Луда Яна е река в Южна България, приток на Марица, в която се влива при село Синитово, Пазарджишко. Дължината на реката е 74 км. Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове (Луда) и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите "Лудо момиче" и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума "Яна" да означава река.
Сагата с язовир „Луда Яна”
Виж Панагюрище - язовир "Луда Яна" на по-голяма карта
На извънредно пленарно заседание на 30 май, събота, Народното събрание гласува решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за развитие на общинската инфраструктура.
През февруари и март Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Панагюрище организираха обществено обсъждане на ОВОС по проекта "Строителни работи за завършване на язовир Луда Яна", по време на което стана ясно, че строителството може да започне още тази година. Обявление за специфична обществена поръчка - покана за предварителна квалификация, бе публикувана на официалния сайт на МРРБ на 10 април 2009 за Проект за развитие на общинска инфраструктура -"Строителни работи за завършване на язовир "Луда Яна".
Поканата за предварителна квалификация следва обявлението за обща обществена поръчка за този проект, публикувано в електронна форма в "Развитие на бизнеса" на ООН (Development Business online) на 9 февруари 2009 г., в печатна форма в брой № 745 от 28 февруари 2009 г. и на уебстраницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на 6.02.2009 г. В поканата за предварителна квалификация е посочено, че Република България кандидатства за финансиране от Световната банка на Проект за развитие на общинска инфраструктура и ще използва част от средствата за Договор за "Строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна".
Късно вечерта на 24 ноември 2010 Бордът на директорите на Световната банка одобри проект за България „Развитие на общинската инфраструктура”, който цели да подпомогне местните власти в цялата страна в процеса на инвестиционно планиране във водния сектор и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в четири български общини.
Проектът е на стойност 81 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Заемът за него е за 19 години със 7-годишен гратисен период. Договорът за язовир "Луда Яна" е № MIDP- CW- ICB- 1. За "Пловдивци" той е № MIDP- CW- ICB- 2.
С парите ще се изготвят 48 районни генерални плана на системи за водоснабдяване и канализация (ВиК), които включват 40 генерални плана на населени места в рамките на шестте региона за икономическо планиране. Заемът ще помогне за изграждането на 48 ВиК системи на територията на 6 български общини, уточняват от Световната банка.
Ще се завърши и започналото преди около 20 години изграждане на три язовира, един от които е панагюрският язовир „Луда Яна”, а също рехабилитация на четвърти язовир, който в момента е в експлоатация. С отпуснатите средства ще бъдат довършени язовирите "Луда Яна" (Панагюрище), "Нейковци" (Трявна) и "Пловдивци" (Мадан, Рудозем). Предвижда се и модернизация на язовир "Студена". Те ще бъдат завършени за 2.5-3 години, в строителството им ще бъдат включени около 150 души. Това каза Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по време на националното обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на завършването на язовирите. Завършването на съоръженията се финансира от Световната банка по "Проект за развитие на общинската инфраструктура" и е за 75 млн. евро, като 80% от сумата е заем от финансовата институция. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски възвращаемостта на инвестициите в съоръженията е 20 години.
При приключването на проекта се очаква за над 141 хил. българи в четирите общини да бъде осигурено надеждно и качествено водоснабдяване.
Недостигът на вода в някои части на България стана критичен през последните 15 години поради нарасналата честота на засушаванията, като особено тежки в това отношение се оказаха 2000-та и 2007-ма година. Вследствие на това снабдяването с вода стана ненадеждно и беше въведен режим на ползване с график и ограничения през много от дните. Още преди началото на строителството са търсени варианти за водоснабдяването на двата района и започнатите съоръжения са се оказали единственият възможен. Сега Панагюрище (27 хил. жители) и Трявна (13 хил. жители) се водоснабдяват от водохващания, а родното място на Райна Княгиня си доставя и води от терасата на Марица от 45-километров водопровод с 5 помпажа*1. Затова и водата на Панагюрище е най-скъпата – през пролетта е мътна, през лятото я няма.
„Гражданите на българските общини Рудозем, Мадан, Трявна и Панагюрище очакват значително подобряване на водоснабдяването в техните населени места”, казва Габриел Йонита, старши специалист на Световна банка по аграрните въпроси и ръководител на проекта.
