Показват се публикациите с етикет проекти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет проекти. Показване на всички публикации

сряда, 23 февруари 2011 г.

Цената на биомасата в България

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
София – 1000, бул. “Княз Дондуков” № 8-10, тел.: 935 96 13, факс: 988 87 82

Р Е Ш Е Н И Е № Ц- 038 от 27.09.2010 г.

ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

на закрито заседание на 27.09.2010г., след разглеждане на доклад № Е-Дк-337 от 03.09.2010г. относно определяне на преференциална цена на електрическа енергия, произведена чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW и на събраните данни от проведеното на 14.09.2010г. открито заседание, установи следното:


На основание чл. 21, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има задължение да определя референциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. На основание § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗВАЕИБ за биомаса се приема биологично разграждащата се част от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство, включително растителни или животински субстанции, от горското стопанство, както и биологично разградими фракции от индустриални или битови отпадъци, които могат да се използват като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво: растителни отпадъци от селското и горското стопанство; растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако генерираната топлина се оползотворява; растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото на производство и генерираната топлина се оползотворява; коркови отпадъци; отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите хологениращи органични съединения или тежки метали; утайки от пречиствателни станции; животински субстанции. Следователно ДКЕВР има задължение да определя и преференциална цена на електрическата енергия, произведена чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник, съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Според чл. 19а, ал. 1 и ал. 4 от НРЦЕЕ при определяне на добавката комисията следва да отчете следните общи критерии, валидни за всички възобновяеми източници: вида на технологията, големината на инсталираната мощност и наличния ресурс на първичния енергиен източник, както и да извърши анализ на инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и норма на възвръщаемост на капитала за всеки вид технология за използване на възобновяеми енергийни източници при съобразяване със специфичния риск.

Пазарът на възобновяема електрическа енергия с първичен източник биомаса в България не е развит. Съгласно Министерството на земеделието и горите, България разполага с значителен неусвоен потенциал от ВЕИ и особено от биомаса. Приблизителната оценка на потенциала на биомасата в страната е както следва: енергийни култури – 840 ktoe; селско стопански твърди отпадъци -1880 ktoe; градски твърди отпадъци – 310 ktoe; дърва за огрев – 550 ktoe; други – 35 ktoe.

Стимулирането на изграждането на такива инсталации изисква определяне на преференциална цена, която да покрие освен икономически обоснованите разходи, нормата на възвръщаемост, икономически обоснованите инвестиции, като и да бъдат отчетени присъщите рискове: технологичен риск, риск, свързан с характера на първичния енергиен източник и бизнес риск. Развитието на енергийни проекти, използващи нови и не напълно развити технологии на основата на възобновяеми енергийни източници като цяло е по-скъпо, дори в случаите, когато първичният енергиен източник е вид биомаса, като отпадна дървесина от горското стопанство, стърготини от дървопреработване, в сравнение с традиционните енергийни проекти. Финансовите институции не са склонни да поемат рискове свързани, както с предпроизводствените процеси (добив, събиране, преработка, раздробяване, пресоване, транспорт и др.) така и с енергийните технологии за производството на електрическа енергия.

Рискът, отнасящ се до характера и обема на биомасата е свързан с годишната продължителност необходима за добив, събиране, преработка и др. на биомасата, което може да не отговарят на необходимите критерии и би се отразило върху разходите за експлоатация, техническа поддръжка и до намалено производство на електроенергия и намаляване на приходите от продажба на електрическа енергия. Бизнес рискът е свързан с евентуалните неблагоприятни промени в конкретните пазарни и икономически условия, в които функционира предприятието, в т. ч. преразходи по време на изграждането, особено когато технологията не е била активна на пазара.

Всички страни с развити производства на електрическа енергия от ВЕИ са минали през период на разглеждане на стандартни проекти при определяне на цени на електроенергията, произведена от ВЕИ. Към момента тези страни имат пазарна цена на електроенергията.

При определянето на преференциалната цена за производство на електрическа енергия от биомаса е необходимо да бъдат отчетени разходите, които предизвиква реалното реализиране и експлоатация на такъв инвестиционен проект. За целта са използвани осреднени стойности на базата на световния опит, коригирани с отчитане на специфичните за България обстоятелства. Основните фактори, определящи нивото на цените на електрическата енергия, произведена от биомаса са размерът на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителни мрежи, нивото на експлоатационните разходи, полезният живот на активите, необходими за производство на електрическа енергия, разрешената норма на възвръщаемост на капитала и средната годишна производителност. За осигуряване на по-голяма ангажираност на централата е необходимо осигуряване на необходимото прогнозно годишно количество биомаса, създаване на достатъчна степен на влажност на биомасата, даваща по-висока калоричност и съхранение и обработка на доставената биомаса.

При анализа на влиянието на отделните фактори с най-голяма тежест за равнището на цената са средната годишна производителност на инсталациите за производство на електроенергия от биомаса, размера на инвестиционните разходи и разходите са суровина.

Нивото на инвестиционните разходи за изграждане на електрически централи от биомаса са различни в различните страни според специфичните параметри на видовете биомаса.

През 2006 г. International Energy Agency публикува задача № 29: IEA Bioenergy Network on Socio- economics на адрес: http://www.aboutenergy.info/economy_energy.html В този доклад се посочва среден инвестиционен разход на електрическа централа работеща с биоенергия от 2000 - 2500 $/kW инсталирана мощност в USA. В IEA Energy Technology Essentials на адрес: www.iea.org/Textbase/techno/essentials.htm е отбелязано, че за Европа средния инвестиционен разход на електрическа централа, работеща с биомаса е от 3000 до 5000 $/kW инсталирана мощност, който зависи от технологията, нивото на развитието и големината на централата.

В „Proyecto Twining Bulgaria” испанският Institute for the Diversification and saving of energy (IDAE) e посочил инвестиционен разход от 1800 до 2000 €/kW за 2006 г. Във Финландия подобна електрическа централа с мощност от 14,7 MWe се реализира при инвестиционни разходи от 1430 €/kW (High cogeneration performance by innovative steam tubine for biomass-fired CHP plant in Lislami Finland). В България не се произвеждат съоръжения и машини за производство на електрическа енергия от биомаса, което е предпоставка за допълнителни инвестиционни разходи, свързани с митнически такси и транспорт за внос на съоръжения и машини, развитие на нова технология, която до момента не е била активна на пазара и др. С оглед съобразяването на този фактор размерът на инвестиционните разходи за централа с инсталирана мощност над 5 MW следва да бъде с осреднена стойност на инвестицията от 1 600 €/кWel, включващ генератор-турбина, мрежово електрическо присъединяване, трансформатори, котелно съоръжение, съоръжение за газово пречистване, конвейер за гориво подаване, контейнери и конвейер за събиране на праховите остатъци след изгаряне, електрически и хидравлични инсталации, стоманени конструкции, изготвяне на работен проект и други непланирани инвестиционни разходи.

Годишното брутно производство на централата е изчислено при отчитане на средната инсталирана електрическа мощност и коефициента на ангажираност (разполагаемост) на централата от 91,32 % (коефициента е в зависимост от престоя за ремонти и аварии на централата и същия е в границите от 62 % - до 95% ), това е процентна стойност от разполагаемостта на инсталацията на централата и представлява 8000 ефективни работни часа на година, без да са отчетени собствени нужди.

Допустимите експлоатационни разходи (О&M), подлежащи на регулаторен контрол, са свързани с експлоатацията и поддръжката на съоръженията, съобразно съответните технически стандарти. Те се формират основно от разходите за ремонт и поддръжка, застраховки, административни разходи свързани с управление на организацията.

За Европейския съюз средните експлоатационни разходи за подобни централи възлизат на 1,625 евро цента/кВтч. В Potentials and cost for renewable electricity in Europe-IEE project OPTRES, Overview on economic-& technical –specifications for new RES_E plant) са посочени оперативни разходи за централи работещи на биомаса в размери до 130 €/кWel.

При изчисляването на цените на електрическата енергия, произведена от централи, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, включените разходи, без разходи за амортизации, са в размер на 94 €/кWel за година.

Променливите експлоатационни разходи свързани с доставка на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд са в размер на 37 €/t.

В доклад на ЕК от 2 април 2004 г. за Ролята на Биоенергията на Енергийния пазар на ЕС разходите за доставка на дървесни горива за България са посочени в размер на 2,2 €/GJ , като тези разходи са едни от най ниските в 27 те държави членки на ЕС. В конкретния случай при 4 100 kkal/kg, влажност до 20% на доставената биомаса и годишен обем от 220 000 t/год., цена от 37 €/t специфичния разход е 2,21 €/GJ. Съгласно Министерството на земеделието и горите, България разполага с значителен неусвоен потенциал от ВЕИ и по-специално дърва за огрев с теоретичен потенциал от 550 ktoe, което е с равностойност на eнергия от 6 380 GWh и произведеното количество електрическа енергия от „Мape Development” в размер на една година от 106 GWh представлява 1,66%.

