Недовършена статия
„Гранитоид” е било по-скоро „командитно дружество”, а не АД, но това не е толкова важно.
Основано е от германците Едуард Наудашер, Райнхард Томанек и българина Георги Атанасов. Дружеството съществува цели 48 години от 1908 до 1946, когато е национализиран и е практически легендарно със своето строителство, производство на цимент, каменовъглена
промишленост и добив на електроенергия.
Българинът Георги Атанасов, роден през 1874 г. в гр. Сливен. Родителите му са толкова бедни, че той едва завършва гимназията в родния си град. Спечелва стипендия на военното министерство и с нея отива да учи в Техническата военна академия във Виена. След като завършва, е произведен в подпоручик и e назначен в техническата военна дружина в Княжево през 1896 г. Там не се задържа много, защото заминава за Германия, за да учи в дрезденското Висше строително училище.
Ел. инж. Тончо Йосифов Пешев (1889-1969) е роден в Ботевград, където е работил баща му, и произхожда от известен род в Кюстендил. Брат е на спасителя на евреите в България (1943 г.) Димитър Пешев. След завършване на основно образование в Кюстендил постъпва кадет във Военното училище и завършва като артилерийски офицер-подпоручик (1909). През 1911 г. взема два месеца отпуск и прекарва в Париж, Лион и други градове във Франция за усъвършенстване на френския си език. Във военната йерархия, участвайки в трите войни (1912-1918), достига до чин полковник и е уволнен по собствено желание (1924). През 1920 г. получава военна стипендия и заминава да следва в Германия (гр. Брауншвайг), където завършва електроинженерство (1924).
Завръщайки се в България, известно време работи във Военния арсенал и едновременно завежда електрическата уредба на Военната фабрика в Казанлък. Постъпва на работа в АД "Гранитоид" като завеждащ ВЕЦ "Пастра" (1928). Той замества швейцареца Хелцах – нещо, което е било изключително голямо доверие към един български електроинженер. Със завършването на ВЕЦ "Рила" (1929) той е завеждащ на двете централи и показва, че български инженер може да ръководи успешно експлоатацията на големи електрически централи и с това пресича идването на чужденци на тази длъжност. Безспорно поста, който заема, е важен за сътрудничеството между белгийската концесия за електрификацията на София и АД "Гранитоид".
Сключва изгодни договори за доставка на електрическа енергия от АД "Гранитоид".
"Гранитоид-известия"
През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата — асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов", двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо” -(Горное рудодное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ - (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество "Гранитоид", което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.
За златоносността на оловно-цинковите руди в Родопите се говори още в началото на тяхното изследване. През 1934-1935 г. акционерното дружество "Гранитоид" развива интензивни проучвателни работи в периметър от 2500 km2, намиращ се в землищата на с.с.Страшимир (Боево), Ерма река, Старцево (Елехче), Бориново (Бориево), Цацаровци и др. Според тогавашните данни руда съдържала 500 g/t сребро и 0.5 g/t злато. Вероятно количеството на златото е било по-голямо, тъй като в доказаните през 50-те години запаси в находище "Страшимир" средното съдържание е било 5.8 g/t. Първоначално периметри, с площ от ок. 1100 хектара в Маданско били собственост на инж.Савов. Откритите руди са били богати на благородни метали - сребро от 2 000 до 4 000 g/t и злато 9-10 g/t. През 50-те и началото на 60-те години, когато започва интензивния добив на полиметални руди, изследванията за злато имат по-систематичен характер, но са анализирани предимно добитите вече количества. Средномесечните проби за отделните находища показват следните съдържания на злато в рудата: Караалиев дол -1.1 g/t; Конски дол - 1 g/t; Крушов дол - 0.3-0.6 g/t; Върба - 0.4 g/t; Печинско - 0.2 g/t; Шаренка - 0.3 g/t и т.н. . Установено е, че златото е предимно в пирита, арсенопирита и халкопирита, като се наблюдава набогатяване в зоната на окисление. Най-голямо натрупване се получава в медните (до 26.8 g/t) и в пиритни концентрати (до 7.6 g/t). Отношението злато/сребро в рудата се колебае от 1:113 до 1:211. Не е известно какво количество злато е добито от тези руди, но липсата на данни сочи, че вероятно то не е голямо.