И добавя: „Липсата на сигурен източник на качествена питейна вода, както и на вода за земеделски нужди се счита от мнозина за основен проблем, който рефлектира върху благосъстоянието им. Самите общински власти са много разтревожени от този проблем и се опитват да намерят спешно решение. Завършването на строителството на три язовира се отлага вече почти двадесет години. Финансирането на тяхното доизграждане от Световна банка предоставя възможност за по-нататъшно икономическо развитие, включително растеж в сферата на туризма”.
Одобреният проект е последната операция в рамките на Стратегията за партньорство с България (2006-2009), приета през 2006 г., чиято цел беше подпомагане присъединяването на България към Европейския съюз и усвояване на еврофондовете.
За завършване строителството на язовир „Луда Яна” в началото на тази година бе организирана подписка от жителите на община Панагюрище, която бе подкрепена от над 3000 граждани и бе официално връчена в МРРБ. Поводът бе проведеното на 2 февруари в МРРБ национално публично обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда за завършване на язовир „Луда Яна” и организираното местно обществено обсъждане на 12 февруари в Панагюрище. Подкрепата за изграждането на язовир „Луда Яна”, заявена категорично от ръководството и жителите на общината, е мотивирана с аргументите за:
Министерството на регионалното развитие и благоустройство възнамерява да квалифицира предварително изпълнители и/или фирми за изпълнение на строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна". Водоснабдителната система на Луда Яна включва: язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Язовирът "Луда Яна" е проектиран като насипна стена с централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционната галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. От двете страни на ядрото са опорните призми от баластра, спрегнати с глината с преходни зони. Строителните работи за изграждането на язовира са започнати през 1986 г. и са преустановени през 2000 г. Дотогава почти 2/3 от язовира са изградени (кота 569.00), както и инжекционната галерия, отбивния тунел, част от тялото на язовирната стена, инженерната част от бързотока, част от водоплътните мерки, други спомагателни или временни подобекти. Изпълнени са и част от изкопните работи за преливника.
Строителните работи, които трябва да се изпълнят за доизграждането на язовир Луда Яна, включват: останалите строителни работи за съоръженията, които вече са започнати; строителни работи за съоръжения, които се намират в начален етап на изпълнение и/или съоръжения, за които трябва да се подготвят проекти; изграждане на системи към вече изпълнените съоръжения, както и съоръженията, планирани за изпълнение и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.
Очаква се срокът на изграждане да бъде около 46 месеца.
Язовир „Луда Яна” се намира в централната част на Южна България, около 2 км на север от Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска. Строителството на обекта започва през 1986 г., като инвеститор е МОП „Асарел". (сега „Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище). От 1992 г. инвеститор става Община Панагюрище, а средствата осигуряват „Асарел-Медет" АД и Общината, съгласно договор за съвместна дейност. През 1995 г. „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище регистрират „Водоснабдителен комплекс“ ООД с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на водоснабдителни системи и съоръжения, което поема инвестирането на яз. „Луда Яна”. Средствата за строежа се осигуряват от съдружниците. От началото на строителството до спирането му през 2000 г. са изградени: около 2/3 от язовирната стена - до кота 569,25 м., инжекционна галерия, отбивен тунел, отбивен яз, водовземната кула - строителната част, трафопост, 70% от противофилтрационните мероприятия, други спомагателни и временни подобекти. Строително-монтажните работи на обекта до момента са изпълнявани от: „Хидрострой-Панагюрище" ООД - гл. изпълнител на язовирната стена и основните съоръжения; „Стройинжект" ООД - гр. София - изпълнител на противофилтрационните мероприятия; „Хидромонтаж-инженеринг" ЕООД - гр. Панагюрище - изпълнител на машинната част във Водната кула.
Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна”, 7 000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини.
След въвеждане в експлоатация на яз. „Луда Яна", същият ще осигурява трайното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селата Оборище, Поибрене*2, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина "Радка", площадка "Оптикоелектрон", площадка "Асарел" от състава на Община Панагюрище, и още 5 селища от състава на общините Пазарджик (с.Сбор) и Стрелча (с.Свобода, с.Смилец, с.Блатница и с.Дюлево) с екологично чиста и с превъзходни качества питейна вода. Съществува техническа възможност за водоснабдяване и на селища от община Лесичево.
