Показват се публикациите с етикет икономика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет икономика. Показване на всички публикации

сряда, 23 февруари 2011 г.

Цената на биомасата в България

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ
София – 1000, бул. “Княз Дондуков” № 8-10, тел.: 935 96 13, факс: 988 87 82

Р Е Ш Е Н И Е № Ц- 038 от 27.09.2010 г.

ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

на закрито заседание на 27.09.2010г., след разглеждане на доклад № Е-Дк-337 от 03.09.2010г. относно определяне на преференциална цена на електрическа енергия, произведена чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW и на събраните данни от проведеното на 14.09.2010г. открито заседание, установи следното:


На основание чл. 21, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има задължение да определя референциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. На основание § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗВАЕИБ за биомаса се приема биологично разграждащата се част от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство, включително растителни или животински субстанции, от горското стопанство, както и биологично разградими фракции от индустриални или битови отпадъци, които могат да се използват като гориво, и следните отпадъци, използвани за гориво: растителни отпадъци от селското и горското стопанство; растителни отпадъци от хранителната промишленост, ако генерираната топлина се оползотворява; растителни отпадъци от производството на пулпа от дървесина и производството на хартия от пулпа, ако се изгарят съвместно на мястото на производство и генерираната топлина се оползотворява; коркови отпадъци; отпадъци от дървесина, с изключение на съдържащите хологениращи органични съединения или тежки метали; утайки от пречиствателни станции; животински субстанции. Следователно ДКЕВР има задължение да определя и преференциална цена на електрическата енергия, произведена чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определя в размер 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник, съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Според чл. 19а, ал. 1 и ал. 4 от НРЦЕЕ при определяне на добавката комисията следва да отчете следните общи критерии, валидни за всички възобновяеми източници: вида на технологията, големината на инсталираната мощност и наличния ресурс на първичния енергиен източник, както и да извърши анализ на инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и норма на възвръщаемост на капитала за всеки вид технология за използване на възобновяеми енергийни източници при съобразяване със специфичния риск.

Пазарът на възобновяема електрическа енергия с първичен източник биомаса в България не е развит. Съгласно Министерството на земеделието и горите, България разполага с значителен неусвоен потенциал от ВЕИ и особено от биомаса. Приблизителната оценка на потенциала на биомасата в страната е както следва: енергийни култури – 840 ktoe; селско стопански твърди отпадъци -1880 ktoe; градски твърди отпадъци – 310 ktoe; дърва за огрев – 550 ktoe; други – 35 ktoe.

Стимулирането на изграждането на такива инсталации изисква определяне на преференциална цена, която да покрие освен икономически обоснованите разходи, нормата на възвръщаемост, икономически обоснованите инвестиции, като и да бъдат отчетени присъщите рискове: технологичен риск, риск, свързан с характера на първичния енергиен източник и бизнес риск. Развитието на енергийни проекти, използващи нови и не напълно развити технологии на основата на възобновяеми енергийни източници като цяло е по-скъпо, дори в случаите, когато първичният енергиен източник е вид биомаса, като отпадна дървесина от горското стопанство, стърготини от дървопреработване, в сравнение с традиционните енергийни проекти. Финансовите институции не са склонни да поемат рискове свързани, както с предпроизводствените процеси (добив, събиране, преработка, раздробяване, пресоване, транспорт и др.) така и с енергийните технологии за производството на електрическа енергия.

Рискът, отнасящ се до характера и обема на биомасата е свързан с годишната продължителност необходима за добив, събиране, преработка и др. на биомасата, което може да не отговарят на необходимите критерии и би се отразило върху разходите за експлоатация, техническа поддръжка и до намалено производство на електроенергия и намаляване на приходите от продажба на електрическа енергия. Бизнес рискът е свързан с евентуалните неблагоприятни промени в конкретните пазарни и икономически условия, в които функционира предприятието, в т. ч. преразходи по време на изграждането, особено когато технологията не е била активна на пазара.

Всички страни с развити производства на електрическа енергия от ВЕИ са минали през период на разглеждане на стандартни проекти при определяне на цени на електроенергията, произведена от ВЕИ. Към момента тези страни имат пазарна цена на електроенергията.

При определянето на преференциалната цена за производство на електрическа енергия от биомаса е необходимо да бъдат отчетени разходите, които предизвиква реалното реализиране и експлоатация на такъв инвестиционен проект. За целта са използвани осреднени стойности на базата на световния опит, коригирани с отчитане на специфичните за България обстоятелства. Основните фактори, определящи нивото на цените на електрическата енергия, произведена от биомаса са размерът на инвестиционните разходи, включително разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителни мрежи, нивото на експлоатационните разходи, полезният живот на активите, необходими за производство на електрическа енергия, разрешената норма на възвръщаемост на капитала и средната годишна производителност. За осигуряване на по-голяма ангажираност на централата е необходимо осигуряване на необходимото прогнозно годишно количество биомаса, създаване на достатъчна степен на влажност на биомасата, даваща по-висока калоричност и съхранение и обработка на доставената биомаса.

При анализа на влиянието на отделните фактори с най-голяма тежест за равнището на цената са средната годишна производителност на инсталациите за производство на електроенергия от биомаса, размера на инвестиционните разходи и разходите са суровина.

Нивото на инвестиционните разходи за изграждане на електрически централи от биомаса са различни в различните страни според специфичните параметри на видовете биомаса.

През 2006 г. International Energy Agency публикува задача № 29: IEA Bioenergy Network on Socio- economics на адрес: http://www.aboutenergy.info/economy_energy.html В този доклад се посочва среден инвестиционен разход на електрическа централа работеща с биоенергия от 2000 - 2500 $/kW инсталирана мощност в USA. В IEA Energy Technology Essentials на адрес: www.iea.org/Textbase/techno/essentials.htm е отбелязано, че за Европа средния инвестиционен разход на електрическа централа, работеща с биомаса е от 3000 до 5000 $/kW инсталирана мощност, който зависи от технологията, нивото на развитието и големината на централата.

В „Proyecto Twining Bulgaria” испанският Institute for the Diversification and saving of energy (IDAE) e посочил инвестиционен разход от 1800 до 2000 €/kW за 2006 г. Във Финландия подобна електрическа централа с мощност от 14,7 MWe се реализира при инвестиционни разходи от 1430 €/kW (High cogeneration performance by innovative steam tubine for biomass-fired CHP plant in Lislami Finland). В България не се произвеждат съоръжения и машини за производство на електрическа енергия от биомаса, което е предпоставка за допълнителни инвестиционни разходи, свързани с митнически такси и транспорт за внос на съоръжения и машини, развитие на нова технология, която до момента не е била активна на пазара и др. С оглед съобразяването на този фактор размерът на инвестиционните разходи за централа с инсталирана мощност над 5 MW следва да бъде с осреднена стойност на инвестицията от 1 600 €/кWel, включващ генератор-турбина, мрежово електрическо присъединяване, трансформатори, котелно съоръжение, съоръжение за газово пречистване, конвейер за гориво подаване, контейнери и конвейер за събиране на праховите остатъци след изгаряне, електрически и хидравлични инсталации, стоманени конструкции, изготвяне на работен проект и други непланирани инвестиционни разходи.

Годишното брутно производство на централата е изчислено при отчитане на средната инсталирана електрическа мощност и коефициента на ангажираност (разполагаемост) на централата от 91,32 % (коефициента е в зависимост от престоя за ремонти и аварии на централата и същия е в границите от 62 % - до 95% ), това е процентна стойност от разполагаемостта на инсталацията на централата и представлява 8000 ефективни работни часа на година, без да са отчетени собствени нужди.

Допустимите експлоатационни разходи (О&M), подлежащи на регулаторен контрол, са свързани с експлоатацията и поддръжката на съоръженията, съобразно съответните технически стандарти. Те се формират основно от разходите за ремонт и поддръжка, застраховки, административни разходи свързани с управление на организацията.

За Европейския съюз средните експлоатационни разходи за подобни централи възлизат на 1,625 евро цента/кВтч. В Potentials and cost for renewable electricity in Europe-IEE project OPTRES, Overview on economic-& technical –specifications for new RES_E plant) са посочени оперативни разходи за централи работещи на биомаса в размери до 130 €/кWel.

При изчисляването на цените на електрическата енергия, произведена от централи, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, включените разходи, без разходи за амортизации, са в размер на 94 €/кWel за година.

Променливите експлоатационни разходи свързани с доставка на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд са в размер на 37 €/t.

В доклад на ЕК от 2 април 2004 г. за Ролята на Биоенергията на Енергийния пазар на ЕС разходите за доставка на дървесни горива за България са посочени в размер на 2,2 €/GJ , като тези разходи са едни от най ниските в 27 те държави членки на ЕС. В конкретния случай при 4 100 kkal/kg, влажност до 20% на доставената биомаса и годишен обем от 220 000 t/год., цена от 37 €/t специфичния разход е 2,21 €/GJ. Съгласно Министерството на земеделието и горите, България разполага с значителен неусвоен потенциал от ВЕИ и по-специално дърва за огрев с теоретичен потенциал от 550 ktoe, което е с равностойност на eнергия от 6 380 GWh и произведеното количество електрическа енергия от „Мape Development” в размер на една година от 106 GWh представлява 1,66%.

