20. Недвижими имоти - видове имоти по ЗКИР, характеристика
б) идентификатор
в) видове предназначение на територии (земи) и имоти и промяна на предназначението ( ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ и Наредба № 7 от 2003 г. )
г) изискване за застрояване и строителни книжа
д) приемане на обектите
е) принудително отчуждаване( Конституция, ЗС, ЗУТ, ЗДС, ЗОС)
ЗУТ Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2004 г., бр. 61 от 2007 г.) (1) В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
(2) Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти - обекти на културно-историческото наследство, се извършва след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
самостоятелен обект в сграда" е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността; 3. "трайно предназначение на територия" е постоянният й статут, определен по реда на закон;
Чл. 23. Недвижим имот - обект на кадастъра е: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж; 3. самостоятелен обект в сграда.
Чл. 24. (1) Основна единица на кадастъра е поземленият имот.
(2) Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
(3) Поземлените имоти образуват територията на страната, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.
(4) Държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
Чл. 25. (1) Всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. (2) Промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. (3) Промяната на трайното предназначение на част от поземлен имот води до образуване на отделни имоти.
Чл. 26. (1) Всеки поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда получават идентификатор.
(2) Идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. Идентификаторът включва задължително кода по ЕКАТТЕ (Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици) на населеното място, на чиято територия е имотът. (3) Идентификаторът се дава от службата по геодезия, картография и кадастър. (4) Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията и редът за ползването му се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 27. (1) Основни кадастрални данни са:
1. за поземлен имот: идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес;
2за сграда: идентификатор; очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки; застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес;
3. за самостоятелен обект в сграда: идентификатор; местонахождение; етаж; предназначение.
(2) Основни кадастрални данни са и данните за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.
(3) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността, кадастърът съдържа само идентификаторите и данни за границите на съответните поземлени имоти.
Чл. 43. (1) Границите - предмет на кадастъра, се установяват, както следва:
1. държавната граница - от международни договори;
2. границите на административно-териториалните единици - при условията и по реда, установени от Закона за административно-териториално устройство на Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) землищните граници при създаване на нови населени места или при промяна на съществуващите - от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по геодезия, картография и кадастър;
4. границите на територии с еднакво трайно предназначение - при условията и по реда, установени със закон, с друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;
5. границите на поземлените имоти:
а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3;
б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите;
в) от изображението върху одобрена кадастрална карта;
г) (нова - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.
(2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31.
(3) Споровете за граници на поземлени имоти и на териториални единици се решават по съдебен ред.
(4) Границите на поземлените имоти и землищните граници се означават на място по ред, определен с наредбата по чл. 31.
ЗУТ Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2004 г., бр. 61 от 2007 г.) (1) В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
(2) Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти - обекти на културно-историческото наследство, се извършва след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
21. Вписване в имотния регистър, подлежащи на вписване актове ( ЗС, ЗКИР, ПрВп. Нар. № 2 )
б) действие на вписването
в) части на партидата ( ЗКИР, Нар. № 2 )
г) вписвания и заличавания в имотния регистър.
22. Договор: понятие и видове
б) разграничение между договора в облигационното,търговското и трудовото право
в) сключване на договора
г) предварителен договор и договор в полза на трето лице.
22. Договор. /Понятие и видове. Особености на договора в облигационното, търговското и трудовото право. Сключване на договора и преддоговорни отношения. Предварителен договор. Договор в полза на трето лице./
Договор /Д/ - чл.8 ЗЗД, е съглашение м/у две или повече лица, цза да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях /т.е. ОПО/. Това легално определение е критикувано от П. Попов и др. в няколко насоки: 1. По-точно е вместо лица да се използва терминът страни, защото няколко лица могат да бъдат една страна; 2. Не са изброени пълно функциите на Д – той не само може да създаде и уреди определени отношения, но може да има правоприлагаща правопораждаща, правоохранителна и правопрекратяваща функция; 3. Терминът да унищожи е неточен – унищожаването на договорите става по съдебен ред при определени условия /чл.32 ЗДД/, а тук се има предвид прекратяване.
Хар-рни признаци и значение: Д е основният ЮФ /юрид.основание/, от който се пораждат, изменят и прекратяват ОПО; Д е вид гражданска сделка – двустранна или многостранна; Д е основно средство за регулиране на икономическите взаимоотношения – чл. 20а: “Д има сила на закон за тези, които са го сключили”. Елементи на Д: страни; взаимно адресирани волеизявления; съгласие относно предмета на Д – съвпадение на насрещните волеизявления; съдържание: общи условия, данни за страните, клаузи /уговорки; Принцип на договорната автономия – чл. 9: “Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави”.
Видове договори: 1. Възмездни и безвъцзмездни – при възмездните /продажба/ има и насрещна престация, а при безвъзмездните /дарение/ - не. При безвъзм. отговорността е по-малка, напр: дарителят не отговаря за недостатъци на вещта. 2. Едностранни и двустранни – при едностранните /заем за послужване/ се пораждат задължения само за едната страна, а при двустранните – за двете. Двустранните могат да бъдат разменни /синалагматични/ - продажба. При тях страната може да направи възражение за неизпълнен Д /чл.90/, има право на задържане /чл. 91/, право на разваляне /чл.87/. 3. Комутативни и алеаторни – комутативните имат конкретно определен предмет /продажба/. Предметът на алеаторните Д зависи от едно бъдещо несигурно скъбитие /застраховат.Д/, свързани са с риск. 4. Срочни и безсрочни – безсрочните се изпълняват след покана. При срочните се уговаря срок за изпълнение /напр: за бъдещи доставки/. 5. Стокови и организационни – предмет на стоковите Д е доставката на стоки. Организационните имат за предмет организационни въпроси /напр: координация, дългосрочен Д за бъдещи връзки, предварителен Д, капацитетен Д/. 6. Транслативни и нетранслативни – при транслативните Д се прехвърля собственост /продажба/, а при нетрансл.– не /наем, заем/. 7. Консенсуални и реални – при консенс.Д задължението се поражда от обикновено съгласие /продажба, наем/. При реалните задължението се поражда при предаването на вещта – Д се счита за сключен едва тогава /превоз/. 8. Формални и неформални – при форм.Д трябва да се спази определена писмена форма, за да бъдат действителни /прехвърляне на недв.имот – нотар.форма/. 9. Главни и акцесорни – главният Д поражда основното задължение, а акцесорният – допълнително /лихва, залог, ипотека/. 10. Наименувани и ненаименувани - Първите са уредени нормативно в ЗЗД, ТЗ. Наименуваните не са уредени специално. При тях отношенията се регулират изцяло от самия договор на основание чл. 9 ЗЗД, затова той трябва да бъде подробен.
За търг.договори важат правилата за търг.сделка /в.12/ - правна уредба в ч.3 на ТЗ. Търг.сд. е вид сделка – носи родовите белези на сделката+особености. От икономическа гледна точка това са сделки, които обслужват кръгооборота на стоки и капитали – в сферата на производството и услугите, организацията и дейността на търг.предприятия. От юридич.гледна точка има два критерия: обективен – според признаците на самата сделка; трябва да има списък на сделките, които се смятат за търговски; субективен – според лицето, което ги извършва – ако е търговец и я сключва по занятие, сделката е търговска. Според нашето законодателство /чл.286ТЗ/ Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл.1, ал.1 ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват. ТС, както и договорите се делят на едностранни и двустранни, но едностранни са когато едната страна е търговец, а двустранни, когато и двете страни са търговци. Разпоредбите на ТС се прилагат и за двете страни, дори при едностранните сделки /ако от закона не следва друго/. ТС винаги са възмездни /за разлика от ГП/. ТС се регулират от ТЗ, субсидиарно се прилага ЗЗД, а също и търговските обичаи. При разлика в обичаите се прилагат тези по местоизпълнението. Режимът на ТС цели бързина и опростеност, както и по-строго отношение към търговеца. Сключването на ТС става по правилата на ЗЗД, доколкото в ТЗ не е предвидено друго. За офертата и приемането – чл.13 и 14 ЗЗД, особености по ТЗ: Публично предложение /чл.291/ може да се прави обвързваща публична оферта. Това е предложение до неограничен кръг лица, което може да се прави по всякакъв начин – дори със ср-ва за мас.инфрм-ия. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемането на офертата. В този случай оферентът е обвързан до изчерпване на количеството до определения срок. Публична покана /чл.290/ - наподобява публ.оферта, но не обвързва отправителя /това са каталози, ценоразписи, тарифи и др./. Отправя се до неопредел.кръг лица и е покана да се направи предложение за сключване на сделка с оглед на поканата. Ако бъде направено предложение и отпавителят без основателна причина го отхвърли, дължи обезщетение за вреди. Презумпция за съгласие /292/ - предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търг.отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага /мълчание=съгласие, за разлика от ГП/. За действителността на ТС е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Страните също могат да уговорят форма за действителност. При неспазване – нищожност. Когато за действителността на ТС е необх.разрешение или одобрение от държ.орган, тя поражда действие с даването му, ако е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице – с потвърждаването й. ТС сключена м/у търговци /т.е. двустранна/, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. То става задължителни за другата страна, когато тя: заяви писмено, че ги приема; е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Ако е установена писмена форма за действителност на сделката – общите условия трябва да бъдат предадени на страната при сключването.
Особености на трудовия договор - “ТрД е съглашение м/у работника /служителя/ и работодателя, с което работникът /служит./ се задължава да предостави работната си сила за ползване от работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят – да създаде необходимите нормални условия за използването на раб.сила и да заплати на работника /служит./ уговореното трудово възнаграждение.” Договорът е двустранен, възмезден, личен /с оглед на личността на работника/служ./. Страните по ТрД са: работникът или служителят – това е страната, която предоставя раб.си сила; работодателят – това е страната, която наема раб.сила на работника или служит.за ползване. Предмет на ТрД е предоставянето и използването на раб.сила. Съдържанието на ТрД е съвкупността от правата и задълженията на страните по него. Форма – неформален, писмената форма е само за доказване, а не за действителност. Изпълнение на трудовоправоотношение възниква и без писмен ТрД, ако въз основа на устно сключения договор работодателят е приел работника на работа и той е започнал да изпълнява работата.
Сключване на Д – пр.уредба чл. 12, 13, 14 ЗЗД. 1. Предложение /оферта/ - това е едностранно волеизявление, което трябва да отговаря на следните изисквания: да е отправено от дееспособно лице; да е адресирано към определено лице /има изключ. – напр: стоки на витрина, улични телефони и др.-главно в търг.право “публична оферта/; да изразява желание за сключване на Д; да съдържа съществените условия – тези, по които трябва да се постигне съгласие, за да се счита Д за сключен /стока, количество, цена, срок/ - така, че да мое да се отговори с “да”; Обвързваща сила на офертата за предложителя: ако е със срок – до изтичането му; ако е без срок – м/у присъстващи – веднага; м/у отсъстващи – чл.13 /времето, необходимо за получаване, обмисляне и отговор – установява се от практиката/. Офертата губи салата си като се отхвърля; като се оттегли съгласно чл. 13, ал.2: когато съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението; когато приемането не пристигне своевременно /ако закъснението не е по вина на приемащия, предложителят трябва да му съобщи незабавно, че счита приемането за закъсняло – чл. 13, ал.5/. 2. Приемане /акцепт/ - едностранно волеизявление за пълно съгласие – изрично или с конклудентни действия /напр. даване на парите; но не мълчание!/; освен в случая по чл.292 ТЗ – когато офертата е отправена до търговец, с когото предложителят е в трайни търг.отнош-я, мълчанието означава приемане на предлож. Изисквания: да е отправено от дееспособно лице; това лице да е адресат на предложението или негов пълномощник; да е адресирано до предложителя. Оттеглянето на приемането има сила, ако пристигне у предлошителя преди или едновременно с приемането. Ако приемането пристигне късно, макар че е изпратено навреме /по вина на пощата/ - то има действие, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло. 3. Момент на сключване на Д: м/у присъстващи – с постигането на съгласие по съществените условия; м/у отсъстващи – с пристигане на приемането у предложителя /теория на получаването/ - чл.14/1/. 4. Място на сключване – където пристигне приемането, а това е мястото където е направено предложението /чл. 14, ал.3/. 5. Момент и място на сключване при разногласие /дисенсус/ - напр: относно асортимента, количеството, качеството, цената. Това разногласие по същество е ново предложение – Д не е сключен, защото няма съгласие. Той ще бъде сключен в момента и на мястото, където пристигне приемането на новото предложение.
Преддоговорни отношения – чл.12 ЗЗД: “При воденето на преговори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.”. Същност – това са облигац.ПО, които възникват от самия факт на воденето на преговори. Съдържание – добросъвестност, т.е.: взаимно уведомяване относно качеството на стоката, нейното предназначение и др.; мерки за да не се увреди другата страна при договарянето; да не се прекъсват необосновано преговорите; да не се мами другата страна; да се вземат мерки за осигуряване валидността на бъдещия Д /а също за неговата изпълняемост – да не се поемат нереални задължения/. Отговорността – по чл. 12 е извъндоговорна – недобросъвестният отговаря дори когато Д не е сключен. Тук ще намерят приложение чл. 45-54 ЗЗД: Предпоставки – противоправно поведение, изразяващо се в недобросъвестност; вина /”преддоговорна” – culpa in contrahendo/; вреда; причинна връзка м/у поведението и вредата. Граници – отговаря се за преките и непосредствени последици от поведението.
В едни случаи това ще бъдат негативните вреди = разликата в имущественото състояние на увредения преди и след сключването на унищожения Д, или преди и след преговорите – т.е.е разноските по сключването на Д / чл.28, ал.3-У при грешка, но по аналогия се прилага и за др.хипотези, напр: неоправдано прекъсване на преговорите/. В други случаи – позитивните вреди = разликата в имущественото състояние на увредения преди и след евентуално точно изпълнение. Тези вреди са претърпени не от несключването на Д, а от лошото изпълнение на сключения Д, с което се свързва преддоговорната вина – напр: неуведомяване за скрити недостатъци /чл. 197/, също – чл. 247 /заем за послужване/, 230,ал.2 /наем/, 195, ал. 2 /продажба/.
Предварителен Д /чл. 19 ЗЗД/ - това е процесуална норма. “ПД е този, в който се уговаря сключване на окончателен Д. Приложно поле: главно за продажба недвижими имоти, но може и др. Условия за действителност – освен общите: да съдържа съществените условия на окончателния Д /вещ, цена, страни/; да се спази изискуемата форма – когато за окончателния Д се изисква нотар.форма или нотар.заверка на подписите, предварителният Д трябва да бъде в писмена форма. Действие: поражда задължение на всяка от страните за сключване на окончателен Д /не прехвърля собствеността/. Принудително изпълнение – по съд.ред, с иск за сключване на окончателен Д /редът е в чл. 297,298 ГПК/. Страната-ищец трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си, които е трябвало да изпълни преди сключването на окончат.договор /а за задълженията, които трябва да изпълни при сключването му – съдът постановява решение под условие, че ги изпълни, като има двуседмичен срок за това; ако не ги изпълни – по искане на ответника същият съд обезсилва решението/. Освен това трябва да са налице всички предпоставки, необходими за извършването на нотар.акт /защото съд.решение замества този акт/ - съдът проверява това, включително и дали праводателят е собственик /чл. 298 /1/ ГПК/. Исковата молба се вписва /114б ЗС/ - за да може решението да се противопостави на трети лица, които придобият имота от недобросъвестния продавач след вписването й.
Д в полза на трето лице – чл. 22 ЗЗД. “ДПТЛ е съглашение м/у 2 лица, по силата на което едното лице нарешжда на другото да изпълни задължението си на трето лице /ТЛ/”. ТЛ е всяко лице, което не страна по Д. Страните по Д са: уговарящ //У/стипулант// и обещател /О/. ТЛ се нарила бенефициер /Б/, то не е страна по Д. За него Д поражда само права, но не и задължения. Приложно поле: Д за превоз, транзитни доставки, застрахователен Д. Изисквания за валидност /освен общите/ - да се конкретизира ТЛ. При транзитните доставки, това става чрез даване на разпределение. Действие – този Д е изключение от принципа, че всеки договаря за себе си и Д произвежда действие само за договарящите – задължение на обещателя; право на ТЛ да получи уговорената престация /това право възниква направо за него, въпреки че не е страна по Д/. Уговорката в полза на ТЛ може да бъде отменена от уговарящия само преди ТЛ да е заявило, че ще се ползва от нея /освен ако уговарящият си е запазил правото да я отмени/. Ако ДПТЛ бъде отменен от кредиторите на уговарящия /по чл. 135/, ТЛ е длъжно да върне само даденото от уговарящия /чл. 22, ал. 3/.