Язовирът заема площ от 1 420 дка в хубава и екологично чиста местност, което ще създаде отлични условия и перспективи за бъдещо развитие на туризма, на екологосъобразни водни спортове и риболов. Според ръководителя на консултантската група, подготвила оценките за въздействие върху околната среда на язовирите, проф.Росица Николаева територията, върху която попадат язовирите "Луда Яна" и "Нейковци", е силно антропогенно повлияна, бедна откъм фауна и при строителството на обектите не се очаква да има съществено запрашаване и газово насищане на въздуха. Очакваното оводняване няма да има съществено влияние върху екосистемите в районите на двата язовира.
Строителството на двата язовира е започнало през 80-те години - "Луда Яна" през 1986 г., а "Нейковци" през 1978 г. Тогава законодателството не изискваше оценка на въздействието върху околната среда. Затова през 2008 г. регионалното министерство възложи изработването на ОВОС, необходима и според правилата на Световната банка, за отпускане на средствата. Обектите, които са били започнати и замразени, трябваше да бъдат проучени, защото от инженерна гледна точка и по отношение на безопасността някои елементи от съоръженията се нуждаят от специално внимание. При началото на строителството горите наоколо са изсечени, за да се осигури зоната за строителство на язовирите.
Завършването на язовир „Луда Яна” е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснябдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието на Панагюрище и до повишаване на жизнения стандарт.
Снимки от стената и кулата:
*1. Питейните водоизточници за водоснабдяване на гр. Панагюрище са: между които и 12 тръбни кладенци в терасата на река Марица при с. Злокучене ( община Септември, Област Пазарджик - 42.217, 24.167). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - “Група Панагюрище”, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Този магистрален водопровод е въведен в експлоатация през 1982 и функционира вече 23 години. Неговото основно предназначение е било да снабдява с питейна вода заводите на фирма „Оптикоелектрон“ и гр. Панагюрище. До 1999 г. водоснабдителната система е била собственост на „Оптикоелектрон“ АД, след което е предадена на общинската фирма „Водоснабдяване и Канализация - П “ ЕООД гр. Панагюрище, чиято собственост е в момента.
Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем “Бошуля”, III и ІV подем “Елшица “. Те са еднотипни като архитектура и устройство. Към всяка помпена станция има трафостанция с по два броя трансформатори 630 kVA и 560 kVA. Изградени са агрегатни помещения, в които обаче няма монтирани агрегати за аварийно захранване на станциите с ток.
В помпените станции са монтирани помпи 70М32 х5 (по 4 бр. във всяка станция), които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/с.
Монтираните в машинните зали помпи 350Д140 никога не са били използвани. Те са предназначени за водни количества над 300 л/с, каквито никога не са подавани по системата, а и в момента водоизточникът (12 броя тръбни кладенци) не би могъл да осигури.
Помпените станции и тласкателите нямат защита от хидравлични удари. За да се избегнат подобни удари, помпите се изключват една по една, но въпреки това при токов удар и внезапно спиране на помпите се получават аварии.
Работата на помпите не е автоматизирана и липсват устройства за точно измерване на подавания дебит.
Във всяка от помпените станции е монтирана сигнализация за работата на отделните помпи и за нивото в черпателния водоем. Сигналите са изведени в командните зали на помпените станции.
Стоманените водопроводи от водоизточника до ПСІV подем “Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2-3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПСІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ).
Пречистването на водата се извършва чрез хлориране при ПСІV подем “Елшица“. В района на станцията има оборудвано хлоратно помещение. Монтиран е един брой хлорапарат с ръчно дозиране на хлора спрямо дебита на помпите. Хлорната вода се подава в черпателния водоем. Хлорът (газ) се съхранява в бутилки в същото помещение. Хлоратното помещение е оборудвано с вентилационна уредба. Водата подавана за гр. Панагюрище и селата Оборище, Баня и Бъта се хлорира допълнително в сухата камера на водоема.