Полезният техникоикономически живот на активите за централите с мощност над 5 MW е определен на 15 години, като разходите за амортизации са изчислени чрез прилагане на линеен метод - за централи с инсталирана мощност над 5 MW - 3 129.33 хил.лв./год.

Използваната при определянето на цените среднопретеглена норма на възвръщаемост на капитала е в размер на 7.98 %, изчислена при норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане от 8.07 %, корпоративна данъчна ставка от 10 % и цена на привлечения капитал от 7.55 %, при структура на капитала от 70 % привлечен капитал и 30 % собствен капитал. Тези данни са достатъчно условие за развитие на технологиите свързани с оползотворяване и производството на електрическа енергия от биомаса. Поради това се предлага да не се дава надбавка за специфичен риск, обусловен от особеностите на първичния енергиен източник.

При спазване на всички гореописани основни фактори, цените са изчислени, като е използван т.нар. анюитетен метод за период, равен на периода на експлоатация на проекта- 15 години и при спазване на следното: инвестиционни разходи - 1 600 €/kW; експлоатационни разходи свързани с опериране и поддържане на централата, наречени постоянно условни разходи е 1,3 €ct/kWh и експлоатационни разходи свързани с доставка на биомасата (променливи разходи) от 7 €ct/kWh; средно годишна продължителност на централата с 91,32 % годишна ангажираност за всяка година от периода; среднопретеглената норма на възвръщаемост – 7.98 %; настоящата стойност е изчислена при дисконтов фактор равен на нормата на възвръщаемост на капитала, преди данъчно облагане – 7.98 %; дисконтирането на сумите е към началото на първата година от проекта, като е прието, че инвестицията е направена в края на година „0”; разходите не са индексирани с инфлация за периода и са еднакви за всяка година; количествата електрическа енергия за продажба са еднакви за всяка година от проекта.

Изчислената цена за производство на електрическа енергия произведена чрез директно използване на енергията от биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. от централи над 5 MW е 207.60 лв./МВтч, като елементите на цената са посочени в таблицата по- долу:
Преференциална цена на електрическата енергия, в лв./МВтч
Елементи на анюитетната цена                цена               %
Анюитетна цена, в т.ч.:                            207.60        100.00%
за разходи,без разходи за амортизации   159.19          76.68%
за разходи за амортизации                       28.04            13.51%
за възвръщаемост                                      20.37             9.81%

С оглед всичко гореизложено Комисията прие следното предложение за преференциална цена, по която производителите с инсталирана мощност над 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. да продават електрическа енергия:

След проведеното на 14.09.2010г. на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЕ открито заседание за разглеждане на доклада относно предложението за преференциална цена постъпиха писмени възражения от Български енергиен форум (БЕФ), вх. № Е-12-00-389/17.09.2010г.,от „Бул Еко Енергия” ООД, вх. № Е-14-44-11/20.09.2010г. и от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД, вх. № Е-12-00-393/21.09.2010г.

Основното възражение е по отношение на размера на инвестиционните разходи и актуалността на използваните данни за инвестициите в подобни проекти в ЕС. Съгласно БЕФ, нивата на инвестиционните разходи за 10 МВт подобен тип централи в момента са: Polytechnik GmbH, Австрия – 2 600- 2 800 €/ kW, Urbach GmbH, Австрия – 2 700 – 3 000 €/ kW, Vynke, Белгия - 2 500 – 2 900 €/ kW.

С отчитане на разходите за СМР, цех, площадка за съхранение и смилане на горивото, транспортни средства и др., разходите за изграждане на нова ЕЦ достигат: Polytechnik GmbH, Австрия – 3 600- 3 800 €/ kW, Urbach GmbH, Австрия – 3 780 – 3 900 €/kW, Vynke, Белгия - 3 500 – 3 900 €/ kW.

На база на така заявените инвестиционни разходи, от БЕФ предлагат при определяне на цената на електрическата енергия произведена от ЕЦ на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд, за електрически централи над 5 MW сумата на инвестициите да бъде в размер на 3 500 €/ kW.

БЕФ не посочват източниците на база, на които са определени тези разходи, както и компонентите, които формират тези инвестиционни разходи.

Във постъпилото възражение от „Бул Еко Енергия” ООД инвестиционните разходи са между 4 000 и 4 500 €/ kW. , без да са посочени доказателства за тези нива като са включени инвестиции в площадката – 1 550 хил. € и други инвестиции – 1 175 хил. €. В постъпилото възражението от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД посочените инвестиционните разходи за такъв вид ЕЦ са 3 061 €/ kW, въпреки, че на проведеното открито заседание представителите на дружеството декларираха инвестиционни разходи на стойност от 2500 €/ kW . В сумата от 3 061 €/ kW са включени: земя, сграда, основно оборудване, разходи за присъединяване и други разходи. По отношение на експлоатационните разходи от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД заявяват, че цената от 37 €/т. е за биомаса с влажност 30% през летните месеци и с влажност 60% през зимните месеци. Заявената от дружеството цената на биомасата с влажност 20% е 60 €/т.

След допълнително проведено проучване с оглед изясняване на обстоятелствата за равнището на инвестиционните разходи за подобен тип централи бе установено следното:
Най- близо до предлагания проект е изградена нова ЕЦ, работеща на същия вид биомаса с обща инсталирана мощност 20 MW в Манхайм, Германия. Проектът е реализиран през март 2010 г. и инвестиционните разходи за изграждане на централата са на стойност 43.4 млн. € или 2 170 €/ kW. (http://www.worldbiofuelsmarkets.com/downloads/presentations/BiopowerGeneration_15th/Marcus_Jentsch.pdf) На 20.09.2010 г. испанското правителство е одобрило проект за изграждане на централа работеща с биомаса с обща инсталирана мощност 50 MWна стойност 99 млн. € или 1 980 €/ kW. ( http://www.biofueldaily.com/reports/Spain_approves_countrys_largest_biomass_plant_999.html) Съгласно доклад на European Climate Foundation от 2010 г. са посочени по- ниски инвестиционни разходи, като те са за адаптиране на съществуваща централа на такава, работеща на биомаса, като разходите са между 400 и 700 €/ kW. (http://www.europeanclimate.org/documents/Biomass_report_-_Final.pdf) В „Proyecto Twining Bulgaria” испанския Institute for the Diversification and saving of energy (IDAE) e посочил инвестиционен разход от 1800 до 2000 €/kW за 2006 г. за ЕЦ, работещи на биомаса, без да се отчита вида на използваната биомаса. Следва да се отбележи, че инвестиционни разходи над 3 500 €/ kW са сума от разходите за инвестиции и всички съпътстващи разходи, като разходи за лихви, разходи за обслужване на кредита, дивиденти за инвеститорите и други разходи, които са елементи на възвръщаемостта.
При отчитане единствено на инвестиционните разходи, без разходите за обслужване на кредит, разходите за лихви и други, разходите за инвестиции в ЕЦ, работещи на биомаса в момента са на нива между 2 000 – 2 200 €/ kW.
Съобразявйки се с гореизложеното, възраженията на Български енергиен форум, „Бул Еко Енергия” ООД и „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД за определяне на нивото на инвестиционните разходи за изграждане на нова ЕЦ, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване се приемат частично. В резултат на направеното проучване считаме, че инвестиционните разходи за централа с инсталирана мощност над 5 MW следва бъде със стойност на инвестицията от 2 100 €/кW, включващ разходи за изготвяне на работен проект, земя, СМР, машини и7 съоръжения в т.ч.: генератор-турбина, трансформатори, котелно съоръжение, съоръжение за газово пречистване, конвейер за гориво подаване, контейнери и конвейер за събиране на праховите остатъци след изгаряне, електрически и хидравлични инсталации, стоманени конструкции, електрическо присъединяване и други непланирани инвестиционни разходи.
По отношение на възражението на „Мейп Дивелпмънт” ЕООД за цената на биомасата, получена от санитарна сеч в България се установи, че същите санамалели през последната една година с минимум 10%. http://vetovo.com/index.php?act=common&tab=37 ).
При определяне на доставната цена на биомасата, същата е съобразена с доклад на ЕК за Ролята на Биоенергията на Енергийния пазар на ЕС до 2020 г. (източник Министерство на земеделието и горите), като разходите за доставка на дървесна биомасаза България са посочени в размер на 37 €/t (2,2 €/GJ).
Съобразявайки се с по- ниските цени на дървесината получена от прочистване на гори, горско подрязване и други, както и с всичко гореизложен, възражението на „Мейп Дивелпмънт” ЕООД за цената на биомасата, в зависимост от нейната влажност не се приема.