Отношения м/у лицата: м/у У и О: това са страните по Д. У има иск за изпълнение срещу О /Б също може/. Той може да развали Д при неизпълнение или да иска разваляне по съд.ред /Б не може, защото не е страна/; м/у О и Б: Б има претенция срещу О за изпълнение, въпреки че не е страна по Д. О може да му противопостави само възражения, които произтичат от договора /а не и от други отношения м/у О и У/; м/у У и Б: могат да бъдат най-различни; м/у Б и кредиторите на У – чл. 22, ал.3 /напр: при застраховане ще върне само дадената от У премия, а не получената застрахователна сума/.
Д за обещаване действия на ТЛ – чл. 23 е съглашение, по силата на което 1 лице /обещател/ се задължава да осигури изпълнението на задължението от ТЛ. Прилага се при верижните /транзитни/ доставки. Поражда се задължение за обещателя, но не и за ТЛ. При неизпълнение обещателят отговаря.
23. Търговци съгласно ТЗ
едноличен търговец
б) търговски дружества – видове и учредяване,управление.
ЮЛ е създадено по ред, определен от закона – социално образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва правни действия чрез свои органи, съставени от ф.л. и не притежава властнически правомощия. ЮЛ се характеризира с това, че се създава и състои от ф.л., с наличие на особено имущество – то служи за постигане целите на ю.л. и определя границите на отговорността му.
ЮЛ. не е носител на властнически правомощия. Не бива да се смесва с държавните органи – министър, кмет, но министерството, общината са ю.л. За изясняване същността на ю.л. са създадени различни теории – фикционна, органична, теория на колектива и др.
Разграничават се следните видове ю.л. 1. Публични и частни. Публични – ЮЛ образувани с акт на държавен орган, осъществяват дейността си в обществен интерес и с държавно имущество /уч. заведения, болници, държ. Предприятия/. Частни – създават се по волята на субектите на частното право /ф.л. или ЮЛ /, осъществяват дейността си със собствени средства за задоволяване интересите на участниците в тях – търговски др-ва, сдружения с нестопанска цел /политически, културни, спортни, религиозни/
2. ЮЛ със стопанска и нестопанска цел. Със стопанска цел – основен предмет на дейност е извършване на търговски сделки /чл. 1 от ТЗ/. С нестопанска цел /идеална цел/ - създават се за задоволяване на нематериални интереси – научни, политически, културни, религиозни и др /ЗЛС/.
3. Корпоративни и некорпоративни ю.л. Корпоративни – организирани на принципа на членство /търг. др-ва, кооперации, сдруж. с нестоп. цел/. Некорпоративни – не са създадени на членствен принцип – това са т.нар. “учреждения” – министерства, МС, съдилища, ВУЗ, болници и др.
4. Еднолични и колективни – еднолични са едноличните търговски дружества по ТЗ. Колективни – имат няколко ф.л. или ю.л. за свои членове /кооперации, сдружения/
5. ЮЛ на самоиздръжка и на бюджетна издръжка. На самоиздръжка – сами се издържат от членски внос или приходи от дейност. Бюджетна издръжка – държавни учреждения и общини, които са на издръжка от държавния или общински бюджет /министерства, кметства, болници, училища и др./
Възникване, проебразуване и прекратяване на ЮЛ. Съгласно българското законодателство три са начините за образуване на ЮЛ. 1. С акт на разпореждане на държавен орган /разпоредителна система/ - определя се предмета на дейност, средствата, които се предоставят, органите за управление и др. От момента на приемане или обнародване на акта възниква ю.л. Актът може да бъде закон /пр.-р: закон за БАН, закон за ДЗИ или постановление на МС за създаване на факултет към ВУЗ и др./.
2. По съгласие на учредителите /нормативна система/. По този начин се създават частноправните ю.л. При него закона предварително определя условия, които трябва да се осъществят, за да възникне. На лице са два елемента: съгласие на учредителите /ф.л. ЮЛ./ и съдебна регистрация. Учредителите вземат решение на учредително събрание или сключват учр.договор. Актът е с характер на многостранна сделка или многостранен договор, насочен към създаване на ю.л. Необходима е оценка на държавен орган по отношение спазване изискванията за създаване на ю.л. Оценката се прави от съдебен орган /окр. съд/ и вписва ю.л. в регистър. Така възниква търг. др-ва; сдружение с нестопанска цел; фондации; кооперации. За АД, ООД, КДА е необходимо обнародване в държавен вестник.
24. Търговски сделки
общи положения
б) отделни видове
„Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.” Тя е юрид. факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация: По икономически критерии: 1) сделки обслужващи процеса на обмен,; 2) сделки обслужващи процеса на обръщение, напр. застрахователни сделки; 3) сделки, извършвани в процеса на производството. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. 1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеност - тези сделки са със силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост е към печалбата, те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са: Търговска продажба – 4 вида: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг. Банкови и валутни сделки. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки, като в ТЗ чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец. Сделки с интелект. собственост –лицензионни и импресарски сделки. Запис на заповед, менителница и чекове.
Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това предполага придобиване на търговско качество.
2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни ТС – нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са ТС, защото ги извършва търговец.
3) Презумптивни ТС– При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.
Друго деление на ТС е в зависимост от страните: Ако и 2-те страни са търговци имаме двустранна ТС. Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.
Източници на ТС - По начало се уреждат от търговския закон; Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон; търговският обичай; международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на ВКС.
При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба.
Сключване на ТС субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД: Чл. 290 урежда публичната покана - каталози, ценоразписи, тарифи и др. заявления, отправени към неограничен кръг лица. Тази покана няма действие на оферта, а е покана към неограничен кръг лица за отправяне на насрещно предложение. Всяко изявление, което не съдържа 2-та елемента на офертата – намерение за сключване на договор (animus contrahendi) и съществените елементи на договора, и е отправено до неограничен кръг лица е публична покана. Лицето, което е направило публичната покана, не е длъжно да сключва договор, защото е в позицията на адресат на офертата. Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.
Публично предложение за сключване на договор – отправено е до неограничен кръг лица. Ако някой отговори на офертата договорът е сключен. Офертата, направена до неопределен кръг лица има обвързваща сила ако съдържа: общо количество и срок за приемане. Обвързващата сила на офертата е до изчерпване на количеството в определен срок.
Търговска сделка може да бъде сключена и чрез мълчание, т.е. при липса на волеизявление. Правилото в гражданското право е точно обратното, тъй като там мълчанието се смята за липса на волеизявление. За да е валидно мълчанието: 1) предложението трябва да е направено до търговец; 2) между оферент и получател на предложението трябва да са на лице трайни търговски отношения /установяват се от съда/. Адресатът трябва да не отхвърли веднага предложението.
Често самото предложение не се прави изрично, а чрез конклудентни действия (продавачът праща стока, а купувачът я приема). За адресата в случай, че не приеме се въвежда задължение да пази изпратената стока за сметка на предложителя. Задължение няма ако не е обезпечен за разноските и пазенето му създава по-големи разноски от обичайните.
Форма на сделките – чл. 293 ТЗ. и в ГП и в ТП липсата на форма за действителност е основание за нищожност. Формата може да е както нормативно установена така и уговорена от страните. Най-тежката форма в ТП е нотариалната заверка на подписите. За разлика от ГП в ТП е възможно подписите да са в 2 различни документа. Сделката е нищожна ако не е спазена уговорената от страните форма.
Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тук става дума не само за изпълнение, но и за всяко друго поведение, което дава основание да се приеме, че страните приемат сделката. С поведението си страната си е санирала липсващата форма, в противен случай би следвало да има злоупотреба с право.
По принцип в ГП няма саниране на нищожност. В ТП саниращото действие е спрямо всички не само между страните. Това правило обаче не се прилага за всички ТС, защото за някои сделки формата се определя от ТП, а за други е установена в цялото частно право. Санирането се отнася само за формата, която произтича от ТП. Не се прилага за: 1) менителничните ефекти (поради естеството на формата); 2) търговските обезпечения (така се защитава интереса на 3-тите лица).
Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Писмената форма означава създаване на документ. Документ е волеизявление, изразено с писмени знаци, върху материален носител, като писмените знаци са на човешки език на някоя от познатите писмености.
При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. При телекса има система за сигурност, при факса възможностите за манипулиране са големи – да се промени дата, подател и т.н.
25. Несъстоятелност: обща характеристика
б) производства
“Несъстоятелност” /Н/ - режимът е в част V на ТЗ, уредена е в чл. 607-760 ТЗ. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения: 1/ Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и други задължения. 2/ Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и не може да се разпорежда с търговското си предприятие. 3/ Производство – динамичен фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като всеки предхождащ юридически факт поражда следващия. Като производство Н има следните особености: Тя е съдебно производство. Производство на принудително изпълнение, насочено към удовлетворяване на кредиторите на търговеца, който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци.
Н може да се сравни с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника: - Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността. - При ликвидацията няма спор. - Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите. - Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.
Н има 2 фази: 1) откриване на производството по Н и 2) същинско производство по Н.
Синдик – най-важен орган за управление на Н. Той е необходим, защото правата на длъжника да управлява имуществото, което влиза в МН, са ограничени, или пък е напълно лишен от такива права. Същевременно трябва да се извършат редица действия – да се попълни МН, да се осребри и разпредели имуществото и др. Синдик може да бъде само ФЛ, може и няколко лица, които вземат решенията единодушно. Трябва да отговаря на определени условия, насочени към осигуряване нанеговата благонадеждност и безпристрастност: дане е осъждан като пълнолетен за умишл.прест.от ОХ, освен ако е реабилитиран; да не е съпругна длъжника или на кредитора и да няма родство стях по права линия, по съребрена – до VІ, а по сватовствво – до ІІІ ст; дане е кредитор в ПН; дане е невъзстановен в правата си несостоятелен длъжник; да несе намира с длъжника или кредитора в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие; да има завършено висше иконом.или юрид.оразование и поне 3 год.стаж по специалността; да бъде включен в утвърден от М-ра на правосъдието и обнар.в ДВ, списък; да не е освобождаван като синдик поради неизпълнение на задълженията или застрашаване интересите на кредиторите; данее изключван от списъка поради извършени нарушения. Назначава се от съда по предложение на първото събрание на кредиторите, след писмено съгласие на лицето с нотар.заверка наподписа. Подава и декларация снотар.заверка, че отговаря на изискванията. Името и адресът на синдика се вписват вТР и се обранодват в ДВ. Освобождаване – от съда, при наличие на някое от основанията: по негово писм.искане, отправено до съда; при поставяне под запрещение; ако престане да отговаря на изискванията; по искане на кредиторите, притежващаи 2/3 от размера навземанията; по решение на събранието на кредиторите; при фактическа невъзможност да осъществява правомощията си; при смърт; ако съдът прецени, че не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интерес на кредитор или длъжник. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред АС. Правомощия: управлява и представлява предприятието; упражняванадзор в/у дейността на длъжника; води търг.книги и кореспонденция; издирва и уточнява имуществото на длъжника; прави искания за прекратяване, разваляне и унищожаване на договори – съгл.закона; води дела; събира вземанията на длъжника; с разрешение насъда се разпорежда със суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага; издирва и уточнява кредиторите; по опредерение на съда свиква и организира събранията на кредиторите; предлага план за оздравяване; осребрява имуществото от МН; извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия. Води дневник за действията си. Трябва да полага грижата надобър търговец. Получава възнаграждение – текущо и окончателно, което се определя от събранието на кредиторите.
Масата на несъстоятелността /МН/ включва всички имуществени права - настоящи и бъдещи. Служи за удовлетворяване на кредиторите. Особени хипотези: 1) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) - вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО - част от търг. предприятие (определят се конкретно) и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но не са включени в търг. предприятие. 2) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива Н и на съдружниците - ако съдружник е ФЛ, в неговото имущество се включва и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.
МН служи за удовлетворяване на: - всички кредитори по търговски и нетърговски вземания, т.нар. стари кредитори - вземанията им са възникнали до датата на откриване на Н. Кредиторите по чл. 616, ал. 2 (за лихви, безвъзмездни сделки, отпуснат на длъжника кредит от съдружник) се удовлетворяват след удовлетворяване на всички останали кредитори. Местните и чуждите кредитори имат равни права. - Нови кредитори - вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по Н до обявяване на Р за Н. Те стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност. Затова имат привилегирован режим - удовлетворяват се на падежа, ако длъжникът няма средства за удовлетворяване, удовлетворяването става по общия ред, но могат да получават и обезпечение от масата.
Запазването на МН може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди, с решението и след откриване на производството по Н. Чл. 650-654 уреждат специални обезпеч. мерки - Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител; Опис - от съдия-изпълнител и синдика.
Запазването и попълването на МН е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на произв-то по Н: ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са нищожни - относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646). 1) Сделки и действия, извършени след датата на решението за откриване на производството и не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки: Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството - един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност); Учредяване на залог или ипотека - за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството; Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.
2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността; Безвъзмездни сделки; Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение; Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.
3) Чл. 647 – погасяване недействителността с отменителни искове. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки, различно от тези по чл. 135 ЗЗД. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика, а при бездействие от кредиторите. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.
Увредените кредитори могат да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.
Право на синдика да събира невнесените или неизплатените вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД.
Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем. Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение. Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла. Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).
Право на прихващане - чл. 645 - принадлежи на кредитора. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството; Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент. Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъс-ст. Тази относителна недействителност се установява с иск.
Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави - извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.
Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физ. лице, което е било встъпило в брак.
Откриването на производството по Н изисква наличието на 2 типа предпоставки: Материално-правни предпоставки: 1) Производство по Н може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило, за които не може да се открие производство по несъстоятелност: - за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон /урежда се отделно/. - по отношение на банка или на застрахователно дружество /прилагат се специални закони – ЗБ и ЗЗ/. - по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н. 2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност: - тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния; - неогр. отгов. съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството; - откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице - за починал или за заличен в търг. рег-р ЕТ, ако преди смъртта/заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в 1-год. срок от настъпване на събитието. - правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ. 3) Неплатежоспособност –ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. Да е установено по основание. Да е по търговска сделка или да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност. Невъзможността да се изпълни парично задължение трябва да е трайна, а не временна. 4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания. Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството. - Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.
Начало (откриване) на производството. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно: 1) Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал. 1. 2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник. Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия. 3) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза). 4) Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.
Съдът образува делото в деня на подаване на молбата. Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание. Ако е подадена от кредитор - в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата. Съдът трябва да разгледа делото в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството.
До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството се присъединяват и други кредитори. Срокът е преклузивен. На този етап могат да участват повече от един кредитори. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и не е нужно да има много кредитори (участието на повече ще забави производството).
Съдът трябва да постанови Р – обявява неплатежоспосбност, свърхзадълженост или и двете; открива производство по несъстоятелност; назначава временен синдик; налага обезпечителни мерки; обявява датата на първото събрание на кредиторите и др.
Видове съд. решения по Н и действие. Р за откриване на пр-во по Н – чл. 630. При констатиране неплатежоспособност или свръхзаделженост, съдът с решението си обявява неплатежоспос./свърхзадълж-т и определя началната й дата; открива пр-во по несъст-ст; назначава временен синдик; допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или др. обезпечителни мерки; определя датата на първото събрание на кредиторите – не по-късно от 1 мес. от постановяване на решението.
Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на нестъст-ст, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Агенцията за държ.вземания или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на пр-вото по нес-ст или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план. Това решение действа по отношение на всички и подлежи на незабавно изпълнение.
Р за отхвърляне на молбата – чл. 631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущестдво, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Обезщетение. Когато с влязло в сила решение молбата на кредитора за откриване пр-во по нес-ст бъде отхвърлена, длъжникът /физ. или юр. л./ има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи и за всички имуществени и неимуществени вреди, които са последица от увреждането. То може да се изплати еднократно или периодично. Ако длъжникът е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Отговорността на кредиторите е солидарна, ако молбата за произв-во по нес-ст е подадена от няколко кредитори.