Общата дължина на магистралните водопроводи на системата е 33,60 км (Ø500 и Ø700 стоманени тръби), а дължината на директните разклонения към отделните селища е 12,725 км (Ø273, Ø219, Ø159 – стоманени тръби и Ø200 и Ø150 – етернитови тръби). Тук не са включени гравитачните водопроводи, подаващи вода за селата от община Стрелча.
Общата дължина на водопроводните трасета, обслужващи селищата от община Панагюрище, е 48,325 км.
Помпените станции имат течове от покривите, нарушени мазилки и др. В стените на сухите камери на някои от черпателните водоеми V-500 м3 има пукнатини.
Лошо е състоянието на водопровода южно от с. Елшица, където тласкателният водопровод от ПСІІІ подем минава в района на медния рудник. В този участък водопроводът с дължина около 2,5 км е подложен на усилена химическа корозия и състоянието му е изключително лошо.
Затруднено е отстраняването на възникналите аварии в участъци, които минават през трудно достъпни терени, отдалечени от пътищата. В това отношение особено тежък е участъкът от ПСІV подем до с. Бъта. Това води до удължаване на срока за отстраняването им, особено през зимата, а оттам и до значителни загуби на питейна вода.
След отстраняване на авария, необходимото технологично време за пускане на системата в действие е от 4 до 12 часа, като през това време водоподаването към захранваните селища е невъзможно.
Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително - монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията.
*2. Село Поибрене се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. Решението на проблема е изграждането на нов водопровод. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от бившето министерство на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.
Защо Панагюрище няма вода? Защо е нужен язовир „Луда Яна”?
Град Панагюрище е разположен в малка долина на Същинска Средна гора, която е и източник на най-добрата "букова" вода в страната. Не случайно и съседната Община Стрелча и до момента се слави не само с минералните си извори, но и с чудесната си питейна вода.
В Панагюрище до преди 20 години положението е било подобно, но от тогава панагюрци пият вода от река Марица, а качеството на ползваната вода е ниско, тъй като тръбопороводът е метален.
Как панагюрци са заменили прекрасната си букова вода за вода от река Марица? През 1989г започва експлоатацията на Комбината „Асарел” за добив на медно – пиритна руда и преработка в концентрат. От дейността на предприятието се замърсяват притоците на р. Луда Яна – Мулейска, Асарелска, Панова и Люляковица. Замърсява се Луда Яна и терасата и започваща от с. Баня до вливането в р. Марица. Също така се замърсява р. Медетска и р. Тополница и поречието им до, и р. Марица.
Обаче имало и още една причина. Както е написала общинския съветник Веселина Зумпалова-Ралчева в блога си на 25.08.2008 става дума за „Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения !”
По-натам общинския съветник прави преглед на различните възможности: Градът разполага с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода от м.Златьовица към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. Съоръженията уж били разграбени, унищожени, няма електроснабдяване, но реално ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода до Рогачовец. Не става дума за някакъв свръхсложен проект. В местностите Средорек, Манзол пък има редица сечища, като се сечат не стари и изгнили дървета, а най-хубавите букови гори от някакви фирми от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата. Проблемът е, че тези местности са естествени водоизточници, които биха могли да се ползват. Същото е и на Бунай, мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото пък, където се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета и някога е хващана водата и е отвеждана към на притоците на Луда Яна. Сега обаче водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. Сеч има и в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир.
Г-жа Ралчева обяснява в този постинг и нещо много интересно, а именно защо ПанагюрищеНЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ: защото не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. А причината е, защото никой не се е сетил за това.
На Гешанка и Щернята пък всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни, няма никакви охранителни мерки, а водите на река Мулейска изтичат в посока, обратна на водохващане.
Повече за тази сага може да прочетете на тези линкове:
Блогът на Веселина Зумпалова-Ралчева
Инфо за Водостопанска система на Панагюрище от официалния сайт на общината
Защо Панагюрище е без вода?