През 1925 г. фирма "Братя Илчеви" става генерален представител на "Дженерал мотърс" за България (случайно срещат американеца от хърватски произход Борис Трис). Кантората на "Братя Илчеви" АД е на ул. "Цар Симеон" N 6. С кораб "България" от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила "Шевролет". Първата продажба на лек автомобил за 160 000 лв. е на г-н Наудашер, собственик на циментовия завод "Гранитоид".
(1926) най-голямото българско акционерно дружество "Гранитоид" поставя началото на областната електрификация в България с изграждането на ВЕЦ "Пастра" с инсталирана мощност 2900 кVА (1925 г.) като първо стъпало на Рилската водноелектрическа каскада. В следващите години дружеството разширява централата с втори генератор 4000 кVА (1926) и изгражда още три централи - ВЕЦ "Рила" (1929), ВЕЦ "Каменица" (1940) и ПАВЕЦ "Калин" (1949).
За областната електрификация "Гранитоид" изгражда преносен електропровод за 35 кV и подстанция "Орион", 35/15 кV в София с трансформатори 2х2000 кVА (1926 г.). А през 1929 г. преносният електропровод и подстанцията са преустроени за напрежение 60 кV. Това е първият електропровод за такова високо напрежение за времето си в България и първият монтаж под напрежение при преустройството му. Този монтаж се ръководи от току-що завършилия млад инж. Иван Кираджиев. (01/10/2006), Автор: Мире Спиров http://www.utilities.bg http://www.utilities.bg/archive.php?broi=1202
ВЕЦ
От Пътеводител на Централния държавен архив Учрежденски фондове (до 1944 г.) Том II: Стопански, културни, политически и обществени организации и учреждения; Главно управление на архивите при Министерския съвет - Централен държавен архив, със съставители: д-р К. Анчова; д-р Й. Желев; В. Маринова; С. Костова; П. Миланов, научаваме следните факти за „Гратнитоид”: http://web.search.bg/export.php?id=55bd4c+0
Основано през 1924 г. Експлоатира каменовъгленото находище и битуминозните шисти при с. Сърбиново (Горноджумайско), добива и рафинира сурови минерални масла и др. Ръководни органи на д-вото са Общо събрание, УС и Проверителен съвет. Съществува до 1930 г., когато по решение на Общото събрание се влива в БАД „Гранитоид”, заедно с активите и пасивите, минните и индустриални концесии и запазените периметри.
Договори между Минно АД „Пирин” и „Разноимпорт” за износ на оловни концентрати, с белгийска фирма за покупка на оловни концентрати, с БАД „Гранитоид” — София и фирмите „Кьолн Мюлхайм” и „Ото Волф” — Германия за откупуване акциите на АД „Пирин”; доклади за изследване на руди в Родопите, за експлоатация на мина „Пирин”, „Родопски метал” и др. (1938–1946).
Основано през 1908 г. под наименованието „Първо българско д-во за бетонна индустрия „Гранитоид”. През 1912 г. е преименувано на БАД „Гранитоид”. Изгражда фабрики и др. индустриални, минни и електроенергийни предприятия. Ликвидирано през 1952 г.
Преписки с «К. Я. Брупбахер и Сие», с Швейцарско-американското електрическо АД «Ориент», с «Афида — Швейцарише Банкгезелшафт», к-ти, д-ва, организации и др. за изплащане и превеждане на суми, за отпускане на цимент и пласмента му, за пласмента на каменни въглища и брикети и др.; извлечения от сметки на БАД «Гранитоид» за разрешаване ползването на парични средства по клиринга от Швейцарската национална банка, за даване на информации за суровия баланс на д-вото, борсови съобщения и др. (1923–1941).
Преписки с МС, Дирекция на държавните привилегии и акциите, Канцеларията на НС, МВРИ и др. за освобождаването от акциз цимента, предназначен за построяване на модерни торища, на работнически жилища и др., за допускане в страната на специалисти от Германия, Полша и Дания, за уреждане на представителство в Атина на мина «Пирин», за наличие на опити за лишаване на БАД «Гранитоид» от участие в електроснабдяването на Софийска обл. и др. (1936–1946).