В резултат на коригираните инвестиционни разходи при полезен техникоикономически живот на активите за централите с мощност над 5 MW определен на 15 години, разходите за амортизации изчислени чрез прилагане на линеен метод - за централи с инсталирана мощност над 5 MW са 4 107.24 хил.лв./год.;

Отчитайки последните данни за стойността на инфлацията за последния дванадесет месечен период, използваната при определянето на цените среднопретеглена норма на възвръщаемост на капитала е в размер на 8.04 %, изчислена при норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане от 8.27 %, корпоративна данъчна ставка от 10 % и цена на привлечения капитал от 7.55 %, при структура на капитала от 70 % привлечен капитал и 30 % собствен капитал.

С оглед установяването на реалната възможност за добив и доставка на биомаса от клони и вършина са изискани данни от Националния статистически институт (НСИ) за техните количествата в страната. Съгласно представените данни от НСИ количеството добита дървесна маса от вършина към 31.12.2009 г. е 21 456 плътни м3:

В Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г. разработена от Министерство на икономиката енергетиката и туризма е посочено, че потенциала на неизползваните количества от клони и вършина е 315 000 пл.м3/годишно или 65 100 тне/г.(65.1 ktoe).
Особено внимание заслужава проблемът за осигуряване на необходимото количество биомаса (вършина и клони), тъй като годишното потребление, съгласно представен проект от „Мейп Дивелъпмънт” ЕООД представлява 70% от цялото налично годишно количество клони и вършина. В случай, че дружеството изпълни изцяло заявеното на откритото заседание намерение за стимулиране на санитарна сеч, необходимите количества биомаса биха надхвърлили наличните 315 000 пл.м3/годишно (посочени в Националната дългосрочна програма). От друга страна ограниченото количество на тази биомаса крие рискове от неправомерно изсичане на дървостой, използване на дърва за огрев и за целулоза, която дейност се контролира от Изпълнителна агенция по горите.
При спазване на всички гореописани основни фактори, цените са изчислени, като е използван т.нар. анюитетен метод за период, равен на периода на експлоатация на проекта- 15 години и при спазване на следното:
-инвестиционни разходи - 2 100 €/kW;
-експлоатационни разходи свързани с опериране и поддържане на централата, наречени условни - постоянно разходи е 1.3 €ct/kWh и експлоатационни разходи свързани с доставка на биомасата (променливи разходи) от 7 €ct/kWh;
-средно годишна продължителност на централата с 91.32 % годишна ангажираност за всяка година от периода;
- среднопретеглената норма на възвръщаемост – 8.04 %;
- настоящата стойност е изчислена при дисконтов фактор равен на нормата на възвръщаемост на капитала, преди данъчно облагане – 8.04 %;
- дисконтирането на сумите е към началото на първата година от проекта, като е прието, че инвестицията е направена в края на година „0”;
- разходите не са индексирани с инфлация за периода и са еднакви за всяка година;
- количествата електрическа енергия за продажба са еднакви за всяка година от проекта.

Преизчислената цена за производство на електрическа енергия произведена чрез директно използване на енергията от биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. от централи над 5 MW е 222.49 лв./МВтч, като елементите на цената са посочени в таблицата по- долу:

При отчитане на всички оказващи влияние технически и икономически параметри преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност над 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса получена от прочистване на гори, горско подрязване и др.следва да бъде:

Инвестиционният проект може да бъде значително по-ефективен , в случай че се продава и произведената топлинна енергия от електрически централи, работещи чрез директно използване на биомаса получена от почистване на гори, горско подрязване и подкастряне, по специално дървесен скрап и други субпродукти получени в резултат на дейността по управление и експлоатация на горския фонд.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, чл. 4, ал. 3 и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия,
ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

РЕШИ:

Определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия без ДДС, на електрическите централи над 5 MW, работещи чрез директно използване на биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и др. в размер на 222.49 лв./MWh.

Решението подлежи на обжалване в 14 (четиринадесет) дневен срок пред Върховния административен съд.

сряда, 26 януари 2011 г.

Язовир „Луда Яна”

Луда Яна е река в Южна България, приток на Марица, в която се влива при село Синитово, Пазарджишко. Дължината на реката е 74 км. Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове (Луда) и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите "Лудо момиче" и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума "Яна" да означава река.

Сагата с язовир „Луда Яна”



Виж Панагюрище - язовир "Луда Яна" на по-голяма карта

На извънредно пленарно заседание на 30 май, събота, Народното събрание гласува решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за развитие на общинската инфраструктура.

През февруари и март Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Панагюрище организираха обществено обсъждане на ОВОС по проекта "Строителни работи за завършване на язовир Луда Яна", по време на което стана ясно, че строителството може да започне още тази година. Обявление за специфична обществена поръчка - покана за предварителна квалификация, бе публикувана на официалния сайт на МРРБ на 10 април 2009 за Проект за развитие на общинска инфраструктура -"Строителни работи за завършване на язовир "Луда Яна".

Поканата за предварителна квалификация следва обявлението за обща обществена поръчка за този проект, публикувано в електронна форма в "Развитие на бизнеса" на ООН (Development Business online) на 9 февруари 2009 г., в печатна форма в брой № 745 от 28 февруари 2009 г. и на уебстраницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на 6.02.2009 г. В поканата за предварителна квалификация е посочено, че Република България кандидатства за финансиране от Световната банка на Проект за развитие на общинска инфраструктура и ще използва част от средствата за Договор за "Строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна".

Късно вечерта на 24 ноември 2010 Бордът на директорите на Световната банка одобри проект за България „Развитие на общинската инфраструктура”, който цели да подпомогне местните власти в цялата страна в процеса на инвестиционно планиране във водния сектор и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в четири български общини.

Проектът е на стойност 81 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Заемът за него е за 19 години със 7-годишен гратисен период. Договорът за язовир "Луда Яна" е № MIDP- CW- ICB- 1. За "Пловдивци" той е № MIDP- CW- ICB- 2.

С парите ще се изготвят 48 районни генерални плана на системи за водоснабдяване и канализация (ВиК), които включват 40 генерални плана на населени места в рамките на шестте региона за икономическо планиране. Заемът ще помогне за изграждането на 48 ВиК системи на територията на 6 български общини, уточняват от Световната банка.

Ще се завърши и започналото преди около 20 години изграждане на три язовира, един от които е панагюрският язовир „Луда Яна”, а също рехабилитация на четвърти язовир, който в момента е в експлоатация. С отпуснатите средства ще бъдат довършени язовирите "Луда Яна" (Панагюрище), "Нейковци" (Трявна) и "Пловдивци" (Мадан, Рудозем). Предвижда се и модернизация на язовир "Студена". Те ще бъдат завършени за 2.5-3 години, в строителството им ще бъдат включени около 150 души. Това каза Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по време на националното обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на завършването на язовирите. Завършването на съоръженията се финансира от Световната банка по "Проект за развитие на общинската инфраструктура" и е за 75 млн. евро, като 80% от сумата е заем от финансовата институция. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски възвращаемостта на инвестициите в съоръженията е 20 години.

При приключването на проекта се очаква за над 141 хил. българи в четирите общини да бъде осигурено надеждно и качествено водоснабдяване.

Недостигът на вода в някои части на България стана критичен през последните 15 години поради нарасналата честота на засушаванията, като особено тежки в това отношение се оказаха 2000-та и 2007-ма година. Вследствие на това снабдяването с вода стана ненадеждно и беше въведен режим на ползване с график и ограничения през много от дните. Още преди началото на строителството са търсени варианти за водоснабдяването на двата района и започнатите съоръжения са се оказали единственият възможен. Сега Панагюрище (27 хил. жители) и Трявна (13 хил. жители) се водоснабдяват от водохващания, а родното място на Райна Княгиня си доставя и води от терасата на Марица от 45-километров водопровод с 5 помпажа*1. Затова и водата на Панагюрище е най-скъпата – през пролетта е мътна, през лятото я няма.

„Гражданите на българските общини Рудозем, Мадан, Трявна и Панагюрище очакват значително подобряване на водоснабдяването в техните населени места”, казва Габриел Йонита, старши специалист на Световна банка по аграрните въпроси и ръководител на проекта.
И добавя: „Липсата на сигурен източник на качествена питейна вода, както и на вода за земеделски нужди се счита от мнозина за основен проблем, който рефлектира върху благосъстоянието им. Самите общински власти са много разтревожени от този проблем и се опитват да намерят спешно решение. Завършването на строителството на три язовира се отлага вече почти двадесет години. Финансирането на тяхното доизграждане от Световна банка предоставя възможност за по-нататъшно икономическо развитие, включително растеж в сферата на туризма”.

Одобреният проект е последната операция в рамките на Стратегията за партньорство с България (2006-2009), приета през 2006 г., чиято цел беше подпомагане присъединяването на България към Европейския съюз и усвояване на еврофондовете.

