Показват се публикациите с етикет теснолинейка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет теснолинейка. Показване на всички публикации

сряда, 9 февруари 2011 г.

Рилска железница

Недовършена статия

Кочериново-Рилски манастир – преместена е в Пловдив на младежкия хълм и от нея е направена детската железница. Локомотивът навремето седеше зад Манастира, под фурната. Това аз знам
Ето снимка http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc400.60a.JPG

Началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм е била гара Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.

Проект за възстановяване на Рилската железница. През 2001 г. започват действия по реализиране на идея за възстановяване на съществувалата в миналото теснолинейна железница от Кочериново до Рилския манастир. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирано сдружение “Рилска железница” за възстановяване на железницата, което е предприело някои стъпки за обществено осведомяване и подкрепа на евентуални бъдещи действия в тази насока. В сдружението не участва Рилският манастир или негов официален представител. На Планиращия екип по разработване Плана за управление на ПП “Рилски манастир” до края на месец май 2003 г. не е бил предоставян официален подробен проект за възстановяване на теснолинейката между Кочериново и Рилския манастир за да бъде разгледан, обсъден и взет в предвид при планирането. Въпреки обществената дискусия по това предложение през март 2003 г., не беше направен опит да се ангажират отговорните институции отговарящи за опазването и управлението на Природния парк.

Съществуващият главен път за достъп към Природния парк и манастира преминава през участъци на стария насип на теснолинейния ж.п. път. Не е известно какъв ще бъде ефекта върху съществуващия асфалтов път при осъществяване на предложението, както и реално няма официално одобрен проект за ж.п. линията. Не са известни зони или режими произтичащи от строителство на ж.п. линията, които да оказват влияние върху Природния парк и които да бъдат оценени. В Плана за управление на ПП “Рилски манастир” не се предвижда възстановяването на теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. В Плана за управление е включен Проект за проучване и оценка на възможностите за осигуряване на алтернативен транспорт в Парка. (Виж част IV; раздел 2 “Програми и проекти”, 2.7.4).

http://www.snimka.bg/?album%3baid=215278%3bold=1 по обяснения на автора на снимките локомотивът (456-60) са го натоварили с един кран Зил върху камион на "Пътни строежи" - Краз и са го транспортирали в Рила. До тогава той стоял в "Пътни строежи " Дупница където са го ползвали като стационарен парен котел. В Рила, са го поставихме го зад хотела и са запалили една автомобилна гума в димната камера, за да изглежда че е под пара. При натоварването локомотивът е бил деформиран в ляво, защото не са знаели как да го закачат с въжетата на крана. Според същият човек, локомотив бил преместен в местността" Жабокрек", за да бъде откраднат. Той цитира и вестник "Струма", където имало инфо за какво били разменени частите на машината. Пак същият автор обяснява, че на една пък от снимките пише "Влак на мира " и "Сталин значи мир" и че този влак е бил управляван от Асен Тошев и Стоио Иванов. На тази снимка с вертикалния кадър се вижда скалата "Кръста" над град Рила. Забележете как бяха извозвани поклонниците за манастира. При липса на пътнически вагони ги товареха на открити товарни.
Там е бил огняр Вапцаров

През 1890 г. за първи път се устройват горите, собственост на Рилският манастир, по поръчка на горския инспектор в гр. Кюстендил – Йордан Митрев. Дотогава горите около манастира са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества дървесина са били незначителни. Имало е само два водни чарка на Дяволска река и на р. Ломница.

Към края на ХІХ век землището на Рилската света Обител се е простирало върху 21935,6 ха от които 7456 ха са били гори. От тях 4530 ха, или 61% са били иглолистни, а 2926 ха, или 39% са били широколистни. Средната възраст на гората тогава е определена на 103 години (при 99 години понастоящем), 74% от общата площ на гората е била на възраст над 80 години, докато сега такива са 72% от горите. Средната пълнота е била 0,7 докато сега е 0,65. Запасът на 1 ха общо за цялата гора е бил изчислен на 397 м3/ха, като само за иглолистните гори той е бил 492 м3/ха. Такъв запас едва ли може да се регистрира на друго място в България сега. Средният годишен прираст през 1890 г. е бил 3,65 м3/ха.