Полезният техникоикономически живот на активите за централите с мощност над 5 MW е определен на 15 години, като разходите за амортизации са изчислени чрез прилагане на линеен метод - за централи с инсталирана мощност над 5 MW - 3 129.33 хил.лв./год.

Използваната при определянето на цените среднопретеглена норма на възвръщаемост на капитала е в размер на 7.98 %, изчислена при норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане от 8.07 %, корпоративна данъчна ставка от 10 % и цена на привлечения капитал от 7.55 %, при структура на капитала от 70 % привлечен капитал и 30 % собствен капитал. Тези данни са достатъчно условие за развитие на технологиите свързани с оползотворяване и производството на електрическа енергия от биомаса. Поради това се предлага да не се дава надбавка за специфичен риск, обусловен от особеностите на първичния енергиен източник.

При спазване на всички гореописани основни фактори, цените са изчислени, като е използван т.нар. анюитетен метод за период, равен на периода на експлоатация на проекта- 15 години и при спазване на следното: инвестиционни разходи - 1 600 €/kW; експлоатационни разходи свързани с опериране и поддържане на централата, наречени постоянно условни разходи е 1,3 €ct/kWh и експлоатационни разходи свързани с доставка на биомасата (променливи разходи) от 7 €ct/kWh; средно годишна продължителност на централата с 91,32 % годишна ангажираност за всяка година от периода; среднопретеглената норма на възвръщаемост – 7.98 %; настоящата стойност е изчислена при дисконтов фактор равен на нормата на възвръщаемост на капитала, преди данъчно облагане – 7.98 %; дисконтирането на сумите е към началото на първата година от проекта, като е прието, че инвестицията е направена в края на година „0”; разходите не са индексирани с инфлация за периода и са еднакви за всяка година; количествата електрическа енергия за продажба са еднакви за всяка година от проекта.

Изчислената цена за производство на електрическа енергия произведена чрез директно използване на енергията от биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. от централи над 5 MW е 207.60 лв./МВтч, като елементите на цената са посочени в таблицата по- долу:
Преференциална цена на електрическата енергия, в лв./МВтч
Елементи на анюитетната цена                цена               %
Анюитетна цена, в т.ч.:                            207.60        100.00%
за разходи,без разходи за амортизации   159.19          76.68%
за разходи за амортизации                       28.04            13.51%
за възвръщаемост                                      20.37             9.81%

С оглед всичко гореизложено Комисията прие следното предложение за преференциална цена, по която производителите с инсталирана мощност над 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. да продават електрическа енергия:

След проведеното на 14.09.2010г. на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЕ открито заседание за разглеждане на доклада относно предложението за преференциална цена постъпиха писмени възражения от Български енергиен форум (БЕФ), вх. № Е-12-00-389/17.09.2010г.,от „Бул Еко Енергия” ООД, вх. № Е-14-44-11/20.09.2010г. и от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД, вх. № Е-12-00-393/21.09.2010г.

Основното възражение е по отношение на размера на инвестиционните разходи и актуалността на използваните данни за инвестициите в подобни проекти в ЕС. Съгласно БЕФ, нивата на инвестиционните разходи за 10 МВт подобен тип централи в момента са: Polytechnik GmbH, Австрия – 2 600- 2 800 €/ kW, Urbach GmbH, Австрия – 2 700 – 3 000 €/ kW, Vynke, Белгия - 2 500 – 2 900 €/ kW.

С отчитане на разходите за СМР, цех, площадка за съхранение и смилане на горивото, транспортни средства и др., разходите за изграждане на нова ЕЦ достигат: Polytechnik GmbH, Австрия – 3 600- 3 800 €/ kW, Urbach GmbH, Австрия – 3 780 – 3 900 €/kW, Vynke, Белгия - 3 500 – 3 900 €/ kW.

На база на така заявените инвестиционни разходи, от БЕФ предлагат при определяне на цената на електрическата енергия произведена от ЕЦ на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW сумата на инвестициите да бъде в размер на 3 500 €/ kW.

БЕФ не посочват източниците на база, на които са определени тези разходи, както и компонентите, които формират тези инвестиционни разходи.

Във постъпилото възражение от „Бул Еко Енергия” ООД инвестиционните разходи са между 4 000 и 4 500 €/ kW. , без да са посочени доказателства за тези нива като са включени инвестиции в площадката – 1 550 хил. € и други инвестиции – 1 175 хил. €. В постъпилото възражението от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД посочените инвестиционните разходи за такъв вид ЕЦ са 3 061 €/ kW, въпреки, че на проведеното открито заседание представителите на дружеството декларираха инвестиционни разходи на стойност от 2500 €/ kW . В сумата от 3 061 €/ kW са включени: земя, сграда, основно оборудване, разходи за присъединяване и други разходи. По отношение на експлоатационните разходи от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД заявяват, че цената от 37 €/т. е за биомаса с влажност 30% през летните месеци и с влажност 60% през зимните месеци. Заявената от дружеството цената на биомасата с влажност 20% е 60 €/т.

След допълнително проведено проучване с оглед изясняване на обстоятелствата за равнището на инвестиционните разходи за подобен тип централи бе установено следното:
Най- близо до предлагания проект е изградена нова ЕЦ, работеща на същия вид биомаса с обща инсталирана мощност 20 MW в Манхайм, Германия. Проектът е реализиран през март 2010 г. и инвестиционните разходи за изграждане на централата са на стойност 43.4 млн. € или 2 170 €/ kW. (http://www.worldbiofuelsmarkets.com/downloads/presentations/BiopowerGeneration_15th/Marcus_Jentsch.pdf) На 20.09.2010 г. испанското правителство е одобрило проект за изграждане на централа работеща с биомаса с обща инсталирана мощност 50 MWна стойност 99 млн. € или 1 980 €/ kW. ( http://www.biofueldaily.com/reports/Spain_approves_countrys_largest_biomass_plant_999.html) Съгласно доклад на European Climate Foundation от 2010 г. са посочени по- ниски инвестиционни разходи, като те са за адаптиране на съществуваща централа на такава, работеща на биомаса, като разходите са между 400 и 700 €/ kW. (http://www.europeanclimate.org/documents/Biomass_report_-_Final.pdf) В „Proyecto Twining Bulgaria” испанския Institute for the Diversification and saving of energy (IDAE) e посочил инвестиционен разход от 1800 до 2000 €/kW за 2006 г. за ЕЦ, работещи на биомаса, без да се отчита вида на използваната биомаса. Следва да се отбележи, че инвестиционни разходи над 3 500 €/ kW са сума от разходите за инвестиции и всички съпътстващи разходи, като разходи за лихви, разходи за обслужване на кредита, дивиденти за инвеститорите и други разходи, които са елементи на възвръщаемостта.
При отчитане единствено на инвестиционните разходи, без разходите за обслужване на кредит, разходите за лихви и други, разходите за инвестиции в ЕЦ, работещи на биомаса в момента са на нива между 2 000 – 2 200 €/ kW.
Съобразявйки се с гореизложеното, възраженията на Български енергиен форум, „Бул Еко Енергия” ООД и „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД за определяне на нивото на инвестиционните разходи за изграждане на нова ЕЦ, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване се приемат частично. В резултат на направеното проучване считаме, че инвестиционните разходи за централа с инсталирана мощност над 5 MW следва бъде със стойност на инвестицията от 2 100 €/кW, включващ разходи за изготвяне на работен проект, земя, СМР, машини и7 съоръжения в т.ч.: генератор-турбина, трансформатори, котелно съоръжение, съоръжение за газово пречистване, конвейер за гориво подаване, контейнери и конвейер за събиране на праховите остатъци след изгаряне, електрически и хидравлични инсталации, стоманени конструкции, електрическо присъединяване и други непланирани инвестиционни разходи.
По отношение на възражението на „Мейп Дивелпмънт” ЕООД за цената на биомасата, получена от санитарна сеч в България се установи, че същите санамалели през последната една година с минимум 10%. http://vetovo.com/index.php?act=common&tab=37 ).
При определяне на доставната цена на биомасата, същата е съобразена с доклад на ЕК за Ролята на Биоенергията на Енергийния пазар на ЕС до 2020 г. (източник Министерство на земеделието и горите), като разходите за доставка на дървесна биомасаза България са посочени в размер на 37 €/t (2,2 €/GJ).
Съобразявайки се с по- ниските цени на дървесината получена от прочистване на гори, горско подрязване и други, както и с всичко гореизложен, възражението на „Мейп Дивелпмънт” ЕООД за цената на биомасата, в зависимост от нейната влажност не се приема.

В резултат на коригираните инвестиционни разходи при полезен техникоикономически живот на активите за централите с мощност над 5 MW определен на 15 години, разходите за амортизации изчислени чрез прилагане на линеен метод - за централи с инсталирана мощност над 5 MW са 4 107.24 хил.лв./год.;

Отчитайки последните данни за стойността на инфлацията за последния дванадесет месечен период, използваната при определянето на цените среднопретеглена норма на възвръщаемост на капитала е в размер на 8.04 %, изчислена при норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане от 8.27 %, корпоративна данъчна ставка от 10 % и цена на привлечения капитал от 7.55 %, при структура на капитала от 70 % привлечен капитал и 30 % собствен капитал.