За завършване строителството на язовир „Луда Яна” в началото на тази година бе организирана подписка от жителите на община Панагюрище, която бе подкрепена от над 3000 граждани и бе официално връчена в МРРБ. Поводът бе проведеното на 2 февруари в МРРБ национално публично обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда за завършване на язовир „Луда Яна” и организираното местно обществено обсъждане на 12 февруари в Панагюрище. Подкрепата за изграждането на язовир „Луда Яна”, заявена категорично от ръководството и жителите на общината, е мотивирана с аргументите за:
  • Преодоляване на негативните последици – както социални, така и върху околната среда, от спирането на строителството на яз. „Луда Яна”;
  • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона;
  • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването;
  • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района;
  • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона;
  • Създаване на възможности за развитието на туризма в района;
  • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство възнамерява да квалифицира предварително изпълнители и/или фирми за изпълнение на строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна". Водоснабдителната система на Луда Яна включва: язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Язовирът "Луда Яна" е проектиран като насипна стена с централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционната галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. От двете страни на ядрото са опорните призми от баластра, спрегнати с глината с преходни зони. Строителните работи за изграждането на язовира са започнати през 1986 г. и са преустановени през 2000 г. Дотогава почти 2/3 от язовира са изградени (кота 569.00), както и инжекционната галерия, отбивния тунел, част от тялото на язовирната стена, инженерната част от бързотока, част от водоплътните мерки, други спомагателни или временни подобекти. Изпълнени са и част от изкопните работи за преливника.

Строителните работи, които трябва да се изпълнят за доизграждането на язовир Луда Яна, включват: останалите строителни работи за съоръженията, които вече са започнати; строителни работи за съоръжения, които се намират в начален етап на изпълнение и/или съоръжения, за които трябва да се подготвят проекти; изграждане на системи към вече изпълнените съоръжения, както и съоръженията, планирани за изпълнение и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.

Очаква се срокът на изграждане да бъде около 46 месеца.

Язовир „Луда Яна” се намира в централната част на Южна България, около 2 км на север от Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска. Строителството на обекта започва през 1986 г., като инвеститор е МОП „Асарел". (сега „Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище). От 1992 г. инвеститор става Община Панагюрище, а средствата осигуряват „Асарел-Медет" АД и Общината, съгласно договор за съвместна дейност. През 1995 г. „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище регистрират „Водоснабдителен комплекс“ ООД с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на водоснабдителни системи и съоръжения, което поема инвестирането на яз. „Луда Яна”. Средствата за строежа се осигуряват от съдружниците. От началото на строителството до спирането му през 2000 г. са изградени: около 2/3 от язовирната стена - до кота 569,25 м., инжекционна галерия, отбивен тунел, отбивен яз, водовземната кула - строителната част, трафопост, 70% от противофилтрационните мероприятия, други спомагателни и временни подобекти. Строително-монтажните работи на обекта до момента са изпълнявани от: „Хидрострой-Панагюрище" ООД - гл. изпълнител на язовирната стена и основните съоръжения; „Стройинжект" ООД - гр. София - изпълнител на противофилтрационните мероприятия; „Хидромонтаж-инженеринг" ЕООД - гр. Панагюрище - изпълнител на машинната част във Водната кула.

Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна”, 7 000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини.

След въвеждане в експлоатация на яз. „Луда Яна", същият ще осигурява трайното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селата Оборище, Поибрене*2, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина "Радка", площадка "Оптикоелектрон", площадка "Асарел" от състава на Община Панагюрище, и още 5 селища от състава на общините Пазарджик (с.Сбор) и Стрелча (с.Свобода, с.Смилец, с.Блатница и с.Дюлево) с екологично чиста и с превъзходни качества питейна вода. Съществува техническа възможност за водоснабдяване и на селища от община Лесичево.

Язовирът заема площ от 1 420 дка в хубава и екологично чиста местност, което ще създаде отлични условия и перспективи за бъдещо развитие на туризма, на екологосъобразни водни спортове и риболов. Според ръководителя на консултантската група, подготвила оценките за въздействие върху околната среда на язовирите, проф.Росица Николаева територията, върху която попадат язовирите "Луда Яна" и "Нейковци", е силно антропогенно повлияна, бедна откъм фауна и при строителството на обектите не се очаква да има съществено запрашаване и газово насищане на въздуха. Очакваното оводняване няма да има съществено влияние върху екосистемите в районите на двата язовира.

Строителството на двата язовира е започнало през 80-те години - "Луда Яна" през 1986 г., а "Нейковци" през 1978 г. Тогава законодателството не изискваше оценка на въздействието върху околната среда. Затова през 2008 г. регионалното министерство възложи изработването на ОВОС, необходима и според правилата на Световната банка, за отпускане на средствата. Обектите, които са били започнати и замразени, трябваше да бъдат проучени, защото от инженерна гледна точка и по отношение на безопасността някои елементи от съоръженията се нуждаят от специално внимание. При началото на строителството горите наоколо са изсечени, за да се осигури зоната за строителство на язовирите.

Завършването на язовир „Луда Яна” е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснябдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието на Панагюрище и до повишаване на жизнения стандарт.

Снимки от стената и кулата:


*1. Питейните водоизточници за водоснабдяване на гр. Панагюрище са: между които и 12 тръбни кладенци в терасата на река Марица при с. Злокучене ( община Септември, Област Пазарджик - 42.217, 24.167). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - “Група Панагюрище”, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Този магистрален водопровод е въведен в експлоатация през 1982 и функционира вече 23 години. Неговото основно предназначение е било да снабдява с питейна вода заводите на фирма „Оптикоелектрон“ и гр. Панагюрище. До 1999 г. водоснабдителната система е била собственост на „Оптикоелектрон“ АД, след което е предадена на общинската фирма „Водоснабдяване и Канализация - П “ ЕООД гр. Панагюрище, чиято собственост е в момента.

Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем “Бошуля”, III и ІV подем “Елшица “. Те са еднотипни като архитектура и устройство. Към всяка помпена станция има трафостанция с по два броя трансформатори 630 kVA и 560 kVA. Изградени са агрегатни помещения, в които обаче няма монтирани агрегати за аварийно захранване на станциите с ток.
В помпените станции са монтирани помпи 70М32 х5 (по 4 бр. във всяка станция), които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/с.

Монтираните в машинните зали помпи 350Д140 никога не са били използвани. Те са предназначени за водни количества над 300 л/с, каквито никога не са подавани по системата, а и в момента водоизточникът (12 броя тръбни кладенци) не би могъл да осигури.

Помпените станции и тласкателите нямат защита от хидравлични удари. За да се избегнат подобни удари, помпите се изключват една по една, но въпреки това при токов удар и внезапно спиране на помпите се получават аварии.

Работата на помпите не е автоматизирана и липсват устройства за точно измерване на подавания дебит.

Във всяка от помпените станции е монтирана сигнализация за работата на отделните помпи и за нивото в черпателния водоем. Сигналите са изведени в командните зали на помпените станции.

Стоманените водопроводи от водоизточника до ПСІV подем “Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2-3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПСІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ).

Пречистването на водата се извършва чрез хлориране при ПСІV подем “Елшица“. В района на станцията има оборудвано хлоратно помещение. Монтиран е един брой хлорапарат с ръчно дозиране на хлора спрямо дебита на помпите. Хлорната вода се подава в черпателния водоем. Хлорът (газ) се съхранява в бутилки в същото помещение. Хлоратното помещение е оборудвано с вентилационна уредба. Водата подавана за гр. Панагюрище и селата Оборище, Баня и Бъта се хлорира допълнително в сухата камера на водоема.

Общата дължина на магистралните водопроводи на системата е 33,60 км (Ø500 и Ø700 стоманени тръби), а дължината на директните разклонения към отделните селища е 12,725 км (Ø273, Ø219, Ø159 – стоманени тръби и Ø200 и Ø150 – етернитови тръби). Тук не са включени гравитачните водопроводи, подаващи вода за селата от община Стрелча.

Общата дължина на водопроводните трасета, обслужващи селищата от община Панагюрище, е 48,325 км.

Помпените станции имат течове от покривите, нарушени мазилки и др. В стените на сухите камери на някои от черпателните водоеми V-500 м3 има пукнатини.

Лошо е състоянието на водопровода южно от с. Елшица, където тласкателният водопровод от ПСІІІ подем минава в района на медния рудник. В този участък водопроводът с дължина около 2,5 км е подложен на усилена химическа корозия и състоянието му е изключително лошо.

Затруднено е отстраняването на възникналите аварии в участъци, които минават през трудно достъпни терени, отдалечени от пътищата. В това отношение особено тежък е участъкът от ПСІV подем до с. Бъта. Това води до удължаване на срока за отстраняването им, особено през зимата, а оттам и до значителни загуби на питейна вода.

След отстраняване на авария, необходимото технологично време за пускане на системата в действие е от 4 до 12 часа, като през това време водоподаването към захранваните селища е невъзможно.

Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително - монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията.

*2. Село Поибрене се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. Решението на проблема е изграждането на нов водопровод. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от бившето министерство на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.


Защо Панагюрище няма вода? Защо е нужен язовир „Луда Яна”?

Град Панагюрище е разположен в малка долина на Същинска Средна гора, която е и източник на най-добрата "букова" вода в страната. Не случайно и съседната Община Стрелча и до момента се слави не само с минералните си извори, но и с чудесната си питейна вода.