Дворецът "Врана"
Парите са минавали през Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройството. Много от строителните материали като цимент са отпускани от дружеството "Гранитоид", без да се плаща акциз, вкарвано е безмитно желязо. Понеже става дума за фиска, от Интендантството са изисквани точни справки какви количества цимент са получени, за да бъдат калкулирани количествата, за които не се дължи данъкът.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-12&article=146086
На близко до село Ерма река се намира богата мина за олово, притежание на дружество „Гранитоид” която мина е вече в експлоатация и в близко бъдеще една въжена линия с Мастанли ще докарва продуктите и до този железопътен пунк. Днес Златоград брои около 3500 жители
Роден през 1873 г. в Горна Оряховица, Иван Буров произхожда от заможно и влиятелно семейство. Фамилната фирма „Д. А. Буров & С-ие” е основана през 1862 г. и се занимава с търговия и банкерски операции. Бащата Димитър Буров е депутат в Учредителното събрание и сред авторите на Търновската конституция. По майчина линия Иван и брат му Атанас са свързани с един от патриарсите на движението за църковна независимост – Иларион Макариополски. Като най-голям син Иван е призван по всеобщата тогава практика да наследи семейния бизнес. Ето защо той е изпратен да учи първо в търговската академия във Виена, а след това да специализира във Франция и известно време да работи в клона на „Креди Лионе” в Марсилия. Завърнал се в България, той става съакционер в бащината фирма и скоро поема основната част от бизнеса. В началото на 20-и век Иван Буров се премества в Русе, където се включва в ръководството на машиностроителното дружество „Евгени Мюлхаупт & С-ие” и в още няколко бизнес начинания. Девет години по-късно окончателно се заселва в София, където става председател на Управителния съвет на Българска търговска банка, подпредседател на Първо българско застрахователно дружество „България” и основател на отделилото се в 1931 г. Общо презастрахователно дружество „България”, където също поема председателския пост.
Иван Буров е сред инициаторите на две от най-мащабните начинания на българския капитализъм. В навечерието на Балканската война той поставя началото на картела „Съединени тютюневи фабрики”, сливане, ако използваме днешната терминология, на всички основни играчи в цигареното производство у нас. Само година по-късно Иван полага основите на бъдещия гигант – АД „Гранитоид”, който след две десетилетия ще се превърне в най-голямото българско предприятие, с актив надхвърлящ през 1939 г. 1.7 млрд. лв. (около 532 млн. днешни лв.). Дружеството диверсифицира дейността си в производство на цимент, електричество, добив на въглища и строителство. Освен тях Иван Буров е член на ръководството на 28 различни дружества в практически всички сектори на икономиката на страната. За огромния му авторитет говори неговото десетилетно председателство на двете най-статусни асоциации на българския бизнес – Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества.
Иван Буров владее английски, немски и френски. В малкото си свободно време той се отдава на своята страст – нумизматиката. Член е на Археологическия институт (днес в рамките на БАН) и след смъртта си в 1939 г. завещава 50 000 лв. (около 16 хил. днешни лв.) на създаден за целта фонд към института.
Там, където шумат шумите
Рила. Само с тази дума може да започне и свърши тази статия. Но, не! Не само защото обичаме билковия мед от кошерите на рилчани (а и да си признаем ненадминатите умения на местните да приготвят вкусен кебап), но и защото историите на Рила звучат като легенди, макар че са по-истински от кафето, което сега отпивате.
Сенките на велики воини и мъдри монаси още бродят из земите на Рилското корито. Човеците с чисти сърца и днес чуват пулса на балкана, туптящ от спомени за грозните викове на нашественици и упоритите молитви на Божите служители в Рилския манастир.
Всеки як - като буките на гората на Иван Рилски, и суров - като живота в балкана, планинец е давал кръвта си, за да напои бъдещето на Божия дом и на България. Защото, ако си спомняме нещо с неописуем трепет от историческите книги, това са описанията на рилчани. Високи - като боровете, под които са израснали, буйни - като ручеите, които за хората от равнината са страшни реки. Тайнствени - като горите, в които е бродил свети Иван Рилски. Остри - като мечовете, с които са се хвърляли срещу най-свирепите в редиците на нашествениците - платените наемници от Скандинавия. Загрижени, но и строги - като последните старейшини на добре организираното някогашно българско селище. Верни - като вълците, които, опитомени от ръцете им, са били по-всеотдайни от кучета. И въпреки всичко готови винаги за закачки като първото котило котета.
За рилските шеги са издавани книги, а една от последните аристократични визии на града е запазена в лентата, запечатала погребението на цар Борис Трети. Рилчани поемат на ръце ковчега на царя само броени дни преди планината им да роди най-свирепите партизански отряди.
Но защото рилчани се палят като барут, ще избегнем тази тема, макар че всички са чували за прословутата битка при Жабокрек...