Р за прекратяване на производство – чл. 632. Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, обявява длъжника в нес-ст и прекратява пр-вото, освен ако заинтересовано лице предплати необходимата сума. Тази сума се възстановява, ако масата на нес-ст се увеличи достатъчно.
Изброените решения подлежат на обжалване в 7 дн.срок от датата на обнародване в ДВ.
Решение за откриване пр-во по нес-ст. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност. Това става с решение:- като обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период - ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.- Открива производството по несъстоятелност.- Назначава временен синдик.- Налага обезпечителни мерки - да се попречи на длъжника да разхищава имущество.- Обявява датата на първото събрание на кредиторите - не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.- Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.Решението се вписва в търг. регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие - обжалването му не спира изпълнението на действията по него. Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.
Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му - заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството - в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).
Съдът може да прекрати производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума, определена от съда.Съдът може да отхвърли молбата - ако затрудненията са временни или ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени. Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС - триинстанционно производство за тези 4 вида решения.
Последици от решението:За длъжника:- може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си - десезиране. Десезирането може да е частично - длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Сделките на длъжника се одобряват от синдика. Пълно десезиране - предприятието се дава на синдика, постановява се, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите. Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.- Прекратяване на търговската дейност - не е задължително.- Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.
За третите лица: - Непаричните задължения на длъжника се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.- Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ - длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране.- делата, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства. Има и изключения.- Изпълнителните производства се спират, но могат и да не се спират. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността. Заложните и ипотекарните кредитори имат привилегия в производството по несъстоятелност. Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.
Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по Н. Самото производство по Н се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на Н; 2) същинско производство по Н. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по Н е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си: 1) Участието им поначало е функция от тяхната воля. 2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини. Предявяването на вземанията се извършва пред съда. Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).
Срок за предявяване: 1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в 1-мес. срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството. 2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици: а. Кредиторът не може да оспори прието вземане; б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка; в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка. 3) Ако изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство /важи за старите кредитори/. За новите кредитори не важат всички тези срокове - по общия ред, ако не се удовлетво-рят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.
В 14-дневен срок от изтичане на 1 м. срок за предявяване синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка: 1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване. 2) Списък на вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата). 3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже. 4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.
Оспорване. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците. Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът - има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо. Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.
Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения.
Съдът одобрява или не списъците. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не. 1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание. 2) Ако има възражения - се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. Ако намери възраженията за основателни, съдът прави промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение. Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.
Значение на предявеното вземане да е прието: Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите; Може да гласува оздравителен план; Може да участва в разпределението.
Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда. Това е нормален иск, но има особености: 1) Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността. 2) Решението по този иск е триинстанционно, със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори. Много забавя производството, защото решението по него засяга пр-вото по несъс-ст (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.
Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства. 1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват. 2) Ако откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява. 3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.
Извънсъдебно споразумение. Без практическо приложение. Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори. Може да се сключи по всяко време в писмена форма, да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност. Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.
План за оздравяване /ПО/ - с ПО може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието и др.действия. Може да се предложи и повече от един план. Не може да се предлага ПО когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредиво МН. Изготвяне и предлагане на ПО: а/ инициатива: длъжникът; синдикът; кредиторите с 1/3 от обезпечените или с 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците /акционерите/ с 1/3 от капитала наТД; неограниченоотговорен съдружник; 20% от работниците и служителите на длъжника. Не могат да предлагат план кредиторите, чиито вземания произтичат от лихва в/у необезпечено вземане, дължима след Р за откриване на ПН, от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или от безвъзмездна сделка. б/ Срок – до 1 мес.след обнародване на определението насъда за одобряване на списъка на приетите вземания; в/ съдържание – степен, начин и време на удовлетворяване, гаранции, действия за осъществяване на плана и др. с плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие или обособена част от него – в този случай се прилага пазарна оценка и проект за договор; г/ разходи – за сметка на МН, когатопланът е предложен от длъжника или синдика, а в др.случаи – за сметка на предложителя.
Приемане: съдът проверявапредложения план в закрито засед.и ако той отговяра на чл. 700, ал.1, с определение го допуска до разглеждане от СК, като определя датата и я обнародва вДВ; Кредиторите гласуват по класове и го приемат с мнозинство от размера на вземнията от всеки клас. Независимо от класовете несе счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от 1/2 от приетите вземания. Утвърждаване от съда – с решение, когато са спазени изискванията на закона за приемането му. Действие на утвърдения план: планът става задължителен за длъжника и за кредиторите, чиито вземания савъзникнали преди Р за откриване на ПН; вземанията се преобразуват съобразно плана; длъжникът трябва незабавно да извърш предвидените с плана структурни промени.
89. Обявяване в несъстоятелност. Последици /Решение за обявяване в несъстоятелност. Осребряване и разпределяне на осребреното имущество. Приключване и възобновяване на пр-во по несъст-ст. Особености при производствата понесъстоятелността на банките.
Законът урежда хипотезите, в които длъжникът да се обяви в несъстоятелност – чл. 710: 1) ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план; 2) ако предложеният план не е бил приет или утвърден; 3) когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата; 4) когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските; 5) когато длъжникът не изпълни оздравителния план.
Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711: обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието; постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с него са относително недействителни; прекратява правомощията на органите на длъжника – юр. лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика; лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Решението за обявяване на несъстоятелността има действие за всички. То подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението.
Осребряване - етап от производството по несъстоятелност. То е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари. Извършва се чрез публична продан от синдика, който има правомощията на съдия-изпълнител. По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Публична продан се провежда по реда на ГПК.
Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник.
При осребряването дяловете, собственост на длъжника, в други дружества се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции. И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.
Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите. Разпределението се извършва само когато няма достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори. Законът не казва кога се прави разпределение - когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.
Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи. Сметката се изготвя според привилегиите:
- Специална привилегия: 1) Обезпечени със залог или ипотека вземания. 2) Право на задържане.
- Общи привилегии:3) Разноски по несъстоятелността. 4) Вземания по трудови правоотношения. 5) Издръжка. 6) Публичноправни вземания. 7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална. 8) Други необезпечени вземания. 9) Вземания за лихви. 10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит. 11) Вземания по безвъзмездни сделки.
Удовлетворяването става по редове. Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1). Има правила за обезпечените кредитори - ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността. Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане. Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане. Кредитор с оспорено вземане - заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане.
Публичност. Самата сметка стои на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни.
В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите.
Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.
Приключване производството по Н. Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи. Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността. Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите. То трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи.
Съдът с решение постановява приключването на производството по Н и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ. Последици: Прекратява производството; Прекратява правата на синдика; Прекратява се общата възбрана и залог; Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права; Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.
Особености при Н на банка – само Центр.банка може да иска от съда откриване на Н; съдът образува делото в деня на получаване на искането инасрочва заседание не по-късно от 10 дни. Заседанието е при закрити врата с участието на прокурор, с призоваване на Центр.банка, банката и Фонда за гарантиране на влоговете в банките /който защитава интересите на вложителите/; не се провежда събрание на кредиторите и не се предлага план за оздравяване; по искане на синдика Фондът може да разреши продажбата на Б като предприятие чрез пряко договаряне или чрез посредник без да се спазвапоцедурата за осребряване на имуществото. Сделката се одобрява от съда; има особен ред за удовлетворяване на кредиторите.
26. Отношения между съпрузите:
имуществени отношения (СИО и семейно жилище)
б) Прекратяване и последици
53. Отношения м/у съпрузите /Лични отношения. Имуществени отношения/.
Това е съвкупност от права и задъления – лични и имуществени. Принцип на равенството. Чрез взаимно разбирателство – благополучие на семейството. Личните отн.са изпълними само доброволно, имат нравствено, емоционално естество: взаимност; равенство; съвместно живеене; свободен избор на професия; грижа за семейството. Имуществените отн.имат комбиниран режим: за някои имущества – общност, за други – разделност. Уредбата е императивна.
Лични отношения м/у съпрузите – са доминиращата част от съпружеските отношения. Изпълнението на тези отношения е доброволно. Доверие, уважение и грижи не биха могли да се търсят по съд.ред. те трудно се поддават на правна регламентация. Голяма част от тях се регулират само от нормите на морала. Отношенията м/у съпрузите се основават на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Уважение на личността, зачитане, подкрепа, отговорно отношение, хармония, безконфликтност и др.; вярност – да има интимна връзка само със съпруга, нарушаването на което се счита за едно от тежките брачни провинения; някои отделни отношения – фамилното име – възможност за избор, избора на местожителството – съпрузите живеят съвместно, освен ако няма важни причини за обратното. Избор на професия – всеки съпруг има право и свобода при избора на професия.
Имуществени отношения м/у съпрузите – те допускат правна регламетация, но си остават семейноправни отношения. Те имат разнообразно съдържание: притежание на имущество, отговорност, задължения и т.н. Основен е въпросът за притежаването и придобиването на съпружеското имущество. Режима на имуществените отношения е комбиниран. За определени имущества принципът е на общността, за други принципа е на разделеността. Общи на двамата съпрузи са супружеската имуществена общност и лични – индивидуални на всеки един съпруг. Не се предвижда възможност за отклоняване от режима на задължителност на имуществените отношения м/у съпрузите.
Съпружеска имуществена общност /СИО/ - вещите, права в/у вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака, в резултат на съвместния принос принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. СИО възниква м/у двамата съпрузи предполага валиден брак, такъв е бракът сключен при спазване на всички формални и неформални изисквания, такъв е и унищожаемия брак. Обекти на СИО са: 1. Вещи – движими и недвиж.; 2. Права в/у вещи – отнася се само до т.нар. “ограничени” вещни права в/у чужда вещ. Вещно право е правото на ползване, вкл. правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея; правото на строеж, надстрояване, пристрояване и др. 3. Паричните влогове щом са придобити по време на брака и в резултат на съвместния принос те принадлежат общо и на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити, от сключването на брака до неговото прекратяване. Ако един съпруг е придобил имущество преди брака, то няма да стане общо със сключването на брака. Реимът на СИО продължава да действа и при фактическа раздяла. Съдбата на придобитите имущества ще трябва да се определя в зависимост от приноса на съпрузите. Съвместен принос – ако такъв е налице, общност ще възникне, ако липсва – не възниква и общност. Съвместния принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и в домакинството. Установява се законово предположение – съвместния принос се предполага до доказване на противното. Липсата на такъв би могла да се доказва за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Вещни права в/у вещи и парични влогове принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити – могат да се придобият от името на двамата или на единия от тях – общност възниква и при двата случая. Хар-ки на СИО: Тя е императивна законова общност – възниква автоматично по силата на закона; титулярството и съглашенията са без значение. При вещите тя е особена съвместна бездялова собственост – никой не може да се разпорежда сам, докато трае бракът. При влоговете тя е особено общо вземане – титулярът може да се разпорежда, освен ако другият съпруг наложи /при опр.условия/ разпореждане по общо съгласие.
Управлениена общи имущества - всеки от съпрузите може /чл. 22, ал.1 СК/; към трети лица това е особено законно представителство. Управлението включва действия по запазване, поддържане и използване /наем само до 3 г./.
Лични имущества на съпрузите – които се намират в индивидуално притежание на единия съпруг. Те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Тези имущества не са подчинени на режима на съпружеската общност, а на режим на разделимост. Лични са вещите, права в/у вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и тези, придобити през време на брака по наемство и по дарение – принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата в/у вещи придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг в/у вещи и права в/у вещи, , които са СИО. Лични са и движ.вещи, придобити от единия съпруг преди времето на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия; парични влогове, придобити по време на брака, но не са от съвместен принос. В СК не предвиден срок за предявяване на изключителна собственост в/у обекта. Имущества вън от изброените като общи: пари, ценни книги /облигации, полици/, фишове, лотарийни билети и др.; вземанията – пенсия, заплата, спестявания, авторски хонорар /които не са парични влогове/. Предбрачни имущества – придобити преди брака, тези вещи, права в/у вещи и парични влогове не променят правния си режим след сключване на брака. Наследени имущества – няма значение дали се касае за наслледяване по закон или по завещание. Завещание може да се направи и на двамата съпрузи. Подарени имущества – то е лично на съпруга, но може да бъде подарено и на двамата. Имущества придобити в резултат на принудително изпълнение – урежда се принудително изпълнение в/у общото имущество заради личен дълг на единия от съпрузите. Имущества за лично и професионално ползване. Преобразуване на личното имущество – за такова говорим, когато срещу едно имущество се придобива друго, когато първото се превръща във второ –вилно място се заменя за апартамент, пълна трансформация – лични са вещите, правата в/у вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. Частична трансформация, когато са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото.
Разпореждане с общи имущества – съвместно! Последици при наруш: недвиж.вещи – поражда действие и за другия, ако в 6 мес.срок от узнаването той не го оспори с иск /чл. 22 ал.3/; движима вещ – ако е безвъзмездно – същото, ако е възмездно – има действие и за другия съпруг, но само ако третото лице е било добросъвестно /не е знаело и не е могло да знае/. С влога се разпорежда съпруга, на чието име е открит, но когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на др.съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършат по общо съгласие и на двамата съпрузи. Всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спямо трети лица и спрямо другия съпруг. Може да прехвърли свое имущесво на другия срещу задължение за гледане и издръжка. Разпореждане с личното сем.жилище – когато сем.жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши само след разрешение от РСъд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и на семейството. Налице е едно ограничение на личната собственост в интерес на децата и семейството.
Разходи и задължения за семейството /общи + оправдани лични/ - разходите са преки плащания – платилият съпруг няма регрес срещу другия. Задълженията, когато са за семейството са солидарни. За личните си задължения съпругът отговаря с личното си имущество, а когато то не е достатъчно – с частта си от СИО, която се прекратява и се превръща в дялова собственост. СИО се прекратява при прекратяване на брака; по време на брака поради важни причини; при пинудит.изпълнение на лични задължения. Принципът е, че дяловете са равни. По-голям дял може да се иска: при преобладаващ принос – по съд.ред, 1 г.срок; грижи за децата + особени затруднения; обслужващи децата вещи – за упражняване на родит.права.
54. Прекратяване на брака /Основания. Развод по взаимно съгласие. Развод по исковред. Брачен процес/
Прекратяването на брака е юридическо разрушаване на брачния съюз. Основанията са изброени в чл. 94 СК: смърт /действителна или обявена/ - автоматично; унищожаване; развод.
Разводът е съдебно прекратяване на брака при живота на двамата съпрузи /за разл.от смъртта/ въз основа на настъпили след сключцването му обстоятелства /за разлика от унищожаването/.
Развод по исков ред поради разстройство на брака /чл. 99 СК/. Право на иск има всеки от съпрузите от момента на сключване на брака. Това право е потестативно – упражняването му предизвиква промяна и за другия съпруг. 1. “Дълбоко и непоправимо разстройство на брака” – това е състояние, при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е изпразнена от нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание, т.е. довело е до разкъсване на семейната общност, липса на доверие и уважение у съпрузите, връзката м/у тях е формална, свързани са само юридически. Това състояние е основание за иск, при отхвърлянето му втори път не може да се прекратява на същото основание. Това е правно понятие, а не фактическо – съдът трябва да извърши правна квалификация на фактите, за да го установи. Това е обективно състояние – подлежи на доказване, съдът преценява, становището на страните не е меродавно. 2. Вината – това е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – разстойството на брака. Съдът се произнася служебно за вината, освен в 2 случая: когато разстройството се дължи на обективни причини; при заявено нежелание от съпрузите + споразумение по всички основни последици /както при развод по вз.съгл/.
Значение на вината: 1. За допускане на Р – има забрана за развод, когато разстройството се дължи “само на виновното поведение на ищеца” – освен когато невиновният съпруг не настоява за запазването на брака или когато важни обстоятелства налагат развод. 2. За последиците /когато съдът се е произнесъл по вината/: право на издръжка има само невиновният съпруг; косвено значение има за отмяна на даренията; за упражняване на родит.права; за ползването на семейното жилище; като условие за продължаване на започнато дело от наследниците; за разноските по делото.