В Панагюрище до преди 20 години положението е било подобно, но от тогава панагюрци пият вода от река Марица, а качеството на ползваната вода е ниско, тъй като тръбопороводът е метален.

Как панагюрци са заменили прекрасната си букова вода за вода от река Марица? През 1989г започва експлоатацията на Комбината „Асарел” за добив на медно – пиритна руда и преработка в концентрат. От дейността на предприятието се замърсяват притоците на р. Луда Яна – Мулейска, Асарелска, Панова и Люляковица. Замърсява се Луда Яна и терасата и започваща от с. Баня до вливането в р. Марица. Също така се замърсява р. Медетска и р. Тополница и поречието им до, и р. Марица.

Обаче имало и още една причина. Както е написала общинския съветник Веселина Зумпалова-Ралчева в блога си на 25.08.2008 става дума за „Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения !”

По-натам общинския съветник прави преглед на различните възможности: Градът разполага с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода от м.Златьовица към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. Съоръженията уж били разграбени, унищожени, няма електроснабдяване, но реално ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода до Рогачовец. Не става дума за някакъв свръхсложен проект. В местностите Средорек, Манзол пък има редица сечища, като се сечат не стари и изгнили дървета, а най-хубавите букови гори от някакви фирми от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата. Проблемът е, че тези местности са естествени водоизточници, които биха могли да се ползват. Същото е и на Бунай, мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото пък, където се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета и някога е хващана водата и е отвеждана към на притоците на Луда Яна. Сега обаче водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. Сеч има и в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир.

Г-жа Ралчева обяснява в този постинг и нещо много интересно, а именно защо ПанагюрищеНЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ: защото не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. А причината е, защото никой не се е сетил за това.

На Гешанка и Щернята пък всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни, няма никакви охранителни мерки, а водите на река Мулейска изтичат в посока, обратна на водохващане.

Повече за тази сага може да прочетете на тези линкове:
Блогът на Веселина Зумпалова-Ралчева
Инфо за Водостопанска система на Панагюрище от официалния сайт на общината
 Защо Панагюрище е без вода?
Започна първият етап от избора на строители за два язовира
Христо Костурков: Кметовете на БСП оставиха Панагюрище без вода
блог на Христо Костурков - общински съветник от Атака

сряда, 22 декември 2010 г.

ОБЯВЛЕНИЕ ЗА КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ ПО ЗОП за гр. БАНСКО

00283-2010-0009
I. II. IV. 
BG-Банско: ОБЯВЛЕНИЕ ЗА КОНКУРС ЗА ПРОЕКТ
РАЗДЕЛ І: ВЪЗЛОЖИТЕЛ
РАЗДЕЛ ІІ: ОБЕКТ НА КОНКУРСА ЗА ПРОЕКТ/ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА



чл. 7, т. 1-4 на ЗОП
Наименование, адреси и лица за контакт
Община  Банско,  пл."Никола  Вапцаров"  №1,  За:  Васил  Толин,  България 2770, Банско, Тел.: 0749 88644, E-mail: obabansko@dir.bg, Факс: 0749 88633 Общ адрес на възлагащия орган: www.bansko.bg.
I.1)
Допълнителна информация може да бъде получена на: На горепосочения адрес за контакти.
Конкурсна програма може да бъде получена от: 
Проекти трябва да бъдат изпратени на: Община  Банско, "Фронт  офис",  намиращ  се  на  партерния  етаж  на сградата., пл."Никола Вапцаров" №1, За: Елка Капизиина, България 2770,
Банско, Тел.: 0749 88648 Община Банско, деловодство - стая № 210, пл."Никола Вапцаров" №1, За: Верка Пидова, РБългария 2770, Банско, Тел.: 0749 88619
Вид на възложителя и основна/и дейност/и Регионален или местен орган
I.2)
Основна/и дейност/и на възложителя
Обществени услуги
Описание  II.1)
Наименование на конкурса за проект, дадено от възложителя
"Подкрепа  за  развитието  и  диверсификацията  за  туристическите  атракции  на община Банско- Банско кръстопът на цивилизациите"
II.1.1)
Кратко описание
Проектиране на туристически атракции
ІІ.1.2)
Код съгласно Класификатора на ОП (CPV)
71220000
Описание:

Архитектурно проектиране
ІІ.1.3)

ЮРИДИЧЕСКА,  ИКОНОМИЧЕСКА,  ФИНАНСОВА  И  ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ

РАЗДЕЛ ІV ПРОЦЕДУРА
Критерии за подбор на кандидатите или участниците
Минимални  изисквания  към  участниците 1. Всеки  участник  следва  да  има  пълна проектанска  правоспособност  от  Камерата  на  архитектите  съгласно  Закона  за камарите  на  архитектите  и  инженерите  в  инвестиционното  проектиране  или призната  професионална  квалификация  по  реда  на  Закона  за  признаване  на професионалните квалификации;
2.  Участникът да притежава опит в проектирането на  сгради  с  обществено  значение  и  предназначение;  Информация  относно притежавания  опит  се  представя  в  декларацията  за  икономически  и  финансово състояние и техническите възможнисти и квалификация.

ІІІ.1) Вид конкурс Открит

ІV.1) Критерии за оценка на проектите
Критерий 1 (К1) - Функционални изисквания – максимално възможна оценка 15 т.;
Критерий 2 (К2) - Обемно-пространствено решение – максимално възможна оценка 15 т.; Критерий 3 (К3) Качествени изисквания – максимално възможна оценка 20 т.;
Критерий 4 (К4) -  Икономическа  целесъобразност  на  проекта –  максимално възможна оценка 50 т.

ІV.3) Административна информация
IV.4) Условия за получаване на конкурсната програма
ІV.4.2) Дата: 25.12.2010 г. , Час: 17:00
Платими документи ДА
Условия и начини за плащане Цената на конкурсната документация е 24 лева с ДДС. Документацията за участие в конкурса  се  получава  от  Фронт-офиса  на  Общинска  администрация -  гр.Банско, след плащане на посочената цена всеки работен ден от 8:00 до 16:00 часа.
Срок за представяне на проекти или заявления за участие
ІV.4.3) Дата: 25.12.2010 г. , Час: 17:00
Език/ци, на който могат да бъдат изготвени проектите Български
ІV.4.5) Награди и жури
ІV.5) Ще се връчва/т награда/и
За  класирания  на  първо  място  участник –  парична  награда  в  размер  на 230
000 /двеста  и  тридесет  хиляди/  лева  с  вкл. ДДС; -  За  класирания  на  второ  място
участник – парична награда в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева с вкл. ДДС; - За

ІV.5.1) РАЗДЕЛ VI: ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ класирания  на  трето  място  участник – парична  награда  в  размер  на 3 000  /три
хиляди/ лева с вкл. ДДС;
Конкурса за проект ще бъде последван от обществена поръчка за услугите,
които ще бъдат възложени на спечелилия или на един от спечелилите
конкурса
НЕ
ІV.5.3)
Решението на журито е задължително за възложителя
ДА
ІV.5.4)
Конкурсът за проект е свързан с проект и/или програма, които са
финансирани от фондове на ЕС
Схема  за  безвъзмездна финансова  помощ BG 161PO001/3.1-03/2010 "Подкрепа  за
развитието на природни, културни и исторически атракции"
VI.1)
Процедури по обжалване  VI.3)
Орган, който отговаря за процедурите по обжалване
Комисия за защита на конкуренцията, бул. Витоша № 18, Република България 1000,
София, Тел.: 02 9884070, E-mail: cpcadmin@cpc.bg, Факс: 02 9807315
URL: http://www.cpc.bg.
VI.3.1)
Подаване на жалби
Съгласно чл. 120 от ЗОП.
VI.3.2)
Дата на изпращане на настоящото обявление
03.11.2010 г.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Как да намерим финансиране за проект?

Как да успея и да реализирам генниалната си идея?  Какво е необходимо, за да успете в едно бизнес начинание?  Ето някои отговори:

1. Евро Фондове
При почти всички програми, които аз познавам се изисква само-участие от страна на търсещия финансиране. Безвъзмездната помощ варира най-често между 50 и 75%. Много рядко нещата стоят по друг начин. Освен това, практически за повечето програми се изисква инвеститора да разполага с парите предварително, тъй като финансирането се получава на траншове (обикновено около 20-25% от безвъзмездното финансиране може при определени условия да се получи в началото на проекта). Освен това
често има и значително забавяне на самите парите поради различни условия. При тези проекти има доста сериозно административно бреме върху получаващия финансиране, което се изразява в изключителна бумащина предварително, по време и дори след приключване на проекта. В повечето случаи тези програми са подходящи за по-големи проекти. Положителната страна е, че ако получиш одобрение може да получиш парите предварително от банка, която ползва като обезпечение бъдещето плащане от ЕС.

2.  Българска банка за развитие и Прокедитбанк, както и българо-американската дават разни преференциални кредити по евро програми. Тази банка за развитите има разни програми, но трябва да се види дали са приложими към вашия случай.

