бил връчен на представителя на „., който го подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок в ТД на Н. постъпило възражение по посочения АУАН от представителя на „., в което се сочело, че не е налице нарушение, извършено от „., изтъкнато е ползването на иззетата тетрадка, като доказателство и се отрича нейното съществуване по заповед на ръководството на дружеството. Сочи се още, че направените въз основа на посочената тетрадка изводи не кореспондират със записите в нея.
Въз основа на констатираното от страна контролните органи в съставения АУАН, на 30.06.2010г. наказващия орган в лицето на Директора на ТД Н.-С. издал НП №9196-0017505 от 30.06.2010г., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2, изр.1, пр.4-то от ЗДДС - "имуществена санкция" от 5`000.00 лева, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 0т 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.3 и чл.185, ал.1 от ЗДДС, затова, че дружеството в периода 01.12.2009г. - 31.12.2009г. за стойността от 2`237`289.00 лева, представляващи неотразени чрез фискално устройство приходи от продажба на услуги, не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда по който то е наложено. Процедурата по установяване на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидирано приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на адм. нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
АУАН и атакуваното НП са съставени от компетентни лица в кръга на правомощията им съгласно приетата и приобщена заповед №28 от 06.01.2010г. издадена от ИД на Н..
Ангажирана е административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.във вр.чл.118, ал.3, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал.3 на същия текст, фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Прилагането на чл.118, ал.3 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (в ред. ДВ, бр.95/2009г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по &1, т.40, rи т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006. се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл.3, ал.1 от Наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги. В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги. И тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.3 от ЗДДС /ред.ДВ, бр.95/2009г., а според чл.12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, следва да се ползват съществуващите в ЗДДС правни понятия и свързаните с тях задължения. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините доставки на стоки и доставка на услуги, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25. В ал.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчно събитие. Анализът на тази норма сочи, че при получаване на плащане (цялостно или частично авансово плащане) по доставка на стоки или услуги не се счита, че е възникнала доставка на стоки или услуги като данъчно събитие.
Съдът намира, че наказващия орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като не е описал фактологията, субсимираща състав на нарушение, дата и място на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено, и доказателствата които го подкрепят, както и правилната правна квалификация на нарушението, което е възведено като извършено от санкционираното лице. Това е така защото на първо място наказващия орган по никакъв начин не е отразил, че дружеството жалбоподател е осъществило продажби и на какво, и кога е станало това /доколкото от накаващия орган се твърди, че тези факти се извеждат от веществено доказателство - тетрадка в която за конкретни дата са отразени конкретни цифри, според наказващия орган отразяващи приход на дружеството/ съответно на базата на какви доказателства гради тези свои изводи, за които съответно не е издало фискални касови бележки, респективно кога са извършени същите. Формалното посочване на обстоятелството, че за периода 01.12.2009г. – 31.12.2009г. приходите от продажби са от 4`277`700.75лева, като сумата от 2`237`289.00лева представлява неотразени чрез фискално устройство приходи от продажби на услуги, и по този начин дружеството не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки, и тази сума представлява неотразена във паметта на фискалното устройство приход от продажба на услуги, не покрива изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за пълнота на фактологията, приета за установена от наказващия орган и субсимираща според него нарушение на чл.3, ал.1 от Наредбата вр.чл.118, ал.4, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС, респективно подлежаща на доказване, тъй като санкционираното лице е в невъзможност да разбере какви продажби е осъществило, в качеството му на какво лице е длъжно да изпълнява изискванията на закона за регистриране на тези продажби, съответно издаването на фискална касова бележка за всяка една от тях, а от там и съответно какво нарушение е извършил, каква е правната му квалификация и да организира адекватна защита по нея. На следващо място наказващия орган не е посочил като обвързваща нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата, която доразвива задължението на лицата, длъжни да имат регистрирано ФУ да издават фискални касови бележки за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Непосочването на тази правна норма, създава неяснота по отношение на правната квалификация на нарушението, което според наказващия орган дружеството е извършило, а от друга противоречие с приетото за установено от него, тъй като никъде не са посочени факти и обстоятелства, които да конкретизират точните дати, на които според наказващия орган са били осъществени продажби, съответните суми постъпили по тях, за които дружеството не е било издало фискална касова бележка. Посочените несъответствия съставляват нарушение на процесуалните правила, водещи до формално основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като съществено засягат правото на защита на санкционирано лице да разбере какво нарушение е извършил, фактическите параметри, предмет на доказване, съответно правната им квалификация. На следва място като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.1-во, пр.4-то /нарушаване на реда или начина на отчитане на фискално устройство/. Така както е посочена от наказващия орган отново създава неяснота и противоречие досежно санкционната норма, тъй като от една страна изписаното в скобите отговаря на чл.185, ал.2, изр.1-во, пр.1-во и 2-ро, а пр.4-то ако приемем начина на тълкуване и формулиране от страна на наказващия орган на санкционната норма следва да отговаря, че дружеството е санкционирано за нарушаване реда и начина на извеждане от експлоатация на фискалното устройство, каквито факти не се съдържат в атакуваното НП, и съответно приетото за установено не кореспондира с изложените такива в същото. Това от своя страна отново създава неяснота и противоречие в приетото за установено от наказващия орган, правната му квалификация и съответната санкционна норма затова, и ограничава санкционираното лице да разбере от една страна какво е извършил, а от друга на базата на коя санкционна норма е наложена имуществена санкция.