Развод по взаимно съгласие – това не е договор. Взаимното съгласие е само основание /условие/, въз основа на което съдът прекратява брака. Предпоставки: съгласие – взаимно, ресиозно, непоклатимо, мотивите не се преценяват от съда; срокове – 3 год.от сключване на брака; 2 мес.м/у помирит.и съд.заседания; споразумение относно – упражняването на родит.права; личните отн., издръжката на децата, имуществените отн, ползването насемейното жилище, издръжката м/у съпрузите, фамилното име. Съдът утвърждава споразумението, ако то е: пълно, че интересите на децата са добре защитени, не противоречи на закона и морала. Пререшаване: относно отн.м/у съпрузите – не може; относно децата – може, при изм.на обстоятелствата.
Брачен процес - чл. 256-270 ГПК /Тук разглеждаме исковия брачен процес – при него има спор. Разводът по взаимно съгласие е охранително производство – няма спор/.
Кои са брачните дела /искове/? – чл. 258: искове за развод; искове за унищожаване на брака; искове за установяване съществуването или несъществуването на брак м/у страните. Първите два иска са конститутивни, а третия – установителен. Споровете, предмет на брачни искове, не могат да се разрешават инцидентно по повод на възражения срещу други искове, а само по повод на предявен брачен иск.
Легитимацията на страните е ограничена – от единия срещу другия съпруг. Само при бигамия може от прокурора и от съпруга по първия брак. Искът от третото лице засъществуването на бракне е брачен иск, не се прилага тази уредба. Специална процесуална дееспособност по брачните искове имат непълнолетните и ограничено дееспособинет – лично водят делата, не се нуждаят от попечител.
Подведомственост на бълг.съдилища при смесени бракове, когато единият съпруг е бълг.гражданин; и м/у чужди граждани, когато единият живее в Б-я /чл. 7, ал.3 и 4/. Подсъдност – РСъд по местожителството на ответника /общото правило/. Договорна подсъдност не е допустима.
Особености във връзка с производстото: 1. Първото заседание е помирително /чл. 259, ал.1 и 2/. По функция това заседание серазличава от първото заседание вобщия исковпроцес, което е подготвително. Помирителното заседание сепровежда при закрити врати. Внего е недопустимо да сеизяснява фактическата страна и да се правят доказателствени искания.целта му е да се осуети обществено неоправданият развод. В помирит.засед-ие съпругът-ищец трябва дасе яви лично, иначе делото се прекратява. Ако се постигне помирение, то има значението на отказ от иска /нов иска за развод може само въз основа на факти, възникнали след помирението/. Ако не сепостигне помирение, производството продължава. 2. Процесуална консумация – пинцип за еднократност и изчерпателност на брачния процес.
Основание на иска за развод не е дълбокото и непоправимо разстройство – това е правна квалификация на опр.факти. Всеки един от тези факти е основание за отделен иск за развод. Във висящия брачен процес съпругът-ищец с исковата молба или до приключване на УС, а ответникът с насрещния брачен иск са длъжни да изтъкнат всички известни им факти за разстройството на брака. Тъй като всеки факт е отделно основание – има съединяване на искове с един петитум, но различни основания.
Санкцията е: непосочените основаниоя /факти/, които са настъпили до приключване на УС и са били известни на съпрузите, не могат да послужат като основание запоследващ иск за развод. Тази санкция се прилага при отхвърляне на иска. Процесуалната консумация по чл. 260 ал.1 е абсолютна отрицателна процес.предпоставка. 3. Широко допустимо е обективното съединяване на искове: насрещен иск може да се предяви до края на УС; Могат да се съединяват не само брачни искове от един и същ вид, но и различни по вид брачни искове /напр: за развод + за унищожаване на брака/. Това съединяване ще бъде евентуално; наред с брачните искове в брачния процес задължително се съединяват и някои небрачни искове – чл. 260, ал.2 /за родит.права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката м/у съпрузите и фамилното име/. 4. Привременни мерки /261/ - съдът може да ги постанови при висящ процес за развод или унищожаване на брака /за установяване – не!/. Те се отнасят до жилището, издръжката на съпругата, родителските права и издръжката на децата. Ползват се с ИС, но не и със СПН, защото тези въпроси се решават окончателно със съд.реш-ие. Определението подлежи на обжалване по общия ред. 5. С решение за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройство на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите /чл. 99 ал.2СК/. 6. По брачни дела процесуалното правоприемство е недопустимо поради личния хар-р на отношенията. При смърт на съпруг делото се прекратява.
Чл. 267: Когато съпругът-ицещ умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Това е особен случай на изменение на иска – от брачен той се превръща в установителен –дали наследодателят е имал право да прекрати или унищожи брака. Целта е да се лиши преживелият съпруг от качеството наследник.
Особености във връзка с обжалването /чл. 256/: решението заразвод влизав сила макар и да е обжалвано само в частта му относно вината. Брачните искове не подлежат на отмяна по чл. 231, ал.2.
Последици – сила на присъд.нещо – важи спрямо всички. Разноски /чл. 270/ - виновния /или недобросъвестен/; ако няма такъв или и двамата са – както са ги направили.
27. Прекратяване на брака:
основания
б) развод по взаимно съгласие
в) развод по исков ред
28. Произход:
установяване и оспорване
б) припознаване.
55. Произход /Установяване и оспорване. Припознаване/.
Произходът е връзката на детето с родителите му, създадена от факта на раждонето от майката и факта на зачеването от бащата. От позицията на родителите това е майчиноство и бащинство.
Основни начала: 1. Кръвна връзка – равноправие на брачни и извънбрачни деца; 2. Истинност – допустимо е дирене и оспорване на произход; 3. Стабилност – стремеж към ограничаване и спешно приключване на споровете /преклузивни срокове, ограничена легитимация/; 4. Ограничена легитимация – дете, майка, баща. 5. Важимост на установения произход спрямо всички. 6. Изчерпателност на способите за установяване и оспорване.
Произход от майката /ПМ/ – майчинството е биологична връзка м/у детето и жената, която го е родила СК: “ПМ се определя от раждането” /вкл.когато е и от чужд генетичен материал/. Правни способи за установяване на ПМ: 1. С акт за раждане – когато е загубен, унищожен или не е съставен – при безспорни случаи /чл. 126 ЗЛС: охранит.производство, РСъд + прокурор; 2. С акт за установяване на майчинство – когато няма акт за раждане или той е оборен. Чл. 40 СК: с всички док.средства; акт.лег.-дете, майка, баща; пасивна лег.-същия кръг; искът е положителен установителен, несе погасява по давност. 3. Припознаване – същото е, както за бащата.
Иск за оспорване на майчинството – когато има акт за раждане /не е припознаване/. Предмет – да установи, че жената, вписанан в акта за раждане като майка, в действителност не е родила това дете. Допустими са всички доказателства. Не е необходимо търсенето на истинската майка. Искът е отрицателен установителен. Акт.лег: детето, майката и нейният съпруг /отхвърлящите или претендиращите/. Няма срок.
Произход от бащата – бащинството е биологичната връзка м/у детето и мъжа, от когото то е заченато. Презумпция за бащинствто /ПБ/ - чл. 32 ал.1 СК: “Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване”. Конфликт на презумпции /ал.2/: “ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак”. Оспорване на презумпцията – може само с иск /не е възражение/. Акт.лег: майката и нейният съпруг. Пасивно лег: детето и другият съпруг. Преклузивен срок – 1 г. /за майката – от раждането, за бащата – от узнаването на раждането/. Предмет на доказването: че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Искът е отрицателен установителен. Действие на оборването: отпадат с обратна сила всички правни последици на оборения неистински произход. Забрана за оспорване: при изкуствено оплождане и при зачеване с генетичен материал на друга жена.
Иск за дирене на бащинство /чл. 41/ - когато липсва титул за бащинство /няма презумпция или тя е оборена и не е припознато или осиновено/. Акт.лег: майката /3 г.от раждането/ и детето /3 г.от пълнолетиетоъ, преди това – от законния представител/. Ответник: претендираният баща и ли наследниците му. Предмет на доказване: обстоятелството, че майката е заченала детето от претендирания баща. Искът е положителен установителен. Решението има обратно действие – към момента на раждането – име, родит.права и задълж, издръжка, насл.и т.н.
Припознаване – способ за установяване на произхода и от двамата родители. Това е заявление на едно лице, че дадено лице произхожда от него. Това е способност за установяване на произхода без намесата на съда. Припознаващия не е длъжен да доказва родителското си качество. Припознаването е едностранен акт, строго личен, който не може да се извърши от друго лице. Той е формален акт – предвидена е форма от закона. Това е извънсъдебен и неконтролируем /не е длъжен да го доказва/ по същество едностранен, личен, формален /за валидност/, декларативен /обявява, а не създава факта/, неотменим акт /не може да се оттегля/, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него. Автор може да бъде както майката, така и бащата. Адресат – може да бъде само дете с неустановен произход. Припознаването на дете с установен произход ще бъде нищожно. Поначало детето е вече родено, но може и заченато. Припознаването може да се извърши по три начина – 1. с писмено заявление пред длъжностно лице по гражд.състояние; 2. с декларация с нотар.завер.подпис, подадена до длъжн.лице по гражд.съст; 3. със заявление подадено до длъжн.лице по гр. съст-ие, чрез управителя на заведението в което се е родило детето. Действие – действа със задна дата и спрямо всички. Оспорване на припознаването – ако не съответства на действителността – припознаващия може да не е родител на припознатия. Закона допуска, че може да се оспорва – от детето, от другия родител от всяко трето заинтересовано лице. Ако при припозн.детето не е пълнолетно може да го оспори до изтичане на 3 год.от пълнолетието му. Ако детето е вече пълнолетно, то може да предяви иск за оспорване на припознаване. Когато припознатия е непълнолетен той не доказва нищо в процеса т.е. припозналият трябва да доказва, че е родител на припознатия. Когато припознатия вече е пълнолетен, той трябва да доказва, че припозналия го не е негов родител. Оспорване от 3-ти лица: чрез иск, предявен в 1 год.срок от узнаване на припознаването. 3-то лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът е отрицателен установителен. Ответници са припознатият и припознатия. В зависимост от изхода на делото може припозн.да бъде заличено с обратна сила от акта за раждане. Унищожаване: допуска се поради порок на волята. Може и самия припознал да иска унищожение на собственото си волеизявление за припознаване поради грешка, измама, заплашване и др.може да се предяви в 1 год.срок ако се уважи се заличава.
29. Осиновяване: условия и производство
б) действие на осиновяването
в) прекратяване.
56. Осиновяване /Условия и производство. Действие на осиновяването. Прекратяване.
56. Осиновяване /Условия и производство. Действие на осиновяването. Прекратяване.
Осиновяването е правенат, по силата на който м/у две лица се създава правна връзка, подобна на връзката м/у родител и дете. Условия – с молба може да се осинови лице което не е навършило 18 год., законът не е установил минимална възраст на осиновявания – раждането е началния момент, след който осиновяването е допустимо, заченатият не може да бъде осиновен. Никой не може да бъде осиновен от две лица едновременно, не може да бъде осиновен втори път докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Възможно е осиновяването от две лица, ако са свързани в брак. Необходимо условие за осиновяващия е да е дееспособен и да не е лишен от родит.права. М/у възрастта на осиновяващия и осиновения трябва да има разлика най-малко 15 год.; не се допуска осиновяване м/у роднини по права линия – брат и сестра. Изключение: може внук да бъде осиновен от дядо и баба /или от единия/, когато е роден извън брак или са починали двамата или единия родител /в посл.случай се изисква съгласието на живия родител/. Да бъде в интерес на осиновявания.
Необходими съгласия и мнения: 1. Съгласие на осиновяващия – бзусловно необходимо, незаместимо. 2. Съгласие на осиновявания – ако е навършил 14 г, ако е 10-14, съсдът го изслушва, а под 10 г. – може да го изслуша, освен ако то “знае осиновяващия като свой родител”. 3. Съгласие на родителите на осиновения – двамата! Без тяхно съгласие – само при тежко укоримо поведение. От ограничено запретени или лишени от род.права се изисква само мнение. Не се изисква нито съгласие, нито мнение, когато са недееспособни или местожителството им е неизвестно, както и когато са неизвестни, починали, или са дали детето в общ.заведение с предварително съгласие за осиновяване. 4. Съгласие на съпрузите на осиновяващия и осиновявания. 5. Мнение на попечителя или настойника . 6. Управителят на заведението дава съгласие, когато детето е оставоне в заведението с предварит.съгласие или родит.са неизвестни.
Форма на съгласията: Осиновявания – лично пред съда; другите – може и писмено с нотар.заверен подпис; управителят може писмено без нот.заверка.
Ред за извършване на осиновяване – производството съдържа елемченти и на охранително и на исково. Компетентен е Рсъд. Сезиране – с молба. Съдът събира сведения и мнение от ОбС. Съд.заседание е при закрити врати. Изслушват се заключението на прокурора. Съдът се произнася с решение, което е конститутивно. Осиновяването произвежда действие от момента, в който решението влезе в сила.
Действие – Осиновяването е 2 типа: пълно и непълно. Действие на пълното О - /61/ - принципът е пълно приравняване на осиновения към родно дете спрямо осиновителя и неговите роднини, съчетано с прекратяване на правоотношенията към родителя и другите роднити по произход /но остават пречка за брак; и при смърт на осиновителя могат да искат прекратяване на О/. Осиновителят се вписва като родител в нов акт за раждане, осиновеният приема неговото бащино и фамилно име и т.н. Действие на непълното О - /62/ - м/у осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя – от друга, възникват права и задължения като м/у роднина по произход /като родител – дете – внуци/, като се запазват отношенията и с роднините по произход. Осиновителят не се вписва като родител в акта за раждане, а само се отбелязва. Той става носител на родит.права и задълж, двамата взаимно се наследяват. Рождените родители не наследяват осиновения.
Прекратяване на О – 1. При смърт на осиновителя непълното О се прекратява автоматично, но осиновеният наследява осиновителя; 2. По взаимно съгласие на осиновения и осиновителя + съд.решение /конститутивно, Осъд /необходимо е осинов.и осиновителя да бъдат дееспособни лица, т.е. при навършване на пълнолетие на осиновения, охран.произв/; 3. По исков ред – произв.е спорно; окр.съд; решението е конститутивно. Основания: тежко провинение; други разстройващи обстоятелства; смърт на осиновителя при пълно О. 4. Поради унищожаемост – при нарушение на матер.условия. Действие – за в бъдеще.
Прокурорът винаги участва, а в някои случаи може да предяви иск.
б) идентификатор
в) видове предназначение на територии (земи) и имоти и промяна на предназначението ( ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ и Наредба № 7 от 2003 г. )
г) изискване за застрояване и строителни книжа
д) приемане на обектите
е) принудително отчуждаване( Конституция, ЗС, ЗУТ, ЗДС, ЗОС)
ЗУТ Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2004 г., бр. 61 от 2007 г.) (1) В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
(2) Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти - обекти на културно-историческото наследство, се извършва след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
самостоятелен обект в сграда" е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността; 3. "трайно предназначение на територия" е постоянният й статут, определен по реда на закон;
Чл. 23. Недвижим имот - обект на кадастъра е: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж; 3. самостоятелен обект в сграда.
Чл. 24. (1) Основна единица на кадастъра е поземленият имот.
(2) Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
(3) Поземлените имоти образуват територията на страната, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.
(4) Държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
Чл. 25. (1) Всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. (2) Промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. (3) Промяната на трайното предназначение на част от поземлен имот води до образуване на отделни имоти.
Чл. 26. (1) Всеки поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда получават идентификатор.
(2) Идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. Идентификаторът включва задължително кода по ЕКАТТЕ (Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици) на населеното място, на чиято територия е имотът. (3) Идентификаторът се дава от службата по геодезия, картография и кадастър. (4) Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията и редът за ползването му се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 27. (1) Основни кадастрални данни са:
1. за поземлен имот: идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес;
2за сграда: идентификатор; очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки; застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес;
3. за самостоятелен обект в сграда: идентификатор; местонахождение; етаж; предназначение.
(2) Основни кадастрални данни са и данните за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.
(3) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността, кадастърът съдържа само идентификаторите и данни за границите на съответните поземлени имоти.
Чл. 43. (1) Границите - предмет на кадастъра, се установяват, както следва:
1. държавната граница - от международни договори;
2. границите на административно-териториалните единици - при условията и по реда, установени от Закона за административно-териториално устройство на Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) землищните граници при създаване на нови населени места или при промяна на съществуващите - от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по геодезия, картография и кадастър;
4. границите на територии с еднакво трайно предназначение - при условията и по реда, установени със закон, с друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;
5. границите на поземлените имоти:
а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3;
б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите;
в) от изображението върху одобрена кадастрална карта;
г) (нова - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.