Започна първият етап от избора на строители за два язовира
Христо Костурков: Кметовете на БСП оставиха Панагюрище без вода
блог на Христо Костурков - общински съветник от Атака
Сагата с язовир „Луда Яна”
Виж Панагюрище - язовир "Луда Яна" на по-голяма карта
На извънредно пленарно заседание на 30 май, събота, Народното събрание гласува решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за развитие на общинската инфраструктура.
През февруари и март Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Панагюрище организираха обществено обсъждане на ОВОС по проекта "Строителни работи за завършване на язовир Луда Яна", по време на което стана ясно, че строителството може да започне още тази година. Обявление за специфична обществена поръчка - покана за предварителна квалификация, бе публикувана на официалния сайт на МРРБ на 10 април 2009 за Проект за развитие на общинска инфраструктура -"Строителни работи за завършване на язовир "Луда Яна".
Поканата за предварителна квалификация следва обявлението за обща обществена поръчка за този проект, публикувано в електронна форма в "Развитие на бизнеса" на ООН (Development Business online) на 9 февруари 2009 г., в печатна форма в брой № 745 от 28 февруари 2009 г. и на уебстраницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на 6.02.2009 г. В поканата за предварителна квалификация е посочено, че Република България кандидатства за финансиране от Световната банка на Проект за развитие на общинска инфраструктура и ще използва част от средствата за Договор за "Строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна".
Късно вечерта на 24 ноември 2010 Бордът на директорите на Световната банка одобри проект за България „Развитие на общинската инфраструктура”, който цели да подпомогне местните власти в цялата страна в процеса на инвестиционно планиране във водния сектор и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в четири български общини.
Проектът е на стойност 81 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Заемът за него е за 19 години със 7-годишен гратисен период. Договорът за язовир "Луда Яна" е № MIDP- CW- ICB- 1. За "Пловдивци" той е № MIDP- CW- ICB- 2.
С парите ще се изготвят 48 районни генерални плана на системи за водоснабдяване и канализация (ВиК), които включват 40 генерални плана на населени места в рамките на шестте региона за икономическо планиране. Заемът ще помогне за изграждането на 48 ВиК системи на територията на 6 български общини, уточняват от Световната банка.
Ще се завърши и започналото преди около 20 години изграждане на три язовира, един от които е панагюрският язовир „Луда Яна”, а също рехабилитация на четвърти язовир, който в момента е в експлоатация. С отпуснатите средства ще бъдат довършени язовирите "Луда Яна" (Панагюрище), "Нейковци" (Трявна) и "Пловдивци" (Мадан, Рудозем). Предвижда се и модернизация на язовир "Студена". Те ще бъдат завършени за 2.5-3 години, в строителството им ще бъдат включени около 150 души. Това каза Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по време на националното обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на завършването на язовирите. Завършването на съоръженията се финансира от Световната банка по "Проект за развитие на общинската инфраструктура" и е за 75 млн. евро, като 80% от сумата е заем от финансовата институция. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски възвращаемостта на инвестициите в съоръженията е 20 години.
При приключването на проекта се очаква за над 141 хил. българи в четирите общини да бъде осигурено надеждно и качествено водоснабдяване.
Недостигът на вода в някои части на България стана критичен през последните 15 години поради нарасналата честота на засушаванията, като особено тежки в това отношение се оказаха 2000-та и 2007-ма година. Вследствие на това снабдяването с вода стана ненадеждно и беше въведен режим на ползване с график и ограничения през много от дните. Още преди началото на строителството са търсени варианти за водоснабдяването на двата района и започнатите съоръжения са се оказали единственият възможен. Сега Панагюрище (27 хил. жители) и Трявна (13 хил. жители) се водоснабдяват от водохващания, а родното място на Райна Княгиня си доставя и води от терасата на Марица от 45-километров водопровод с 5 помпажа*1. Затова и водата на Панагюрище е най-скъпата – през пролетта е мътна, през лятото я няма.
„Гражданите на българските общини Рудозем, Мадан, Трявна и Панагюрище очакват значително подобряване на водоснабдяването в техните населени места”, казва Габриел Йонита, старши специалист на Световна банка по аграрните въпроси и ръководител на проекта.