В началото на 1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета в почти цялата гора и особено в западната и югозападната част на парка. За добиването и обработката на тази дървесина само през 1894 и 1895 г. в района на манастира са построени още 17 нови чарка. Започва период на особено интензивна експлоатация на риломанастирските гори, продължил през почти до края на ХХ век. От 1902 г. до 1933 г. на територията се разполага известната Балабанова концесия. Започва изсичане на иглолистните дървета на почти цялата територия, като за сеч са разрешени всички дървета с диаметър над 30 см. За транспортиране на изсечения материал се предвиждало река Рилска чрез баражи да бъде направена плавателна до построената в с. Бараково дъскорезна фабрика. Транспортирането на иглолистния материал от сечищата до реките Рилска и Илийна е извършвано по спускове и плазове, правени в гънките на склоновете и по дерета чрез сухи и водни улеи. През 1921 г. започва да функционира тесноразмерна железопътна линия с основна цел транспортиране на дървесината до дъскорезната фабрика. Тази ж.п. линия замества изключително трудоемкото и опасно сплавяне на дървесината по Рилска река.

Дековилки в България

Недовършена статия

Този тип теснолинейни железници носят името на инж. De Cauville и така са наречени междурелсията 450, 500 600 и 700мм. Навремето е имало над 500км дековилни линии в България. Ето списък с някои от линии с междурелсие 600мм, които след това са станали нормални:
Бургас - Поморие;
Радомир - Кулата;
Генерал Тодоров - Петрич;
Дупница - Бобовдол;
Каспичан - Крайна;
Раковски - Хасково;
Ямбол - Елхово (конска тяга);
Ружица - Каолиново.

Каспичан-Каолиново(Тодор Икономово) и за Ахтопол-Странджански кооперативен горски съюз
Рилската железница-Орлица, Песока,Велики лак, Радовица - Рилска Железница, а това би трябвало да е снимка от нея http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc467.JPG

Трънската железница - през Трънското ждрело - начална точка била днешната спирка Бело поле между Цариброд и Пирот (на линията Цариброд и Ниш), трасето от Цариброд нататък  било добре запазено, в една гара в момента има заведение.  Линията е тръгвала в южна посока през живописен каньон на река Ерма. Била с дължина около 32 км и е достигала до село Ракита,  където е имало въглищна мина. Преминавала е покрай Погановския манастир Св.Йоан Богослов. След закриване на рудника през 1963 г. линията е била демонтирана и по нейното трасе през 1981 г. е прокаран шосеен път до местния курорт Звоначки бани. Автомобилистите са много доволни от този път,защото е с минимални наклони – снимки - http://www.suvaplanina.com/kanjon_reke_jerme.htm
Понеже виждам, че статията се цитира във форума Български железници, където се дискутира Трънската железница, ще си позволя да отправя призив към участниците в тази тема да систематизират своята информация и да се напише една статия в Wikipedia, а маршрутът евентуално да се нанесе на Google Maps или Wikimapia.

Мина Бели Брег (бивша Болшевик) – най-старото използвано междурелсие за вътрешноминен релсов транспорт е било 500 мм. Това са били десетина колички, които са били използвани при извозване на земна маса в процеса на разкриване, бутани на ръце. В началото на 50-те години е доставена 11 вагонна влакова трофейна немска композиция с парен локомотив за 900 мм междурелсие, която е използвана пак с тази цел.

В Бургас има действаща дековилка в солниците, ама с дизелови локомотиви - http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT8940.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9106.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9526.JPG

Каспичан-Крайна - 600 мм линия, била е построена по време на Първата световна война от базирания в северозападна България щаб на Трета армия. След примирието с Румъния, отсечката(която според някои автори е била дълга цели 62км) е експлоатирана до 1964г., когато е демонтирана. Върху част от нейното трасе се правят проучвания за построяване на линия за нормално междурелсие. Икономическият възход на близкия град Нови Пазар тогава е оказал влияние върху решението за направлението на трасето. Линията е предадена за експлоатация на 4 юли 1967г. и е била дълга 6,250км.

Червен бряг-Оряхово – закрита 21 линия
Пазарждик-Варвара – закрита 17 линиия

Септември – Добринище – единствената действаща. Тръгва от Септември ( Саранбей) и от Пазарджик вторият закрит вече клон на теснолинейка. Междурелсовото разстояние е 760 мм. Тези два клона се събират в гара Варвара, оттам през Велинград, Аврамови колиби, Якоруда, Белица, Разлог и Банско стигат до Добринище.