(2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31.
(3) Споровете за граници на поземлени имоти и на териториални единици се решават по съдебен ред.
(4) Границите на поземлените имоти и землищните граници се означават на място по ред, определен с наредбата по чл. 31.
ЗУТ Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.
Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 65 от 2004 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2004 г., бр. 61 от 2007 г.) (1) В територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
(2) Промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
(3) Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти - обекти на културно-историческото наследство, се извършва след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
21. Вписване в имотния регистър, подлежащи на вписване актове ( ЗС, ЗКИР, ПрВп. Нар. № 2 )
б) действие на вписването
в) части на партидата ( ЗКИР, Нар. № 2 )
г) вписвания и заличавания в имотния регистър.
22. Договор: понятие и видове
б) разграничение между договора в облигационното,търговското и трудовото право
в) сключване на договора
г) предварителен договор и договор в полза на трето лице.
22. Договор. /Понятие и видове. Особености на договора в облигационното, търговското и трудовото право. Сключване на договора и преддоговорни отношения. Предварителен договор. Договор в полза на трето лице./
Договор /Д/ - чл.8 ЗЗД, е съглашение м/у две или повече лица, цза да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях /т.е. ОПО/. Това легално определение е критикувано от П. Попов и др. в няколко насоки: 1. По-точно е вместо лица да се използва терминът страни, защото няколко лица могат да бъдат една страна; 2. Не са изброени пълно функциите на Д – той не само може да създаде и уреди определени отношения, но може да има правоприлагаща правопораждаща, правоохранителна и правопрекратяваща функция; 3. Терминът да унищожи е неточен – унищожаването на договорите става по съдебен ред при определени условия /чл.32 ЗДД/, а тук се има предвид прекратяване.
Хар-рни признаци и значение: Д е основният ЮФ /юрид.основание/, от който се пораждат, изменят и прекратяват ОПО; Д е вид гражданска сделка – двустранна или многостранна; Д е основно средство за регулиране на икономическите взаимоотношения – чл. 20а: “Д има сила на закон за тези, които са го сключили”. Елементи на Д: страни; взаимно адресирани волеизявления; съгласие относно предмета на Д – съвпадение на насрещните волеизявления; съдържание: общи условия, данни за страните, клаузи /уговорки; Принцип на договорната автономия – чл. 9: “Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави”.
Видове договори: 1. Възмездни и безвъцзмездни – при възмездните /продажба/ има и насрещна престация, а при безвъзмездните /дарение/ - не. При безвъзм. отговорността е по-малка, напр: дарителят не отговаря за недостатъци на вещта. 2. Едностранни и двустранни – при едностранните /заем за послужване/ се пораждат задължения само за едната страна, а при двустранните – за двете. Двустранните могат да бъдат разменни /синалагматични/ - продажба. При тях страната може да направи възражение за неизпълнен Д /чл.90/, има право на задържане /чл. 91/, право на разваляне /чл.87/. 3. Комутативни и алеаторни – комутативните имат конкретно определен предмет /продажба/. Предметът на алеаторните Д зависи от едно бъдещо несигурно скъбитие /застраховат.Д/, свързани са с риск. 4. Срочни и безсрочни – безсрочните се изпълняват след покана. При срочните се уговаря срок за изпълнение /напр: за бъдещи доставки/. 5. Стокови и организационни – предмет на стоковите Д е доставката на стоки. Организационните имат за предмет организационни въпроси /напр: координация, дългосрочен Д за бъдещи връзки, предварителен Д, капацитетен Д/. 6. Транслативни и нетранслативни – при транслативните Д се прехвърля собственост /продажба/, а при нетрансл.– не /наем, заем/. 7. Консенсуални и реални – при консенс.Д задължението се поражда от обикновено съгласие /продажба, наем/. При реалните задължението се поражда при предаването на вещта – Д се счита за сключен едва тогава /превоз/. 8. Формални и неформални – при форм.Д трябва да се спази определена писмена форма, за да бъдат действителни /прехвърляне на недв.имот – нотар.форма/. 9. Главни и акцесорни – главният Д поражда основното задължение, а акцесорният – допълнително /лихва, залог, ипотека/. 10. Наименувани и ненаименувани - Първите са уредени нормативно в ЗЗД, ТЗ. Наименуваните не са уредени специално. При тях отношенията се регулират изцяло от самия договор на основание чл. 9 ЗЗД, затова той трябва да бъде подробен.
За търг.договори важат правилата за търг.сделка /в.12/ - правна уредба в ч.3 на ТЗ. Търг.сд. е вид сделка – носи родовите белези на сделката+особености. От икономическа гледна точка това са сделки, които обслужват кръгооборота на стоки и капитали – в сферата на производството и услугите, организацията и дейността на търг.предприятия. От юридич.гледна точка има два критерия: обективен – според признаците на самата сделка; трябва да има списък на сделките, които се смятат за търговски; субективен – според лицето, което ги извършва – ако е търговец и я сключва по занятие, сделката е търговска. Според нашето законодателство /чл.286ТЗ/ Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл.1, ал.1 ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват. ТС, както и договорите се делят на едностранни и двустранни, но едностранни са когато едната страна е търговец, а двустранни, когато и двете страни са търговци. Разпоредбите на ТС се прилагат и за двете страни, дори при едностранните сделки /ако от закона не следва друго/. ТС винаги са възмездни /за разлика от ГП/. ТС се регулират от ТЗ, субсидиарно се прилага ЗЗД, а също и търговските обичаи. При разлика в обичаите се прилагат тези по местоизпълнението. Режимът на ТС цели бързина и опростеност, както и по-строго отношение към търговеца. Сключването на ТС става по правилата на ЗЗД, доколкото в ТЗ не е предвидено друго. За офертата и приемането – чл.13 и 14 ЗЗД, особености по ТЗ: Публично предложение /чл.291/ може да се прави обвързваща публична оферта. Това е предложение до неограничен кръг лица, което може да се прави по всякакъв начин – дори със ср-ва за мас.инфрм-ия. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемането на офертата. В този случай оферентът е обвързан до изчерпване на количеството до определения срок. Публична покана /чл.290/ - наподобява публ.оферта, но не обвързва отправителя /това са каталози, ценоразписи, тарифи и др./. Отправя се до неопредел.кръг лица и е покана да се направи предложение за сключване на сделка с оглед на поканата. Ако бъде направено предложение и отпавителят без основателна причина го отхвърли, дължи обезщетение за вреди. Презумпция за съгласие /292/ - предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търг.отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага /мълчание=съгласие, за разлика от ГП/. За действителността на ТС е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Страните също могат да уговорят форма за действителност. При неспазване – нищожност. Когато за действителността на ТС е необх.разрешение или одобрение от държ.орган, тя поражда действие с даването му, ако е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице – с потвърждаването й. ТС сключена м/у търговци /т.е. двустранна/, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. То става задължителни за другата страна, когато тя: заяви писмено, че ги приема; е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Ако е установена писмена форма за действителност на сделката – общите условия трябва да бъдат предадени на страната при сключването.
Особености на трудовия договор - “ТрД е съглашение м/у работника /служителя/ и работодателя, с което работникът /служит./ се задължава да предостави работната си сила за ползване от работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят – да създаде необходимите нормални условия за използването на раб.сила и да заплати на работника /служит./ уговореното трудово възнаграждение.” Договорът е двустранен, възмезден, личен /с оглед на личността на работника/служ./. Страните по ТрД са: работникът или служителят – това е страната, която предоставя раб.си сила; работодателят – това е страната, която наема раб.сила на работника или служит.за ползване. Предмет на ТрД е предоставянето и използването на раб.сила. Съдържанието на ТрД е съвкупността от правата и задълженията на страните по него. Форма – неформален, писмената форма е само за доказване, а не за действителност. Изпълнение на трудовоправоотношение възниква и без писмен ТрД, ако въз основа на устно сключения договор работодателят е приел работника на работа и той е започнал да изпълнява работата.
Сключване на Д – пр.уредба чл. 12, 13, 14 ЗЗД. 1. Предложение /оферта/ - това е едностранно волеизявление, което трябва да отговаря на следните изисквания: да е отправено от дееспособно лице; да е адресирано към определено лице /има изключ. – напр: стоки на витрина, улични телефони и др.-главно в търг.право “публична оферта/; да изразява желание за сключване на Д; да съдържа съществените условия – тези, по които трябва да се постигне съгласие, за да се счита Д за сключен /стока, количество, цена, срок/ - така, че да мое да се отговори с “да”; Обвързваща сила на офертата за предложителя: ако е със срок – до изтичането му; ако е без срок – м/у присъстващи – веднага; м/у отсъстващи – чл.13 /времето, необходимо за получаване, обмисляне и отговор – установява се от практиката/. Офертата губи салата си като се отхвърля; като се оттегли съгласно чл. 13, ал.2: когато съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението; когато приемането не пристигне своевременно /ако закъснението не е по вина на приемащия, предложителят трябва да му съобщи незабавно, че счита приемането за закъсняло – чл. 13, ал.5/. 2. Приемане /акцепт/ - едностранно волеизявление за пълно съгласие – изрично или с конклудентни действия /напр. даване на парите; но не мълчание!/; освен в случая по чл.292 ТЗ – когато офертата е отправена до търговец, с когото предложителят е в трайни търг.отнош-я, мълчанието означава приемане на предлож. Изисквания: да е отправено от дееспособно лице; това лице да е адресат на предложението или негов пълномощник; да е адресирано до предложителя. Оттеглянето на приемането има сила, ако пристигне у предлошителя преди или едновременно с приемането. Ако приемането пристигне късно, макар че е изпратено навреме /по вина на пощата/ - то има действие, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло. 3. Момент на сключване на Д: м/у присъстващи – с постигането на съгласие по съществените условия; м/у отсъстващи – с пристигане на приемането у предложителя /теория на получаването/ - чл.14/1/. 4. Място на сключване – където пристигне приемането, а това е мястото където е направено предложението /чл. 14, ал.3/. 5. Момент и място на сключване при разногласие /дисенсус/ - напр: относно асортимента, количеството, качеството, цената. Това разногласие по същество е ново предложение – Д не е сключен, защото няма съгласие. Той ще бъде сключен в момента и на мястото, където пристигне приемането на новото предложение.
Преддоговорни отношения – чл.12 ЗЗД: “При воденето на преговори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.”. Същност – това са облигац.ПО, които възникват от самия факт на воденето на преговори. Съдържание – добросъвестност, т.е.: взаимно уведомяване относно качеството на стоката, нейното предназначение и др.; мерки за да не се увреди другата страна при договарянето; да не се прекъсват необосновано преговорите; да не се мами другата страна; да се вземат мерки за осигуряване валидността на бъдещия Д /а също за неговата изпълняемост – да не се поемат нереални задължения/. Отговорността – по чл. 12 е извъндоговорна – недобросъвестният отговаря дори когато Д не е сключен. Тук ще намерят приложение чл. 45-54 ЗЗД: Предпоставки – противоправно поведение, изразяващо се в недобросъвестност; вина /”преддоговорна” – culpa in contrahendo/; вреда; причинна връзка м/у поведението и вредата. Граници – отговаря се за преките и непосредствени последици от поведението.
В едни случаи това ще бъдат негативните вреди = разликата в имущественото състояние на увредения преди и след сключването на унищожения Д, или преди и след преговорите – т.е.е разноските по сключването на Д / чл.28, ал.3-У при грешка, но по аналогия се прилага и за др.хипотези, напр: неоправдано прекъсване на преговорите/. В други случаи – позитивните вреди = разликата в имущественото състояние на увредения преди и след евентуално точно изпълнение. Тези вреди са претърпени не от несключването на Д, а от лошото изпълнение на сключения Д, с което се свързва преддоговорната вина – напр: неуведомяване за скрити недостатъци /чл. 197/, също – чл. 247 /заем за послужване/, 230,ал.2 /наем/, 195, ал. 2 /продажба/.
Предварителен Д /чл. 19 ЗЗД/ - това е процесуална норма. “ПД е този, в който се уговаря сключване на окончателен Д. Приложно поле: главно за продажба недвижими имоти, но може и др. Условия за действителност – освен общите: да съдържа съществените условия на окончателния Д /вещ, цена, страни/; да се спази изискуемата форма – когато за окончателния Д се изисква нотар.форма или нотар.заверка на подписите, предварителният Д трябва да бъде в писмена форма. Действие: поражда задължение на всяка от страните за сключване на окончателен Д /не прехвърля собствеността/. Принудително изпълнение – по съд.ред, с иск за сключване на окончателен Д /редът е в чл. 297,298 ГПК/. Страната-ищец трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си, които е трябвало да изпълни преди сключването на окончат.договор /а за задълженията, които трябва да изпълни при сключването му – съдът постановява решение под условие, че ги изпълни, като има двуседмичен срок за това; ако не ги изпълни – по искане на ответника същият съд обезсилва решението/. Освен това трябва да са налице всички предпоставки, необходими за извършването на нотар.акт /защото съд.решение замества този акт/ - съдът проверява това, включително и дали праводателят е собственик /чл. 298 /1/ ГПК/. Исковата молба се вписва /114б ЗС/ - за да може решението да се противопостави на трети лица, които придобият имота от недобросъвестния продавач след вписването й.
Д в полза на трето лице – чл. 22 ЗЗД. “ДПТЛ е съглашение м/у 2 лица, по силата на което едното лице нарешжда на другото да изпълни задължението си на трето лице /ТЛ/”. ТЛ е всяко лице, което не страна по Д. Страните по Д са: уговарящ //У/стипулант// и обещател /О/. ТЛ се нарила бенефициер /Б/, то не е страна по Д. За него Д поражда само права, но не и задължения. Приложно поле: Д за превоз, транзитни доставки, застрахователен Д. Изисквания за валидност /освен общите/ - да се конкретизира ТЛ. При транзитните доставки, това става чрез даване на разпределение. Действие – този Д е изключение от принципа, че всеки договаря за себе си и Д произвежда действие само за договарящите – задължение на обещателя; право на ТЛ да получи уговорената престация /това право възниква направо за него, въпреки че не е страна по Д/. Уговорката в полза на ТЛ може да бъде отменена от уговарящия само преди ТЛ да е заявило, че ще се ползва от нея /освен ако уговарящият си е запазил правото да я отмени/. Ако ДПТЛ бъде отменен от кредиторите на уговарящия /по чл. 135/, ТЛ е длъжно да върне само даденото от уговарящия /чл. 22, ал. 3/.
Отношения м/у лицата: м/у У и О: това са страните по Д. У има иск за изпълнение срещу О /Б също може/. Той може да развали Д при неизпълнение или да иска разваляне по съд.ред /Б не може, защото не е страна/; м/у О и Б: Б има претенция срещу О за изпълнение, въпреки че не е страна по Д. О може да му противопостави само възражения, които произтичат от договора /а не и от други отношения м/у О и У/; м/у У и Б: могат да бъдат най-различни; м/у Б и кредиторите на У – чл. 22, ал.3 /напр: при застраховане ще върне само дадената от У премия, а не получената застрахователна сума/.
Д за обещаване действия на ТЛ – чл. 23 е съглашение, по силата на което 1 лице /обещател/ се задължава да осигури изпълнението на задължението от ТЛ. Прилага се при верижните /транзитни/ доставки. Поражда се задължение за обещателя, но не и за ТЛ. При неизпълнение обещателят отговаря.
23. Търговци съгласно ТЗ
едноличен търговец
б) търговски дружества – видове и учредяване,управление.
ЮЛ е създадено по ред, определен от закона – социално образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва правни действия чрез свои органи, съставени от ф.л. и не притежава властнически правомощия. ЮЛ се характеризира с това, че се създава и състои от ф.л., с наличие на особено имущество – то служи за постигане целите на ю.л. и определя границите на отговорността му.
ЮЛ. не е носител на властнически правомощия. Не бива да се смесва с държавните органи – министър, кмет, но министерството, общината са ю.л. За изясняване същността на ю.л. са създадени различни теории – фикционна, органична, теория на колектива и др.