3. Equity Investment – дялово инвестиране – това финансиране се осъществява от различни фондове, фирми или частни лица. При него човекът с идеята основава фирма и друго лице, инвеститорът, купува дял от въпросното дружество (наричано investment vehicle при определени обстоятелства). Срещу парите си инвеститорът получава не просто дял от дружество, ами и собственост и контрол върху проекта. Тук интересното е, че човекът с идеята може да продаде например 70% от собствеността, но да получи например 40-45% от печалбата (тоест непропорционално на своя дял). Обикновено е обратното, но и това е възможен вариант. Важното е, че може да има разминаване между дяловото участие и собствеността от капитала. Тук инвеститорът може да изтласка човека с идеята, но пък може да няма лихви върху парите (в повечето случаи има), но пък тук инвеститорите имат по-малък риск, поради по-големия контрол и по-лесно се намира финансиране. Обикновено за търсещия финансиране остава малък дял от 20-30%, наричан мениджърски, но получава възможност да реализира проекта си. Финансирането тук ида от различни фондове и инвеститори, но те обикновено имат инвестиционно портфолио и се ориентират към проекти в определена сфера (real estate, IT и тн). Тук оценката на проекта (feasability study) е по-малко формално, но реално навлиза в по-голяма дълбочина отколкото банките, но това е полезно, защото може проекта да бъде подобрен от инвеститора, който обикновено е с много опит и може да допринесе за доброто реализиране на проекта. Тук спадат и т. нар. enterprenuers. При тях обаче може да се намери и финансиране при по-изгодни условия, чрез фондове, които подпомагат start-ups. Това е предимно в IT сектора, но има и в други. Те осигуряват и mentorship и know-how. Освен това, ако се закачите към някой предприемачески форум или институрционализрана организация може да се осигури и връзка с потенциални инвеститори, участие в изложения и срещи, отнема време, но може да е безценно.

4. Може да намерите и програма към някоя държава, тоест чрез посолството (например Норвегия) или към ЕС. По тях се финансира, включително дори и безвъзмездно проекти в определени, приоритетни сектори, но това е специфично.

5. Друг вариант за финансиране е, ако можете да префасониранете проекта от чисто бизнес в нещо като проект на неправителствена организация. Това е единствения реален сценарии да получите пълно финансиране.

Преди да започнете, трябва да сте наясно със следните обстоятелства.
1. На първо място да се примирите и да намерите работещ за вас вариант, при който можете да споделите идеята си с трети лица. Този отказ от приоритет и оригиналност е много болезнен за човека с идеята, но е единственият начин да се търси финансиране. Даващата пари институция винаги ще пита за много детайли, още преди да се стигне до подписване на какъвто и да било документ. Щом веднъж блестящата идея бъде споделена с някой човек не може да е сигурен, че друг няма да го превари, за това казвам, че този момент е болезнен и деликатен.

2. На второ място трябва внимателно да структурирате инвестицията. След като бъде изготвен един бизнес план внимателно обмислете как калкулирате своя труд и самоучастие. От една страна стремежът е собствения труд да бъде надценен, но ако бъде подценен ще стане така, че бъдещия инвеститор ще оценява само идеята. За да защитите тази си позиция трябва да можете да представите подробни CV и резюмета с акценти на фактите, които повдигат цената на мениджърския екип и оправдават стойността не само на техния труд, но и на тяхното интелектуално усилие, опредметено в идеята, наистина си струва.

3. Всеки инвеститор (предприемач, фонд, банка, евро програма) изискват да видят ангажираност от страна на търсещия финансиране. Това реално е първата проверка за допустимост, не толкова идеята, а това дали тези хора са сериозни и ще реализират някакво бизнес начинание. Това се доказва не само чрез самоучастието чрез пари, много добра оферта, бизнес план, цялата документация и дори факта, че са си направили фирма с визитки сайт и тн. Малко е смешно, но всичко се гледа. Презентацията на проекта трябва да е не просто професионална, но и да демонстрира, че този хора ще го свършат това начинание, а не просто ще кешират. Не трябва да се акцентира прекомерно на изгледа на презентацията, ами и на нейната простота и работоспособност. Посланията трябва да са прости и ясни. Без много предположения и допускания, а да се акцентира на това как вие ще можете да го свършите сами и че това е възможно за вас. Не допускайте много условности, очаквания за пазара и тн. Това девалвира и поставя под съмнение всяка една реализация. Трябва да направите и подобрен на конкуренцията в бизнес плана. Тук честия дефект е, че тя се подценява, казва се, че тя е в друг сегмент, че не е пряка и тн. Това не е много сериозно, по-добре е честно да я оцените и да демонстрирате къде може вие да се вмъкнете.

4. При структурирането на самоучастието си имайте три сценария: оптимист, реалист и песимистичен. Бъдете разнообразни в този си подход.

5. Дайте убедителни аргументи за иновтивност и вероятност. Демонстрирайте къде е unique selling point и как това хем е просто, хем защо не се е случило до сега. Много добри идеи не могат да намерят своята реализация, защото зависят от някаква условност. Например YouTube не е уникален продукт за времето си, но благодарение на една случайност, че там е качено едно видео, което прави страхотен фурор, те заемат позиции. Трябва да покажете, че тази идея хем е добра, хем е реализуема, без да разчитате на нещо случайно. Тоест, това е жизнеспособността на идеята. Тя ще бъде родена жива, а няма да се чака нещо извънредно. От друга страна тя няма да потъне в плеядата подобни проекти.

6. Колкото по-добре е развит и по-напреднал е целият проект, толкова по-голяма е вероятността той да получи финансиране. Това не е само бизнес план, но и много съпътстваща документация, конкретни action plans, таблици, детайли. Чрез изминаването на този път самите вие ще видите някои детайли, полезни за вас, но ще ви направи и по-конкурентни. Дори и да имате нещо в главата си и да си казвате, когато му дойде времето, по-добре го разпишете, особено ако нямате друга работа, ще ви е от полза. Тук не казвам да се занимавате да проигравате възможни сценарии какво ще стане, каква ситуация може да се сбъдне и да обмисляте евентуални изходи. Пазете се от това. То е безсмислено, никога няма да предвидите нещата. Говоря за организационно проектиране и разписване на процедури.

7. Потърсете подходящи партньори за вашия проект. Не говоря за финансиране. Говоря за някой, който да допринася с име, познания, контакти, работоспособност и тн. Помислете за хора, които ще ви обогатят, ще имат добавена стойност за вас, но и за евентуалния инвеститор (тоест ще изглеждат надеждни в неговите очи). Привлечете тези хора, предложете им да работите заедно, това пак е сдаване на автономност върху идеята и реализацията, но по-добре да се реализира нещо, отколкото нищо.

Опитът показва, че сами по себе си добрите идеи не водят до никъде. Тяхната реализация отличава удачните от плявата.

сряда, 29 септември 2010 г.

Какво можем да разберем за едно лице или фирма? Полезни линкове с публична информация

Ако се чудите как да намерите информация за фирми или хора? Ако търсите данни за фирми или бизнес данни какви ресурс онлайн можете да ползвате, за да достигнете до желаната информация? Колко неща можете да научите за едно лице или фирма? И то напълно легално. Корпоративно разузнаване или просто търсите инфо за стар приятел, съученик, състуденти, колеги или съсед. Линковете по-долу ще ви помогнат за всичко това.

Сайта на търговския регистър. Ако ще имате работа с фирма е добре преди това да проучите добре цялото досие в регистъра, запори, искове, данъчни декларации, промени в статуса и т.н. От менюто в ляво избирате "Справки" и после под нея "Актуално състояние". От там можете да търсите само по единен идентификационен номер – ЕИК, ако не го знаете обаче, може да изберете по-долния линк "Справка по физическо или юридическо лице" (след като изберете "Справки", третото от горе надолу). На първо място информацията наистина е актуална и достоверна, а на второ можете да видите и историята на фирмата. В търговският регистър можете да проверите кой реално стои зад фирмата, оттам можете да потърсите с Google по име на фирмата, по ЕИК номер, по името на собственик на фирмата и т.н.

Фирмената база данни на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) съдържа малки и средни български фирми от сферата на производството или услугите. При търговски запитвания от други страни, при подготвяне на участие на български фирми на международен панаир, при покана за участие в курсове за обучение, програми за финансиране, бизнес форуми или други мероприятия, за основа се използват фирмите от базата данни на ИАНМСП. Желаещите да се регистрират фирми, могат да направят това на посочения адрес, след като са се регистрирали като потребители на сайта

На тази уебстраница можете да се регистрирате и да искате справки от Агенцията по вписванията онлайн. Спестява време, нерви и пари. Заплащат се такси, но можете да намерите доста информация за вписаните актове относно недвижими имоти.
От тук можете да получите информация за електронния кадастър на софия с данни за собствениците на недвижимите имоти на територията на Столична община, чрез информационната система iSofMap. Чрез платен достъп можете да правите справки за недвижимите имоти относно тяхното местоположение, адрес, граници, устройствен статут, определен с Общия градоустройствен план на София, вещни права върху имотите и техните носители. Работи доста бавно.