И добавя: „Липсата на сигурен източник на качествена питейна вода, както и на вода за земеделски нужди се счита от мнозина за основен проблем, който рефлектира върху благосъстоянието им. Самите общински власти са много разтревожени от този проблем и се опитват да намерят спешно решение. Завършването на строителството на три язовира се отлага вече почти двадесет години. Финансирането на тяхното доизграждане от Световна банка предоставя възможност за по-нататъшно икономическо развитие, включително растеж в сферата на туризма”.
Одобреният проект е последната операция в рамките на Стратегията за партньорство с България (2006-2009), приета през 2006 г., чиято цел беше подпомагане присъединяването на България към Европейския съюз и усвояване на еврофондовете.
За завършване строителството на язовир „Луда Яна” в началото на тази година бе организирана подписка от жителите на община Панагюрище, която бе подкрепена от над 3000 граждани и бе официално връчена в МРРБ. Поводът бе проведеното на 2 февруари в МРРБ национално публично обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда за завършване на язовир „Луда Яна” и организираното местно обществено обсъждане на 12 февруари в Панагюрище. Подкрепата за изграждането на язовир „Луда Яна”, заявена категорично от ръководството и жителите на общината, е мотивирана с аргументите за:
- Преодоляване на негативните последици – както социални, така и върху околната среда, от спирането на строителството на яз. „Луда Яна”;
- Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона;
- Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването;
- Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района;
- Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона;
- Създаване на възможности за развитието на туризма в района;
- Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението.
Министерството на регионалното развитие и благоустройство възнамерява да квалифицира предварително изпълнители и/или фирми за изпълнение на строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна". Водоснабдителната система на Луда Яна включва: язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Язовирът "Луда Яна" е проектиран като насипна стена с централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционната галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. От двете страни на ядрото са опорните призми от баластра, спрегнати с глината с преходни зони. Строителните работи за изграждането на язовира са започнати през 1986 г. и са преустановени през 2000 г. Дотогава почти 2/3 от язовира са изградени (кота 569.00), както и инжекционната галерия, отбивния тунел, част от тялото на язовирната стена, инженерната част от бързотока, част от водоплътните мерки, други спомагателни или временни подобекти. Изпълнени са и част от изкопните работи за преливника.
Строителните работи, които трябва да се изпълнят за доизграждането на язовир Луда Яна, включват: останалите строителни работи за съоръженията, които вече са започнати; строителни работи за съоръжения, които се намират в начален етап на изпълнение и/или съоръжения, за които трябва да се подготвят проекти; изграждане на системи към вече изпълнените съоръжения, както и съоръженията, планирани за изпълнение и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.
Очаква се срокът на изграждане да бъде около 46 месеца.
Язовир „Луда Яна” се намира в централната част на Южна България, около 2 км на север от Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска. Строителството на обекта започва през 1986 г., като инвеститор е МОП „Асарел". (сега „Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище). От 1992 г. инвеститор става Община Панагюрище, а средствата осигуряват „Асарел-Медет" АД и Общината, съгласно договор за съвместна дейност. През 1995 г. „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище регистрират „Водоснабдителен комплекс“ ООД с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на водоснабдителни системи и съоръжения, което поема инвестирането на яз. „Луда Яна”. Средствата за строежа се осигуряват от съдружниците. От началото на строителството до спирането му през 2000 г. са изградени: около 2/3 от язовирната стена - до кота 569,25 м., инжекционна галерия, отбивен тунел, отбивен яз, водовземната кула - строителната част, трафопост, 70% от противофилтрационните мероприятия, други спомагателни и временни подобекти. Строително-монтажните работи на обекта до момента са изпълнявани от: „Хидрострой-Панагюрище" ООД - гл. изпълнител на язовирната стена и основните съоръжения; „Стройинжект" ООД - гр. София - изпълнител на противофилтрационните мероприятия; „Хидромонтаж-инженеринг" ЕООД - гр. Панагюрище - изпълнител на машинната част във Водната кула.
Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна”, 7 000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини.
След въвеждане в експлоатация на яз. „Луда Яна", същият ще осигурява трайното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селата Оборище, Поибрене*2, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина "Радка", площадка "Оптикоелектрон", площадка "Асарел" от състава на Община Панагюрище, и още 5 селища от състава на общините Пазарджик (с.Сбор) и Стрелча (с.Свобода, с.Смилец, с.Блатница и с.Дюлево) с екологично чиста и с превъзходни качества питейна вода. Съществува техническа възможност за водоснабдяване и на селища от община Лесичево.