С оглед установяването на реалната възможност за добив и доставка на биомаса от клони и вършина са изискани данни от Националния статистически институт (НСИ) за техните количествата в страната. Съгласно представените данни от НСИ количеството добита дървесна маса от вършина към 31.12.2009 г. е 21 456 плътни м3:

В Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г. разработена от Министерство на икономиката енергетиката и туризма е посочено, че потенциала на неизползваните количества от клони и вършина е 315 000 пл.м3/годишно или 65 100 тне/г.(65.1 ktoe).
Особено внимание заслужава проблемът за осигуряване на необходимото количество биомаса (вършина и клони), тъй като годишното потребление, съгласно представен проект от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД представлява 70% от цялото налично годишно количество клони и вършина. В случай, че дружеството изпълни изцяло заявеното на откритото заседание намерение за стимулиране на санитарна сеч, необходимите количества биомаса биха надхвърлили наличните 315 000 пл.м3/годишно (посочени в Националната дългосрочна програма). От друга страна ограниченото количество на тази биомаса крие рискове от неправомерно изсичане на дървостой, използване на дърва за огрев и за целулоза, която дейност се контролира от Изпълнителна агенция по горите.
При спазване на всички гореописани основни фактори, цените са изчислени, като е използван т.нар. анюитетен метод за период, равен на периода на експлоатация на проекта- 15 години и при спазване на следното:
-инвестиционни разходи - 2 100 €/kW;
-експлоатационни разходи свързани с опериране и поддържане на централата, наречени условни - постоянно разходи е 1.3 €ct/kWh и експлоатационни разходи свързани с доставка на биомасата (променливи разходи) от 7 €ct/kWh;
-средно годишна продължителност на централата с 91.32 % годишна ангажираност за всяка година от периода;
- среднопретеглената норма на възвръщаемост – 8.04 %;
- настоящата стойност е изчислена при дисконтов фактор равен на нормата на възвръщаемост на капитала, преди данъчно облагане – 8.04 %;
- дисконтирането на сумите е към началото на първата година от проекта, като е прието, че инвестицията е направена в края на година „0”;
- разходите не са индексирани с инфлация за периода и са еднакви за всяка година;
- количествата електрическа енергия за продажба са еднакви за всяка година от проекта.

Преизчислената цена за производство на електрическа енергия произведена чрез директно използване на енергията от биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. от централи над 5 MW е 222.49 лв./МВтч, като елементите на цената са посочени в таблицата по- долу:

При отчитане на всички оказващи влияние технически и икономически параметри преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност над 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др.следва да бъде:

Инвестиционният проект може да бъде значително по-ефективен , в случай че се продава и произведената топлинна енергия от електрически централи, работещи чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия,
ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

РЕШИ:

Определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия без ДДС, на електрическите централи над 5 MW, работещи чрез директно използване на биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. в размер на 222.49 лв./MWh.

Решението подлежи на обжалване в 14 (четиринадесет) дневен срок пред Върховния административен съд.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Рилска железница

Недовършена статия

Кочериново-Рилски манастир – преместена е в Пловдив на младежкия хълм и от нея е направена детската железница. Локомотивът навремето седеше зад Манастира, под фурната. Това аз знам
Ето снимка http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc400.60a.JPG

Началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм е била гара Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.

Проект за възстановяване на Рилската железница. През 2001 г. започват действия по реализиране на идея за възстановяване на съществувалата в миналото теснолинейна железница от Кочериново до Рилския манастир. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирано сдружение “Рилска железница” за възстановяване на железницата, което е предприело някои стъпки за обществено осведомяване и подкрепа на евентуални бъдещи действия в тази насока. В сдружението не участва Рилският манастир или негов официален представител. На Планиращия екип по разработване Плана за управление на ПП “Рилски манастир” до края на месец май 2003 г. не е бил предоставян официален подробен проект за възстановяване на теснолинейката между Кочериново и Рилския манастир за да бъде разгледан, обсъден и взет в предвид при планирането. Въпреки обществената дискусия по това предложение през март 2003 г., не беше направен опит да се ангажират отговорните институции отговарящи за опазването и управлението на Природния парк.

Съществуващият главен път за достъп към Природния парк и манастира преминава през участъци на стария насип на теснолинейния ж.п. път. Не е известно какъв ще бъде ефекта върху съществуващия асфалтов път при осъществяване на предложението, както и реално няма официално одобрен проект за ж.п. линията. Не са известни зони или режими произтичащи от строителство на ж.п. линията, които да оказват влияние върху Природния парк и които да бъдат оценени. В Плана за управление на ПП “Рилски манастир” не се предвижда възстановяването на теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. В Плана за управление е включен Проект за проучване и оценка на възможностите за осигуряване на алтернативен транспорт в Парка. (Виж част IV; раздел 2 “Програми и проекти”, 2.7.4).

http://www.snimka.bg/?album%3baid=215278%3bold=1 по обяснения на автора на снимките локомотивът (456-60) са го натоварили с един кран Зил върху камион на "Пътни строежи" - Краз и са го транспортирали в Рила. До тогава той стоял в "Пътни строежи " Дупница където са го ползвали като стационарен парен котел. В Рила, са го поставихме го зад хотела и са запалили една автомобилна гума в димната камера, за да изглежда че е под пара. При натоварването локомотивът е бил деформиран в ляво, защото не са знаели как да го закачат с въжетата на крана. Според същият човек, локомотив бил преместен в местността" Жабокрек", за да бъде откраднат. Той цитира и вестник "Струма", където имало инфо за какво били разменени частите на машината. Пак същият автор обяснява, че на една пък от снимките пише "Влак на мира " и "Сталин значи мир" и че този влак е бил управляван от Асен Тошев и Стоио Иванов. На тази снимка с вертикалния кадър се вижда скалата "Кръста" над град Рила. Забележете как бяха извозвани поклонниците за манастира. При липса на пътнически вагони ги товареха на открити товарни.
Там е бил огняр Вапцаров

През 1890 г. за първи път се устройват горите, собственост на Рилският манастир, по поръчка на горския инспектор в гр. Кюстендил – Йордан Митрев. Дотогава горите около манастира са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества дървесина са били незначителни. Имало е само два водни чарка на Дяволска река и на р. Ломница.

Към края на ХІХ век землището на Рилската света Обител се е простирало върху 21935,6 ха от които 7456 ха са били гори. От тях 4530 ха, или 61% са били иглолистни, а 2926 ха, или 39% са били широколистни. Средната възраст на гората тогава е определена на 103 години (при 99 години понастоящем), 74% от общата площ на гората е била на възраст над 80 години, докато сега такива са 72% от горите. Средната пълнота е била 0,7 докато сега е 0,65. Запасът на 1 ха общо за цялата гора е бил изчислен на 397 м3/ха, като само за иглолистните гори той е бил 492 м3/ха. Такъв запас едва ли може да се регистрира на друго място в България сега. Средният годишен прираст през 1890 г. е бил 3,65 м3/ха.

В началото на 1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета в почти цялата гора и особено в западната и югозападната част на парка. За добиването и обработката на тази дървесина само през 1894 и 1895 г. в района на манастира са построени още 17 нови чарка. Започва период на особено интензивна експлоатация на риломанастирските гори, продължил през почти до края на ХХ век. От 1902 г. до 1933 г. на територията се разполага известната Балабанова концесия. Започва изсичане на иглолистните дървета на почти цялата територия, като за сеч са разрешени всички дървета с диаметър над 30 см. За транспортиране на изсечения материал се предвиждало река Рилска чрез баражи да бъде направена плавателна до построената в с. Бараково дъскорезна фабрика. Транспортирането на иглолистния материал от сечищата до реките Рилска и Илийна е извършвано по спускове и плазове, правени в гънките на склоновете и по дерета чрез сухи и водни улеи. През 1921 г. започва да функционира тесноразмерна железопътна линия с основна цел транспортиране на дървесината до дъскорезната фабрика. Тази ж.п. линия замества изключително трудоемкото и опасно сплавяне на дървесината по Рилска река.

Гранитоид

Недовършена статия


„Гранитоид” е било по-скоро „командитно дружество”, а не АД, но това не е толкова важно.
Основано е от германците Едуард Наудашер, Райнхард Томанек и българина Георги Атанасов. Дружеството съществува цели 48 години от 1908 до 1946, когато е национализиран и е практически легендарно със своето строителство, производство на цимент, каменовъглена
промишленост и добив на електроенергия.

Българинът Георги Атанасов, роден през 1874 г. в гр. Сливен. Родителите му са толкова бедни, че той едва завършва гимназията в родния си град. Спечелва стипендия на военното министерство и с нея отива да учи в Техническата военна академия във Виена. След като завършва, е произведен в подпоручик и e назначен в техническата военна дружина в Княжево през 1896 г. Там не се задържа много, защото заминава за Германия, за да учи в дрезденското Висше строително училище.