Разграничават се следните видове ю.л. 1. Публични и частни. Публични – ЮЛ образувани с акт на държавен орган, осъществяват дейността си в обществен интерес и с държавно имущество /уч. заведения, болници, държ. Предприятия/. Частни – създават се по волята на субектите на частното право /ф.л. или ЮЛ /, осъществяват дейността си със собствени средства за задоволяване интересите на участниците в тях – търговски др-ва, сдружения с нестопанска цел /политически, културни, спортни, религиозни/
2. ЮЛ със стопанска и нестопанска цел. Със стопанска цел – основен предмет на дейност е извършване на търговски сделки /чл. 1 от ТЗ/. С нестопанска цел /идеална цел/ - създават се за задоволяване на нематериални интереси – научни, политически, културни, религиозни и др /ЗЛС/.
3. Корпоративни и некорпоративни ю.л. Корпоративни – организирани на принципа на членство /търг. др-ва, кооперации, сдруж. с нестоп. цел/. Некорпоративни – не са създадени на членствен принцип – това са т.нар. “учреждения” – министерства, МС, съдилища, ВУЗ, болници и др.
4. Еднолични и колективни – еднолични са едноличните търговски дружества по ТЗ. Колективни – имат няколко ф.л. или ю.л. за свои членове /кооперации, сдружения/
5. ЮЛ на самоиздръжка и на бюджетна издръжка. На самоиздръжка – сами се издържат от членски внос или приходи от дейност. Бюджетна издръжка – държавни учреждения и общини, които са на издръжка от държавния или общински бюджет /министерства, кметства, болници, училища и др./
Възникване, проебразуване и прекратяване на ЮЛ. Съгласно българското законодателство три са начините за образуване на ЮЛ. 1. С акт на разпореждане на държавен орган /разпоредителна система/ - определя се предмета на дейност, средствата, които се предоставят, органите за управление и др. От момента на приемане или обнародване на акта възниква ю.л. Актът може да бъде закон /пр.-р: закон за БАН, закон за ДЗИ или постановление на МС за създаване на факултет към ВУЗ и др./.
2. По съгласие на учредителите /нормативна система/. По този начин се създават частноправните ю.л. При него закона предварително определя условия, които трябва да се осъществят, за да възникне. На лице са два елемента: съгласие на учредителите /ф.л. ЮЛ./ и съдебна регистрация. Учредителите вземат решение на учредително събрание или сключват учр.договор. Актът е с характер на многостранна сделка или многостранен договор, насочен към създаване на ю.л. Необходима е оценка на държавен орган по отношение спазване изискванията за създаване на ю.л. Оценката се прави от съдебен орган /окр. съд/ и вписва ю.л. в регистър. Така възниква търг. др-ва; сдружение с нестопанска цел; фондации; кооперации. За АД, ООД, КДА е необходимо обнародване в държавен вестник.
24. Търговски сделки
общи положения
б) отделни видове
„Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.” Тя е юрид. факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация: По икономически критерии: 1) сделки обслужващи процеса на обмен,; 2) сделки обслужващи процеса на обръщение, напр. застрахователни сделки; 3) сделки, извършвани в процеса на производството. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. 1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеност - тези сделки са със силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост е към печалбата, те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са: Търговска продажба – 4 вида: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи; продажба на стоки от собствено производство; покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг. Банкови и валутни сделки. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки, като в ТЗ чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец. Сделки с интелект. собственост –лицензионни и импресарски сделки. Запис на заповед, менителница и чекове.
Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това предполага придобиване на търговско качество.
2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни ТС – нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са ТС, защото ги извършва търговец.
3) Презумптивни ТС– При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.
Друго деление на ТС е в зависимост от страните: Ако и 2-те страни са търговци имаме двустранна ТС. Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.
Източници на ТС - По начало се уреждат от търговския закон; Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон; търговският обичай; международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на ВКС.
При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба.
Сключване на ТС субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД: Чл. 290 урежда публичната покана - каталози, ценоразписи, тарифи и др. заявления, отправени към неограничен кръг лица. Тази покана няма действие на оферта, а е покана към неограничен кръг лица за отправяне на насрещно предложение. Всяко изявление, което не съдържа 2-та елемента на офертата – намерение за сключване на договор (animus contrahendi) и съществените елементи на договора, и е отправено до неограничен кръг лица е публична покана. Лицето, което е направило публичната покана, не е длъжно да сключва договор, защото е в позицията на адресат на офертата. Ако предложението не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.
Публично предложение за сключване на договор – отправено е до неограничен кръг лица. Ако някой отговори на офертата договорът е сключен. Офертата, направена до неопределен кръг лица има обвързваща сила ако съдържа: общо количество и срок за приемане. Обвързващата сила на офертата е до изчерпване на количеството в определен срок.
Търговска сделка може да бъде сключена и чрез мълчание, т.е. при липса на волеизявление. Правилото в гражданското право е точно обратното, тъй като там мълчанието се смята за липса на волеизявление. За да е валидно мълчанието: 1) предложението трябва да е направено до търговец; 2) между оферент и получател на предложението трябва да са на лице трайни търговски отношения /установяват се от съда/. Адресатът трябва да не отхвърли веднага предложението.
Често самото предложение не се прави изрично, а чрез конклудентни действия (продавачът праща стока, а купувачът я приема). За адресата в случай, че не приеме се въвежда задължение да пази изпратената стока за сметка на предложителя. Задължение няма ако не е обезпечен за разноските и пазенето му създава по-големи разноски от обичайните.
Форма на сделките – чл. 293 ТЗ. и в ГП и в ТП липсата на форма за действителност е основание за нищожност. Формата може да е както нормативно установена така и уговорена от страните. Най-тежката форма в ТП е нотариалната заверка на подписите. За разлика от ГП в ТП е възможно подписите да са в 2 различни документа. Сделката е нищожна ако не е спазена уговорената от страните форма.
Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тук става дума не само за изпълнение, но и за всяко друго поведение, което дава основание да се приеме, че страните приемат сделката. С поведението си страната си е санирала липсващата форма, в противен случай би следвало да има злоупотреба с право.
По принцип в ГП няма саниране на нищожност. В ТП саниращото действие е спрямо всички не само между страните. Това правило обаче не се прилага за всички ТС, защото за някои сделки формата се определя от ТП, а за други е установена в цялото частно право. Санирането се отнася само за формата, която произтича от ТП. Не се прилага за: 1) менителничните ефекти (поради естеството на формата); 2) търговските обезпечения (така се защитава интереса на 3-тите лица).
Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Писмената форма означава създаване на документ. Документ е волеизявление, изразено с писмени знаци, върху материален носител, като писмените знаци са на човешки език на някоя от познатите писмености.
При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. При телекса има система за сигурност, при факса възможностите за манипулиране са големи – да се промени дата, подател и т.н.
25. Несъстоятелност: обща характеристика
б) производства
“Несъстоятелност” /Н/ - режимът е в част V на ТЗ, уредена е в чл. 607-760 ТЗ. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения: 1/ Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и други задължения. 2/ Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и не може да се разпорежда с търговското си предприятие. 3/ Производство – динамичен фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като всеки предхождащ юридически факт поражда следващия. Като производство Н има следните особености: Тя е съдебно производство. Производство на принудително изпълнение, насочено към удовлетворяване на кредиторите на търговеца, който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци.
Н може да се сравни с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника: - Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността. - При ликвидацията няма спор. - Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите. - Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.
Н има 2 фази: 1) откриване на производството по Н и 2) същинско производство по Н.
Синдик – най-важен орган за управление на Н. Той е необходим, защото правата на длъжника да управлява имуществото, което влиза в МН, са ограничени, или пък е напълно лишен от такива права. Същевременно трябва да се извършат редица действия – да се попълни МН, да се осребри и разпредели имуществото и др. Синдик може да бъде само ФЛ, може и няколко лица, които вземат решенията единодушно. Трябва да отговаря на определени условия, насочени към осигуряване нанеговата благонадеждност и безпристрастност: дане е осъждан като пълнолетен за умишл.прест.от ОХ, освен ако е реабилитиран; да не е съпругна длъжника или на кредитора и да няма родство стях по права линия, по съребрена – до VІ, а по сватовствво – до ІІІ ст; дане е кредитор в ПН; дане е невъзстановен в правата си несостоятелен длъжник; да несе намира с длъжника или кредитора в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие; да има завършено висше иконом.или юрид.оразование и поне 3 год.стаж по специалността; да бъде включен в утвърден от М-ра на правосъдието и обнар.в ДВ, списък; да не е освобождаван като синдик поради неизпълнение на задълженията или застрашаване интересите на кредиторите; данее изключван от списъка поради извършени нарушения. Назначава се от съда по предложение на първото събрание на кредиторите, след писмено съгласие на лицето с нотар.заверка наподписа. Подава и декларация снотар.заверка, че отговаря на изискванията. Името и адресът на синдика се вписват вТР и се обранодват в ДВ. Освобождаване – от съда, при наличие на някое от основанията: по негово писм.искане, отправено до съда; при поставяне под запрещение; ако престане да отговаря на изискванията; по искане на кредиторите, притежващаи 2/3 от размера навземанията; по решение на събранието на кредиторите; при фактическа невъзможност да осъществява правомощията си; при смърт; ако съдът прецени, че не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интерес на кредитор или длъжник. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване пред АС. Правомощия: управлява и представлява предприятието; упражняванадзор в/у дейността на длъжника; води търг.книги и кореспонденция; издирва и уточнява имуществото на длъжника; прави искания за прекратяване, разваляне и унищожаване на договори – съгл.закона; води дела; събира вземанията на длъжника; с разрешение насъда се разпорежда със суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага; издирва и уточнява кредиторите; по опредерение на съда свиква и организира събранията на кредиторите; предлага план за оздравяване; осребрява имуществото от МН; извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия. Води дневник за действията си. Трябва да полага грижата надобър търговец. Получава възнаграждение – текущо и окончателно, което се определя от събранието на кредиторите.
Масата на несъстоятелността /МН/ включва всички имуществени права - настоящи и бъдещи. Служи за удовлетворяване на кредиторите. Особени хипотези: 1) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) - вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО - част от търг. предприятие (определят се конкретно) и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но не са включени в търг. предприятие. 2) С откриването на производството спрямо персонално дружество се открива Н и на съдружниците - ако съдружник е ФЛ, в неговото имущество се включва и 1/2 от вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО.
МН служи за удовлетворяване на: - всички кредитори по търговски и нетърговски вземания, т.нар. стари кредитори - вземанията им са възникнали до датата на откриване на Н. Кредиторите по чл. 616, ал. 2 (за лихви, безвъзмездни сделки, отпуснат на длъжника кредит от съдружник) се удовлетворяват след удовлетворяване на всички останали кредитори. Местните и чуждите кредитори имат равни права. - Нови кредитори - вземанията им са възникнали след датата на откриване на производството по Н до обявяване на Р за Н. Те стават кредитори в хода на производството и подпомагат длъжника да извършва своята дейност. Затова имат привилегирован режим - удовлетворяват се на падежа, ако длъжникът няма средства за удовлетворяване, удовлетворяването става по общия ред, но могат да получават и обезпечение от масата.
Запазването на МН може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди, с решението и след откриване на производството по Н. Чл. 650-654 уреждат специални обезпеч. мерки - Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител; Опис - от съдия-изпълнител и синдика.
Запазването и попълването на МН е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на произв-то по Н: ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са нищожни - относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646). 1) Сделки и действия, извършени след датата на решението за откриване на производството и не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки: Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството - един кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност); Учредяване на залог или ипотека - за един кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството; Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.
2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността; Безвъзмездни сделки; Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение; Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.
3) Чл. 647 – погасяване недействителността с отменителни искове. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки, различно от тези по чл. 135 ЗЗД. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика, а при бездействие от кредиторите. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.
Увредените кредитори могат да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.
Право на синдика да събира невнесените или неизплатените вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД.
Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем. Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение. Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла. Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).
Право на прихващане - чл. 645 - принадлежи на кредитора. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството; Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент. Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъс-ст. Тази относителна недействителност се установява с иск.
Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави - извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.
Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физ. лице, което е било встъпило в брак.
Откриването на производството по Н изисква наличието на 2 типа предпоставки: Материално-правни предпоставки: 1) Производство по Н може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило, за които не може да се открие производство по несъстоятелност: - за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон /урежда се отделно/. - по отношение на банка или на застрахователно дружество /прилагат се специални закони – ЗБ и ЗЗ/. - по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н. 2) Законът допуска обаче и обратната хипотеза – нетърговци, за които може да се открие производство по несъстоятелност: - тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния; - неогр. отгов. съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството; - откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице - за починал или за заличен в търг. рег-р ЕТ, ако преди смъртта/заличаването, той е бил неплатежоспособен; за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация – в 1-год. срок от настъпване на събитието. - правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ. 3) Неплатежоспособност –ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. Да е установено по основание. Да е по търговска сделка или да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност. Невъзможността да се изпълни парично задължение трябва да е трайна, а не временна. 4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания. Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството. - Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца. Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.
Начало (откриване) на производството. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно: 1) Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал. 1. 2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник. Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия. 3) Кредитор по търговска сделка, който има парично вземане (най-честа хипотеза). 4) Държавата или общината, ако е налице публичноправно парично задължение, свързано с търговската дейност. Началото на производството се поставя с писмена молба на едно от лицата. Към молбата се представят и писмени доказателства, с които лицето разполага и допълнителни документи, които трябва да представи длъжникът или ликвидаторът.
Съдът образува делото в деня на подаване на молбата. Ако молбата е подадена от длъжника или ликвидатора, съдът трябва да я разгледа незабавно в закрито заседание. Ако е подадена от кредитор - в открито заседание при закрити врата с призоваване на молител и длъжник най-късно 14 дни след подаване на молбата. Съдът трябва да разгледа делото в 3-месечен срок - в този срок се събират доказателства и после се преминава към гледане на делото по същество. Целта е ускоряване на производството.
До приключване на първото заседание по делото, образувано от кредитор, в производството се присъединяват и други кредитори. Срокът е преклузивен. На този етап могат да участват повече от един кредитори. Проблемът е на тази първа фаза да се установи едно изискуемо вземане, определено по размер, и не е нужно да има много кредитори (участието на повече ще забави производството).
Съдът трябва да постанови Р – обявява неплатежоспосбност, свърхзадълженост или и двете; открива производство по несъстоятелност; назначава временен синдик; налага обезпечителни мерки; обявява датата на първото събрание на кредиторите и др.
Видове съд. решения по Н и действие. Р за откриване на пр-во по Н – чл. 630. При констатиране неплатежоспособност или свръхзаделженост, съдът с решението си обявява неплатежоспос./свърхзадълж-т и определя началната й дата; открива пр-во по несъст-ст; назначава временен синдик; допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или др. обезпечителни мерки; определя датата на първото събрание на кредиторите – не по-късно от 1 мес. от постановяване на решението.
Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на нестъст-ст, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Агенцията за държ.вземания или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на пр-вото по нес-ст или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план. Това решение действа по отношение на всички и подлежи на незабавно изпълнение.
Р за отхвърляне на молбата – чл. 631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущестдво, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Обезщетение. Когато с влязло в сила решение молбата на кредитора за откриване пр-во по нес-ст бъде отхвърлена, длъжникът /физ. или юр. л./ има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Обезщетение се дължи и за всички имуществени и неимуществени вреди, които са последица от увреждането. То може да се изплати еднократно или периодично. Ако длъжникът е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Отговорността на кредиторите е солидарна, ако молбата за произв-во по нес-ст е подадена от няколко кредитори.
Р за прекратяване на производство – чл. 632. Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, съдът обявява неплатежоспособността, определя началната й дата, обявява длъжника в нес-ст и прекратява пр-вото, освен ако заинтересовано лице предплати необходимата сума. Тази сума се възстановява, ако масата на нес-ст се увеличи достатъчно.
Изброените решения подлежат на обжалване в 7 дн.срок от датата на обнародване в ДВ.
Решение за откриване пр-во по нес-ст. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност. Това става с решение:- като обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период - ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.- Открива производството по несъстоятелност.- Назначава временен синдик.- Налага обезпечителни мерки - да се попречи на длъжника да разхищава имущество.- Обявява датата на първото събрание на кредиторите - не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.- Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.Решението се вписва в търг. регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие - обжалването му не спира изпълнението на действията по него. Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.
Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му - заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството - в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).
Съдът може да прекрати производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума, определена от съда.Съдът може да отхвърли молбата - ако затрудненията са временни или ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени. Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС - триинстанционно производство за тези 4 вида решения.