Може да е полезно (но се плаща), те теглят информацията от Агенцията по вписвания, има и стара информация за фирмите от държавен вестник, а пък има и една много полезна функционалност - показва свързани лица и фирми - т.е. за дадено лице всички с които има общо (примерно ако има двама съдружници можете да проследите в кои фирми участват и кои са неговите съдружници и го изкарва всичкото на една страница и се откриват разни интересни неща). Същата работа върши и Апис и Сиела, но и те са платени. Интересното е, че за http://www.ciela.net може да заплатите за временен достъп само със sms.

Горният линк е към страницата на Комисията за финансов надзор и от там може да се проверява един автомобил дали има гражданска отговорност. Не знам кога ще ви е полезно, но защо пък не? Така ще си изградите представа дали бизнес партньорът е изряден и редовен.

Чрез портала за електронни услуги на НАП можете да правите различни справки. За някои се изисква електронен подпис, но чрез е-услугите със свободен такъв (тоест не се изисква електронен подпис) вие можете да направите справка за здравноосигурителния статус на едно лице, ако му знаете ЕГН-то.

За търсене по ЕГН или ЛНЧ относно здравноосигурителния статус на едно лице: https://inetdec.nra.bg/pls/pub/home.html#/selectService:6,2,rep.HealthStatus.home
Също така, тази информация може да се използва за проверка дали едно лице е живо или починало. Защо това е важно, например попадате на едно ЕГН на лице (например в нотариален акт или Агенцията по вспивания), което уж ви продава нещо си или ви е контрагент по сделка. Тогава можете да проверите здравноосигурителния му статус и ако не се намира там, значи лицето вече е починало. НАП се синхронизира с ЕСГРАОН веднъж седмично.

Чрез този линк можете да проверите дали една фирма пък е регистрирана по ЗДДС.

От горния линк можете да проверите дали една фирма има задължения към хазната. Не знам дали работи с ЕГН по физически лица. Според един форум може.

Справка за валидност на български лични документи

Ето и едно практическо инфо за това каво представлява единния граждански номер – ЕГН и как се проверява, дали ЕГН е валидно:

Но как да проверим дали едно ЕГН не е фалшиво? Много просто взимате първите девет цифри от номера и ги умножавате съответно по следните числа: 2,4,8,5,10,9,7,3,6, а после ги сумирате. По-просто казано всички цифри от номера без последната ги умножавате по съответната поредна цифра. След като се съберат всички сборове, сумата се дели на 11 и последната цифра на остатъка, обикновено след десетична запетая, трябва да е равна на десетата цифра. (Ако резултатът е бил 10, в този случай десетата цифра е 0). Изисква малко математика, поради това и не съм сигурен дали работи. На мен ми се получи де.

От какво е съставено едно ЕГН? Предполагам всички знаят, че първите шест цифри от ЕГН са рождената дата на едно лице (ГГ ММ ДД – година, месец дата). Ако дата е преди 01.01.1900, към месеца се прибавя 20, ако е след 31.12.1999 - се прибавя 40. Предпоследната цифра на номера пък показва пола на лицето: четна ако е мъж и нечетна ако е жена.
Седмата, осмата и деветата цифри (7,8,9 – тоест последните три) заедно (включвайки информацията за мъж/жена) определят място на раждане:
Благоевград от 000 до 043
Бургас от 044 до 093
Варна от 094 до 139
Велико Търново от 140 до 169
Видин от 170 до 183
Враца от 184 до 217
Габрово от 218 до 233
Кърджали от 234 до 281
Кюстендил от 282 до 301
Ловеч от 302 до 319
Монтана от 320 до 341
Пазарджик от 342 до 377
Перник от 378 до 395
Плевен от 396 до 435
Пловдив от 436 до 501
Разград от 502 до 527
Русе от 528 до 555
Силистра от 556 до 575
Сливен от 576 до 601
Смолян от 602 до 623
София - град от 624 до 721
София - окръг от 722 до 751
Стара Загора от 752 до 789
Добрич от 790 до 821
Търговище от 822 до 843
Хасково от 844 до 871
Шумен от 872 до 903
Ямбол от 904 до 925
Друг/Неизвестен от 926 до 999 (това се ползва при надхвърляне на някое от горните или ако се родят много от малцинствата)

Как се проверява, дали номер на лична карта е валиден (чисто математически, не е задължително да съществува реално):
първите осем цифри се умножават съответно по следните:
2,4,8,5,10,9,7,3
и се сумират, сумата се дели на 11 и остатъкът трябва да е равен на деветата цифра. (Ако резултатът е бил 10, в този случай деветата цифра е 0).

Виждате, че за една личност можем да съберете информация в колко и какви фирми има участие, какво е състоянието на фирмите, кои са съдружниците му и те в какви фирми имат дялове. Дали си плащат застраховките на автомобилите, дали си плащат здравните осигуровки. Това е все информация, която при нужда и в даден момент може да наклони везните дали да правите бизнес с него или не. Така че съответно разбирате защо ЕГН-то си остава важна и лична информация, което е добре да пазите.

И изобщо едно търсене с чичо Google също няма да навреди, често излизат съдебни решения и дела за които е добре да се знае и да се имат предвид.

Какво можем да разберем за едно лице или фирма? Полезни линкове с публична информация

Ако се чудите как да намерите информация за фирми или хора? Ако търсите данни за фирми или бизнес данни какви ресурс онлайн можете да ползвате, за да достигнете до желаната информация? Колко неща можете да научите за едно лице или фирма? И то напълно легално. Корпоративно разузнаване или просто търсите инфо за стар приятел, съученик, състуденти, колеги или съсед. Линковете по-долу ще ви помогнат за всичко това.

Сайта на търговския регистър. Ако ще имате работа с фирма е добре преди това да проучите добре цялото досие в регистъра,
запори, искове, данъчни декларации, промени в статуса и т.н. От менюто в ляво избирате "Справки" и после под нея "Актуално състояние". От там можете да търсите само по единен идентификационен номер – ЕИК, ако не го знаете обаче, може да изберете по-долния линк "Справка по физическо или юридическо лице" (след като изберете "Справки", третото от горе надолу). На първо място информацията наистина е актуална и достоверна, а на второ можете да видите и историята на фирмата. В търговският регистър можете да проверите кой реално стои зад фирмата, оттам можете да потърсите с Google по име на фирмата, по ЕИК номер, по името на собственик на фирмата и т.н.

Фирмената база данни на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) съдържа малки и средни български фирми от сферата на производството или услугите. При търговски запитвания от други страни, при подготвяне на участие на български фирми на международен панаир, при покана за участие в курсове за обучение, програми за финансиране, бизнес форуми или други мероприятия, за основа се използват фирмите от базата данни на ИАНМСП. Желаещите да се регистрират фирми, могат да направят това на посочения адрес, след като са се регистрирали като потребители на сайта

На тази уебстраница можете да се регистрирате и да искате справки от Агенцията по вписванията онлайн. Спестява време, нерви и пари. Заплащат се такси, но можете да намерите доста информация за вписаните актове относно недвижими имоти.
От тук можете да получите информация за електронния кадастър на софия с данни за собствениците на недвижимите имоти на територията на Столична община, чрез информационната система iSofMap. Чрез платен достъп можете да правите справки за недвижимите имоти относно тяхното местоположение, адрес, граници, устройствен статут, определен с Общия градоустройствен план на София, вещни права върху имотите и техните носители. Работи доста бавно.

Може да е полезно (но се плаща), те теглят информацията от Агенцията по вписвания, има и стара информация за фирмите от държавен вестник, а пък има и една много полезна функционалност - показва свързани лица и фирми - т.е. за дадено лице всички с които има общо (примерно ако има двама съдружници можете да проследите в кои фирми участват и кои са неговите съдружници и го изкарва всичкото на една страница и се откриват разни интересни неща). Същата работа върши и Апис и Сиела, но и те са платени. Интересното е, че за http://www.ciela.net може да заплатите за временен достъп само със sms.

Горният линк е към страницата на Комисията за финансов надзор и от там може да се проверява един автомобил дали има гражданска отговорност. Не знам кога ще ви е полезно, но защо пък не? Така ще си изградите представа дали бизнес партньорът е изряден и редовен.

Чрез портала за електронни услуги на НАП можете да правите различни справки. За някои се изисква електронен подпис, но чрез е-услугите със свободен такъв (тоест не се изисква електронен подпис) вие можете да направите справка за здравноосигурителния статус на едно лице, ако му знаете ЕГН-то.

За търсене по ЕГН или ЛНЧ относно здравноосигурителния статус на едно лице: https://inetdec.nra.bg/pls/pub/home.html#/selectService:6,2,rep.HealthStatus.home
Също така, тази информация може да се използва за проверка дали едно лице е живо или починало. Защо това е важно, например попадате на едно ЕГН на лице (например в нотариален акт или Агенцията по вспивания), което уж ви продава нещо си или ви е контрагент по сделка. Тогава можете да проверите здравноосигурителния му статус и ако не се намира там, значи лицето вече е починало. НАП се синхронизира с ЕСГРАОН веднъж седмично.