Ел. инж. Тончо Йосифов Пешев (1889-1969) е роден в Ботевград, където е работил баща му, и произхожда от известен род в Кюстендил. Брат е на спасителя на евреите в България (1943 г.) Димитър Пешев. След завършване на основно образование в Кюстендил постъпва кадет във Военното училище и завършва като артилерийски офицер-подпоручик (1909). През 1911 г. взема два месеца отпуск и прекарва в Париж, Лион и други градове във Франция за усъвършенстване на френския си език. Във военната йерархия, участвайки в трите войни (1912-1918), достига до чин полковник и е уволнен по собствено желание (1924). През 1920 г. получава военна стипендия и заминава да следва в Германия (гр. Брауншвайг), където завършва електроинженерство (1924).
Завръщайки се в България, известно време работи във Военния арсенал и едновременно завежда електрическата уредба на Военната фабрика в Казанлък. Постъпва на работа в АД "Гранитоид" като завеждащ ВЕЦ "Пастра" (1928). Той замества швейцареца Хелцах – нещо, което е било изключително голямо доверие към един български електроинженер. Със завършването на ВЕЦ "Рила" (1929) той е завеждащ на двете централи и показва, че български инженер може да ръководи успешно експлоатацията на големи електрически централи и с това пресича идването на чужденци на тази длъжност. Безспорно поста, който заема, е важен за сътрудничеството между белгийската концесия за електрификацията на София и АД "Гранитоид".
Сключва изгодни договори за доставка на електрическа енергия от АД "Гранитоид".
"Гранитоид-известия"
През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата — асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов", двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо” -(Горное рудодное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ - (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество "Гранитоид", което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

За златоносността на оловно-цинковите руди в Родопите се говори още в началото на тяхното изследване. През 1934-1935 г. акционерното дружество "Гранитоид" развива интензивни проучвателни работи в периметър от 2500 km2, намиращ се в землищата на с.с.Страшимир (Боево), Ерма река, Старцево (Елехче), Бориново (Бориево), Цацаровци и др. Според тогавашните данни руда съдържала 500 g/t сребро и 0.5 g/t злато. Вероятно количеството на златото е било по-голямо, тъй като в доказаните през 50-те години запаси в находище "Страшимир" средното съдържание е било 5.8 g/t. Първоначално периметри, с площ от ок. 1100 хектара в Маданско били собственост на инж.Савов. Откритите руди са били богати на благородни метали - сребро от 2 000 до 4 000 g/t и злато 9-10 g/t. През 50-те и началото на 60-те години, когато започва интензивния добив на полиметални руди, изследванията за злато имат по-систематичен характер, но са анализирани предимно добитите вече количества. Средномесечните проби за отделните находища показват следните съдържания на злато в рудата: Караалиев дол -1.1 g/t; Конски дол - 1 g/t; Крушов дол - 0.3-0.6 g/t; Върба - 0.4 g/t; Печинско - 0.2 g/t; Шаренка - 0.3 g/t и т.н. . Установено е, че златото е предимно в пирита, арсенопирита и халкопирита, като се наблюдава набогатяване в зоната на окисление. Най-голямо натрупване се получава в медните (до 26.8 g/t) и в пиритни концентрати (до 7.6 g/t). Отношението злато/сребро в рудата се колебае от 1:113 до 1:211. Не е известно какво количество злато е добито от тези руди, но липсата на данни сочи, че вероятно то не е голямо.

През 1925 г. фирма "Братя Илчеви" става генерален представител на "Дженерал мотърс" за България (случайно срещат американеца от хърватски произход Борис Трис). Кантората на "Братя Илчеви" АД е на ул. "Цар Симеон" N 6. С кораб "България" от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила "Шевролет". Първата продажба на лек автомобил за 160 000 лв. е на г-н Наудашер, собственик на циментовия завод "Гранитоид".

(1926) най-голямото българско акционерно дружество "Гранитоид" поставя началото на областната електрификация в България с изграждането на ВЕЦ "Пастра" с инсталирана мощност 2900 кVА (1925 г.) като първо стъпало на Рилската водноелектрическа каскада. В следващите години дружеството разширява централата с втори генератор 4000 кVА (1926) и изгражда още три централи - ВЕЦ "Рила" (1929), ВЕЦ "Каменица" (1940) и ПАВЕЦ "Калин" (1949).

За областната електрификация "Гранитоид" изгражда преносен електропровод за 35 кV и подстанция "Орион", 35/15 кV в София с трансформатори 2х2000 кVА (1926 г.). А през 1929 г. преносният електропровод и подстанцията са преустроени за напрежение 60 кV. Това е първият електропровод за такова високо напрежение за времето си в България и първият монтаж под напрежение при преустройството му. Този монтаж се ръководи от току-що завършилия млад инж. Иван Кираджиев. (01/10/2006), Автор: Мире Спиров http://www.utilities.bg http://www.utilities.bg/archive.php?broi=1202

ВЕЦ
От Пътеводител на Централния държавен архив Учрежденски фондове (до 1944 г.) Том II: Стопански, културни, политически и обществени организации и учреждения; Главно управление на архивите при Министерския съвет - Централен държавен архив, със съставители: д-р К. Анчова; д-р Й. Желев; В. Маринова; С. Костова; П. Миланов, научаваме следните факти за „Гратнитоид”: http://web.search.bg/export.php?id=55bd4c+0
Основано през 1924 г. Експлоатира каменовъгленото находище и битуминозните шисти при с. Сърбиново (Горноджумайско), добива и рафинира сурови минерални масла и др. Ръководни органи на д-вото са Общо събрание, УС и Проверителен съвет. Съществува до 1930 г., когато по решение на Общото събрание се влива в БАД „Гранитоид”, заедно с активите и пасивите, минните и индустриални концесии и запазените периметри.

Договори между Минно АД „Пирин” и „Разноимпорт” за износ на оловни концентрати, с белгийска фирма за покупка на оловни концентрати, с БАД „Гранитоид” — София и фирмите „Кьолн Мюлхайм” и „Ото Волф” — Германия за откупуване акциите на АД „Пирин”; доклади за изследване на руди в Родопите, за експлоатация на мина „Пирин”, „Родопски метал” и др. (1938–1946).

Основано през 1908 г. под наименованието „Първо българско д-во за бетонна индустрия „Гранитоид”. През 1912 г. е преименувано на БАД „Гранитоид”. Изгражда фабрики и др. индустриални, минни и електроенергийни предприятия. Ликвидирано през 1952 г.

Преписки с «К. Я. Брупбахер и Сие», с Швейцарско-американското електрическо АД «Ориент», с «Афида — Швейцарише Банкгезелшафт», к-ти, д-ва, организации и др. за изплащане и превеждане на суми, за отпускане на цимент и пласмента му, за пласмента на каменни въглища и брикети и др.; извлечения от сметки на БАД «Гранитоид» за разрешаване ползването на парични средства по клиринга от Швейцарската национална банка, за даване на информации за суровия баланс на д-вото, борсови съобщения и др. (1923–1941).
Преписки с МС, Дирекция на държавните привилегии и акциите, Канцеларията на НС, МВРИ и др. за освобождаването от акциз цимента, предназначен за построяване на модерни торища, на работнически жилища и др., за допускане в страната на специалисти от Германия, Полша и Дания, за уреждане на представителство в Атина на мина «Пирин», за наличие на опити за лишаване на БАД «Гранитоид» от участие в електроснабдяването на Софийска обл. и др. (1936–1946).

Дворецът "Врана"
Парите са минавали през Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройството. Много от строителните материали като цимент са отпускани от дружеството "Гранитоид", без да се плаща акциз, вкарвано е безмитно желязо. Понеже става дума за фиска, от Интендантството са изисквани точни справки какви количества цимент са получени, за да бъдат калкулирани количествата, за които не се дължи данъкът.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-12&article=146086
На близко до село Ерма река се намира богата мина за олово, притежание на дружество „Гранитоид” която мина е вече в експлоатация и в близко бъдеще една въжена линия с Мастанли ще докарва продуктите и до този железопътен пунк. Днес Златоград брои около 3500 жители

Роден през 1873 г. в Горна Оряховица, Иван Буров произхожда от заможно и влиятелно семейство. Фамилната фирма „Д. А. Буров & С-ие” е основана през 1862 г. и се занимава с търговия и банкерски операции. Бащата Димитър Буров е депутат в Учредителното събрание и сред авторите на Търновската конституция. По майчина линия Иван и брат му Атанас са свързани с един от патриарсите на движението за църковна независимост – Иларион Макариополски. Като най-голям син Иван е призван по всеобщата тогава практика да наследи семейния бизнес. Ето защо той е изпратен да учи първо в търговската академия във Виена, а след това да специализира във Франция и известно време да работи в клона на „Креди Лионе” в Марсилия. Завърнал се в България, той става съакционер в бащината фирма и скоро поема основната част от бизнеса. В началото на 20-и век Иван Буров се премества в Русе, където се включва в ръководството на машиностроителното дружество „Евгени Мюлхаупт & С-ие” и в още няколко бизнес начинания. Девет години по-късно окончателно се заселва в София, където става председател на Управителния съвет на Българска търговска банка, подпредседател на Първо българско застрахователно дружество „България” и основател на отделилото се в 1931 г. Общо презастрахователно дружество „България”, където също поема председателския пост.