Язовирът заема площ от 1 420 дка в хубава и екологично чиста местност, което ще създаде отлични условия и перспективи за бъдещо развитие на туризма, на екологосъобразни водни спортове и риболов. Според ръководителя на консултантската група, подготвила оценките за въздействие върху околната среда на язовирите, проф.Росица Николаева територията, върху която попадат язовирите "Луда Яна" и "Нейковци", е силно антропогенно повлияна, бедна откъм фауна и при строителството на обектите не се очаква да има съществено запрашаване и газово насищане на въздуха. Очакваното оводняване няма да има съществено влияние върху екосистемите в районите на двата язовира.
Строителството на двата язовира е започнало през 80-те години - "Луда Яна" през 1986 г., а "Нейковци" през 1978 г. Тогава законодателството не изискваше оценка на въздействието върху околната среда. Затова през 2008 г. регионалното министерство възложи изработването на ОВОС, необходима и според правилата на Световната банка, за отпускане на средствата. Обектите, които са били започнати и замразени, трябваше да бъдат проучени, защото от инженерна гледна точка и по отношение на безопасността някои елементи от съоръженията се нуждаят от специално внимание. При началото на строителството горите наоколо са изсечени, за да се осигури зоната за строителство на язовирите.
Завършването на язовир „Луда Яна” е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснябдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието на Панагюрище и до повишаване на жизнения стандарт.
Снимки от стената и кулата:
*1. Питейните водоизточници за водоснабдяване на гр. Панагюрище са: между които и 12 тръбни кладенци в терасата на река Марица при с. Злокучене ( община Септември, Област Пазарджик - 42.217, 24.167). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - “Група Панагюрище”, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Този магистрален водопровод е въведен в експлоатация през 1982 и функционира вече 23 години. Неговото основно предназначение е било да снабдява с питейна вода заводите на фирма „Оптикоелектрон“ и гр. Панагюрище. До 1999 г. водоснабдителната система е била собственост на „Оптикоелектрон“ АД, след което е предадена на общинската фирма „Водоснабдяване и Канализация - П “ ЕООД гр. Панагюрище, чиято собственост е в момента.
Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем “Бошуля”, III и ІV подем “Елшица “. Те са еднотипни като архитектура и устройство. Към всяка помпена станция има трафостанция с по два броя трансформатори 630 kVA и 560 kVA. Изградени са агрегатни помещения, в които обаче няма монтирани агрегати за аварийно захранване на станциите с ток.
В помпените станции са монтирани помпи 70М32 х5 (по 4 бр. във всяка станция), които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/с.
Монтираните в машинните зали помпи 350Д140 никога не са били използвани. Те са предназначени за водни количества над 300 л/с, каквито никога не са подавани по системата, а и в момента водоизточникът (12 броя тръбни кладенци) не би могъл да осигури.
Помпените станции и тласкателите нямат защита от хидравлични удари. За да се избегнат подобни удари, помпите се изключват една по една, но въпреки това при токов удар и внезапно спиране на помпите се получават аварии.
Работата на помпите не е автоматизирана и липсват устройства за точно измерване на подавания дебит.
Във всяка от помпените станции е монтирана сигнализация за работата на отделните помпи и за нивото в черпателния водоем. Сигналите са изведени в командните зали на помпените станции.
Стоманените водопроводи от водоизточника до ПСІV подем “Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2-3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПСІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ).
Пречистването на водата се извършва чрез хлориране при ПСІV подем “Елшица“. В района на станцията има оборудвано хлоратно помещение. Монтиран е един брой хлорапарат с ръчно дозиране на хлора спрямо дебита на помпите. Хлорната вода се подава в черпателния водоем. Хлорът (газ) се съхранява в бутилки в същото помещение. Хлоратното помещение е оборудвано с вентилационна уредба. Водата подавана за гр. Панагюрище и селата Оборище, Баня и Бъта се хлорира допълнително в сухата камера на водоема.