Последици от решението:За длъжника:- може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си - десезиране. Десезирането може да е частично - длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Сделките на длъжника се одобряват от синдика. Пълно десезиране - предприятието се дава на синдика, постановява се, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите. Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.- Прекратяване на търговската дейност - не е задължително.- Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.
За третите лица: - Непаричните задължения на длъжника се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.- Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ - длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране.- делата, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства. Има и изключения.- Изпълнителните производства се спират, но могат и да не се спират. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността. Заложните и ипотекарните кредитори имат привилегия в производството по несъстоятелност. Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.
Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по Н. Самото производство по Н се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на Н; 2) същинско производство по Н. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по Н е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си: 1) Участието им поначало е функция от тяхната воля. 2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини. Предявяването на вземанията се извършва пред съда. Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).
Срок за предявяване: 1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в 1-мес. срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството. 2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 5 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици: а. Кредиторът не може да оспори прието вземане; б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка; в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка. 3) Ако изпусне 5-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство /важи за старите кредитори/. За новите кредитори не важат всички тези срокове - по общия ред, ако не се удовлетво-рят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.
В 14-дневен срок от изтичане на 1 м. срок за предявяване синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка: 1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване. 2) Списък на вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата). 3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже. 4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.
Оспорване. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците. Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът - има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо. Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.
Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения.
Съдът одобрява или не списъците. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не. 1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание. 2) Ако има възражения - се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. Ако намери възраженията за основателни, съдът прави промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение. Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.
Значение на предявеното вземане да е прието: Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите; Може да гласува оздравителен план; Може да участва в разпределението.
Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда. Това е нормален иск, но има особености: 1) Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността. 2) Решението по този иск е триинстанционно, със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори. Много забавя производството, защото решението по него засяга пр-вото по несъс-ст (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.
Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства. 1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват. 2) Ако откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява. 3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.
Извънсъдебно споразумение. Без практическо приложение. Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори. Може да се сключи по всяко време в писмена форма, да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност. Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.
План за оздравяване /ПО/ - с ПО може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието и др.действия. Може да се предложи и повече от един план. Не може да се предлага ПО когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредиво МН. Изготвяне и предлагане на ПО: а/ инициатива: длъжникът; синдикът; кредиторите с 1/3 от обезпечените или с 1/3 от необезпечените вземания; съдружниците /акционерите/ с 1/3 от капитала наТД; неограниченоотговорен съдружник; 20% от работниците и служителите на длъжника. Не могат да предлагат план кредиторите, чиито вземания произтичат от лихва в/у необезпечено вземане, дължима след Р за откриване на ПН, от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или от безвъзмездна сделка. б/ Срок – до 1 мес.след обнародване на определението насъда за одобряване на списъка на приетите вземания; в/ съдържание – степен, начин и време на удовлетворяване, гаранции, действия за осъществяване на плана и др. с плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие или обособена част от него – в този случай се прилага пазарна оценка и проект за договор; г/ разходи – за сметка на МН, когатопланът е предложен от длъжника или синдика, а в др.случаи – за сметка на предложителя.
Приемане: съдът проверявапредложения план в закрито засед.и ако той отговяра на чл. 700, ал.1, с определение го допуска до разглеждане от СК, като определя датата и я обнародва вДВ; Кредиторите гласуват по класове и го приемат с мнозинство от размера на вземнията от всеки клас. Независимо от класовете несе счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от 1/2 от приетите вземания. Утвърждаване от съда – с решение, когато са спазени изискванията на закона за приемането му. Действие на утвърдения план: планът става задължителен за длъжника и за кредиторите, чиито вземания савъзникнали преди Р за откриване на ПН; вземанията се преобразуват съобразно плана; длъжникът трябва незабавно да извърш предвидените с плана структурни промени.
89. Обявяване в несъстоятелност. Последици /Решение за обявяване в несъстоятелност. Осребряване и разпределяне на осребреното имущество. Приключване и възобновяване на пр-во по несъст-ст. Особености при производствата понесъстоятелността на банките.
Законът урежда хипотезите, в които длъжникът да се обяви в несъстоятелност – чл. 710: 1) ако в предвидения от закона срок не е бил предложен оздравителен план; 2) ако предложеният план не е бил приет или утвърден; 3) когато е очевидно, че продължаването на дейността уврежда масата; 4) когато имуществото не е достатъчно за покриване на разноските; 5) когато длъжникът не изпълни оздравителния план.
Съдът обявява несъстоятелността с решение по чл. 711: обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието; постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – всякакви разпоредителни действия с него са относително недействителни; прекратява правомощията на органите на длъжника – юр. лице – до този момент органите са действали под надзора на синдика; лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Решението за обявяване на несъстоятелността има действие за всички. То подлежи на незабавно изпълнение, вписва се в Търговския регистър и съобщение за приемането му се обнародва в ДВ. Общата забрана и запор също се вписват. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението, тъй като ако задължението е неизискуемо кредиторът по него няма да може да участва в изпълнението.
Осребряване - етап от производството по несъстоятелност. То е система от действия, чрез които масата на несъстоятелността се превръща в пари. Извършва се чрез публична продан от синдика, който има правомощията на съдия-изпълнител. По предложение на синдика и разрешение на съда публичната продан може да се отнася до отделни права, части или цялата маса. Публична продан се провежда по реда на ГПК.
Възможно е публичната продан да не се реализира поради липса на купувач или наддавачът, който е спечелил, да се откаже. В този случай по предложение на синдика съдът може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или продажба чрез посредник.
При осребряването дяловете, собственост на длъжника, в други дружества се продават на трети лица, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и предложението не бъде прието в 30-дневен срок. Това се прилага за дялове, но не и за акции. И тук, ако се продава цялата маса или обособени части, купувачът не може да се разпорежда, докато не плати цената. Ако има продажба, тя е частично недействителна спрямо кредиторите.
Разпределение. Получените средства от осребряването се разпределят между кредиторите. Разпределението се извършва само когато няма достатъчно средства за удовлетворяване на всички кредитори. Законът не казва кога се прави разпределение - когато има достатъчно средства. Това се преценява от синдика.
Самото разпределение се извършва въз основа на сметка, която се изготвя от синдика. Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или осребрена цялата маса с изключение на непродаваемите вещи. Сметката се изготвя според привилегиите:
- Специална привилегия: 1) Обезпечени със залог или ипотека вземания. 2) Право на задържане.
- Общи привилегии:3) Разноски по несъстоятелността. 4) Вземания по трудови правоотношения. 5) Издръжка. 6) Публичноправни вземания. 7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална. 8) Други необезпечени вземания. 9) Вземания за лихви. 10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит. 11) Вземания по безвъзмездни сделки.
Удовлетворяването става по редове. Кредиторите от един ред се удовлетворяват съразмерно (с изключение на ред 1). Има правила за обезпечените кредитори - ако цената, получена от обекта на специална привилегия, не покрива изцяло вземането, за останалото се удовлетворява като хирографарен кредитор. Ако цената е по-висока, удовлетворяването е пълно като остатъкът се включва в масата на несъстоятелността. Кредитор с отлагателно условие се удовлетворява като кредитор с оспорено вземане. Кредитор с прекратително условие се удовлетворява като кредитор с безусловно вземане. Кредитор с оспорено вземане - заделя се съответната сума. Ако е оспорено само обезпечението, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора като се заделя сума като за обезпечено вземане.
Публичност. Самата сметка стои на разположение на длъжника и кредиторите в съда 14 дни.
В 14-дневен срок след срока, в който сметката е на разположение, могат да се правят възражения от длъжника, кредитор и комитета на кредиторите.
Сметката не е окончателна, освен ако са се изчерпали активите или има средства за всички кредитори.
Приключване производството по Н. Предпоставки. Ако са изплатени всички вземания или масата е изчерпана, производството по несъстоятелност следва да се приключи. Ако една от тези предпоставки е налице, синдикът трябва да направи окончателна сметка и да направи окончателен отчет в срок 1 м. от изчерпване на масата на несъстоятелността. Сметката и отчетът се представят на съда и съдът свиква в 14-дневен срок заключително събрание на кредиторите. То трябва да приеме окончателната сметка и да вземе решение за непродаваемите вещи.
Съдът с решение постановява приключването на производството по Н и заличаване на търговеца от търговския регистър. Това решение се обнародва в ДВ. Последици: Прекратява производството; Прекратява правата на синдика; Прекратява се общата възбрана и залог; Приключването на производството води до прекратяване на всички непредявени в производството вземания, както и на всички неупражнени права; Погасяват се правата на неудовлетворените кредитори.
Особености при Н на банка – само Центр.банка може да иска от съда откриване на Н; съдът образува делото в деня на получаване на искането инасрочва заседание не по-късно от 10 дни. Заседанието е при закрити врата с участието на прокурор, с призоваване на Центр.банка, банката и Фонда за гарантиране на влоговете в банките /който защитава интересите на вложителите/; не се провежда събрание на кредиторите и не се предлага план за оздравяване; по искане на синдика Фондът може да разреши продажбата на Б като предприятие чрез пряко договаряне или чрез посредник без да се спазвапоцедурата за осребряване на имуществото. Сделката се одобрява от съда; има особен ред за удовлетворяване на кредиторите.
26. Отношения между съпрузите:
имуществени отношения (СИО и семейно жилище)
б) Прекратяване и последици
53. Отношения м/у съпрузите /Лични отношения. Имуществени отношения/.
Това е съвкупност от права и задъления – лични и имуществени. Принцип на равенството. Чрез взаимно разбирателство – благополучие на семейството. Личните отн.са изпълними само доброволно, имат нравствено, емоционално естество: взаимност; равенство; съвместно живеене; свободен избор на професия; грижа за семейството. Имуществените отн.имат комбиниран режим: за някои имущества – общност, за други – разделност. Уредбата е императивна.
Лични отношения м/у съпрузите – са доминиращата част от съпружеските отношения. Изпълнението на тези отношения е доброволно. Доверие, уважение и грижи не биха могли да се търсят по съд.ред. те трудно се поддават на правна регламентация. Голяма част от тях се регулират само от нормите на морала. Отношенията м/у съпрузите се основават на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Уважение на личността, зачитане, подкрепа, отговорно отношение, хармония, безконфликтност и др.; вярност – да има интимна връзка само със съпруга, нарушаването на което се счита за едно от тежките брачни провинения; някои отделни отношения – фамилното име – възможност за избор, избора на местожителството – съпрузите живеят съвместно, освен ако няма важни причини за обратното. Избор на професия – всеки съпруг има право и свобода при избора на професия.
Имуществени отношения м/у съпрузите – те допускат правна регламетация, но си остават семейноправни отношения. Те имат разнообразно съдържание: притежание на имущество, отговорност, задължения и т.н. Основен е въпросът за притежаването и придобиването на съпружеското имущество. Режима на имуществените отношения е комбиниран. За определени имущества принципът е на общността, за други принципа е на разделеността. Общи на двамата съпрузи са супружеската имуществена общност и лични – индивидуални на всеки един съпруг. Не се предвижда възможност за отклоняване от режима на задължителност на имуществените отношения м/у съпрузите.
Съпружеска имуществена общност /СИО/ - вещите, права в/у вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака, в резултат на съвместния принос принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. СИО възниква м/у двамата съпрузи предполага валиден брак, такъв е бракът сключен при спазване на всички формални и неформални изисквания, такъв е и унищожаемия брак. Обекти на СИО са: 1. Вещи – движими и недвиж.; 2. Права в/у вещи – отнася се само до т.нар. “ограничени” вещни права в/у чужда вещ. Вещно право е правото на ползване, вкл. правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея; правото на строеж, надстрояване, пристрояване и др. 3. Паричните влогове щом са придобити по време на брака и в резултат на съвместния принос те принадлежат общо и на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити, от сключването на брака до неговото прекратяване. Ако един съпруг е придобил имущество преди брака, то няма да стане общо със сключването на брака. Реимът на СИО продължава да действа и при фактическа раздяла. Съдбата на придобитите имущества ще трябва да се определя в зависимост от приноса на съпрузите. Съвместен принос – ако такъв е налице, общност ще възникне, ако липсва – не възниква и общност. Съвместния принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и в домакинството. Установява се законово предположение – съвместния принос се предполага до доказване на противното. Липсата на такъв би могла да се доказва за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Вещни права в/у вещи и парични влогове принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити – могат да се придобият от името на двамата или на единия от тях – общност възниква и при двата случая. Хар-ки на СИО: Тя е императивна законова общност – възниква автоматично по силата на закона; титулярството и съглашенията са без значение. При вещите тя е особена съвместна бездялова собственост – никой не може да се разпорежда сам, докато трае бракът. При влоговете тя е особено общо вземане – титулярът може да се разпорежда, освен ако другият съпруг наложи /при опр.условия/ разпореждане по общо съгласие.
Управлениена общи имущества - всеки от съпрузите може /чл. 22, ал.1 СК/; към трети лица това е особено законно представителство. Управлението включва действия по запазване, поддържане и използване /наем само до 3 г./.
Лични имущества на съпрузите – които се намират в индивидуално притежание на единия съпруг. Те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Тези имущества не са подчинени на режима на съпружеската общност, а на режим на разделимост. Лични са вещите, права в/у вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и тези, придобити през време на брака по наемство и по дарение – принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата в/у вещи придобити от единия съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг в/у вещи и права в/у вещи, , които са СИО. Лични са и движ.вещи, придобити от единия съпруг преди времето на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия; парични влогове, придобити по време на брака, но не са от съвместен принос. В СК не предвиден срок за предявяване на изключителна собственост в/у обекта. Имущества вън от изброените като общи: пари, ценни книги /облигации, полици/, фишове, лотарийни билети и др.; вземанията – пенсия, заплата, спестявания, авторски хонорар /които не са парични влогове/. Предбрачни имущества – придобити преди брака, тези вещи, права в/у вещи и парични влогове не променят правния си режим след сключване на брака. Наследени имущества – няма значение дали се касае за наслледяване по закон или по завещание. Завещание може да се направи и на двамата съпрузи. Подарени имущества – то е лично на съпруга, но може да бъде подарено и на двамата. Имущества придобити в резултат на принудително изпълнение – урежда се принудително изпълнение в/у общото имущество заради личен дълг на единия от съпрузите. Имущества за лично и професионално ползване. Преобразуване на личното имущество – за такова говорим, когато срещу едно имущество се придобива друго, когато първото се превръща във второ –вилно място се заменя за апартамент, пълна трансформация – лични са вещите, правата в/у вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. Частична трансформация, когато са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото.
Разпореждане с общи имущества – съвместно! Последици при наруш: недвиж.вещи – поражда действие и за другия, ако в 6 мес.срок от узнаването той не го оспори с иск /чл. 22 ал.3/; движима вещ – ако е безвъзмездно – същото, ако е възмездно – има действие и за другия съпруг, но само ако третото лице е било добросъвестно /не е знаело и не е могло да знае/. С влога се разпорежда съпруга, на чието име е открит, но когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на др.съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършат по общо съгласие и на двамата съпрузи. Всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спямо трети лица и спрямо другия съпруг. Може да прехвърли свое имущесво на другия срещу задължение за гледане и издръжка. Разпореждане с личното сем.жилище – когато сем.жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши само след разрешение от РСъд, само ако се установи, че не е във вреда на децата и на семейството. Налице е едно ограничение на личната собственост в интерес на децата и семейството.
Разходи и задължения за семейството /общи + оправдани лични/ - разходите са преки плащания – платилият съпруг няма регрес срещу другия. Задълженията, когато са за семейството са солидарни. За личните си задължения съпругът отговаря с личното си имущество, а когато то не е достатъчно – с частта си от СИО, която се прекратява и се превръща в дялова собственост. СИО се прекратява при прекратяване на брака; по време на брака поради важни причини; при пинудит.изпълнение на лични задължения. Принципът е, че дяловете са равни. По-голям дял може да се иска: при преобладаващ принос – по съд.ред, 1 г.срок; грижи за децата + особени затруднения; обслужващи децата вещи – за упражняване на родит.права.
54. Прекратяване на брака /Основания. Развод по взаимно съгласие. Развод по исковред. Брачен процес/
Прекратяването на брака е юридическо разрушаване на брачния съюз. Основанията са изброени в чл. 94 СК: смърт /действителна или обявена/ - автоматично; унищожаване; развод.