Независимо от горепосочените пропуски, които според съда са достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, след анализ и проверка на събраните доказателства по делото – писмени и гласни такива, намери че нарушението по чл.3, ал.1 от Наредбата, за което е санкциониран жалбоподателят не е извършено. В хода на съдебното производство беше допуснато извършването на съдебно-счетоводна-техническа експертиза, за която цел по делото бяха изискани от АНО и жалбоподателя, и представени от същите всички относими писмени доказателства, подробно описани в определение за приобщаване на писмени доказателства, както и в протоколните определения от съдебно заседание.
От заключението на посочената експертиза е видно, че за периода от 01.12.2009г. до 31.12.2009г. при сравнение между отразените данни в дневните финансови отчети, системата „SKIdata”, осчетоводения и деклариран приход в „дневник за продажби” и в „справка-декларация за ДДС”, представена в Н.-Б. за м..12.2009г. не са налице несъответствия. В посочената експертиза, в нейната техническа част, вещото лице изрично е посочило, че системата SKIdata се базира на 3 съставни части: сървър, на който се записва информацията за всички транзакции от програмата, каси-чрез които се продават, създават и издават средствата за достъп (карти, баркод билети) и четци за достъп, които прочитат съответните средства за достъп и съответно го позволяват или отказват. В така наречената „каса” се въвежда цялата информация за купувача, периода на валидност на средството за достъп и неговия вид, като тази информация по електронен път се съхранява в централния сървър. От заключението на експертизата и видно от приложението към нея е видно, че в централния сървър се съхранява в архивиран вид цялата информация за издадените през 2011г., 2010г. и по-назад във времето средства за достъп. Според вещото лице към вече предадената от каса към централен сървър информация, не съществува възможност за изтриване или коригиране, а само за добавяне на нови данни, напр. при връщане на издадено средство за достъп. С оглед обстоятелството, че съоръженията, които стопанисва „. не могат да се ползват без съответно средство за достъп, а средствата за достъп се издават само и единствено чрез касата на „SKIdata”, то е обективно невъзможно да е налице пълно съответствие между данните от централния сървър на “SKIdata”, записите в „дневник за продажби” и в „справка-декларация за ДДС”, представена в Н.-Б. за м..02.2010г. и в същото време да е налице нерегламентирана продажба на средства за достъп. В случай на такова издаване на средства за достъп щеше да е налице разминаване на данните от централния сървър на “SKIdata”, записите от фискалните устройства и тези в дневник-продажби. Както вече посочи по-горе съдът, за да възникне задължение за субекта по см. на чл.3, ал.1 от от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е необходимо да бъде извършена продажба на стока или услуга във или от търговски обект. С други думи АНО е бил длъжен да установи първо наличието на продажба на стока или услуга и едва след това да провери, дали за тази продажба е издадена или не касова бележка. В настоящият случай, както беше вече посочено неотчетена продажба на средства за достъп не е установена, респективно е липсвало задължение за издаване на касова бележка. По отношение единственото „доказателство”, на базата, на което АНО е направил извод за допуснато нарушение по чл.3, ал.1 от от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ съдът намира следното:
На първо място са налице нарушения в процедурата по приобщаване на процесната тетрадка, допуснати в хода на административното производство. Видно от съставения опис на иззети документи към протокол за проверка №0044765/28.02.2010г., посочената тетрадка е описана, като „тефтер формат А5”, като не става ясно по никакъв начин (поради липса на допълнително описание), че иззетия тефтер и представената по делото тетрадка са една и съща вещ. В хода на проверката в помещението на „. св.Д. и св.Ц. са накарали св.Р. да подпише всяка страница от тетрадката с отбелязване „в.о.” Съдът може само да предположи, че въпросното отбелязване означава „вярно с оригинала”, но в такъв случай се поставя въпросът за това къде е оригиналът и някой виждал ли го е. Контролните органи не са си направили труда поне да номерират страниците на посочената тетрадка с оглед обезпечаване на целостта й, което доведе до констатиране на идентичност между представените преписи от ней и тетрадката в оригинал. На следващо място, даже и да се приеме, че е налице идентичност между описания в описа тефтер, формат А5 и тетрадка с твърди, сини корици за съда не е известно на базата на какви обективни данни АНО е приел, че отразените на 3 страници със заглавие на първата „неоф skidata” и „м..12.2009г., със заглавие на втората „м..01.2010” и заглавие на третата „м..02.2010”, в които по поредни номера били записани цифри, като в края на страницата, под черта бил записан сборът им се явяват недеклариран приход на „. от продажби. Не се спори по делото, че отразените на 4 страници от тетрадката цифри и описани по дни и месеци цифри, в графи: „кеш”, „пос”, „сторно” и „общо” за м..12.2009г. отговаря на записите в сървъра на “SKIdata”, записите в „дневник за продажби” и в „справка-декларация за ДДС”, представена в Н.-Б. за м..12.2009г., но аргументът, че анализът на съвкупността от събрани писмени доказателства, направен от свидетелите на АНО води до недвусмислен извод, че страниците със заглавие „неоф skidata” отразяват недеклариран доход от продажби е необоснован. Нито един от свидетелите на наказващия орган не можа да посочи основанията, на които са достигнали до този извод при положение, че за фискалните устройства и принтерите на касите по поръчение на ТД на Н. са изготвени технически експертизи, резултатите, от които бяха предоставени по делото и от които се установява липсата на интервенции върху техническите устройства, а в системата "ски дата" не са констатирани манипулации. Задължение на контролните органи и АНО да установят всички елементи от състава на нарушението със средства и способи, предвидени от закона, а не да мотивират действията си с житейска логика. Повечето свидетели – служители на ТД на Н. заявиха, че им е бил отказан достъп до системата SKIdata, но това обстоятелство на първо място не е обективирано в съставения протокол от извършена проверка, а на второ място е несъстоятелен. При извършване на проверките си, служителите на ТД на Н., както и всички останали контролни органи могат да искат съдействие от органите на полицията и от други органи. Контролните органи освен това имат право да изземват документи и вещи, относими към извършваните от тях проверки, като няма пречка да се изземват и компютърни данни с участието на технически помощник.
От събраните по делото доказателства се установява, че АНО не е извършил задълбочена проверка както на доказателствата събрани от контролните органи, така и на представеното и депозирано възражение от санкционираното лице, и в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е събрал всички възможни относими към произнасянето му доказателства е издал незаконосъобразно процесното НП. И ако за наказващия орган съществува възможност при нередовност в АУАН съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, да издаде НП, то когато пропуските са допуснати в НП, и когато е налице нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, то съдът има единствената възможност да отмени издаденото НП, тъй като в правомощията му не се включват такива да изменя фактическите положения, респективно правната им квалификация.
Предвид всичко изложено съдът намира,че обжалваното НП следва да бъде отменено.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №9196-0017505 от 30.06.2010г. на Директора на ТД на Н.-С., с което на „., ЕИК*, с адрес: Г., У.№94, представлявано от Б.М. - ИД, е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2, изр.1, пр.4-то от ЗДДС - "имуществена санкция" от 5`000.00 лева, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.3 и чл.185, ал.1 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред АС-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………
Няма коментари:
Публикуване на коментар