Иван Буров е сред инициаторите на две от най-мащабните начинания на българския капитализъм. В навечерието на Балканската война той поставя началото на картела „Съединени тютюневи фабрики”, сливане, ако използваме днешната терминология, на всички основни играчи в цигареното производство у нас. Само година по-късно Иван полага основите на бъдещия гигант – АД „Гранитоид”, който след две десетилетия ще се превърне в най-голямото българско предприятие, с актив надхвърлящ през 1939 г. 1.7 млрд. лв. (около 532 млн. днешни лв.). Дружеството диверсифицира дейността си в производство на цимент, електричество, добив на въглища и строителство. Освен тях Иван Буров е член на ръководството на 28 различни дружества в практически всички сектори на икономиката на страната. За огромния му авторитет говори неговото десетилетно председателство на двете най-статусни асоциации на българския бизнес – Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества.

Иван Буров владее английски, немски и френски. В малкото си свободно време той се отдава на своята страст – нумизматиката. Член е на Археологическия институт (днес в рамките на БАН) и след смъртта си в 1939 г. завещава 50 000 лв. (около 16 хил. днешни лв.) на създаден за целта фонд към института.

Там, където шумат шумите

Рила. Само с тази дума може да започне и свърши тази статия. Но, не! Не само защото обичаме билковия мед от кошерите на рилчани (а и да си признаем ненадминатите умения на местните да приготвят вкусен кебап), но и защото историите на Рила звучат като легенди, макар че са по-истински от кафето, което сега отпивате.

Сенките на велики воини и мъдри монаси още бродят из земите на Рилското корито. Човеците с чисти сърца и днес чуват пулса на балкана, туптящ от спомени за грозните викове на нашественици и упоритите молитви на Божите служители в Рилския манастир.

Всеки як - като буките на гората на Иван Рилски, и суров - като живота в балкана, планинец е давал кръвта си, за да напои бъдещето на Божия дом и на България. Защото, ако си спомняме нещо с неописуем трепет от историческите книги, това са описанията на рилчани. Високи - като боровете, под които са израснали, буйни - като ручеите, които за хората от равнината са страшни реки. Тайнствени - като горите, в които е бродил свети Иван Рилски. Остри - като мечовете, с които са се хвърляли срещу най-свирепите в редиците на нашествениците - платените наемници от Скандинавия. Загрижени, но и строги - като последните старейшини на добре организираното някогашно българско селище. Верни - като вълците, които, опитомени от ръцете им, са били по-всеотдайни от кучета. И въпреки всичко готови винаги за закачки като първото котило котета.

За рилските шеги са издавани книги, а една от последните аристократични визии на града е запазена в лентата, запечатала погребението на цар Борис Трети. Рилчани поемат на ръце ковчега на царя само броени дни преди планината им да роди най-свирепите партизански отряди.

Но защото рилчани се палят като барут, ще избегнем тази тема, макар че всички са чували за прословутата битка при Жабокрек...

Ето нещо много по-приятно, нещо, което създава истории - виното. Плодородните масиви на рилското село Смочево пълнят буретата с едно от най-омайните български вина. А пък една от най-омайните красавици (но с нетипичен за лигавото общество на подиумите характер) на страната ни Мисис България - Яна Маринова, като дете е тичала из калдъръмените улици на Рила. Е, вярно, пак по тях е ходил и бизнесменът, закопчан от групата за отвличания «Наглите» - Антон Петров-Хамстера.

Рила ви посреща с бягащите сенки на път, ограден с тополи, много напомнящ на кадър от филма с Дъстин Хофман и Том Круз «Реймънд». А на изхода ще бъдете оценени що за човек сте от лицето на водопада. Огромната скала отляво на пътя (в посока Рилски манастир), за която легендата носи, че ако сте благочестив християнин, влизащ в светите места с открито сърце, ще видите как лицето на скалата ви се усмихва.

Ако искате да видите орлите от орлов поглед, пък отбийте към село Падала. Пътят може и да ви поизмъчи, ако имате проблем с височините, но шансът да зърнете гнездата на грабливите птици под вас си струва всички страхове.

Пак без да слизате от колата си, може да видите и бетонното доказателство за това, че някога в България са правени здрави като гранит строежи, но милостиви към природата. Бетонната каскада за рилския ВЕЦ и водохващането от Карагьол, проектирани от инж. Райнхард Йохан Томанек, превръщат силата на водата в електричество до ден днешен. Съоръженията на „Гранитоид” работят безотказно вече над 85 г. и заслужават адмирациите ни - особено като знаем, че днес не можем да преброим дупките в асфалта и да скрием пукнатините в мазилката на новия апартамент.


Но силният тътен на водохващането още носи не само истории за гордост, но и за срам. В онази същата жабокрекска акция от 24 август 1944 г., която не искахме да споменаваме. Тогава покрай цялата пукотевица по ранените и невъоръжени немски войници партизаните на Васил Демиревски пленяват кабриолет на ,,Гранитоид” АД, в който са директорът на дружеството инж. Томанек и дъщеря му. Инженерът, който не е нацист, при това не е и германец, а австриец, веднага е разстрелян, а трупът му остава проснат върху теснолинейката. Дъщеря му пък е изнасилена по брутален начин. Задигат й ръчния часовник. Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн. лева за заплати на работниците...

Рила. Там, където шумат шумите и разказват истории, по-заплетени от легенди.
http://www.dennews.bg/section/rila

яз Калин

От книгата за Автопортретът (ми като журналист и дипломат) на Стефан Бочев (1910–2002) ISBN 978-954-9992-03-8, научаваме, че баща му Стоян Бочев е бил в управителния съвет на „Гранитоид–Орион минпирин”

Индустриално акционерно дружество, основано през 1912 г. в София; приемник на Първо българско дружество за бетонна индустрия, създадено през 1908 г. „Гранитоид“ построява модерна циментова фабрика край гара Батановци (по-късно Темелково), която функционира от 1914 година.

Българското акционерно дружество "Гранитоид" (1908 – 1944) за електрически и индустриални минни предприятия е едно от най-силните за времето си с капитал над милиард лева и седем пъти по-голям оборот. Преди Втората световна война завода на „Гранитоид” в Батановци дава около 80% от всичките 225000т цимент, произвеждани годишно в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието на запаси от варовик в Голо бърдо /Радомирско/, близостта до мините в Перник и до разрастващия се столичен град. Не бива да се забравя, че в Рила е съсредоточена около 1/4 хидроенергийния потенциал на страната, което благоприятства изграждането на големи хидротехнически съоръжения (язовирите “Калин”, “Белмекен”, “Бели Искър”).

Стоян Бочев (1881–1968) – Баща на Стефан Бочев. финансист и икономист. През 1901 постъпва на работа в Българска земеделска банка, секретар и член на УС на Софийската фондова борса (1914–45), в края на Първата световна война е главен директор на ДСГОП, директор (1925) и главен директор (1934–46) на Първо българско застрахователно дружество „България“, член на УС на Българска търговска банка, председател на Съюза на акционерните дружества в България, активен деятел на Софийската и Централната Търговскоиндустриална камара, член на УС на Държавния надзор върху частните застрахователни предприятия, в ръководството на Българското икономическо дружество, редактор и редовен автор (до 1935) на списанието му, член на Кураториума на Статистическия институт за социални проучвания, в края на 40-те за няколко години е интерниран в Ловеч.

Дековилки в България

Недовършена статия

Този тип теснолинейни железници носят името на инж. De Cauville и така са наречени междурелсията 450, 500 600 и 700мм. Навремето е имало над 500км дековилни линии в България. Ето списък с някои от линии с междурелсие 600мм, които след това са станали нормални:
Бургас - Поморие;
Радомир - Кулата;
Генерал Тодоров - Петрич;
Дупница - Бобовдол;
Каспичан - Крайна;
Раковски - Хасково;
Ямбол - Елхово (конска тяга);
Ружица - Каолиново.