Разводът е съдебно прекратяване на брака при живота на двамата съпрузи /за разл.от смъртта/ въз основа на настъпили след сключцването му обстоятелства /за разлика от унищожаването/.
Развод по исков ред поради разстройство на брака /чл. 99 СК/. Право на иск има всеки от съпрузите от момента на сключване на брака. Това право е потестативно – упражняването му предизвиква промяна и за другия съпруг. 1. “Дълбоко и непоправимо разстройство на брака” – това е състояние, при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е изпразнена от нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание, т.е. довело е до разкъсване на семейната общност, липса на доверие и уважение у съпрузите, връзката м/у тях е формална, свързани са само юридически. Това състояние е основание за иск, при отхвърлянето му втори път не може да се прекратява на същото основание. Това е правно понятие, а не фактическо – съдът трябва да извърши правна квалификация на фактите, за да го установи. Това е обективно състояние – подлежи на доказване, съдът преценява, становището на страните не е меродавно. 2. Вината – това е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – разстойството на брака. Съдът се произнася служебно за вината, освен в 2 случая: когато разстройството се дължи на обективни причини; при заявено нежелание от съпрузите + споразумение по всички основни последици /както при развод по вз.съгл/.
Значение на вината: 1. За допускане на Р – има забрана за развод, когато разстройството се дължи “само на виновното поведение на ищеца” – освен когато невиновният съпруг не настоява за запазването на брака или когато важни обстоятелства налагат развод. 2. За последиците /когато съдът се е произнесъл по вината/: право на издръжка има само невиновният съпруг; косвено значение има за отмяна на даренията; за упражняване на родит.права; за ползването на семейното жилище; като условие за продължаване на започнато дело от наследниците; за разноските по делото.
Развод по взаимно съгласие – това не е договор. Взаимното съгласие е само основание /условие/, въз основа на което съдът прекратява брака. Предпоставки: съгласие – взаимно, ресиозно, непоклатимо, мотивите не се преценяват от съда; срокове – 3 год.от сключване на брака; 2 мес.м/у помирит.и съд.заседания; споразумение относно – упражняването на родит.права; личните отн., издръжката на децата, имуществените отн, ползването насемейното жилище, издръжката м/у съпрузите, фамилното име. Съдът утвърждава споразумението, ако то е: пълно, че интересите на децата са добре защитени, не противоречи на закона и морала. Пререшаване: относно отн.м/у съпрузите – не може; относно децата – може, при изм.на обстоятелствата.
Брачен процес - чл. 256-270 ГПК /Тук разглеждаме исковия брачен процес – при него има спор. Разводът по взаимно съгласие е охранително производство – няма спор/.
Кои са брачните дела /искове/? – чл. 258: искове за развод; искове за унищожаване на брака; искове за установяване съществуването или несъществуването на брак м/у страните. Първите два иска са конститутивни, а третия – установителен. Споровете, предмет на брачни искове, не могат да се разрешават инцидентно по повод на възражения срещу други искове, а само по повод на предявен брачен иск.
Легитимацията на страните е ограничена – от единия срещу другия съпруг. Само при бигамия може от прокурора и от съпруга по първия брак. Искът от третото лице засъществуването на бракне е брачен иск, не се прилага тази уредба. Специална процесуална дееспособност по брачните искове имат непълнолетните и ограничено дееспособинет – лично водят делата, не се нуждаят от попечител.
Подведомственост на бълг.съдилища при смесени бракове, когато единият съпруг е бълг.гражданин; и м/у чужди граждани, когато единият живее в Б-я /чл. 7, ал.3 и 4/. Подсъдност – РСъд по местожителството на ответника /общото правило/. Договорна подсъдност не е допустима.
Особености във връзка с производстото: 1. Първото заседание е помирително /чл. 259, ал.1 и 2/. По функция това заседание серазличава от първото заседание вобщия исковпроцес, което е подготвително. Помирителното заседание сепровежда при закрити врати. Внего е недопустимо да сеизяснява фактическата страна и да се правят доказателствени искания.целта му е да се осуети обществено неоправданият развод. В помирит.засед-ие съпругът-ищец трябва дасе яви лично, иначе делото се прекратява. Ако се постигне помирение, то има значението на отказ от иска /нов иска за развод може само въз основа на факти, възникнали след помирението/. Ако не сепостигне помирение, производството продължава. 2. Процесуална консумация – пинцип за еднократност и изчерпателност на брачния процес.
Основание на иска за развод не е дълбокото и непоправимо разстройство – това е правна квалификация на опр.факти. Всеки един от тези факти е основание за отделен иск за развод. Във висящия брачен процес съпругът-ищец с исковата молба или до приключване на УС, а ответникът с насрещния брачен иск са длъжни да изтъкнат всички известни им факти за разстройството на брака. Тъй като всеки факт е отделно основание – има съединяване на искове с един петитум, но различни основания.
Санкцията е: непосочените основаниоя /факти/, които са настъпили до приключване на УС и са били известни на съпрузите, не могат да послужат като основание запоследващ иск за развод. Тази санкция се прилага при отхвърляне на иска. Процесуалната консумация по чл. 260 ал.1 е абсолютна отрицателна процес.предпоставка. 3. Широко допустимо е обективното съединяване на искове: насрещен иск може да се предяви до края на УС; Могат да се съединяват не само брачни искове от един и същ вид, но и различни по вид брачни искове /напр: за развод + за унищожаване на брака/. Това съединяване ще бъде евентуално; наред с брачните искове в брачния процес задължително се съединяват и някои небрачни искове – чл. 260, ал.2 /за родит.права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката м/у съпрузите и фамилното име/. 4. Привременни мерки /261/ - съдът може да ги постанови при висящ процес за развод или унищожаване на брака /за установяване – не!/. Те се отнасят до жилището, издръжката на съпругата, родителските права и издръжката на децата. Ползват се с ИС, но не и със СПН, защото тези въпроси се решават окончателно със съд.реш-ие. Определението подлежи на обжалване по общия ред. 5. С решение за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройство на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите /чл. 99 ал.2СК/. 6. По брачни дела процесуалното правоприемство е недопустимо поради личния хар-р на отношенията. При смърт на съпруг делото се прекратява.
Чл. 267: Когато съпругът-ицещ умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Това е особен случай на изменение на иска – от брачен той се превръща в установителен –дали наследодателят е имал право да прекрати или унищожи брака. Целта е да се лиши преживелият съпруг от качеството наследник.
Особености във връзка с обжалването /чл. 256/: решението заразвод влизав сила макар и да е обжалвано само в частта му относно вината. Брачните искове не подлежат на отмяна по чл. 231, ал.2.
Последици – сила на присъд.нещо – важи спрямо всички. Разноски /чл. 270/ - виновния /или недобросъвестен/; ако няма такъв или и двамата са – както са ги направили.
27. Прекратяване на брака:
основания
б) развод по взаимно съгласие
в) развод по исков ред
28. Произход:
установяване и оспорване
б) припознаване.
55. Произход /Установяване и оспорване. Припознаване/.
Произходът е връзката на детето с родителите му, създадена от факта на раждонето от майката и факта на зачеването от бащата. От позицията на родителите това е майчиноство и бащинство.
Основни начала: 1. Кръвна връзка – равноправие на брачни и извънбрачни деца; 2. Истинност – допустимо е дирене и оспорване на произход; 3. Стабилност – стремеж към ограничаване и спешно приключване на споровете /преклузивни срокове, ограничена легитимация/; 4. Ограничена легитимация – дете, майка, баща. 5. Важимост на установения произход спрямо всички. 6. Изчерпателност на способите за установяване и оспорване.
Произход от майката /ПМ/ – майчинството е биологична връзка м/у детето и жената, която го е родила СК: “ПМ се определя от раждането” /вкл.когато е и от чужд генетичен материал/. Правни способи за установяване на ПМ: 1. С акт за раждане – когато е загубен, унищожен или не е съставен – при безспорни случаи /чл. 126 ЗЛС: охранит.производство, РСъд + прокурор; 2. С акт за установяване на майчинство – когато няма акт за раждане или той е оборен. Чл. 40 СК: с всички док.средства; акт.лег.-дете, майка, баща; пасивна лег.-същия кръг; искът е положителен установителен, несе погасява по давност. 3. Припознаване – същото е, както за бащата.
Иск за оспорване на майчинството – когато има акт за раждане /не е припознаване/. Предмет – да установи, че жената, вписанан в акта за раждане като майка, в действителност не е родила това дете. Допустими са всички доказателства. Не е необходимо търсенето на истинската майка. Искът е отрицателен установителен. Акт.лег: детето, майката и нейният съпруг /отхвърлящите или претендиращите/. Няма срок.
Произход от бащата – бащинството е биологичната връзка м/у детето и мъжа, от когото то е заченато. Презумпция за бащинствто /ПБ/ - чл. 32 ал.1 СК: “Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване”. Конфликт на презумпции /ал.2/: “ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак”. Оспорване на презумпцията – може само с иск /не е възражение/. Акт.лег: майката и нейният съпруг. Пасивно лег: детето и другият съпруг. Преклузивен срок – 1 г. /за майката – от раждането, за бащата – от узнаването на раждането/. Предмет на доказването: че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Искът е отрицателен установителен. Действие на оборването: отпадат с обратна сила всички правни последици на оборения неистински произход. Забрана за оспорване: при изкуствено оплождане и при зачеване с генетичен материал на друга жена.
Иск за дирене на бащинство /чл. 41/ - когато липсва титул за бащинство /няма презумпция или тя е оборена и не е припознато или осиновено/. Акт.лег: майката /3 г.от раждането/ и детето /3 г.от пълнолетиетоъ, преди това – от законния представител/. Ответник: претендираният баща и ли наследниците му. Предмет на доказване: обстоятелството, че майката е заченала детето от претендирания баща. Искът е положителен установителен. Решението има обратно действие – към момента на раждането – име, родит.права и задълж, издръжка, насл.и т.н.
Припознаване – способ за установяване на произхода и от двамата родители. Това е заявление на едно лице, че дадено лице произхожда от него. Това е способност за установяване на произхода без намесата на съда. Припознаващия не е длъжен да доказва родителското си качество. Припознаването е едностранен акт, строго личен, който не може да се извърши от друго лице. Той е формален акт – предвидена е форма от закона. Това е извънсъдебен и неконтролируем /не е длъжен да го доказва/ по същество едностранен, личен, формален /за валидност/, декларативен /обявява, а не създава факта/, неотменим акт /не може да се оттегля/, с който едно лице заявява, че дадено лице произхожда от него. Автор може да бъде както майката, така и бащата. Адресат – може да бъде само дете с неустановен произход. Припознаването на дете с установен произход ще бъде нищожно. Поначало детето е вече родено, но може и заченато. Припознаването може да се извърши по три начина – 1. с писмено заявление пред длъжностно лице по гражд.състояние; 2. с декларация с нотар.завер.подпис, подадена до длъжн.лице по гражд.съст; 3. със заявление подадено до длъжн.лице по гр. съст-ие, чрез управителя на заведението в което се е родило детето. Действие – действа със задна дата и спрямо всички. Оспорване на припознаването – ако не съответства на действителността – припознаващия може да не е родител на припознатия. Закона допуска, че може да се оспорва – от детето, от другия родител от всяко трето заинтересовано лице. Ако при припозн.детето не е пълнолетно може да го оспори до изтичане на 3 год.от пълнолетието му. Ако детето е вече пълнолетно, то може да предяви иск за оспорване на припознаване. Когато припознатия е непълнолетен той не доказва нищо в процеса т.е. припозналият трябва да доказва, че е родител на припознатия. Когато припознатия вече е пълнолетен, той трябва да доказва, че припозналия го не е негов родител. Оспорване от 3-ти лица: чрез иск, предявен в 1 год.срок от узнаване на припознаването. 3-то лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът е отрицателен установителен. Ответници са припознатият и припознатия. В зависимост от изхода на делото може припозн.да бъде заличено с обратна сила от акта за раждане. Унищожаване: допуска се поради порок на волята. Може и самия припознал да иска унищожение на собственото си волеизявление за припознаване поради грешка, измама, заплашване и др.може да се предяви в 1 год.срок ако се уважи се заличава.
29. Осиновяване: условия и производство
б) действие на осиновяването
в) прекратяване.
56. Осиновяване /Условия и производство. Действие на осиновяването. Прекратяване.
56. Осиновяване /Условия и производство. Действие на осиновяването. Прекратяване.
Осиновяването е правенат, по силата на който м/у две лица се създава правна връзка, подобна на връзката м/у родител и дете. Условия – с молба може да се осинови лице което не е навършило 18 год., законът не е установил минимална възраст на осиновявания – раждането е началния момент, след който осиновяването е допустимо, заченатият не може да бъде осиновен. Никой не може да бъде осиновен от две лица едновременно, не може да бъде осиновен втори път докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Възможно е осиновяването от две лица, ако са свързани в брак. Необходимо условие за осиновяващия е да е дееспособен и да не е лишен от родит.права. М/у възрастта на осиновяващия и осиновения трябва да има разлика най-малко 15 год.; не се допуска осиновяване м/у роднини по права линия – брат и сестра. Изключение: може внук да бъде осиновен от дядо и баба /или от единия/, когато е роден извън брак или са починали двамата или единия родител /в посл.случай се изисква съгласието на живия родител/. Да бъде в интерес на осиновявания.
Необходими съгласия и мнения: 1. Съгласие на осиновяващия – бзусловно необходимо, незаместимо. 2. Съгласие на осиновявания – ако е навършил 14 г, ако е 10-14, съсдът го изслушва, а под 10 г. – може да го изслуша, освен ако то “знае осиновяващия като свой родител”. 3. Съгласие на родителите на осиновения – двамата! Без тяхно съгласие – само при тежко укоримо поведение. От ограничено запретени или лишени от род.права се изисква само мнение. Не се изисква нито съгласие, нито мнение, когато са недееспособни или местожителството им е неизвестно, както и когато са неизвестни, починали, или са дали детето в общ.заведение с предварително съгласие за осиновяване. 4. Съгласие на съпрузите на осиновяващия и осиновявания. 5. Мнение на попечителя или настойника . 6. Управителят на заведението дава съгласие, когато детето е оставоне в заведението с предварит.съгласие или родит.са неизвестни.
Форма на съгласията: Осиновявания – лично пред съда; другите – може и писмено с нотар.заверен подпис; управителят може писмено без нот.заверка.
Ред за извършване на осиновяване – производството съдържа елемченти и на охранително и на исково. Компетентен е Рсъд. Сезиране – с молба. Съдът събира сведения и мнение от ОбС. Съд.заседание е при закрити врати. Изслушват се заключението на прокурора. Съдът се произнася с решение, което е конститутивно. Осиновяването произвежда действие от момента, в който решението влезе в сила.
Действие – Осиновяването е 2 типа: пълно и непълно. Действие на пълното О - /61/ - принципът е пълно приравняване на осиновения към родно дете спрямо осиновителя и неговите роднини, съчетано с прекратяване на правоотношенията към родителя и другите роднити по произход /но остават пречка за брак; и при смърт на осиновителя могат да искат прекратяване на О/. Осиновителят се вписва като родител в нов акт за раждане, осиновеният приема неговото бащино и фамилно име и т.н. Действие на непълното О - /62/ - м/у осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя – от друга, възникват права и задължения като м/у роднина по произход /като родител – дете – внуци/, като се запазват отношенията и с роднините по произход. Осиновителят не се вписва като родител в акта за раждане, а само се отбелязва. Той става носител на родит.права и задълж, двамата взаимно се наследяват. Рождените родители не наследяват осиновения.
Прекратяване на О – 1. При смърт на осиновителя непълното О се прекратява автоматично, но осиновеният наследява осиновителя; 2. По взаимно съгласие на осиновения и осиновителя + съд.решение /конститутивно, Осъд /необходимо е осинов.и осиновителя да бъдат дееспособни лица, т.е. при навършване на пълнолетие на осиновения, охран.произв/; 3. По исков ред – произв.е спорно; окр.съд; решението е конститутивно. Основания: тежко провинение; други разстройващи обстоятелства; смърт на осиновителя при пълно О. 4. Поради унищожаемост – при нарушение на матер.условия. Действие – за в бъдеще.
Прокурорът винаги участва, а в някои случаи може да предяви иск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар