Показват се публикациите с етикет язовир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет язовир. Показване на всички публикации

понеделник, 18 април 2011 г.

Уеб камера от ЯЗОВИР "ГОРНИ ДЪБНИК" Web Cam iazovir Gorni Dabnik

Уеб камера от ЯЗОВИР "ГОРНИ ДЪБНИК"




Гледате благодарение на Метео станция "Горни Дъбник"

Current Weather Conditions in PWS Gorni Dabnik

Детайлна прогноза за времето на язовир "Горни Дъбник"
Метрологичната обстановка на язовир "Горни Дъбник" в реално време в графичен вид

GPS локация на яз. Горни Дъбник от Hvanah.com

Latitude:43.369924°
Longitude:24.308892°

До него се стига по път Е-83 (София-Русе). На 130км. от София и на 30км. от Плевен.
Повече за условията за сърф там от sunnyx3m.com

събота, 16 април 2011 г.

Уеб камера от язовир Копринка Web Cam iazovi Koprinka

Уеб камера от язовир Копринка




Гледате благодарение на Уиндсърф & Кайтсърф
Вижда се част от ЯЗОВИР "КОПРИНКА"
„Копринка“ е името на язовир, разположен по поречието на река Тунджа в Долината на розите, на 7 км от град Казанлък. Дълъг е около 20 км и има множество ръкави и заливи. Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Уеб Камера от ЯЗОВИР "ГОРНИ ДЪБНИК" Web Cam Gorni Dabnik

на живо от ЯЗОВИР "ГОРНИ ДЪБНИК", до гр. Горни Дъбник, на главния път от София преди Плевен




Гледате благодарение на Метео станция "Горни Дъбник"

сряда, 9 февруари 2011 г.

Гранитоид

Недовършена статия


„Гранитоид” е било по-скоро „командитно дружество”, а не АД, но това не е толкова важно.
Основано е от германците Едуард Наудашер, Райнхард Томанек и българина Георги Атанасов. Дружеството съществува цели 48 години от 1908 до 1946, когато е национализиран и е практически легендарно със своето строителство, производство на цимент, каменовъглена
промишленост и добив на електроенергия.

Българинът Георги Атанасов, роден през 1874 г. в гр. Сливен. Родителите му са толкова бедни, че той едва завършва гимназията в родния си град. Спечелва стипендия на военното министерство и с нея отива да учи в Техническата военна академия във Виена. След като завършва, е произведен в подпоручик и e назначен в техническата военна дружина в Княжево през 1896 г. Там не се задържа много, защото заминава за Германия, за да учи в дрезденското Висше строително училище.

Ел. инж. Тончо Йосифов Пешев (1889-1969) е роден в Ботевград, където е работил баща му, и произхожда от известен род в Кюстендил. Брат е на спасителя на евреите в България (1943 г.) Димитър Пешев. След завършване на основно образование в Кюстендил постъпва кадет във Военното училище и завършва като артилерийски офицер-подпоручик (1909). През 1911 г. взема два месеца отпуск и прекарва в Париж, Лион и други градове във Франция за усъвършенстване на френския си език. Във военната йерархия, участвайки в трите войни (1912-1918), достига до чин полковник и е уволнен по собствено желание (1924). През 1920 г. получава военна стипендия и заминава да следва в Германия (гр. Брауншвайг), където завършва електроинженерство (1924).
Завръщайки се в България, известно време работи във Военния арсенал и едновременно завежда електрическата уредба на Военната фабрика в Казанлък. Постъпва на работа в АД "Гранитоид" като завеждащ ВЕЦ "Пастра" (1928). Той замества швейцареца Хелцах – нещо, което е било изключително голямо доверие към един български електроинженер. Със завършването на ВЕЦ "Рила" (1929) той е завеждащ на двете централи и показва, че български инженер може да ръководи успешно експлоатацията на големи електрически централи и с това пресича идването на чужденци на тази длъжност. Безспорно поста, който заема, е важен за сътрудничеството между белгийската концесия за електрификацията на София и АД "Гранитоид".
Сключва изгодни договори за доставка на електрическа енергия от АД "Гранитоид".
"Гранитоид-известия"
През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата — асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов", двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо” -(Горное рудодное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ - (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество "Гранитоид", което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

За златоносността на оловно-цинковите руди в Родопите се говори още в началото на тяхното изследване. През 1934-1935 г. акционерното дружество "Гранитоид" развива интензивни проучвателни работи в периметър от 2500 km2, намиращ се в землищата на с.с.Страшимир (Боево), Ерма река, Старцево (Елехче), Бориново (Бориево), Цацаровци и др. Според тогавашните данни руда съдържала 500 g/t сребро и 0.5 g/t злато. Вероятно количеството на златото е било по-голямо, тъй като в доказаните през 50-те години запаси в находище "Страшимир" средното съдържание е било 5.8 g/t. Първоначално периметри, с площ от ок. 1100 хектара в Маданско били собственост на инж.Савов. Откритите руди са били богати на благородни метали - сребро от 2 000 до 4 000 g/t и злато 9-10 g/t. През 50-те и началото на 60-те години, когато започва интензивния добив на полиметални руди, изследванията за злато имат по-систематичен характер, но са анализирани предимно добитите вече количества. Средномесечните проби за отделните находища показват следните съдържания на злато в рудата: Караалиев дол -1.1 g/t; Конски дол - 1 g/t; Крушов дол - 0.3-0.6 g/t; Върба - 0.4 g/t; Печинско - 0.2 g/t; Шаренка - 0.3 g/t и т.н. . Установено е, че златото е предимно в пирита, арсенопирита и халкопирита, като се наблюдава набогатяване в зоната на окисление. Най-голямо натрупване се получава в медните (до 26.8 g/t) и в пиритни концентрати (до 7.6 g/t). Отношението злато/сребро в рудата се колебае от 1:113 до 1:211. Не е известно какво количество злато е добито от тези руди, но липсата на данни сочи, че вероятно то не е голямо.

През 1925 г. фирма "Братя Илчеви" става генерален представител на "Дженерал мотърс" за България (случайно срещат американеца от хърватски произход Борис Трис). Кантората на "Братя Илчеви" АД е на ул. "Цар Симеон" N 6. С кораб "България" от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила "Шевролет". Първата продажба на лек автомобил за 160 000 лв. е на г-н Наудашер, собственик на циментовия завод "Гранитоид".

(1926) най-голямото българско акционерно дружество "Гранитоид" поставя началото на областната електрификация в България с изграждането на ВЕЦ "Пастра" с инсталирана мощност 2900 кVА (1925 г.) като първо стъпало на Рилската водноелектрическа каскада. В следващите години дружеството разширява централата с втори генератор 4000 кVА (1926) и изгражда още три централи - ВЕЦ "Рила" (1929), ВЕЦ "Каменица" (1940) и ПАВЕЦ "Калин" (1949).

За областната електрификация "Гранитоид" изгражда преносен електропровод за 35 кV и подстанция "Орион", 35/15 кV в София с трансформатори 2х2000 кVА (1926 г.). А през 1929 г. преносният електропровод и подстанцията са преустроени за напрежение 60 кV. Това е първият електропровод за такова високо напрежение за времето си в България и първият монтаж под напрежение при преустройството му. Този монтаж се ръководи от току-що завършилия млад инж. Иван Кираджиев. (01/10/2006), Автор: Мире Спиров http://www.utilities.bg http://www.utilities.bg/archive.php?broi=1202

ВЕЦ
От Пътеводител на Централния държавен архив Учрежденски фондове (до 1944 г.) Том II: Стопански, културни, политически и обществени организации и учреждения; Главно управление на архивите при Министерския съвет - Централен държавен архив, със съставители: д-р К. Анчова; д-р Й. Желев; В. Маринова; С. Костова; П. Миланов, научаваме следните факти за „Гратнитоид”: http://web.search.bg/export.php?id=55bd4c+0
Основано през 1924 г. Експлоатира каменовъгленото находище и битуминозните шисти при с. Сърбиново (Горноджумайско), добива и рафинира сурови минерални масла и др. Ръководни органи на д-вото са Общо събрание, УС и Проверителен съвет. Съществува до 1930 г., когато по решение на Общото събрание се влива в БАД „Гранитоид”, заедно с активите и пасивите, минните и индустриални концесии и запазените периметри.

Договори между Минно АД „Пирин” и „Разноимпорт” за износ на оловни концентрати, с белгийска фирма за покупка на оловни концентрати, с БАД „Гранитоид” — София и фирмите „Кьолн Мюлхайм” и „Ото Волф” — Германия за откупуване акциите на АД „Пирин”; доклади за изследване на руди в Родопите, за експлоатация на мина „Пирин”, „Родопски метал” и др. (1938–1946).

Основано през 1908 г. под наименованието „Първо българско д-во за бетонна индустрия „Гранитоид”. През 1912 г. е преименувано на БАД „Гранитоид”. Изгражда фабрики и др. индустриални, минни и електроенергийни предприятия. Ликвидирано през 1952 г.

Преписки с «К. Я. Брупбахер и Сие», с Швейцарско-американското електрическо АД «Ориент», с «Афида — Швейцарише Банкгезелшафт», к-ти, д-ва, организации и др. за изплащане и превеждане на суми, за отпускане на цимент и пласмента му, за пласмента на каменни въглища и брикети и др.; извлечения от сметки на БАД «Гранитоид» за разрешаване ползването на парични средства по клиринга от Швейцарската национална банка, за даване на информации за суровия баланс на д-вото, борсови съобщения и др. (1923–1941).
Преписки с МС, Дирекция на държавните привилегии и акциите, Канцеларията на НС, МВРИ и др. за освобождаването от акциз цимента, предназначен за построяване на модерни торища, на работнически жилища и др., за допускане в страната на специалисти от Германия, Полша и Дания, за уреждане на представителство в Атина на мина «Пирин», за наличие на опити за лишаване на БАД «Гранитоид» от участие в електроснабдяването на Софийска обл. и др. (1936–1946).

Дворецът "Врана"
Парите са минавали през Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройството. Много от строителните материали като цимент са отпускани от дружеството "Гранитоид", без да се плаща акциз, вкарвано е безмитно желязо. Понеже става дума за фиска, от Интендантството са изисквани точни справки какви количества цимент са получени, за да бъдат калкулирани количествата, за които не се дължи данъкът.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-05-12&article=146086
На близко до село Ерма река се намира богата мина за олово, притежание на дружество „Гранитоид” която мина е вече в експлоатация и в близко бъдеще една въжена линия с Мастанли ще докарва продуктите и до този железопътен пунк. Днес Златоград брои около 3500 жители

Роден през 1873 г. в Горна Оряховица, Иван Буров произхожда от заможно и влиятелно семейство. Фамилната фирма „Д. А. Буров & С-ие” е основана през 1862 г. и се занимава с търговия и банкерски операции. Бащата Димитър Буров е депутат в Учредителното събрание и сред авторите на Търновската конституция. По майчина линия Иван и брат му Атанас са свързани с един от патриарсите на движението за църковна независимост – Иларион Макариополски. Като най-голям син Иван е призван по всеобщата тогава практика да наследи семейния бизнес. Ето защо той е изпратен да учи първо в търговската академия във Виена, а след това да специализира във Франция и известно време да работи в клона на „Креди Лионе” в Марсилия. Завърнал се в България, той става съакционер в бащината фирма и скоро поема основната част от бизнеса. В началото на 20-и век Иван Буров се премества в Русе, където се включва в ръководството на машиностроителното дружество „Евгени Мюлхаупт & С-ие” и в още няколко бизнес начинания. Девет години по-късно окончателно се заселва в София, където става председател на Управителния съвет на Българска търговска банка, подпредседател на Първо българско застрахователно дружество „България” и основател на отделилото се в 1931 г. Общо презастрахователно дружество „България”, където също поема председателския пост.

Иван Буров е сред инициаторите на две от най-мащабните начинания на българския капитализъм. В навечерието на Балканската война той поставя началото на картела „Съединени тютюневи фабрики”, сливане, ако използваме днешната терминология, на всички основни играчи в цигареното производство у нас. Само година по-късно Иван полага основите на бъдещия гигант – АД „Гранитоид”, който след две десетилетия ще се превърне в най-голямото българско предприятие, с актив надхвърлящ през 1939 г. 1.7 млрд. лв. (около 532 млн. днешни лв.). Дружеството диверсифицира дейността си в производство на цимент, електричество, добив на въглища и строителство. Освен тях Иван Буров е член на ръководството на 28 различни дружества в практически всички сектори на икономиката на страната. За огромния му авторитет говори неговото десетилетно председателство на двете най-статусни асоциации на българския бизнес – Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества.

Иван Буров владее английски, немски и френски. В малкото си свободно време той се отдава на своята страст – нумизматиката. Член е на Археологическия институт (днес в рамките на БАН) и след смъртта си в 1939 г. завещава 50 000 лв. (около 16 хил. днешни лв.) на създаден за целта фонд към института.

Там, където шумат шумите

Рила. Само с тази дума може да започне и свърши тази статия. Но, не! Не само защото обичаме билковия мед от кошерите на рилчани (а и да си признаем ненадминатите умения на местните да приготвят вкусен кебап), но и защото историите на Рила звучат като легенди, макар че са по-истински от кафето, което сега отпивате.

Сенките на велики воини и мъдри монаси още бродят из земите на Рилското корито. Човеците с чисти сърца и днес чуват пулса на балкана, туптящ от спомени за грозните викове на нашественици и упоритите молитви на Божите служители в Рилския манастир.

Всеки як - като буките на гората на Иван Рилски, и суров - като живота в балкана, планинец е давал кръвта си, за да напои бъдещето на Божия дом и на България. Защото, ако си спомняме нещо с неописуем трепет от историческите книги, това са описанията на рилчани. Високи - като боровете, под които са израснали, буйни - като ручеите, които за хората от равнината са страшни реки. Тайнствени - като горите, в които е бродил свети Иван Рилски. Остри - като мечовете, с които са се хвърляли срещу най-свирепите в редиците на нашествениците - платените наемници от Скандинавия. Загрижени, но и строги - като последните старейшини на добре организираното някогашно българско селище. Верни - като вълците, които, опитомени от ръцете им, са били по-всеотдайни от кучета. И въпреки всичко готови винаги за закачки като първото котило котета.

За рилските шеги са издавани книги, а една от последните аристократични визии на града е запазена в лентата, запечатала погребението на цар Борис Трети. Рилчани поемат на ръце ковчега на царя само броени дни преди планината им да роди най-свирепите партизански отряди.

Но защото рилчани се палят като барут, ще избегнем тази тема, макар че всички са чували за прословутата битка при Жабокрек...

Ето нещо много по-приятно, нещо, което създава истории - виното. Плодородните масиви на рилското село Смочево пълнят буретата с едно от най-омайните български вина. А пък една от най-омайните красавици (но с нетипичен за лигавото общество на подиумите характер) на страната ни Мисис България - Яна Маринова, като дете е тичала из калдъръмените улици на Рила. Е, вярно, пак по тях е ходил и бизнесменът, закопчан от групата за отвличания «Наглите» - Антон Петров-Хамстера.

Рила ви посреща с бягащите сенки на път, ограден с тополи, много напомнящ на кадър от филма с Дъстин Хофман и Том Круз «Реймънд». А на изхода ще бъдете оценени що за човек сте от лицето на водопада. Огромната скала отляво на пътя (в посока Рилски манастир), за която легендата носи, че ако сте благочестив християнин, влизащ в светите места с открито сърце, ще видите как лицето на скалата ви се усмихва.

Ако искате да видите орлите от орлов поглед, пък отбийте към село Падала. Пътят може и да ви поизмъчи, ако имате проблем с височините, но шансът да зърнете гнездата на грабливите птици под вас си струва всички страхове.

Пак без да слизате от колата си, може да видите и бетонното доказателство за това, че някога в България са правени здрави като гранит строежи, но милостиви към природата. Бетонната каскада за рилския ВЕЦ и водохващането от Карагьол, проектирани от инж. Райнхард Йохан Томанек, превръщат силата на водата в електричество до ден днешен. Съоръженията на „Гранитоид” работят безотказно вече над 85 г. и заслужават адмирациите ни - особено като знаем, че днес не можем да преброим дупките в асфалта и да скрием пукнатините в мазилката на новия апартамент.


Но силният тътен на водохващането още носи не само истории за гордост, но и за срам. В онази същата жабокрекска акция от 24 август 1944 г., която не искахме да споменаваме. Тогава покрай цялата пукотевица по ранените и невъоръжени немски войници партизаните на Васил Демиревски пленяват кабриолет на ,,Гранитоид” АД, в който са директорът на дружеството инж. Томанек и дъщеря му. Инженерът, който не е нацист, при това не е и германец, а австриец, веднага е разстрелян, а трупът му остава проснат върху теснолинейката. Дъщеря му пък е изнасилена по брутален начин. Задигат й ръчния часовник. Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн. лева за заплати на работниците...

Рила. Там, където шумат шумите и разказват истории, по-заплетени от легенди.
http://www.dennews.bg/section/rila

яз Калин

От книгата за Автопортретът (ми като журналист и дипломат) на Стефан Бочев (1910–2002) ISBN 978-954-9992-03-8, научаваме, че баща му Стоян Бочев е бил в управителния съвет на „Гранитоид–Орион минпирин”

Индустриално акционерно дружество, основано през 1912 г. в София; приемник на Първо българско дружество за бетонна индустрия, създадено през 1908 г. „Гранитоид“ построява модерна циментова фабрика край гара Батановци (по-късно Темелково), която функционира от 1914 година.

Българското акционерно дружество "Гранитоид" (1908 – 1944) за електрически и индустриални минни предприятия е едно от най-силните за времето си с капитал над милиард лева и седем пъти по-голям оборот. Преди Втората световна война завода на „Гранитоид” в Батановци дава около 80% от всичките 225000т цимент, произвеждани годишно в страната. Построяването на този завод се дължи на наличието на запаси от варовик в Голо бърдо /Радомирско/, близостта до мините в Перник и до разрастващия се столичен град. Не бива да се забравя, че в Рила е съсредоточена около 1/4 хидроенергийния потенциал на страната, което благоприятства изграждането на големи хидротехнически съоръжения (язовирите “Калин”, “Белмекен”, “Бели Искър”).

Стоян Бочев (1881–1968) – Баща на Стефан Бочев. финансист и икономист. През 1901 постъпва на работа в Българска земеделска банка, секретар и член на УС на Софийската фондова борса (1914–45), в края на Първата световна война е главен директор на ДСГОП, директор (1925) и главен директор (1934–46) на Първо българско застрахователно дружество „България“, член на УС на Българска търговска банка, председател на Съюза на акционерните дружества в България, активен деятел на Софийската и Централната Търговскоиндустриална камара, член на УС на Държавния надзор върху частните застрахователни предприятия, в ръководството на Българското икономическо дружество, редактор и редовен автор (до 1935) на списанието му, член на Кураториума на Статистическия институт за социални проучвания, в края на 40-те за няколко години е интерниран в Ловеч.

сряда, 26 януари 2011 г.

Язовир „Луда Яна”

Луда Яна е река в Южна България, приток на Марица, в която се влива при село Синитово, Пазарджишко. Дължината на реката е 74 км. Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове (Луда) и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите "Лудо момиче" и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума "Яна" да означава река.

Сагата с язовир „Луда Яна”



Виж Панагюрище - язовир "Луда Яна" на по-голяма карта

На извънредно пленарно заседание на 30 май, събота, Народното събрание гласува решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за финансиране на Проект за развитие на общинската инфраструктура.

През февруари и март Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Община Панагюрище организираха обществено обсъждане на ОВОС по проекта "Строителни работи за завършване на язовир Луда Яна", по време на което стана ясно, че строителството може да започне още тази година. Обявление за специфична обществена поръчка - покана за предварителна квалификация, бе публикувана на официалния сайт на МРРБ на 10 април 2009 за Проект за развитие на общинска инфраструктура -"Строителни работи за завършване на язовир "Луда Яна".

Поканата за предварителна квалификация следва обявлението за обща обществена поръчка за този проект, публикувано в електронна форма в "Развитие на бизнеса" на ООН (Development Business online) на 9 февруари 2009 г., в печатна форма в брой № 745 от 28 февруари 2009 г. и на уебстраницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на 6.02.2009 г. В поканата за предварителна квалификация е посочено, че Република България кандидатства за финансиране от Световната банка на Проект за развитие на общинска инфраструктура и ще използва част от средствата за Договор за "Строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна".

Късно вечерта на 24 ноември 2010 Бордът на директорите на Световната банка одобри проект за България „Развитие на общинската инфраструктура”, който цели да подпомогне местните власти в цялата страна в процеса на инвестиционно планиране във водния сектор и подобряване надеждността и качеството на водоснабдяването в четири български общини.

Проектът е на стойност 81 млн. евро, съобщиха от финансовата институция. Заемът за него е за 19 години със 7-годишен гратисен период. Договорът за язовир "Луда Яна" е № MIDP- CW- ICB- 1. За "Пловдивци" той е № MIDP- CW- ICB- 2.

С парите ще се изготвят 48 районни генерални плана на системи за водоснабдяване и канализация (ВиК), които включват 40 генерални плана на населени места в рамките на шестте региона за икономическо планиране. Заемът ще помогне за изграждането на 48 ВиК системи на територията на 6 български общини, уточняват от Световната банка.

Ще се завърши и започналото преди около 20 години изграждане на три язовира, един от които е панагюрският язовир „Луда Яна”, а също рехабилитация на четвърти язовир, който в момента е в експлоатация. С отпуснатите средства ще бъдат довършени язовирите "Луда Яна" (Панагюрище), "Нейковци" (Трявна) и "Пловдивци" (Мадан, Рудозем). Предвижда се и модернизация на язовир "Студена". Те ще бъдат завършени за 2.5-3 години, в строителството им ще бъдат включени около 150 души. Това каза Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по време на националното обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда на завършването на язовирите. Завършването на съоръженията се финансира от Световната банка по "Проект за развитие на общинската инфраструктура" и е за 75 млн. евро, като 80% от сумата е заем от финансовата институция. Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски възвращаемостта на инвестициите в съоръженията е 20 години.

При приключването на проекта се очаква за над 141 хил. българи в четирите общини да бъде осигурено надеждно и качествено водоснабдяване.

Недостигът на вода в някои части на България стана критичен през последните 15 години поради нарасналата честота на засушаванията, като особено тежки в това отношение се оказаха 2000-та и 2007-ма година. Вследствие на това снабдяването с вода стана ненадеждно и беше въведен режим на ползване с график и ограничения през много от дните. Още преди началото на строителството са търсени варианти за водоснабдяването на двата района и започнатите съоръжения са се оказали единственият възможен. Сега Панагюрище (27 хил. жители) и Трявна (13 хил. жители) се водоснабдяват от водохващания, а родното място на Райна Княгиня си доставя и води от терасата на Марица от 45-километров водопровод с 5 помпажа*1. Затова и водата на Панагюрище е най-скъпата – през пролетта е мътна, през лятото я няма.

„Гражданите на българските общини Рудозем, Мадан, Трявна и Панагюрище очакват значително подобряване на водоснабдяването в техните населени места”, казва Габриел Йонита, старши специалист на Световна банка по аграрните въпроси и ръководител на проекта.
И добавя: „Липсата на сигурен източник на качествена питейна вода, както и на вода за земеделски нужди се счита от мнозина за основен проблем, който рефлектира върху благосъстоянието им. Самите общински власти са много разтревожени от този проблем и се опитват да намерят спешно решение. Завършването на строителството на три язовира се отлага вече почти двадесет години. Финансирането на тяхното доизграждане от Световна банка предоставя възможност за по-нататъшно икономическо развитие, включително растеж в сферата на туризма”.

Одобреният проект е последната операция в рамките на Стратегията за партньорство с България (2006-2009), приета през 2006 г., чиято цел беше подпомагане присъединяването на България към Европейския съюз и усвояване на еврофондовете.

За завършване строителството на язовир „Луда Яна” в началото на тази година бе организирана подписка от жителите на община Панагюрище, която бе подкрепена от над 3000 граждани и бе официално връчена в МРРБ. Поводът бе проведеното на 2 февруари в МРРБ национално публично обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда за завършване на язовир „Луда Яна” и организираното местно обществено обсъждане на 12 февруари в Панагюрище. Подкрепата за изграждането на язовир „Луда Яна”, заявена категорично от ръководството и жителите на общината, е мотивирана с аргументите за:
  • Преодоляване на негативните последици – както социални, така и върху околната среда, от спирането на строителството на яз. „Луда Яна”;
  • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона;
  • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча - водоснабдяването;
  • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района;
  • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона;
  • Създаване на възможности за развитието на туризма в района;
  • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство възнамерява да квалифицира предварително изпълнители и/или фирми за изпълнение на строителни работи за завършването на язовир "Луда Яна". Водоснабдителната система на Луда Яна включва: язовирна стена, водовземна кула, отбивен тунел, основен изпускател, преливник, пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Язовирът "Луда Яна" е проектиран като насипна стена с централно глинено ядро, фундирано в централната част върху инжекционната галерия и бетонна фундаментна плоча в бреговете. От двете страни на ядрото са опорните призми от баластра, спрегнати с глината с преходни зони. Строителните работи за изграждането на язовира са започнати през 1986 г. и са преустановени през 2000 г. Дотогава почти 2/3 от язовира са изградени (кота 569.00), както и инжекционната галерия, отбивния тунел, част от тялото на язовирната стена, инженерната част от бързотока, част от водоплътните мерки, други спомагателни или временни подобекти. Изпълнени са и част от изкопните работи за преливника.

Строителните работи, които трябва да се изпълнят за доизграждането на язовир Луда Яна, включват: останалите строителни работи за съоръженията, които вече са започнати; строителни работи за съоръжения, които се намират в начален етап на изпълнение и/или съоръжения, за които трябва да се подготвят проекти; изграждане на системи към вече изпълнените съоръжения, както и съоръженията, планирани за изпълнение и изграждане на пречиствателна станция за питейна вода.

Очаква се срокът на изграждане да бъде около 46 месеца.

Язовир „Луда Яна” се намира в централната част на Южна България, около 2 км на север от Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска. Строителството на обекта започва през 1986 г., като инвеститор е МОП „Асарел". (сега „Асарел-Медет" АД - гр. Панагюрище). От 1992 г. инвеститор става Община Панагюрище, а средствата осигуряват „Асарел-Медет" АД и Общината, съгласно договор за съвместна дейност. През 1995 г. „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище регистрират „Водоснабдителен комплекс“ ООД с предмет на дейност изграждане, експлоатация и поддържане на водоснабдителни системи и съоръжения, което поема инвестирането на яз. „Луда Яна”. Средствата за строежа се осигуряват от съдружниците. От началото на строителството до спирането му през 2000 г. са изградени: около 2/3 от язовирната стена - до кота 569,25 м., инжекционна галерия, отбивен тунел, отбивен яз, водовземната кула - строителната част, трафопост, 70% от противофилтрационните мероприятия, други спомагателни и временни подобекти. Строително-монтажните работи на обекта до момента са изпълнявани от: „Хидрострой-Панагюрище" ООД - гл. изпълнител на язовирната стена и основните съоръжения; „Стройинжект" ООД - гр. София - изпълнител на противофилтрационните мероприятия; „Хидромонтаж-инженеринг" ЕООД - гр. Панагюрище - изпълнител на машинната част във Водната кула.

Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна" се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м3 водни количества. От тях 15 000 м3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна”, 7 000 м3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини.

След въвеждане в експлоатация на яз. „Луда Яна", същият ще осигурява трайното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селата Оборище, Поибрене*2, Попинци, Баня, Бъта, Левски, Елшица, мина "Радка", площадка "Оптикоелектрон", площадка "Асарел" от състава на Община Панагюрище, и още 5 селища от състава на общините Пазарджик (с.Сбор) и Стрелча (с.Свобода, с.Смилец, с.Блатница и с.Дюлево) с екологично чиста и с превъзходни качества питейна вода. Съществува техническа възможност за водоснабдяване и на селища от община Лесичево.

Язовирът заема площ от 1 420 дка в хубава и екологично чиста местност, което ще създаде отлични условия и перспективи за бъдещо развитие на туризма, на екологосъобразни водни спортове и риболов. Според ръководителя на консултантската група, подготвила оценките за въздействие върху околната среда на язовирите, проф.Росица Николаева територията, върху която попадат язовирите "Луда Яна" и "Нейковци", е силно антропогенно повлияна, бедна откъм фауна и при строителството на обектите не се очаква да има съществено запрашаване и газово насищане на въздуха. Очакваното оводняване няма да има съществено влияние върху екосистемите в районите на двата язовира.

Строителството на двата язовира е започнало през 80-те години - "Луда Яна" през 1986 г., а "Нейковци" през 1978 г. Тогава законодателството не изискваше оценка на въздействието върху околната среда. Затова през 2008 г. регионалното министерство възложи изработването на ОВОС, необходима и според правилата на Световната банка, за отпускане на средствата. Обектите, които са били започнати и замразени, трябваше да бъдат проучени, защото от инженерна гледна точка и по отношение на безопасността някои елементи от съоръженията се нуждаят от специално внимание. При началото на строителството горите наоколо са изсечени, за да се осигури зоната за строителство на язовирите.

Завършването на язовир „Луда Яна” е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснябдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието на Панагюрище и до повишаване на жизнения стандарт.

Снимки от стената и кулата:


*1. Питейните водоизточници за водоснабдяване на гр. Панагюрище са: между които и 12 тръбни кладенци в терасата на река Марица при с. Злокучене ( община Септември, Област Пазарджик - 42.217, 24.167). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система - “Група Панагюрище”, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Този магистрален водопровод е въведен в експлоатация през 1982 и функционира вече 23 години. Неговото основно предназначение е било да снабдява с питейна вода заводите на фирма „Оптикоелектрон“ и гр. Панагюрище. До 1999 г. водоснабдителната система е била собственост на „Оптикоелектрон“ АД, след което е предадена на общинската фирма „Водоснабдяване и Канализация - П “ ЕООД гр. Панагюрище, чиято собственост е в момента.

Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем “Бошуля”, III и ІV подем “Елшица “. Те са еднотипни като архитектура и устройство. Към всяка помпена станция има трафостанция с по два броя трансформатори 630 kVA и 560 kVA. Изградени са агрегатни помещения, в които обаче няма монтирани агрегати за аварийно захранване на станциите с ток.
В помпените станции са монтирани помпи 70М32 х5 (по 4 бр. във всяка станция), които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/с.

Монтираните в машинните зали помпи 350Д140 никога не са били използвани. Те са предназначени за водни количества над 300 л/с, каквито никога не са подавани по системата, а и в момента водоизточникът (12 броя тръбни кладенци) не би могъл да осигури.

Помпените станции и тласкателите нямат защита от хидравлични удари. За да се избегнат подобни удари, помпите се изключват една по една, но въпреки това при токов удар и внезапно спиране на помпите се получават аварии.

Работата на помпите не е автоматизирана и липсват устройства за точно измерване на подавания дебит.

Във всяка от помпените станции е монтирана сигнализация за работата на отделните помпи и за нивото в черпателния водоем. Сигналите са изведени в командните зали на помпените станции.

Стоманените водопроводи от водоизточника до ПСІV подем “Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2-3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПСІV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спирално заварени тръби. Няма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ).

Пречистването на водата се извършва чрез хлориране при ПСІV подем “Елшица“. В района на станцията има оборудвано хлоратно помещение. Монтиран е един брой хлорапарат с ръчно дозиране на хлора спрямо дебита на помпите. Хлорната вода се подава в черпателния водоем. Хлорът (газ) се съхранява в бутилки в същото помещение. Хлоратното помещение е оборудвано с вентилационна уредба. Водата подавана за гр. Панагюрище и селата Оборище, Баня и Бъта се хлорира допълнително в сухата камера на водоема.

Общата дължина на магистралните водопроводи на системата е 33,60 км (Ø500 и Ø700 стоманени тръби), а дължината на директните разклонения към отделните селища е 12,725 км (Ø273, Ø219, Ø159 – стоманени тръби и Ø200 и Ø150 – етернитови тръби). Тук не са включени гравитачните водопроводи, подаващи вода за селата от община Стрелча.

Общата дължина на водопроводните трасета, обслужващи селищата от община Панагюрище, е 48,325 км.

Помпените станции имат течове от покривите, нарушени мазилки и др. В стените на сухите камери на някои от черпателните водоеми V-500 м3 има пукнатини.

Лошо е състоянието на водопровода южно от с. Елшица, където тласкателният водопровод от ПСІІІ подем минава в района на медния рудник. В този участък водопроводът с дължина около 2,5 км е подложен на усилена химическа корозия и състоянието му е изключително лошо.

Затруднено е отстраняването на възникналите аварии в участъци, които минават през трудно достъпни терени, отдалечени от пътищата. В това отношение особено тежък е участъкът от ПСІV подем до с. Бъта. Това води до удължаване на срока за отстраняването им, особено през зимата, а оттам и до значителни загуби на питейна вода.

След отстраняване на авария, необходимото технологично време за пускане на системата в действие е от 4 до 12 часа, като през това време водоподаването към захранваните селища е невъзможно.

Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително - монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията.

*2. Село Поибрене се водоснабдява от дренаж на р. Тополница, която минава през него. При изследване на водата в резервоара и реката е открит арсен над нормата. Решението на проблема е изграждането на нов водопровод. Така селото ще може да се снабдява с вода от бъдещия язовир "Луда Яна. Проектът на Поибрене вече готов, парите също са преведени. 7-километровото трасе ще струва 850 хил. лв., като средствата идват от бившето министерство на извънредните ситуации. Поибренци ще строят само между тяхното село и съседното Оборище, защото останалото го има. Другият обсъждан вариант е да се построи пречиствателна станция в селото и арсенът да се отнема по химически път от водата. Експертите от РИОКОЗ обаче са категорични, че това не бива да се прави, а решението е само нов водопровод.


Защо Панагюрище няма вода? Защо е нужен язовир „Луда Яна”?

Град Панагюрище е разположен в малка долина на Същинска Средна гора, която е и източник на най-добрата "букова" вода в страната. Не случайно и съседната Община Стрелча и до момента се слави не само с минералните си извори, но и с чудесната си питейна вода.

В Панагюрище до преди 20 години положението е било подобно, но от тогава панагюрци пият вода от река Марица, а качеството на ползваната вода е ниско, тъй като тръбопороводът е метален.

Как панагюрци са заменили прекрасната си букова вода за вода от река Марица? През 1989г започва експлоатацията на Комбината „Асарел” за добив на медно – пиритна руда и преработка в концентрат. От дейността на предприятието се замърсяват притоците на р. Луда Яна – Мулейска, Асарелска, Панова и Люляковица. Замърсява се Луда Яна и терасата и започваща от с. Баня до вливането в р. Марица. Също така се замърсява р. Медетска и р. Тополница и поречието им до, и р. Марица.

Обаче имало и още една причина. Както е написала общинския съветник Веселина Зумпалова-Ралчева в блога си на 25.08.2008 става дума за „Безхаберие ! Незаинтересованост ! Изоставени съоръжения !”

По-натам общинския съветник прави преглед на различните възможности: Градът разполага с помпена станция и тръбопровод се е прехвърляла вода от м.Златьовица към м.Рогачовец, откъдето и в момента градът черпи вода. Съоръженията уж били разграбени, унищожени, няма електроснабдяване, но реално ток има, тръбопроводът си стои. Възможно е със сравнително малко средства да се направи речно водохващане, да се купят помпи и да се направи опит да се пусне водата по тръбопровода до Рогачовец. Не става дума за някакъв свръхсложен проект. В местностите Средорек, Манзол пък има редица сечища, като се сечат не стари и изгнили дървета, а най-хубавите букови гори от някакви фирми от Велинград и Ракитово. Навсякъде са прокарани пътища през гората, по които се извозват дървата. Проблемът е, че тези местности са естествени водоизточници, които биха могли да се ползват. Същото е и на Бунай, мястото, откъдето извира Луда Яна. Сечищата са навсякъде из района. На мястото пък, където се разделят водосборните райони на Панагюрище, Стрелча и Копривщица се виждат изворчета и някога е хващана водата и е отвеждана към на притоците на Луда Яна. Сега обаче водата най-спокойно прави завой и изтича към Копривщица. Сеч има и в същинската вододайна зона на града. Тази, която ще захранва бъдещия язовир.

Г-жа Ралчева обяснява в този постинг и нещо много интересно, а именно защо ПанагюрищеНЯМА ВОДОДАЙНИ ЗОНИ: защото не е извършена процедурата по регистрацията им в Басейнова дирекция. А причината е, защото никой не се е сетил за това.

На Гешанка и Щернята пък всичко е изоставено. На мястото, където се хващат води, се разхождат животни, няма никакви охранителни мерки, а водите на река Мулейска изтичат в посока, обратна на водохващане.

Повече за тази сага може да прочетете на тези линкове:
Блогът на Веселина Зумпалова-Ралчева
Инфо за Водостопанска система на Панагюрище от официалния сайт на общината
 Защо Панагюрище е без вода?
Започна първият етап от избора на строители за два язовира
Христо Костурков: Кметовете на БСП оставиха Панагюрище без вода
блог на Христо Костурков - общински съветник от Атака

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Малко повече за "Енергопроект"

В продължение на интереса ми към язовирите и тунели на Рила се поразрових за повече инфо за Енергопроект.

През 1948г. се създава Министерство на електрификацията, водите и природните богатства. Тогава се създава и Ведомствената техническа организация "Енергохидропроект" към новото министерство (29 май 1948 г.). Послед министреството е преименувано в Министерство на електрификацията и мелиорациите и се възглавява от Кимон Георгиев, а директор на новата организация е ел. инж. Никола Колев, по-късно професор.

Първоначално (1948 - 1956 г.) организацията се помещава в Македонския дом (ул. "Пирот" №5), после в новопостроената сграда на Министерство на електрификацията, а сега президентство (1956 - 1958 г.), в сградата на Министерството на о.с.п. и благоустройството, сега Градска библиотека (1959 - 1969 г.) и най-после в новопостроена собствена сграда в кв. "Лозенец", ул. "Дж. Баучер", 51 (високата синьосива сграда на хълма, ето и тази към гоогле мапс).

Първите назначени специалисти в организацията са главно служители в Главна дирекция за електрификацията на България, в Министерство на о.с.п. и благоустройството, в "Мини Перник" и в частни фирми и представителства на чужди фирми, работещи в областта на енергетиката до национализацията.

През годините 1955 - 1958 "Енергохидропроект" е разделен на две организации -"Хидроенергопроект" и "Топлоелектропроект", но те после пак се обединяват. През 1966 г. към "Енергохидропроект" се прехвърля и една част от Ведомствения научноизследователски институт по електрификация и електропромишленост и организацията става вече Научноизследователски и проектантски институт "Енергопроект".

Енергопроект е една огромна организация, която се включва дори в изграждането на АЕЦ "Козлодуй", като е участвал в 91 обекта в чужбина.

След 1989 г. "Енергопроект" е преобразува в АД, и днес там работят около 40 души.

„Водопроводът Рила-София” (т. 1 – 1926 г.; т. 2 – 1936 г.), „Хлориране на питейната вода” (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София” (1932 г.), „Белоискърският язовир” (1937 г.), „Вода за София” (сп. „Сердика”, 1940 г.) и др.