Ето нещо много по-приятно, нещо, което създава истории - виното. Плодородните масиви на рилското село Смочево пълнят буретата с едно от най-омайните български вина. А пък една от най-омайните красавици (но с нетипичен за лигавото общество на подиумите характер) на страната ни Мисис България - Яна Маринова, като дете е тичала из калдъръмените улици на Рила. Е, вярно, пак по тях е ходил и бизнесменът, закопчан от групата за отвличания «Наглите» - Антон Петров-Хамстера.
Рила ви посреща с бягащите сенки на път, ограден с тополи, много напомнящ на кадър от филма с Дъстин Хофман и Том Круз «Реймънд». А на изхода ще бъдете оценени що за човек сте от лицето на водопада. Огромната скала отляво на пътя (в посока Рилски манастир), за която легендата носи, че ако сте благочестив християнин, влизащ в светите места с открито сърце, ще видите как лицето на скалата ви се усмихва.
Ако искате да видите орлите от орлов поглед, пък отбийте към село Падала. Пътят може и да ви поизмъчи, ако имате проблем с височините, но шансът да зърнете гнездата на грабливите птици под вас си струва всички страхове.
Пак без да слизате от колата си, може да видите и бетонното доказателство за това, че някога в България са правени здрави като гранит строежи, но милостиви към природата. Бетонната каскада за рилския ВЕЦ и водохващането от Карагьол, проектирани от инж. Райнхард Йохан Томанек, превръщат силата на водата в електричество до ден днешен. Съоръженията на „Гранитоид” работят безотказно вече над 85 г. и заслужават адмирациите ни - особено като знаем, че днес не можем да преброим дупките в асфалта и да скрием пукнатините в мазилката на новия апартамент.
Но силният тътен на водохващането още носи не само истории за гордост, но и за срам. В онази същата жабокрекска акция от 24 август 1944 г., която не искахме да споменаваме. Тогава покрай цялата пукотевица по ранените и невъоръжени немски войници партизаните на Васил Демиревски пленяват кабриолет на ,,Гранитоид” АД, в който са директорът на дружеството инж. Томанек и дъщеря му. Инженерът, който не е нацист, при това не е и германец, а австриец, веднага е разстрелян, а трупът му остава проснат върху теснолинейката. Дъщеря му пък е изнасилена по брутален начин. Задигат й ръчния часовник. Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн. лева за заплати на работниците...
Рила. Там, където шумат шумите и разказват истории, по-заплетени от легенди.
http://www.dennews.bg/section/rila
яз КалинОт книгата за Автопортретът (ми като журналист и дипломат) на Стефан Бочев (1910–2002) ISBN 978-954-9992-03-8, научаваме, че баща му Стоян Бочев е бил в управителния съвет на „Гранитоид–Орион минпирин”
Индустриално акционерно дружество, основано през 1912 г. в София; приемник на Първо българско дружество за бетонна индустрия, създадено през 1908 г. „Гранитоид“ построява модерна циментова фабрика край гара Батановци (по-късно Темелково), която функционира от 1914 година.
Българското акционерно дружество "Гранитоид" (1908 – 1944) за електрически и индустриални минни предприятия е едно от най-силните за времето си с капитал над милиард лева и седем пъти по-голям оборот. Преди Втората световна война завода на „Гранитоид” в Батановци дава около 80% от всичките 225000т цимент, произвеждани годишно в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието на запаси от варовик в Голо бърдо /Радомирско/, близостта до мините в Перник и до разрастващия се столичен град. Не бива да се забравя, че в Рила е съсредоточена около 1/4 хидроенергийния потенциал на страната, което благоприятства изграждането на големи хидротехнически съоръжения (язовирите “Калин”, “Белмекен”, “Бели Искър”).
Стоян Бочев (1881–1968) – Баща на Стефан Бочев. финансист и икономист. През 1901 постъпва на работа в Българска земеделска банка, секретар и член на УС на Софийската фондова борса (1914–45), в края на Първата световна война е главен директор на ДСГОП, директор (1925) и главен директор (1934–46) на Първо българско застрахователно дружество „България“, член на УС на Българска търговска банка, председател на Съюза на акционерните дружества в България, активен деятел на Софийската и Централната Търговскоиндустриална камара, член на УС на Държавния надзор върху частните застрахователни предприятия, в ръководството на Българското икономическо дружество, редактор и редовен автор (до 1935) на списанието му, член на Кураториума на Статистическия институт за социални проучвания, в края на 40-те за няколко години е интерниран в Ловеч.