Каспичан-Каолиново(Тодор Икономово) и за Ахтопол-Странджански кооперативен горски съюз
Рилската железница-Орлица, Песока,Велики лак, Радовица - Рилска Железница, а това би трябвало да е снимка от нея http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc467.JPG

Трънската железница - през Трънското ждрело - начална точка била днешната спирка Бело поле между Цариброд и Пирот (на линията Цариброд и Ниш), трасето от Цариброд нататък  било добре запазено, в една гара в момента има заведение.  Линията е тръгвала в южна посока през живописен каньон на река Ерма. Била с дължина около 32 км и е достигала до село Ракита,  където е имало въглищна мина. Преминавала е покрай Погановския манастир Св.Йоан Богослов. След закриване на рудника през 1963 г. линията е била демонтирана и по нейното трасе през 1981 г. е прокаран шосеен път до местния курорт Звоначки бани. Автомобилистите са много доволни от този път,защото е с минимални наклони – снимки - http://www.suvaplanina.com/kanjon_reke_jerme.htm
Понеже виждам, че статията се цитира във форума Български железници, където се дискутира Трънската железница, ще си позволя да отправя призив към участниците в тази тема да систематизират своята информация и да се напише една статия в Wikipedia, а маршрутът евентуално да се нанесе на Google Maps или Wikimapia.

Мина Бели Брег (бивша Болшевик) – най-старото използвано междурелсие за вътрешноминен релсов транспорт е било 500 мм. Това са били десетина колички, които са били използвани при извозване на земна маса в процеса на разкриване, бутани на ръце. В началото на 50-те години е доставена 11 вагонна влакова трофейна немска композиция с парен локомотив за 900 мм междурелсие, която е използвана пак с тази цел.

В Бургас има действаща дековилка в солниците, ама с дизелови локомотиви - http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT8940.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9106.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9526.JPG

Каспичан-Крайна - 600 мм линия, била е построена по време на Първата световна война от базирания в северозападна България щаб на Трета армия. След примирието с Румъния, отсечката(която според някои автори е била дълга цели 62км) е експлоатирана до 1964г., когато е демонтирана. Върху част от нейното трасе се правят проучвания за построяване на линия за нормално междурелсие. Икономическият възход на близкия град Нови Пазар тогава е оказал влияние върху решението за направлението на трасето. Линията е предадена за експлоатация на 4 юли 1967г. и е била дълга 6,250км.

Червен бряг-Оряхово – закрита 21 линия
Пазарждик-Варвара – закрита 17 линиия

Септември – Добринище – единствената действаща. Тръгва от Септември ( Саранбей) и от Пазарджик вторият закрит вече клон на теснолинейка. Междурелсовото разстояние е 760 мм. Тези два клона се събират в гара Варвара, оттам през Велинград, Аврамови колиби, Якоруда, Белица, Разлог и Банско стигат до Добринище.

Общата дължина на линиите надхвърля 800км, но те са откривани и закривани непрекъснато, така че експлоатираните в един момент линии достигат към 320км в разцвета на това междурелсие.

сряда, 26 януари 2011 г.

Язовир „Луда Яна”

Луда Яна е река в Южна България, приток на Марица, в която се влива при село Синитово, Пазарджишко. Дължината на реката е 74 км. Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове (Луда) и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите "Лудо момиче" и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума "Яна" да означава река.

Сагата с язовир „Луда Яна”



Виж Панагюрище - язовир "Луда Яна" на по-голяма карта

На извънредно пленарно заседание на 30 май, събота, Народното събрание гласува решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за развитие на общинската инфраструктура.

През февруари и март Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Панагюрище организираха обществено обсъждане на ОВОС по проекта "Строителни работи за завършване на язовир Луда Яна", по време на което стана ясно, че строителството може да започне още тази година. Обявление за специфична обществена поръчка - покана за предварителна квалификация, бе публикувана на официалния сайт на МРРБ на 10 април 2009 за Проект за развитие на общинска инфраструктура -"Строителни работи за завършване на язовир "Луда Яна".

Поканата за предварителна квалификация следва обявлението за обща обществена поръчка за този проект, публикувано в електронна форма в "Развитие на бизнеса" на ООН (Development Business online) на 9 февруари 2009 г., в печатна форма в брой № 745 от 28 февруари 2009 г. и на уебстраницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на 6.02.2009 г. В поканата за предварителна квалификация е посочено, че Република България кандидатства за финансиране от Световната банка на Проект за развитие на общинска инфраструктура и ще използва част от средствата за Договор за "Строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна".

Късно вечерта на 24 ноември 2010 Бордът на директорите на Световната банка одобри проект за България „Развитие на общинската инфраструктура”, който цели да подпомогне местните власти в цялата страна в процеса на инвестиционно планиране във водния сектор и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в четири български общини.

Проектът е на стойност 81 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Заемът за него е за 19 години със 7-годишен гратисен период. Договорът за язовир "Луда Яна" е № MIDP- CW- ICB- 1. За "Пловдивци" той е № MIDP- CW- ICB- 2.

С парите ще се изготвят 48 районни генерални плана на системи за водоснабдяване и канализация (ВиК), които включват 40 генерални плана на населени места в рамките на шестте региона за икономическо планиране. Заемът ще помогне за изграждането на 48 ВиК системи на територията на 6 български общини, уточняват от Световната банка.

Ще се завърши и започналото преди около 20 години изграждане на три язовира, един от които е панагюрският язовир „Луда Яна”, а също рехабилитация на четвърти язовир, който в момента е в експлоатация. С отпуснатите средства ще бъдат довършени язовирите "Луда Яна" (Панагюрище), "Нейковци" (Трявна) и "Пловдивци" (Мадан, Рудозем). Предвижда се и модернизация на язовир "Студена". Те ще бъдат завършени за 2.5-3 години, в строителството им ще бъдат включени около 150 души. Това каза Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по време на националното обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на завършването на язовирите. Завършването на съоръженията се финансира от Световната банка по "Проект за развитие на общинската инфраструктура" и е за 75 млн. евро, като 80% от сумата е заем от финансовата институция. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски възвращаемостта на инвестициите в съоръженията е 20 години.

При приключването на проекта се очаква за над 141 хил. българи в четирите общини да бъде осигурено надеждно и качествено водоснабдяване.

Недостигът на вода в някои части на България стана критичен през последните 15 години поради нарасналата честота на засушаванията, като особено тежки в това отношение се оказаха 2000-та и 2007-ма година. Вследствие на това снабдяването с вода стана ненадеждно и беше въведен режим на ползване с график и ограничения през много от дните. Още преди началото на строителството са търсени варианти за водоснабдяването на двата района и започнатите съоръжения са се оказали единственият възможен. Сега Панагюрище (27 хил. жители) и Трявна (13 хил. жители) се водоснабдяват от водохващания, а родното място на Райна Княгиня си доставя и води от терасата на Марица от 45-километров водопровод с 5 помпажа*1. Затова и водата на Панагюрище е най-скъпата – през пролетта е мътна, през лятото я няма.

„Гражданите на българските общини Рудозем, Мадан, Трявна и Панагюрище очакват значително подобряване на водоснабдяването в техните населени места”, казва Габриел Йонита, старши специалист на Световна банка по аграрните въпроси и ръководител на проекта.
И добавя: „Липсата на сигурен източник на качествена питейна вода, както и на вода за земеделски нужди се счита от мнозина за основен проблем, който рефлектира върху благосъстоянието им. Самите общински власти са много разтревожени от този проблем и се опитват да намерят спешно решение. Завършването на строителството на три язовира се отлага вече почти двадесет години. Финансирането на тяхното доизграждане от Световна банка предоставя възможност за по-нататъшно икономическо развитие, включително растеж в сферата на туризма”.

Одобреният проект е последната операция в рамките на Стратегията за партньорство с България (2006-2009), приета през 2006 г., чиято цел беше подпомагане присъединяването на България към Европейския съюз и усвояване на еврофондовете.

За завършване строителството на язовир „Луда Яна” в началото на тази година бе организирана подписка от жителите на община Панагюрище, която бе подкрепена от над 3000 граждани и бе официално връчена в МРРБ. Поводът бе проведеното на 2 февруари в МРРБ национално публично обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда за завършване на язовир „Луда Яна” и организираното местно обществено обсъждане на 12 февруари в Панагюрище. Подкрепата за изграждането на язовир „Луда Яна”, заявена категорично от ръководството и жителите на общината, е мотивирана с аргументите за:
  • Преодоляване на негативните последици – както социални, така и върху околната среда, от спирането на строителството на яз. „Луда Яна”;
  • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона;
  • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването;
  • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района;
  • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона;
  • Създаване на възможности за развитието на туризма в района;
  • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство възнамерява да квалифицира предварително изпълнители и/или фирми за изпълнение на строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна". Водоснабдителната система на Луда Яна включва: язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Язовирът "Луда Яна" е проектиран като насипна стена с централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционната галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. От двете страни на ядрото са опорните призми от баластра, спрегнати с глината с преходни зони. Строителните работи за изграждането на язовира са започнати през 1986 г. и са преустановени през 2000 г. Дотогава почти 2/3 от язовира са изградени (кота 569.00), както и инжекционната галерия, отбивния тунел, част от тялото на язовирната стена, инженерната част от бързотока, част от водоплътните мерки, други спомагателни или временни подобекти. Изпълнени са и част от изкопните работи за преливника.