Общата дължина на линиите надхвърля 800км, но те са откривани и закривани непрекъснато, така че експлоатираните в един момент линии достигат към 320км в разцвета на това междурелсие.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Милеви Скали

Ето един интересен еднодневен маршрут до х. Милеви скали в Западните Родопи от ждрелото на река Чепинска.  Това е едно наистина прекрасно място.

Най-приятния маршрут до връх Милеви скали и едноимената хижа обаче е откъм Юндола през вече разрушената хижа Кладова до върха, след което към хижа Равно боре и оттам към село Варвара.  Жалко, че отдавна мястото където бе под връх Черновец хижата Кладова вече е станало на нищо...

Значи, качвате се на теснолинейката от гара Септември в 9ч. - има удобни връзки и от Сф и от Пд, и пътувате до спирка Долене. Върхът се вижда от гарата на юг (на него има голям партизански паметник). Има маркирана пътека, но общо движението е на изток като се пресича далекопровод и после завива по южно ребро. На места е маркирано и с колове. В горната част маршрута е доста стръмен.  Имайте предвид, че на някой места е доста обрасло и трябва да се внимава повече да не се изпусне маркировката. По принцип е добре маркирана, като първата част от гара Долене до паметника се нуждае от подновяване, че се е изличила.

До върха се стига за около 3 часа бавно ходене. Горе има голям партизански паметник и военно комуникационно съоръжение. ВНИМАНИЕ! - в обекта има агресивни овчарки /по принцип са вътре, но може да има някоя излязла/ Маркировката продължава на изток. След 0.5-1 час се стига до разклон, като може да се продължи за х.Равно Боре или за гара Цепина. До Равно боре са около 2 часа. От там може де се спусне до спирка Марко Николов /Минерални бани/ за 1 час или да се продължи за с.Варвара за около 3 часа по много живописен път с гледки към Чепинска река и нейното дефиле. Във Варвара има открит минерален басейн, който работи целогодишно - такса 4 лв.

Ако се ходи с кола е удобно да се остави във Варвара и да се хване теснолинейката около 9.10ч.

Обратната теснолинейка е към 19.20ч. във Варвара и пак има удобни връзки за Сф. и Пд.

Справки www.bdz.bg

Милеви Скали

Ето един интересен еднодневен маршрут до х. Милеви скали в Западните Родопи от ждрелото на река Чепинска.  Това е едно наистина прекрасно място.

Най-приятния маршрут до връх Милеви скали и едноимената хижа обаче е откъм Юндола през вече разрушената хижа Кладова до върха, след което към хижа Равно боре и оттам към село Варвара.  Жалко, че отдавна мястото където бе под връх Черновец хижата Кладова вече е станало на нищо...

Значи, качвате се на теснолинейката от гара Септември в 9ч. - има удобни връзки и от Сф и от Пд, и пътувате до спирка Долене. Върхът се вижда от гарата на юг (на него има голям партизански паметник). Има маркирана пътека, но общо движението е на изток като се пресича далекопровод и после завива по южно ребро. На места е маркирано и с колове. В горната част маршрута е доста стръмен.  Имайте предвид, че на някой места е доста обрасло и трябва да се внимава повече да не се изпусне маркировката. По принцип е добре маркирана, като първата част от гара Долене до паметника се нуждае от подновяване, че се е изличила.

До върха се стига за около 3 часа бавно ходене. Горе има голям партизански паметник и военно комуникационно съоръжение. ВНИМАНИЕ! - в обекта има агресивни овчарки /по принцип са вътре, но може да има някоя излязла/ Маркировката продължава на изток. След 0.5-1 час се стига до разклон, като може да се продължи за х.Равно Боре или за гара Цепина. До Равно боре са около 2 часа. От там може де се спусне до спирка Марко Николов /Минерални бани/ за 1 час или да се продължи за с.Варвара за около 3 часа по много живописен път с гледки към Чепинска река и нейното дефиле. Във Варвара има открит минерален басейн, който работи целогодишно - такса 4 лв.

Ако се ходи с кола е удобно да се остави във Варвара и да се хване теснолинейката около 9.10ч.

Обратната теснолинейка е към 19.20ч. във Варвара и пак има удобни връзки за Сф. и Пд.

Справки www.bdz.bg