Общата дължина на магистралните водопроводи на системата е 33,60 км (Ø500 и Ø700 стоманени тръби), а дължината на директните разклонения към отделните селища е 12,725 км (Ø273, Ø219, Ø159 – стоманени тръби и Ø200 и Ø150 – етернитови тръби). Тук не са включени гравитачните водопроводи, подаващи вода за селата от община Стрелча.
Общата дължина на водопроводните трасета, обслужващи селищата от община Панагюрище, е 48,325 км.
Помпените станции имат течове от покривите, нарушени мазилки и др. В стените на сухите камери на някои от черпателните водоеми V-500 м3 има пукнатини.
Лошо е състоянието на водопровода южно от с. Елшица, където тласкателният водопровод от ПСІІІ подем минава в района на медния рудник. В този участък водопроводът с дължина около 2,5 км е подложен на усилена химическа корозия и състоянието му е изключително лошо.
Затруднено е отстраняването на възникналите аварии в участъци, които минават през трудно достъпни терени, отдалечени от пътищата. В това отношение особено тежък е участъкът от ПСІV подем до с. Бъта. Това води до удължаване на срока за отстраняването им, особено през зимата, а оттам и до значителни загуби на питейна вода.
След отстраняване на авария, необходимото технологично време за пускане на системата в действие е от 4 до 12 часа, като през това време водоподаването към захранваните селища е невъзможно.
Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително - монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията.
*2. Село Поибрене се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. Решението на проблема е изграждането на нов водопровод. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от бившето министерство на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.
Защо Панагюрище няма вода? Защо е нужен язовир „Луда Яна”?
Град Панагюрище е разположен в малка долина на Същинска Средна гора, която е и източник на най-добрата "букова" вода в страната. Не случайно и съседната Община Стрелча и до момента се слави не само с минералните си извори, но и с чудесната си питейна вода.
В Панагюрище до преди 20 години положението е било подобно, но от тогава панагюрци пият вода от река Марица, а качеството на ползваната вода е ниско, тъй като тръбопороводът е метален.
Как панагюрци са заменили прекрасната си букова вода за вода от река Марица? През 1989г започва експлоатацията на Комбината „Асарел” за добив на медно – пиритна руда и преработка в концентрат. От дейността на предприятието се замърсяват притоците на р. Луда Яна – Мулейска, Асарелска, Панова и Люляковица. Замърсява се Луда Яна и терасата и започваща от с. Баня до вливането в р. Марица. Също така се замърсява р. Медетска и р. Тополница и поречието им до, и р. Марица.
Обаче имало и още една причина. Както е написала общинския съветник Веселина Зумпалова-Ралчева в блога си на 25.08.2008 става дума за „Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения !”
По-натам общинския съветник прави преглед на различните възможности: Градът разполага с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода от м.Златьовица към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. Съоръженията уж били разграбени, унищожени, няма електроснабдяване, но реално ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода до Рогачовец. Не става дума за някакъв свръхсложен проект. В местностите Средорек, Манзол пък има редица сечища, като се сечат не стари и изгнили дървета, а най-хубавите букови гори от някакви фирми от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата. Проблемът е, че тези местности са естествени водоизточници, които биха могли да се ползват. Същото е и на Бунай, мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото пък, където се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета и някога е хващана водата и е отвеждана към на притоците на Луда Яна. Сега обаче водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. Сеч има и в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир.
Г-жа Ралчева обяснява в този постинг и нещо много интересно, а именно защо ПанагюрищеНЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ: защото не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. А причината е, защото никой не се е сетил за това.
На Гешанка и Щернята пък всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни, няма никакви охранителни мерки, а водите на река Мулейска изтичат в посока, обратна на водохващане.
Повече за тази сага може да прочетете на тези линкове:
Блогът на Веселина Зумпалова-Ралчева
Инфо за Водостопанска система на Панагюрище от официалния сайт на общината
Защо Панагюрище е без вода?
Започна първият етап от избора на строители за два язовира
Христо Костурков: Кметовете на БСП оставиха Панагюрище без вода
блог на Христо Костурков - общински съветник от Атака
Няма коментари:
Публикуване на коментар