Строителните работи, които трябва да се изпълнят за доизграждането на язовир Луда Яна, включват: останалите строителни работи за съоръженията, които вече са започнати; строителни работи за съоръжения, които се намират в начален етап на изпълнение и/или съоръжения, за които трябва да се подготвят проекти; изграждане на системи към вече изпълнените съоръжения, както и съоръженията, планирани за изпълнение и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.

Очаква се срокът на изграждане да бъде около 46 месеца.

Язовир „Луда Яна” се намира в централната част на Южна България, около 2 км на север от Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска. Строителството на обекта започва през 1986 г., като инвеститор е МОП „Асарел". (сега „Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище). От 1992 г. инвеститор става Община Панагюрище, а средствата осигуряват „Асарел-Медет" АД и Общината, съгласно договор за съвместна дейност. През 1995 г. „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище регистрират „Водоснабдителен комплекс“ ООД с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на водоснабдителни системи и съоръжения, което поема инвестирането на яз. „Луда Яна”. Средствата за строежа се осигуряват от съдружниците. От началото на строителството до спирането му през 2000 г. са изградени: около 2/3 от язовирната стена - до кота 569,25 м., инжекционна галерия, отбивен тунел, отбивен яз, водовземната кула - строителната част, трафопост, 70% от противофилтрационните мероприятия, други спомагателни и временни подобекти. Строително-монтажните работи на обекта до момента са изпълнявани от: „Хидрострой-Панагюрище" ООД - гл. изпълнител на язовирната стена и основните съоръжения; „Стройинжект" ООД - гр. София - изпълнител на противофилтрационните мероприятия; „Хидромонтаж-инженеринг" ЕООД - гр. Панагюрище - изпълнител на машинната част във Водната кула.

Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна”, 7 000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини.

След въвеждане в експлоатация на яз. „Луда Яна", същият ще осигурява трайното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селата Оборище, Поибрене*2, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина "Радка", площадка "Оптикоелектрон", площадка "Асарел" от състава на Община Панагюрище, и още 5 селища от състава на общините Пазарджик (с.Сбор) и Стрелча (с.Свобода, с.Смилец, с.Блатница и с.Дюлево) с екологично чиста и с превъзходни качества питейна вода. Съществува техническа възможност за водоснабдяване и на селища от община Лесичево.

Язовирът заема площ от 1 420 дка в хубава и екологично чиста местност, което ще създаде отлични условия и перспективи за бъдещо развитие на туризма, на екологосъобразни водни спортове и риболов. Според ръководителя на консултантската група, подготвила оценките за въздействие върху околната среда на язовирите, проф.Росица Николаева територията, върху която попадат язовирите "Луда Яна" и "Нейковци", е силно антропогенно повлияна, бедна откъм фауна и при строителството на обектите не се очаква да има съществено запрашаване и газово насищане на въздуха. Очакваното оводняване няма да има съществено влияние върху екосистемите в районите на двата язовира.

Строителството на двата язовира е започнало през 80-те години - "Луда Яна" през 1986 г., а "Нейковци" през 1978 г. Тогава законодателството не изискваше оценка на въздействието върху околната среда. Затова през 2008 г. регионалното министерство възложи изработването на ОВОС, необходима и според правилата на Световната банка, за отпускане на средствата. Обектите, които са били започнати и замразени, трябваше да бъдат проучени, защото от инженерна гледна точка и по отношение на безопасността някои елементи от съоръженията се нуждаят от специално внимание. При началото на строителството горите наоколо са изсечени, за да се осигури зоната за строителство на язовирите.

Завършването на язовир „Луда Яна” е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснябдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието на Панагюрище и до повишаване на жизнения стандарт.

Снимки от стената и кулата:


*1. Питейните водоизточници за водоснабдяване на гр. Панагюрище са: между които и 12 тръбни кладенци в терасата на река Марица при с. Злокучене ( община Септември, Област Пазарджик - 42.217, 24.167). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - “Група Панагюрище”, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Този магистрален водопровод е въведен в експлоатация през 1982 и функционира вече 23 години. Неговото основно предназначение е било да снабдява с питейна вода заводите на фирма „Оптикоелектрон“ и гр. Панагюрище. До 1999 г. водоснабдителната система е била собственост на „Оптикоелектрон“ АД, след което е предадена на общинската фирма „Водоснабдяване и Канализация - П “ ЕООД гр. Панагюрище, чиято собственост е в момента.

Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем “Бошуля”, III и ІV подем “Елшица “. Те са еднотипни като архитектура и устройство. Към всяка помпена станция има трафостанция с по два броя трансформатори 630 kVA и 560 kVA. Изградени са агрегатни помещения, в които обаче няма монтирани агрегати за аварийно захранване на станциите с ток.
В помпените станции са монтирани помпи 70М32 х5 (по 4 бр. във всяка станция), които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/с.

Монтираните в машинните зали помпи 350Д140 никога не са били използвани. Те са предназначени за водни количества над 300 л/с, каквито никога не са подавани по системата, а и в момента водоизточникът (12 броя тръбни кладенци) не би могъл да осигури.

Помпените станции и тласкателите нямат защита от хидравлични удари. За да се избегнат подобни удари, помпите се изключват една по една, но въпреки това при токов удар и внезапно спиране на помпите се получават аварии.

Работата на помпите не е автоматизирана и липсват устройства за точно измерване на подавания дебит.

Във всяка от помпените станции е монтирана сигнализация за работата на отделните помпи и за нивото в черпателния водоем. Сигналите са изведени в командните зали на помпените станции.

Стоманените водопроводи от водоизточника до ПСІV подем “Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2-3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПСІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ).

Пречистването на водата се извършва чрез хлориране при ПСІV подем “Елшица“. В района на станцията има оборудвано хлоратно помещение. Монтиран е един брой хлорапарат с ръчно дозиране на хлора спрямо дебита на помпите. Хлорната вода се подава в черпателния водоем. Хлорът (газ) се съхранява в бутилки в същото помещение. Хлоратното помещение е оборудвано с вентилационна уредба. Водата подавана за гр. Панагюрище и селата Оборище, Баня и Бъта се хлорира допълнително в сухата камера на водоема.

Общата дължина на магистралните водопроводи на системата е 33,60 км (Ø500 и Ø700 стоманени тръби), а дължината на директните разклонения към отделните селища е 12,725 км (Ø273, Ø219, Ø159 – стоманени тръби и Ø200 и Ø150 – етернитови тръби). Тук не са включени гравитачните водопроводи, подаващи вода за селата от община Стрелча.

Общата дължина на водопроводните трасета, обслужващи селищата от община Панагюрище, е 48,325 км.

Помпените станции имат течове от покривите, нарушени мазилки и др. В стените на сухите камери на някои от черпателните водоеми V-500 м3 има пукнатини.

Лошо е състоянието на водопровода южно от с. Елшица, където тласкателният водопровод от ПСІІІ подем минава в района на медния рудник. В този участък водопроводът с дължина около 2,5 км е подложен на усилена химическа корозия и състоянието му е изключително лошо.

Затруднено е отстраняването на възникналите аварии в участъци, които минават през трудно достъпни терени, отдалечени от пътищата. В това отношение особено тежък е участъкът от ПСІV подем до с. Бъта. Това води до удължаване на срока за отстраняването им, особено през зимата, а оттам и до значителни загуби на питейна вода.

След отстраняване на авария, необходимото технологично време за пускане на системата в действие е от 4 до 12 часа, като през това време водоподаването към захранваните селища е невъзможно.

Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително - монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията.

*2. Село Поибрене се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. Решението на проблема е изграждането на нов водопровод. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от бившето министерство на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.


Защо Панагюрище няма вода? Защо е нужен язовир „Луда Яна”?

Град Панагюрище е разположен в малка долина на Същинска Средна гора, която е и източник на най-добрата "букова" вода в страната. Не случайно и съседната Община Стрелча и до момента се слави не само с минералните си извори, но и с чудесната си питейна вода.

В Панагюрище до преди 20 години положението е било подобно, но от тогава панагюрци пият вода от река Марица, а качеството на ползваната вода е ниско, тъй като тръбопороводът е метален.

Как панагюрци са заменили прекрасната си букова вода за вода от река Марица? През 1989г започва експлоатацията на Комбината „Асарел” за добив на медно – пиритна руда и преработка в концентрат. От дейността на предприятието се замърсяват притоците на р. Луда Яна – Мулейска, Асарелска, Панова и Люляковица. Замърсява се Луда Яна и терасата и започваща от с. Баня до вливането в р. Марица. Също така се замърсява р. Медетска и р. Тополница и поречието им до, и р. Марица.

Обаче имало и още една причина. Както е написала общинския съветник Веселина Зумпалова-Ралчева в блога си на 25.08.2008 става дума за „Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения !”