Чрез този линк можете да проверите дали една фирма пък е регистрирана по ЗДДС.

От горния линк можете да проверите дали една фирма има задължения към хазната. Не знам дали работи с ЕГН по физически лица. Според един форум може.

Справка за валидност на български лични документи

Ето и едно практическо инфо за това каво представлява единния граждански номер – ЕГН и как се проверява, дали ЕГН е валидно:

Но как да проверим дали едно ЕГН не е фалшиво? Много просто взимате първите девет цифри от номера и ги умножавате съответно по следните числа: 2,4,8,5,10,9,7,3,6, а после ги сумирате. По-просто казано всички цифри от номера без последната ги умножавате по съответната поредна цифра. След като се съберат всички сборове, сумата се дели на 11 и последната цифра на остатъка, обикновено след десетична запетая, трябва да е равна на десетата цифра. (Ако резултатът е бил 10, в този случай десетата цифра е 0). Изисква малко математика, поради това и не съм сигурен дали работи. На мен ми се получи де.

От какво е съставено едно ЕГН? Предполагам всички знаят, че първите шест цифри от ЕГН са рождената дата на едно лице (ГГ ММ ДД – година, месец дата). Ако дата е преди 01.01.1900, към месеца се прибавя 20, ако е след 31.12.1999 - се прибавя 40. Предпоследната цифра на номера пък показва пола на лицето: четна ако е мъж и нечетна ако е жена.
Седмата, осмата и деветата цифри (7,8,9 – тоест последните три) заедно (включвайки информацията за мъж/жена) определят място на раждане:
Благоевград от 000 до 043
Бургас от 044 до 093
Варна от 094 до 139
Велико Търново от 140 до 169
Видин от 170 до 183
Враца от 184 до 217
Габрово от 218 до 233
Кърджали от 234 до 281
Кюстендил от 282 до 301
Ловеч от 302 до 319
Монтана от 320 до 341
Пазарджик от 342 до 377
Перник от 378 до 395
Плевен от 396 до 435
Пловдив от 436 до 501
Разград от 502 до 527
Русе от 528 до 555
Силистра от 556 до 575
Сливен от 576 до 601
Смолян от 602 до 623
София - град от 624 до 721
София - окръг от 722 до 751
Стара Загора от 752 до 789
Добрич от 790 до 821
Търговище от 822 до 843
Хасково от 844 до 871
Шумен от 872 до 903
Ямбол от 904 до 925
Друг/Неизвестен от 926 до 999 (това се ползва при надхвърляне на някое от горните или ако се родят много от малцинствата)

Как се проверява, дали номер на лична карта е валиден (чисто математически, не е задължително да съществува реално):
първите осем цифри се умножават съответно по следните:
2,4,8,5,10,9,7,3
и се сумират, сумата се дели на 11 и остатъкът трябва да е равен на деветата цифра. (Ако резултатът е бил 10, в този случай деветата цифра е 0).

Виждате, че за една личност можем да съберете информация в колко и какви фирми има участие, какво е състоянието на фирмите, кои са съдружниците му и те в какви фирми имат дялове. Дали си плащат застраховките на автомобилите, дали си плащат здравните осигуровки. Това е все информация, която при нужда и в даден момент може да наклони везните дали да правите бизнес с него или не. Така че съответно разбирате защо ЕГН-то си остава важна и лична информация, което е добре да пазите.

И изобщо едно търсене с чичо Google също няма да навреди, често излизат съдебни решения и дела за които е добре да се знае и да се имат предвид.

неделя, 1 август 2010 г.

За мобилните телефони в САЩ

Гледах мобилните телефони в САЩ, май има отстъпки за тел само с две годишните договори.
Verizon предлагат едногодишни договори, на едно блекбери цената за апарата е 89$, 35$ activation fee, 450 minutes, unlimited mail and web, обаче цената на месец е 70$. Въпреки това, ако смяташ да има имаш интернет на тел, това май е оптималното. Все пак трябва да питаш дали тел е GSM, защото те оперират и др тип мрежи.
За 100$ AT&T дават някакъв Samsung с пълна клавиатура и с тарифен план pre paid от 30$ плюс по 0.10 цента на минута, но няма интернет. На тях datapackage им е 35$, но чрез страницата не разбрах дали се комбинират. Тоест пак става 65$ и то ако не говориш, ще спестиш, но инак не. Таксата се формира така – 1$ за всеки ден, който говориш плюс минутите и трафика.
T-Mobile имат план от 59$ с 500 whenever minutes and unlimited web и без договор, но апаратите са скъпи – 220$ за blackberry. Освен това имат някакво нещо, което не разбирам и не знам безплатния уеб трафик как точно се ползва.
Sprint имат план за 70$ с трафик и говорене без ограничение, но за апарати пак искат 2 год договор.
Има и други по-малки оператори. Ето тез http://www.mycricket.com/cell-phone-plans например предлагат добри неща, поне на хартия за 50$ месечно. Имат и за 40$ с включен уеб трафик, но се доплаща 5$ за да ползваш майл, луда работа – нали имаш нет, защо трябва да се доплаща за майл? 5$ е и международните смс. За 80$ дават и някакъв апарат тяхна марка, но не знам после дали ще може да се ползва и тн. Хубавото е, че тази цялата схема е без договор. 
Май с питане ще стане тази работа така или иначе. Все пак всички оператори имат сайтове

За мобилните телефони в САЩ

Гледах мобилните телефони в САЩ, май има отстъпки за тел само с две годишните договори.

Verizon предлагат едногодишни договори, на едно блекбери цената за апарата е 89$, 35$ activation fee, 450 minutes, unlimited mail and web, обаче цената на месец е 70$. Въпреки това, ако смяташ да има имаш интернет на тел, това май е оптималното. Все пак трябва да питаш дали тел е GSM, защото те оперират и др тип мрежи.

За 100$ AT&T дават някакъв Samsung с пълна клавиатура и с тарифен план pre paid от 30$ плюс по 0.10 цента на минута, но няма интернет. На тях datapackage им е 35$, но чрез страницата не разбрах дали се комбинират. Тоест пак става 65$ и то ако не говориш, ще спестиш, но инак не. Таксата се формира така – 1$ за всеки ден, който говориш плюс минутите и трафика.

T-Mobile имат план от 59$ с 500 whenever minutes and unlimited web и без договор, но апаратите са скъпи – 220$ за blackberry. Освен това имат някакво нещо, което не разбирам и не знам безплатния уеб трафик как точно се ползва.

Sprint имат план за 70$ с трафик и говорене без ограничение, но за апарати пак искат 2 год договор.

Има и други по-малки оператори. Ето тез http://www.mycricket.com/cell-phone-plans например предлагат добри неща, поне на хартия за 50$ месечно. Имат и за 40$ с включен уеб трафик, но се доплаща 5$ за да ползваш майл, луда работа – нали имаш нет, защо трябва да се доплаща за майл? 5$ е и международните смс. За 80$ дават и някакъв апарат тяхна марка, но не знам после дали ще може да се ползва и тн. Хубавото е, че тази цялата схема е без договор. 

Май с питане ще стане тази работа така или иначе. Все пак всички оператори имат сайтове

събота, 31 юли 2010 г.

Adsesn алтернативи

В продължение на темата "Рекламни платформи или как да сложа реклама на сайта си", реших да подредя алтернативите на Google Adsense, като тук акцентът е за чужди платформи.

Когато става дума за онлайн реклама Google Adsense, несъмненно е лидер. Ако следвате техните указания и правила можете да направите добри пари от AdSense. Повечето от блоговете и сайтовете, зависят от Google Adsense за приходите. Но не всички уебмастъри и издатели са доволни от Adsense и постоянно търсят други източници за приходи. Понякога Google просто забранява на издателите плащане за клик поради измама или не за това, че не се придържат към политиката си или отнемат печалбата им позовавайки невалидни кликвания. И това всичко без допълнителни обяснения. Поради тома издатели и блогъри трябва да търсят други източници на приходи, дори и да държат един Adsense. Има много програми, които може да работят заедно с Adsense реклами.

Google няма да ви плати, освен ако не достигнете минималната печалба от $ 100, което може да отнеме много време. Последните новини за орязане плащания към издателите са друг сериозен удар за малките издатели. Има и други рекламни мрежи, с много по-ниски минимални печалби, които те могат да опитат. Ето някои от тях:
  1. adagency1
  2. AdBrite
  3. Adknowledge
  4. AdVolcano
  5. Amazon
  6. Auction Ads
  7. AVN Ads
  8. Black Label Ads
  9. BurstMedia
  10. Chitika
  11. Claxon
  12. Clicksor
  13. eBay
  14. IncentaClick
  15. Kontera
  16. Mirago
  17. MIVA
  18. Oridian
  19. Oxado
  20. Real Media
  21. RevenuePILOT
  22. Rydium
  23. Tribal Fusion
  24. ValidClick
  25. ValueClick Media
  26. Vibrant Media SmartAds
  27. Yahoo Publisher Network