По-натам общинския съветник прави преглед на различните възможности: Градът разполага с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода от м.Златьовица към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. Съоръженията уж били разграбени, унищожени, няма електроснабдяване, но реално ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода до Рогачовец. Не става дума за някакъв свръхсложен проект. В местностите Средорек, Манзол пък има редица сечища, като се сечат не стари и изгнили дървета, а най-хубавите букови гори от някакви фирми от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата. Проблемът е, че тези местности са естествени водоизточници, които биха могли да се ползват. Същото е и на Бунай, мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото пък, където се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета и някога е хващана водата и е отвеждана към на притоците на Луда Яна. Сега обаче водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. Сеч има и в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир.

Г-жа Ралчева обяснява в този постинг и нещо много интересно, а именно защо ПанагюрищеНЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ: защото не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. А причината е, защото никой не се е сетил за това.

На Гешанка и Щернята пък всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни, няма никакви охранителни мерки, а водите на река Мулейска изтичат в посока, обратна на водохващане.

Повече за тази сага може да прочетете на тези линкове:
Блогът на Веселина Зумпалова-Ралчева
Инфо за Водостопанска система на Панагюрище от официалния сайт на общината
 Защо Панагюрище е без вода?
Започна първият етап от избора на строители за два язовира
Христо Костурков: Кметовете на БСП оставиха Панагюрище без вода
блог на Христо Костурков - общински съветник от Атака

сряда, 19 януари 2011 г.

Кратко представяне на сделка с недвижими имоти

Ако сте се чудили как да оформите вашата оферта за продажба на недвижим имот или представяне на сделка, ето ви една примерна бланка - образец, която да попълните:


Кратко представяне на сделката
Дата:
Име на Проекта:
Предприемач:





Земята
Местоположение
(описанието да включва: околното пространство и райони, проекти реализиране или планувани в близост, достъп до инфраструктура, препращане към карти и google earth, състояние на почвата с оглед бъдещо строителство – пясък, свлачища, подпочвени води )




Размер на парцела (кв.м.)
000
Цена на земята (€)
евро/кв.м.
Ограничени вещни права върху земята
не
Статут (предварителен договор, собствена, опция)
собствена
Комунални услуги / Обслужване
Достъп до вода за битови нужди и канализация Достъп до електричество; наличие в близост на пречиствателни станция
Вода за битови нужди - да
Канализация – не
Електричество – да
Пречиствателна станция – не
Екология
(дали земята попада в рамките на плануваните територии за Натура 2000, дали земята е в близост до други резервати или защитени местности, плюсове и минуси; екологична оценка, нужни ли са специални разрешителни във връзка със защитените територии)


Става въпрос за земеделските земи /не включени в регулационния план/
Настоящите имоти са в регулационния план на с. със следните показатели: Кк=9м, Кинт=0.6, плътност на застрояване 20%,

Замърсяване
(възможни замърсявания, доклади, предприети мерки)



График на Проекта и Разрешителни
Фази

Начало на сторителството

Приключване на Проекта

Времетраене на отделните фази

Градоустройствени Показатели
(Какви са сегашните параметри на градоустройствено застрояване? Това ли са необходимите градоустройствени показатели за предложеното от нас застрояване? Ако не – какъв е процесът и вероятното времетраене на промяната на показателите?)
зона за вилен и курортен отдих ” ”, Кк=9м, Кинт=0.6, плътност на застрояване 20%,
60% запазване на

Разрешитерно за строеж
(статут / времетраене)

График за получаване на разрешителните



Допълнителни обстоятелства
История на парцела
(от колко време е на пазара? Предишни собственици и др.)

Независима оценка

Пазарно изследване
(например: независимо проучване на пазара; характеристика на търсенето и предлагането; сравнение на цените и др. Моля приложете)



Друга информация
Като примерни причини за продажба.




сряда, 22 декември 2010 г.

ОБЯВЛЕНИЕ ЗА КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ ПО ЗОП за гр. БАНСКО

00283-2010-0009
I. II. IV. 
BG-Банско: ОБЯВЛЕНИЕ ЗА КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ
РАЗДЕЛ І: ВЪЗЛОЖИТЕЛ
РАЗДЕЛ ІІ: ОБЕКТ НА КОНКУРСА ЗА ПРОЕКТ/ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА



чл. 7, т. 1-4 на ЗОП
Наименование, адреси и лица за контакт
Община  Банско,  пл."Никола  Вапцаров"  №1,  За:  Васил  Толин,  България 2770, Банско, Тел.: 0749 88644, E-mail: obabansko@dir.bg, Факс: 0749 88633 Общ адрес на възлагащия орган: www.bansko.bg.
I.1)
Допълнителна информация може да бъде получена на: На горепосочения адрес за контакти.
Конкурсна програма може да бъде получена от: 
Проекти трябва да бъдат изпратени на: Община  Банско, "Фронт  офис",  намиращ  се  на  партерния  етаж  на сградата., пл."Никола Вапцаров" №1, За: Елка Капизиина, България 2770,
Банско, Тел.: 0749 88648 Община Банско, деловодство - стая № 210, пл."Никола Вапцаров" №1, За: Верка Пидова, РБългария 2770, Банско, Тел.: 0749 88619
Вид на възложителя и основна/и дейност/и Регионален или местен орган
I.2)
Основна/и дейност/и на възложителя
Обществени услуги
Описание  II.1)
Наименование на конкурса за проект, дадено от възложителя
"Подкрепа  за  развитието  и  диверсификацията  за  туристическите  атракции  на община Банско- Банско кръстопът на цивилизациите"
II.1.1)
Кратко описание
Проектиране на туристически атракции
ІІ.1.2)
Код съгласно Класификатора на ОП (CPV)
71220000
Описание:

Архитектурно проектиране
ІІ.1.3)

ЮРИДИЧЕСКА,  ИКОНОМИЧЕСКА,  ФИНАНСОВА  И  ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

РАЗДЕЛ ІV ПРОЦЕДУРА
Критерии за подбор на кандидатите или участниците
Минимални  изисквания  към  участниците 1. Всеки  участник  следва  да  има  пълна проектанска  правоспособност  от  Камерата  на  архитектите  съгласно  Закона  за камарите  на  архитектите  и  инженерите  в  инвестиционното  проектиране  или призната  професионална  квалификация  по  реда  на  Закона  за  признаване  на професионалните квалификации;
2.  Участникът да притежава опит в проектирането на  сгради  с  обществено  значение  и  предназначение;  Информация  относно притежавания  опит  се  представя  в  декларацията  за  икономически  и  финансово състояние и техническите възможнисти и квалификация.

ІІІ.1) Вид конкурс Открит

ІV.1) Критерии за оценка на проектите
Критерий 1 (К1) - Функционални изисквания – максимално възможна оценка 15 т.;
Критерий 2 (К2) - Обемно-пространствено решение – максимално възможна оценка 15 т.; Критерий 3 (К3) Качествени изисквания – максимално възможна оценка 20 т.;
Критерий 4 (К4) -  Икономическа  целесъобразност  на  проекта –  максимално възможна оценка 50 т.

ІV.3) Административна информация
IV.4) Условия за получаване на конкурсната програма
ІV.4.2) Дата: 25.12.2010 г. , Час: 17:00
Платими документи ДА
Условия и начини за плащане Цената на конкурсната документация е 24 лева с ДДС. Документацията за участие в конкурса  се  получава  от  Фронт-офиса  на  Общинска  администрация -  гр.Банско, след плащане на посочената цена всеки работен ден от 8:00 до 16:00 часа.
Срок за представяне на проекти или заявления за участие
ІV.4.3) Дата: 25.12.2010 г. , Час: 17:00
Език/ци, на който могат да бъдат изготвени проектите Български
ІV.4.5) Награди и жури
ІV.5) Ще се връчва/т награда/и
За  класирания  на  първо  място  участник –  парична  награда  в  размер  на 230
000 /двеста  и  тридесет  хиляди/  лева  с  вкл. ДДС; -  За  класирания  на  второ  място
участник – парична награда в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева с вкл. ДДС; - За

ІV.5.1) РАЗДЕЛ VI: ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ класирания  на  трето  място  участник – парична  награда  в  размер  на 3 000  /три
хиляди/ лева с вкл. ДДС;
Конкурса за проект ще бъде последван от обществена поръчка за услугите,
които ще бъдат възложени на спечелилия или на един от спечелилите
конкурса
НЕ
ІV.5.3)
Решението на журито е задължително за възложителя
ДА
ІV.5.4)
Конкурсът за проект е свързан с проект и/или програма, които са
финансирани от фондове на ЕС
Схема  за  безвъзмездна финансова  помощ BG 161PO001/3.1-03/2010 "Подкрепа  за
развитието на природни, културни и исторически атракции"
VI.1)
Процедури по обжалване  VI.3)
Орган, който отговаря за процедурите по обжалване
Комисия за защита на конкуренцията, бул. Витоша № 18, Република България 1000,
София, Тел.: 02 9884070, E-mail: cpcadmin@cpc.bg, Факс: 02 9807315
URL: http://www.cpc.bg.
VI.3.1)
Подаване на жалби
Съгласно чл. 120 от ЗОП.
VI.3.2)
Дата на изпращане на настоящото обявление
03.11.2010 г.